Черноморски кметове в обща офанзива срещу "Бургас - Александруполис"

<p><strong>Това стана повод кметът на Бургас Димитър Николов да припомни, че кметовете са избрани от гражданите на общините</strong> и тяхната главна цел е да изразяват мнението на гражданите на тези общини, а не да се влияят от политически пристрастия.</p> <p><strong>В срещата участваха кметът на Созопол - Панайот Рейзи, на Поморие &ndash; Петър Златанов и зам.-кметът на Несебър Янаки Стоилов, омбудсманът Таньо Атанасов, учени от БАН,</strong> общински съветници, членове на експертната група, организирала референдума в Бургас, неправителствени организации и граждани. Главната тревога на черноморските кметове е, че реализирането на проекта ще доведе до повече негативи и ще засегне основната прехрана и поминък на местното население &ndash; туризма.</p> <p><strong>В началото на срещата кметът на Бургас Димитър Николов съобщи, че гръцката държава е отпуснала на Александруполис 1 млн. евро за привличане на независими експерти,</strong> които да направят предварителна оценка на възможните щети, а при нас не се говори въобще за това. Там също се очаквало да бъде проведен референдум, но документите за него все още не са готови. Николов представи на присъстващите последните скици на проектантската компания, според които буйовете са на разстояние около 7-8 километра от Бургас и съответно ще отстоят на около два километра и половина от Поморие, Созопол и Черноморец.</p> <p><strong>Кметът на Созопол Панайот Рейзи каза, че не може да се пренебрегва опасността - освен от замърсяване и от терористични атаки.</strong> Той уточни, че в проекта се говори само за претоварване на нефт чрез буйове и проектната компания не прави други предложения за съоръженията в Бургаския залив, което според него не е издържано и оспорвано. Той разказа за подобни съоръжения от последното посещение в Новоросийск, където се товари нефт, но уточни, че там те са в открито море, а не в залив. Освен това брегът там е скалист и на 120-200 км няма никакъв туризъм, а и теченията в морето са в посока, обратна на сушата.</p> <p><strong>Кметът на Поморие Петър Златанов каза, че гражданите на неговата община вече са казали своето твърдо мнение по отношение на петролопровода и то е &ldquo;не&rdquo;.</strong> Резултатите от референдума са предоставени както на проектната компания, така и на МОСВ. &bdquo;Трябва да търсим решение, така че да защитим основния поминък в региона &ndash; туризмът&rdquo;, каза кметът на Поморие. Според него дори и да не беше туризмът, гражданите пак щяха да се тревожат за екологията.</p> <p><strong>Зам.-кметът на община Несебър Янаки Стоянов прогнозира, че кризата, в която в момента е страната,</strong> ще се стори на българите като период на възход, ако бъде построен петролопроводът. Той още веднъж заяви, че от морски туризъм страната ни печели по 2 млрд. евро годишно, а парите, които ще получим от транзитирането на нефт, са 30 млн. долара. Той заяви, че и в Несебър ще бъде организиран референдум за преминаването на съоръженията през тяхната територия.</p> <p><strong>Според черноморските кметове в момента, в който се обяви подписването на договора за строежа на петролопровода,</strong> останалите туристически страни &ndash; Испания, Италия и Турция, ще започнат кампания срещу България и ще обявят страната ни за опасна. Това неминуемо ще отблъсне туристите, които не желаят да виждат каквито и да е подобни съоръжения в морето, да не говорим за десетките танкери, които ще бъдат на котва в залива.</p> <p><strong>На срещата в Бургас от името на поканените учени с общо становище излезе Вълко Бисерков, директор на Централна лаборатория по обща екология.</strong> Според него са необходими още много изследвания &ndash; калкулация на вредите и ползите от проекта, оценка на възможните щети при експлоатацията, оценка на риска &ndash; от замърсяване и от терористични атаки. Той каза също, че е необходимо един такъв проект да бъде застрахован, за което ще са необходими средства, както и да се предвидят такива за евентуалното му демонтиране, когато това се наложи.</p> <p><strong>Според учените само след няколко години запасите от нефт ще бъдат изчерпани или човечеството ще се откаже от използването на петрола като гориво. Тогава няма да има нужда от подобен петролопровод. </strong>Учените предложиха да направят необходимите проучвания и при следващата им среща кметовете вече ще могат да разполагат с необходимите цифри, а не да разчитат при разговори с проектната компания само на интуитивните си страхове. С голямо одобрение и с ръкопляскания бяха посрещнати думите на директора на Института по ботаника при БАН проф. Димитър Пеев, който каза, &ldquo;че БАН е по-скоро против тръбата&rdquo;. Учените обаче бяха категорични, че е необходимо да се изготви цялостна оценка на проекта, а това иска време и финанси.</p> <p>&nbsp;</p>