Без фередже в сирийския фейсбук

<p style="margin-bottom: 0cm;">Дана Бакдунис е отгледана в консервативната Саудитска Арабия, но през август 2011 г. решава да свали фереджето в знак на протест срещу конформизма.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&bdquo;Фереджето не ми отиваше, но трябваше да го нося заради семейството ми и заради обществото&ldquo;, казва тя.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&bdquo;Така и не разбрах защо трябва да си покривам косата. Исках да усещам красотата на света, исках да чувствам вятъра и слънцето&ldquo;.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">По това време тя вече е последовател на страницата във фейсбук, създадена от &bdquo;Бунт на жените от арабския свят&ldquo;.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Тази група има над 70 хил. членове и се е превърнала във форум за правата на жените и ролята на пола в арабския свят. Темата се коментира включително и от мъже, включително и от хора от неарабски произход.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">На 21 октомври Дана решила да направи нещо за страницата, както и за потиснатите жени и момичета в арабския свят. Тя публикувала собствената си снимка.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">На нея Дана гледа право към обектива и излага на показ късо подстриганата си коса, като в същото време протяга към зрителя паспорта си, на който се вижда нейна стара снимка с фередже &ndash; предишното й &bdquo;аз&ldquo;. Дана държи и бележка, на която пише: <em>Първото нещо, което усетих, когато си свалих фереджето</em>. Както и това: <em>Аз подкрепям бунта на жените в арабския свят, защото 20 г. не ми се разрешаваше да усетя вятъра - нито в косите, нито по тялото</em>.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Снимката се оказва противоречиво приета. Под нея има 1600 &bdquo;<span lang="en-US">likes&rdquo;, </span><span lang="bg-BG">600 споделяния и повече от 250 коментара. Много от приятелите&nbsp;на Дана&nbsp;във фейсбук се отказват от приятелството си с нея. Повече обаче са новите й приятели.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Някои жени се снимат досущ като Дана в нейна подкрепа, а в туитър се създава директория за проява на солидарност с нея, която се казва &bdquo;Вятър за Дана&ldquo;.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><img src="/uploads/editor/dana_protest.jpg" alt="" width="342" height="192" /></span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><em>Дана протестира и на улицата, не само в Мрежата</em><br /></span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em><strong>Ти си смело момиче</strong></em></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Наред с това обаче тя получава заплахи и става обект на подигравки. Отношенията с майка й охладняват, понеже тя не подкрепя каузата на дъщеря си. Освен това майката получава заплахи, че ще убият дъщеря й, ако момичето не спре.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Всичко в моя живот се промени, откакто махнах фереджето</em>, казва Дана.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Нататък дебатът се сдобива и с по-нюансирани оценки. Една жена например твърди, че не е особено уместно да се противопоставяш на фереджето, след като първо <em>трябва да се пребориш за равни права на жените в обществото. Ето това би трябвало да ни възмути: че жена с покрито лице може да не получи работа точно защото й е покрито лицето! Вместо да се гордеят с покритите ни жени, които са дар Божи!</em></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Що се отнася до Дана, тя се радва, че е заредила с оптимизъм много от религиозните си забрадени приятелки, които се чувстват като чужденци в собствената си държава.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Толкова бях щастлива, когато получих съобщения от момичета във фереджета</em>, казва Дана. <em>Те ме подкрепиха, казаха, че уважават това, което правя, &bdquo;ти си смело момиче&ldquo;, казаха, &bdquo;и ние искаме да постъпим като теб, но нямаме твоя кураж". Даже от възрастни жени получих съобщения</em>.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Проблемът настъпва четири дни след публикуването на снимката, защото спорът излиза от рамките на обичайния форумен конфликт. Просто самият фейсбук изтрива снимката й. Освен това блокира достъпа на администраторите на страницата за различен период от време. Когато различни участници в групата препубликуват снимката на Дана от свое име, фейсбук отново я маха. И така до началото на ноември, когато достъпът и снимката са възстановени, а администраторите на фейсбук дават някакво странно обяснение на случая &ndash; проблемът бил, че групата не спазвала правилата, тъй като призовала членовете си да проявят солидарност към Дана и в туитър. А освен този проблем била станала и някаква грешка. През това време революцията от улиците вече е завладяла и фейсбук с протести и възклицания.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Ако оставим грешките настрана, този случай повдига интересни въпроси за почти всемогъщата роля, която социалните медии играят в наситения на събития регионален конфликт.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Бъдещето на Дана и джихадистите</strong></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Явно ще трябва нещо по-силно от заплахи и ограничения, за да се спре 21-годишното момиче.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Искам да направя и друга снимка, но този път от вътрешността на Сирия. Просто искам да покажа, че мога да се боря срещу липсата на справедливост и </em><span lang="bg-BG"><em>[злоупотребата с] власт. С фотоапарата мога също да помогна на хората и да подкрепя Свободната сирийска армия</em>.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Дана казва това във време, когато антиправителственото движение в Сирия постепенно се напълва с фундаменталисти от ислямистки течения, които &bdquo;открадват&ldquo; битката от останалите.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">С нахлуването на тези джихадисти нарастват и притесненията за това какво бъдеще може да има в Сирия и в района за правата на жените.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Дана и други като нея искат да видят една нова Сирия:</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Искам Сирия с гарантирани права и равенство между мъжете и жените. Стигнах дотам да мога да искам справедливост, защото вече имам свобода. Сега не ме е страх от нищо, мога да правя това, което смятам за редно</em>.</p>