"Лошо ударени след 5 г. криза, а краят й не се вижда", е анализът в " 24 часа" на Красен Йотов, икономист от "Индъстри уоч". Той припомня, че годините преди кризата бяха период на безпрецедентен повсеместен растеж в глобален план, който съвпадна с влизането на България в ЕС, а това доведе до допълнително повишаване на интереса на чуждестранните инвеститори към нашата икономика и наливането на над 9 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции само през 2007 г. В годините след това притокът на инвестиции намаля драстично - близо 9 пъти спрямо 2008 г.
<p>"Лошо ударени след 5 г. криза, а краят й не се вижда", е анализът в " 24 часа" на Красен Йотов, икономист от "Индъстри уоч". Той припомня, че годините преди кризата бяха период на безпрецедентен повсеместен растеж в глобален план, който съвпадна с влизането на България в ЕС, а това доведе до допълнително повишаване на интереса на чуждестранните инвеститори към нашата икономика и наливането на над 9 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции само през 2007 г. В годините след това притокът на инвестиции намаля драстично - близо 9 пъти спрямо 2008 г.</p>
<p>Около 430 хил. души загубиха своята работа, а безработицата е почти 14% през първото тримесечие на 2013 г. Въпреки че на хартия България излезе от рецесията още в края на 2010 г., възстановяването на икономиката е прекалено бавно, а всеобщото усещане за продължаваща криза напълно очаквано преобладава. За измъкване от стагнацията не допринася и политическата несигурност в страната, която се изостри видимо през 2013 г. От изключително значение са вътрешните мерки за повишаване на конкурентоспособността, които биха могли да тласнат отново българската икономика в коловоза на бързия растеж, смята Йотов.</p>
<p>"Задава се рецесия, пише на първа страница "Стандарт". Финансисти, бизнесмени и политици не крият безпокойството си, че икономиката ни ще изпадне в колапс. Вероятността до края на годината да се влезе в рецесия е обективна, заяви шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Като аргумент в подкрепа на тезата си той посочи, че потреблението не само не се увеличава, но и се свива. Според данните на националната статистика икономическият ръст на страната ни е едва 0,1% в сравнение с края на 2012 г. Прогнозите са през летните месеци икономиката да се свие още.</p>
<p>"Трябва държавно рамо за съживяване на икономиката", е позицията на професора по икономика Чавдар Николов. В интервю за "Стандарт" той посочва, че са нужни инвестиционни проекти, да се привлекат целево инвеститори с различни отстъпки, да се съживяват производства дори с държавна помощ. Трябват работни места. Да се надяваш само на голия пазар - няма смисъл. Видя се какво се случи - монополи, олигархия и безработица. Винаги трябва да има държавност, да има отговорност на политическия елит, смята Николов. Той предупреждава, че има опасност държавата да стане неуправляема с толкова хора по улиците.</p>
<p>Икономиката, бизнесът просто изчакват в момента, още не са се паникьосали, но това не може да продължава до безкрай.</p>
<p>"Лъжоритарна система", коментира "Труд". Парламентарната комисия, призвана да измисли нова избирателна система, се е спряла на два варианта за парламентарния вот. Първият е "германският модел": за половината депутати се гласува мажоритарно, за половината - пропорционално. Вторият е т.нар. преференциална листа по райони, в която електоратът избира партия и има право да пренарежда посочените от нея кандидати.</p>
<p>Истината е, че мажоритарен е само първият, вторият е лъжоритарен, но ако няма силен граждански натиск веднага, политиците точно него ще ни пробутат наесен в закона. Парламентарната комисия, която предлага и рекламира преференциалната система като по-добра, отлично знае, че няма да се случи никакво пренареждане и ще влязат тези, които партиите са посочили на първите места.</p>