Акценти от печата: Видя ли Борисов Обама?

<p>Няма потвърждение от американска страна, че го е похвалил за инфраструктурата (магистралите), за разследването на атентата в Сарафово, по което обаче трябвало още да се поработи, за правосъдието и вътрешния ред (въпреки критиките в Европа), за археологическите находки, за усвояването на еврофондовете (!?) и за какво ли още не.</p> <p>След като Борисов бе на работно посещение, можеше да се очаква да свърши някаква недовършена работа за България. Но освен че държавата трябва да приключи разследването на атентата в Сарафово, друго не се споменава.</p> <p><img src="/uploads/editor/images_(1)54.jpg" alt="" /></p> <p>В интервю за "24 часа" Яне Янев, председател на РЗС, заявява, че партията няма да гласува за Галина Гугушева. Първият аргумент е от професионално естество - може ли човек, който цял живот е бил прокурор, да стане конституционен съдия? РЗС смята, че не може човек с общ успех от държавните изпити 3,67 да претендира за подобен пост. Самата процедура по номинирането на Гугушева е опорочена от крамолите вътре в старата десница. Не може изборът на конституционен съдия да бъде плод на вътрешнопартийни раздори, отбелязва Янев.</p> <p><img src="/uploads/editor/SEGA63.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Регионалният министър Лиляна Павлова е сред най-бламираните от мнозинството на ГЕРБ в парламента министри</strong>, коментира "Сега". Откакто пое поста в края на миналата година, Павлова и екипът й внесоха промени в някои от най-важните закони в ресора си. Но реформите бяха обречени дори само заради това, че се правят в края на мандата, когато резките движения не са за предпочитане.</p> <p>Повечето от законопроектите вече минаха безуспешно през парламента, други предстои да се обсъждат в момента на второ четене. Резултатът - най-революционните изменения в законите, касаещи регионалната политика, които трябваше да решат забатачени с години проблеми, остават само добро пожелание на вносителите. Депутатите от ГЕРБ не посмяха да ги прокарат, за да не накърнят нечии интереси, а и за да не пораждат излишно настроения срещу себе си. Текстовете бяха поокастрени и позаоблени от мнозинството, така че да не променят съществено сегашното статукво. Така важните поправки останаха за друг път.</p> <p><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл-478.jpg" alt="" /></p> <p>"Труд" коментира уличните протести. <strong>Социалният съюз между старите дисиденти и новите недоволни млади е естествен, доколкото и едните, и другите оценяват прехода като провал</strong>, а новия ред като несправедлив. Политическа коалиция между "орлетата" и "гнилите домати" може сериозно да застраши крехкото предимство на властта по пътя към преизбирането й. При улични протести в предизборна ситуация образът на магистралите ще бъде стъпкан в марша на недоволните, които обаче няма да гласуват или ще разпилеят гласа си по различни опозиционни политически групи.</p> <p>И накрая Бойко Борисов ще спечели - много недоволи, но ниска избирателна активност, висока тежест на партийния апарат, репресия над опоненти и голямо влияние на ресурсите на управлението. Обратно, Борисов ще загуби, ако се сблъска челно с политическа коалиция, която представлява и обединява протестните настроения. Достатъчно за тази коалиция ще е да се организира и заяви като алтернатива, да излъчи напред лицата, които улицата вече е излъчила. И двата варианта обаче днес изглеждат далечни.</p> <p><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл_(4)30.jpg" alt="" /></p> <p><strong>"Няма да се роди нов Крали Марко за вота</strong>", казва в интервю за "Стандарт" политологът Евгений Дайнов. По думите му единственият пробив, който би могъл да бъде направен в политическата система, е някой да успее да мобилизира онези хора, които не се чувстват представени. Тези хора, които ходят по протести, окупираха Орлов мост и се вдигнаха срещу шистовия газ. Това са хората под 40-годишна възраст. Ако някой успее техният глас да го вкара в парламента, може да се получи пробив. Но да дойде поредният Крали Марко на бял кон - няма да стане.</p> <p>Дайнов очаква на изборите социалистическата партия да вземе реално повече гласове от ГЕРБ. Всички усещат, че в държавата върви цяла поредица от подмени. Приемат закони, за да си обслужват приятелите. Пазарната икономика беше подменена с монополни съглашения и картели със съответното извиване на ръце. Законите работят за близки техни приятели, а не за всички нас. Демокрацията е подменена с лични договорки на Бойко Борисов. В същото време европейската и българската криза работи в полза на БСП. Но Дайнов се съмнява в способността на БСП да сформира правителство като резултат от вота.</p> <p><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл_(1)20.jpg" alt="" /></p> <p>"<strong>Предвижда се затвор за укриване на осигуровки</strong>", е озаглавено интервюто в "Монитор" с Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС. Идеята е дошла от страна на профсъюзите. "Тя беше обсъдена с представителите на Националния съвет за тристранно сътрудничество и беше възприета като една мярка, която би довела до по-сериозно спазване на дисциплината във връзка с правилното начисляване и плащане на осигуровките. Затова подготвихме текстове за промяна на Наказателния кодекс, които са аналогични на тези за укриване на данъци.</p> <p>В законопроекта на Наказателния кодекс сме предвидили тогава, когато осигуровките са начислени върху по-ниска от действително получаваната от работника заплата, т.е. има класически случай на укриване на заплата и на осигуровки, служителят да не носи наказателна отговорност за това, че се е подписал под официален трудов договор за сума, по-малка от тази, която реално получава. Идеята е отговорността да се носи от работодателите, чиято най-често е инициативата за тези злоупотреби", обяснява Стоянова.</p> <p><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл_(4)31.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Ако човек се вгледа в списъка на проектите, спечелили конкурса на фонд "Научни изследвания", има вероятност да реши, че някои от тях са наброски на студентски курсови работи</strong>, коментира "Стандарт". При това - слаби курсови работи, които професорът най-вероятно би върнал за доразвиване поради пълната им липса на връзка с науката. Рецензентите на фонда обаче не са направили това, а са решили, че във времена, когато парите за научни изследвания и без това са кът, именно това са проучванията, които ще измият лицето на българската наука пред света. Така например фирми, които се занимават с опаковане на музейни експонати, се сдобиват с близо 300 бона. Да не говорим пък за това, как създаване на виртуална изложба може да погълне цели 280 бона. Каква наука се крие зад проект със заглавие "Срещу кризата в образованието", което напомня по-скоро на зле организиран и формулиран семинар за учители. Със сигурност ще има фирми, за които въпросната субсидия е като печалба от тотото - ще си стъпят на краката, ще развъртят дейност. Но от това науката ни няма да стане по-добра.</p> <p>&nbsp;</p>