Акценти от печата: Сезират ДАНС за цената на млякото

<p><strong>Токът трябва да се увеличава с по 5-6% годишно,</strong> смята Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум. В интервю за "Новинар" той посочва, че е спекулация, ако някой говори, че токът няма да поскъпва следващите години. След 2014 г. токът от тецовете ще поскъпне с около 20 на сто. Затова всички предходни години той ще се увеличава плавно - с по 5-6% годишно. Това важи и за топлинната енергия, и за природния газ. И е естествен процес.<br />Според Хиновски референдумът за АЕЦ Белене е абсолютно излишен. "Става въпрос за една много специализирана материя, за която широката общественост няма необходимите познания, компетентност и най-вече хората не разполагат с информация за наличните финанси и средства. Гражданинът у нас не знае има ли необходимост от тази мощност, няма яснота за баланса и редица други факти по проекта. Според мен и моите колеги този референдум е долна политическа игра", категоричен е Хиновски.</p> <p><strong>"Токът ще поскъпва още по-драстично"</strong>, казва в интервюто за в. "Труд" председателят на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Тя обяснява, че чистата цена на енергията за битовите потребители е почти равна на това, което плащат фирмите за средно напрежение, т.е. там, където с този ток се произвежда брутен вътрешен продукт. Все едно, че битовите клиенти не плащаме за това, че заради нас се поддържа цяла електроразпределителна мрежа.<br />Това е още един фактор, който в бъдеще ще допринася за увеличаване на цените на тока за домакинствата и то по доста по-драстичен начин. Идва времето потребителите на ток средно напрежение да излязат на свободния пазар. Вече няма кой да субсидира цената на тока за бита.</p> <p><strong>"Валутният борд вече ни тежи като воденичен камък"</strong>, смята икономистът Кольо Парамов. В интервю за "24 часа" той поставя въпроса ще се държим ли за еврото като удавници за сламка, вместо да се вържем за друга валута. И финансисти от чужбина смятат, че бордът пречи на ръста на икономиката. Това голямо задържане на курса на лева над 12 г. ще ни изиграе лоша шега. Но БНБ е потънала в мълчание и самодоволство. А всички ние сме потънали в огромна взаимна задлъжнялост, която спъва ръста. Вярно е, че бордът донесе стабилност, но той не може да е вечен, посочва Парамов. Той не призовава да отменим борда, но "има лостове, има механизми, с които бордът се променя така, че от спирачка да стане инструмент на растеж</p> <p><strong>Парламентът е пръснал над 1.5 млн. лв. за безполезни анкетни комисии</strong>, пише днес&nbsp;в. Сега.&nbsp;Практиката на ГЕРБ за всеки проблем да създава анкетна парламентарна комисия излиза солено на данъкоплатеца. 1.5 млн. лв. са погълнали възнагражденията на депутатите от 12-те временни анкетни комисии от началото на мандата до сега, сочи справка на НС.<br />Броят на въпросните комисии в 41-вия парламент е рекорден за последните 22 г., а резултатът от работата им - съмнителен. Отделно за представителни нужди народните избраници продължават да получават малко над 1500 лв. месечно над заплатата си, показва справка, поискана от "Сега". За последните три години по това перо са изхарчени близо 13 млн. лв.</p> <p><strong>"Коалиции по интереси коват лобистки закони"</strong>, е анализът в "24 часа" на Борислав Цеков, председател на УС на Института за модерна политика. Той припомня, че ИМП въведе термина "сиво законодателство", което прокарва корпоративни интереси и ерозира правата на гражданите. В първите две години на мандата на ГЕРБ "сивите" закони бяха патент на управляващите. Но през изминалата сесия проблемът излезе от техните територии и се превърна в системен.<br />Лъсна с още по-голяма сила фактът, че законодателният процес и политическата ни система нямат изградени надеждни предпазни мрежи срещу корпоративно влияние. Родиха се разноцветни депутатски коалиции по интереси - понякога несъчетаеми от политическо гледище. Целият въпрос е, че обществените обсъждания по спорните законопроекти често не успяват да разрешат тежките дилеми при сблъсака на обществения с частните интереси и решаващ аргумент остава уличният натиск.</p>