Акценти от печата: Плевнелиев издаде главната тайна на НАТО

Акценти от печата: Плевнелиев издаде главната тайна на НАТО
В. "Сега": Българският президент Росен Плевнелиев издаде в Чикаго главната военна тайна на Алианса - че противоракетният й щит е срещу Русия. Декларацията на алианса изрично посочи, че "противоракетната отбрана не е насочена срещу Русия и няма да подкопае руската стратегическа отбранителна способност. Тя ще пази страните от НАТО от потенциални заплахи, произтичащи извън евро-атлантическата зона". Политическата парола до всички участници бе ясна: трябва да успокояваме Москва, докато си изпълняваме плановете.
<p>Как я разбра обаче българският президент Плевнелиев? Докато бе в САЩ, не спря да говори срещу Русия. Той заяви на висок глас, че България повече не е троянски кон на Русия в Европа, и обеща: "Като президент моите посещения в чужбина ще са от София на запад".</p> <p>Бъбривостта на нашия президент рязко контрастира със скъперничеството на думи, което американският му колега Барак Обама прояви към него. Той го удостои с три кратки изречения, докато се подреждаха за общата снимка на срещата: "Справяте се много добре. Последните данни, които имам, са блестящи. Пожелавам ви успех".</p> <p><strong>в. "Capital Daily": Мъгла около парите за бедствия</strong></p> <p>Неяснотата около парите в държавния бюджет, предвидени за бедствия, както и каква част от тях все още са налични след плащанията за щетите в наводненото през февруари село Бисер се задълбочи. В сряда финансовият министър Симеон Дянков заяви в парламента, че има "заделени 85 милиона лв. в бюджета за 2012 г. за бедствия и аварии".</p> <p>Ден по-рано Людмил Върбанов, секретар на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, обясни за "Капитал Daily", че одобрените разходи за извънредни ситуации тази година са 70 млн. лв., като от тях са останали само 22,6 млн. лв.</p> <p>От Министерството на финансите не дадоха по-конкретна информация за съобщената от Дянков сума от 85 млн. лв. По неофициална информация те вероятно ще бъдат взети от други пера. От междуведомствената комисия не обясниха каква е съдбата на близо 48-те милиона лева от резерва за неотложни разходи при бедствия, които са похарчени за пет месеца.</p> <p><strong>в. "Сега": Разходите за данъци скочиха 4 пъти за 10 години</strong></p> <p>Разходите на домакинствата за данъци растат най-бързо през последните 10 години. Те, заедно с жилището и здравето, ни струват все по-солено, докато покупателната способност за основни хранителни продукти се увеличава. Това показват данните на националната статистика за паричните доходи и разходи на домакинствата.</p> <p>През 2001 г. средният паричен доход на семейство у нас е бил 3601 лв. на година, докато 10 години по-късно той е вече 9086 лв. Увеличението е 2,5 пъти. За този период обаче разходите за данъци са скочили от 120 до 446 лв. средно на домакинство, което е ръст с 3,71 пъти.</p> <p><strong>В. "Преса": Издръжката на един затворник е по-голяма от заплатата на професор,</strong></p> <p>разкрива в интервю проф. Александър Стойнов, ръководител на работната група, изготвила новия проект на Наказателния кодекс. Според него цената на лишаването от свобода трябва да е ясна. Сега тя възлиза на 1300 лева месечно.</p> <p>"От Брюксел ни ругаят, че още не сме достигнали мининума на европейските стандарти по затворите - 4 квадратни метра на затворник, отлични хигиенни условия и здравно обслужване, добра храна. Когато се достигне всичко това, цената на един ден в затворите ще скочи още повече", отчита Стойнов.</p> <p>Той признава, че е "за" смъртното наказание. Защото един куршум струва евтино. "Колко деца ще си отидат от този свят ей така, защото държавата няма пари за лечение, а пък има пари да държи някои в затвора. Много е цинично, което ви казвам, но е така. Осъдените на доживотен затвор без замяна са елементарни хора, с лесно приспособима психика, те се приспособяват в затвора, а не е ясно колко време държавата ще ги издържа", аргументира се проф. Стойнов.</p> <p><strong>В. "Стандарт": С Обама залагаме на малкия бизнес,</strong></p> <p>е озаглавено интервюто с президента Росен Плевнелиев. Той разказва какви са резултатите от срещите му в САЩ с най-големите в бизнеса и резултатите от годишната среща на върха на НАТО.</p> <p>"Може би най-важното е, че успешно позиционирахме България с новия си имидж и проекти. За една седмица всички разбраха за проекта София технолъджи, че през 2012 г. ще направим концепцията действаща, и до 2020 г. ще го правим. На прав път сме. Всички говорят за НАТО 2020, Европа 2020, а ние - за България 2020. Този път не изоставаме.</p> <p>Обама каза в прав текст, че в Америка обичат и уважават богатите си хора, но те не създават многото работни места, това правят малките и средните предприятия, а когато те са иновативни, е още по-добре. Това именно е, което и ние искаме да направим със София тех парк. Място за стартиращи компании, малки и средни предприятия", отбелязва Плевнелиев.</p> <p><strong>В. "Труд": Понякога хората са прави, че няма правосъдие,</strong></p> <p><strong></strong>признава в интервю Нели Куцкова, съдия в Софийския апелативен съд.<br />Тя посочва, че международните статистики показват, че по бързина сме над средното европейско равнище.</p> <p>От ежегодните статистически отчети за работата на българските съдилища се вижда, че над 60% от делата приключват до 3 месеца на една инстанция. Има обаче и дела, които може да са нищожни като процент от общия брой, но пък се приключват далеч извън разумните срокове и точно те се набиват на очи. Причините са различни и е много важно да се анализират компетентно.</p> <p>"Наистина е необходим баланс между бързина и качество. Защото и най-прецизното решение на съда, ако спорът по едно гражданско дело е приключил след 10 години, няма да създаде усещане за справедливост", казва Куцкова.</p> <p><strong>В. Труд: ЕС гълта всички лекари, които му дадем,</strong></p> <p>Признава началникът на Военномедицинска академия ген.-майор проф. Стоян Тонев. По думите му Франция постоянно търси анестезиолози - "на нея колкото и да дадем, не стигат".<br />Германия търси патоанатоми и хирурзи. Италия и Испания, независимо от кризата, търсят медицински сестри. Великобритания пък търси педиатри, психиатри и лекари за корабите си. Египет също иска доктори за корабите. Най-високи са заплатите в Египет и сумата изцяло е за лекаря.&nbsp;Катар иска цели хирургически екипи за тяхната военна болница. Но там отива средното ниво специалисти, а високото - в Европа, допълва Тонев</p> <p><strong>в. "Сега": Щетите от труса в Перник надхвърлят 20 млн. лв.</strong></p> <p>Над 20 млн. лв. ще струва възстановяването на щетите от земетресението в Перник. Това обяви вчера кметът на миньорския град Росица Янакиева. По думите й половината пари ще отидат за ремонта на пострадалите общински сгради, а останалите - за частните.<br />До момента общината няма данни за това какви са щетите за бизнеса. Според Янакиева 77 сгради общинска собственост се нуждаят от спешно възстановяване. "Това е моя най-груба оценка, когато комисиите приключат работа, тя може да се промени", коментира кметът пред "Сега". 50 сгради пък ще трябва да бъдат изцяло разрушени. Между тях са две детски градини и училище в Радомир.</p> <p><strong>в. "Стандарт": НАП дебне 3000 фирми нонстоп</strong></p> <p>Над три хиляди фирми са поставени под постоянен всекидневен онлайн контрол от данъчните. Съмненията са, че въпреки дистанционната връзка на касовите апарати търговците продължават да укриват обороти.</p> <p>Към данъчните има създадено специално звено, което чрез софтуер следи дали някои от търговците не декларира прекалено ниски обороти, с които трудно би развивал дейност. Това е индикаторът. Взимат се предвид размерът на оборота, съпоставено с площта или местата в обекта, предава бТВ. Приходите от ДДС в хазната са нараснали с 220 милиона лева. Проверките продължават. В скоро време, когато започне активният летен сезон данъчните ще съсредоточат и повече усили на морето</p> <p><strong>В. "24 часа": Приех за лична кауза всичко в ЦИК да стане прозрачно, заявява в интервю</strong></p> <p>Красимира Медарова, председател на Централната избирателна комисия. Тя отбелязва, че за първи път в историята на комисията са започнали да публикуват в интернет протоколите от заседанията. Вече всеки може да влезе в сайта на комисията и да проследи съображенията на отделни членове, изказани при гласуването, да разбере как тече работата на ЦИК. Когато цялата информация е публична, не се налага някой, пречупвайки през субективния си поглед, да обяснява какво се е случило. "За мен това е една от най-важните стъпки в работата ни. Такава е и европейската тенденция - институциите се отварят към хората", допълва Медарова.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи