Акценти от печата: Плашат ли се правителствата от АЕЦ "Белене"?

Владимир Путин. Уважаеми дами и господа! Скъпи колеги, приятели!Днес се случи голямо, значимо събитие за всички нас. Завършено бе строителството на втората линия и газопроводът „Северен поток” започва да работи на пълна мощност. Европейските потребители ще могат ежегодно да получават до 55 милиарда кубически метра руски газ. „Северен поток” е мащабен многостранен проект. Маршрутът му преминава през териториалните води на 5 балтийски държави. В строителството и доставките на оборудване взеха участие руски, италиански, германски и японски компании. Най-големите световни банки привлякоха рекордна сума инвестиции - 6,4 милиарда евро. Решени бяха уникални технологични задачи. За по-малко от 2,5 години по дъното на Балтийско море бяха прокарани 2,5 хиляди километра тръби. Работите се водеха в сложните условия на открито море на големи дълбочини. Използвани бяха новаторски методи. В мащабните научни екологични изследвания бяха вложени над 100 милиона евро. „Северен поток” ще работи в напълно автоматичен режим под постоянния контрол на електронния център за управление, без междинни станции на компресия, което ще позволи да бъдат намалени експлоатационните разходи и да бъдат съкратени емисиите на СО2 . Проучванията помогнаха за провеждането на едно от най-мащабните хидрографически изследвания. С участието на международен екип от учени и инженери бяха проучени 2,5 хиляди квадратни километра от морското дъно, създадена бе комплексна система за мониторинг на природата, осигурена бе безопасността на чувствителната екосистема на балтийския регион. При проектирането на газопровода бяха установени нови стандарти на прозрачност на международното сътрудничество: в балтийските страни бяха проведени над 200 обществени слушания и конференции, анализирани възможните социално-икономически последствия, в това число и за риболовния отрасъл и обектите на културното наследство. „Северен поток” може да удовлетвори растящата потребност на Европа за енергийни ресурси. Газът ще бъде доставян пряко, по най-краткия маршрут, като бъдат свързани най-големите руски газови находища с европейските пазари, без транзитни рискове - стабилно и редовно. Ние гарантираме това. Русия винаги е изпълнявала и ще изпълнява своите задължения на надежден и предсказуем доставчик на гориво за европейските пазари. Разчитаме, че и ЕС ще съдейства за ефективното използване на потенциала на „Северен поток”. Само с общи усилия можем да подсигурим интересите на производителите и потребителите, да укрепим енергийната сигурност. Сигурен съм, че „Северен поток” силно ще допринесе за икономическото развитие на нашите страни и европейския континент като цяло. Поздравявам ви с приключването на работата. Желая ви успех!
Никога в модерната история българо-руските отношения не са били така хладни, сложни и с неясна перспектива. Причината за това в никакъв случай не е членството на България в Европейския съюз и в НАТО, нито пък “имперското” поведение на Русия. Новите приоритети, факти и обстоятелства имат някакво значение, но не са определящи. За съжаление днешното българско правителство и самият премиер Бойко Борисов не познават историята на страната, чиито лидери са от три години, нито имат желание да я научат, за да се поучат. А действат безкритично по съветите на новия Голям брат, който поощрява васалното, противоречащо на интересите ни, поведение. В противен случай щяха да знаят поне неоспоримата истина в българската версия на политическия сериал "Верен сателит”, че навремето срещу нашата действена съюзническа лоялност към тогавашния Голям брат - хитлеристка Германия, ни обещаваха възраждането на Велика България. Резултатът е известен – национална катастрофа. Последва спасителен ход - през септември 1944 г., след като обяви “война” на България, съветската армия влезе в страната без да даде нито един изстрел и на дипломатическия фронт след това направи всичко възможно за да запази териториалната цялост и суверинитета й. Това бе второто навлизане в страната на руските войски не със завоевателна, а с освободителна цел, в рамките само на няколко десетилетия – през 1877-78 г. Русия даде над 200 хиляди жертви за да освободи България от робството на Турция. Цар Освободител – Александър Втори, очевидно не се бе вслушал в думите на Ф.М. Достоевски - ще го цитирам на руски: "... по внутреннему убеждению моему, самому полному и непреодолимому - не будет у России, и никогда еще не было, таких ненавистников, завистников, клеветников и даже явных врагов, как все эти славянские племена, чуть только их Россия освободит, а Европа согласится признать их освобожденными!» («Дневник писателя», декември, 1877 г.). Пророчеството на писателя се сбъдва. Но да продължим с урока по история в неговата версия «Верен сателит». И така след 9 септември, 1944 г. бе възроден старият-нов Голям брат, с когото имаме и кръвна връзка. В продължение на 45 години България беше най-верния съюзник на Москва. Ползата от това – сигурност и евтини суровини. След края на студената война и рухването на Съветския съюз и социалистическата система нещата добиха нови, измерения. При всяко следващо българско правителство през последнните 22 години, векторът на външната ни политика търпеше и продължава да търпи промени. За да се стигне дотам – около споровете за перспективата на големия енергиен проект АЕЦ “Белене”, заместник министър-председателят Дянков да изрече нелепата фраза: “Пак ще напляскаме Русия”. Липсата на ориентир в защита на българските интереси пролича и при инициативата на външния министър Младенов да протестира за присъдата на руски съд срещу осквернилите християнски храм пънкарки от “Пуси райът”, което е намеса на България във вътрешните работи на една велика сила. Примери бол. Връх на недружелюбното и недалновиднно отношение към Русия бе на най-високо поставения български политик - президентът Плевнелиев, който на среща с представители на българската емигрантска общност в американския град Сиатъл каза дословно: “Аз ще пътувам вече предимно от София на Запад за разлика от някои мои предшественици”. Подобно изявление, чиято дешифровка означава “нас Русия не ни интересува”, може да направи не толкова незрял политик комуто липсва дипломатически опит, а такъв с ограничени интелектуални възможности, коййто вреди на интересите на страната. Демонстративното загърбване на някогашния Голям брат от първия човек в държавата очевидно не е самоинициатиа... За съжаление в днешна България не секват несръчните опити Русия да бъде представена като изостанала автокрация. Но което е по-важно - от гледна точка на националните интереси е, че липсва баланс във външната политика на страната между Изтока, към който исторически и цивилизационнно принадлежим и Запада, връзките с който – икономически, политически и културни, определят нашето бъдеще. През последните години Изтокът – не само Русия, е пренебрегван демонстративно, независимо от традиционните, донесли много ползи на страната ни, отношения с Украйна, Централна Азия и арабския свят, например. Неопитните и послушни управници не си дават сметка, че като неделима, макар и най-бедна част от Европейския съюз, България е също важен елемент от конструкцията Москва-Брюксел. ЕС и Русия се допълват взаимно – суровини срещу технологии. Германия и Италия са пример за това как се преследват национални интереси и как се диверсифицират доставкитте на енергийни ресурси. И това прави източната им политика перспективна. За разлика от българската, която се гради не върху рационалното и богатия исторически опит, а върху недостойната и овехтяла лента “Верен сателит” този път на богати, но далечни господари....
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД