Най-нежеланите коалиции в следващия парламент са между ГЕРБ и БСП и нова тройна коалиция, съставена от БСП, ДПС и партията на Меглена Кунева "България на гражданите", информира "Сега". Това са вариантите, които събират най-малко подкрепа (2%) в изследване на електоралните нагласи, направено от "Отворено общество" в началото на май. Ако изборите бяха сега, едва 4 партии ще влязат в следващото Народно събрание - ГЕРБ (47,2%), БСП (35,8%), партията на Кунева (11,3%) и ДПС (5,7%). Нито една обаче няма да събере мнозинство, за да управлява сама. Най-предпочитаният вариант е ГЕРБ да се коалира с някоя от малките десни партии (8,1% от пълнолетното население биха подкрепили това), или с партията на Кунева "България на гражданите" (4,4% подкрепа).
<p>На трето място е широката дясна коалиция между ГЕРБ, "България на гражданите" и по-малките десни партии (3,2% от гласоподавателите).</p>
<p><strong>"Цел №1 на БСП - без нов мандат за ГЕРБ",</strong> обявява в интервю за "Труд" лидерът на БСП Сергей Станишев. Очаквам преди всичко хората да не подкрепят ГЕРБ, казва той. "Влезте във форумите в интернет, чуйте какво говорят хората по улиците и пазарите - недоволството и гневът се засилват! Защото се създадоха два свята - виртуален, в който живее ГЕРБ и в който всичко е прекрасно. И реален - на мизерията и безработицата, на липсата на конкуренция в икономиката, на монополните играчи, свързани с управляващите. Моделът на ГЕРБ е задънена улица в еволюцията на България", заключава Станишев.</p>
<p><strong>"Рев за пари до изборите"</strong>, коментира "Стандарт". Абсолютно разбираемо е, че една година преди парламентарните избори всички ще искат пари. Някои с основание, други без. То се знае, правителството ще отрича, че ще дава пари предизборно. Каквото даде, ще го даде от добро сърце и защото хората заслужават. Но самият премиер обича да казва, че през 2009 година тройната коалиция е вдигнала пенсиите, а ги плаща сегашното правителство.</p>
<p>Въпрос към управляващите - това помогна ли на тройната коалиция да спечели изборите?</p>
<p>Заплатите и пенсиите в България са такива,че във всяко искане за повишение може да бъде намерена справедливост. Обаче ще си я караме все така, ако не разберем, че аргументът за такива искания не може да бъдат приближаващите избори, както става неизменно досега, а свършената работа. Обаче, когато четири години заплатите са били във фризера, става това, което става. И няма много полезни ходове.</p>
<p>Насред споровете кога и с колко ще могат да бъдат увеличени замразените от 2009 г. насам <strong>пенсии депутат от ГЕРБ заговори за облагането им с данък общ доход</strong>, отбелязва "Сега". Според Борис Грозданов от ГЕРБ пенсиите трябва да бъдат обложени с 10% след премахването на тавана им. Това е втората идея за въвеждане на нов данък, която управляващите подхвърлят в рамките на седмица без сериозна аргументация. Предното хрумване - за въвеждане на данък върху лихвите по депозитите, оцеля в публичното пространство точно един ден. Отпадането на тавана на пенсиите - максимумът в момента е 700 лв., е планирано за 2014 г., но ще важи само за новоотпуснатите пенсии.</p>
<p><strong>"Дългът изчезва с давност? По-добре, отколкото с фалит",</strong> е анализът в "24 часа" на проф. Иван Т. Тодоров. Той посочва, че в бъдещия законопроект за абсолютна давност само за граждани се предвижда десетгодишна абсолютна давност за задълженията към банки и към монополисти - за ток, за вода, за парно, за телефони - без мобилните. С въвеждането на такава давност се слага край на едни безкрайни и скъпи съдебни и изпълнителни производства. В момента има заведени над 410 000 дела пред съдия изпълнители за задължения към банки и монополисти. Практиката показва, че след десетата година не се събират много пари. Освен това слагането на краен срок стимулира кредитора да си търси навреме задълженията към него. В България въвеждането на абсолютната давност е за предпочитане пред въвеждането на фалита на граждани в близките 3-4 г. Фалитът е скъпа процедура, а България е една от най-бедните страни в ЕС</p>