Акценти от печата: Кажи, бабо, за атома

<p>"Негативен вот има, няма кой да го обере", коментира "Сега". Преди всички избори една от основните теми е кой ще обере негативния вот. Мнозина предричат, че най-голям дял ще се падне на партията на Меглена Кунева. Дори да приемем, че тези прогнози ще се сбъднат, това едва ли ще е от особено значение за крайните резултати.</p> <p>На предстоящите избори всеки, който залага основно на някакъв негативен вот, ще сбърка. Има всички основания да се мисли, че ако въобще има подобен вот, той ще бъде много слаб откъм количество гласове.</p> <p>Това, разбира се, съвсем не означава, че сегашното управление не е акумулирало негативизъм срещу себе си. За да може обаче този негативизъм да се превърне в реален фактор на изборите, е необходима политическа алтернатива, която да го поведе.</p> <p>Дори най-големите критици на сегашната власт няма как да отрекат, че към този момент в политическото пространство няма формация, която да е съумяла да консолидира обществено недоволство, породено от нейни действия или бездействия.</p> <p><img src="/uploads/editor/SEGA2.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Референдумът за "Белене" опря до Конституционния съд, съобщава "Сега"</strong>. Проблемите около референдума за АЕЦ "Белене" нарастват лавинообразно. Вчера "Синята коалиция" се закани да се обърне към Конституционния съд, който да се произнесе дали е законно да се проведе общонародно допитване по зададения от БСП въпрос. Според синия депутат Михаил Михайлов той създава правното основание да се смята, че е поставен като инвестиционно намерение.</p> <p>"А според закона за прякото участие на народа във властта на референдум могат да бъдат решавани единствено проблеми от компетентността на НС", обясни той.</p> <p>"Белене" стана централна тема и в парламента. Депутатите създадоха поредната временна анкетна комисия, която ще проверява всички данни, факти и обстоятелства около строителството на АЕЦ "Белене" от 2002 г. до март 2012 г.</p> <p><img src="/uploads/editor/images_(1)3.jpg" alt="" /></p> <p>"24 часа" се обръща към своя социологически щаб по въпроса за референдума за АЕЦ "Белене". Михаил Константинов, математик, изчислява - за да е законен референдумът, трябва до урните да отидат 4 350 000 души. Толкова са гласували на последните парламентарни избори, но не можеш да ги изкараш на зимен референдум. По тази причина той ще бъде провален.</p> <p>"Референдумът е опит за стягане на БСП електората, искат да покажат, че са живи. Само че да внимават какво си пожелават, защото това може да се обърне срещу тях.</p> <p>Разследването в парламентарната комисия на аферата "Белене" може да изкара такива факти, че да съжалят изобщо за този референдум", смята Константинов.</p> <p>Според Румяна Коларова, политолог: <strong>Партиите гледат на референдума като на своеобразен трамплин и упражнение за загряване преди парламентарния вот</strong>. Очаквам, че след референдума основните коментари да бъдат кой колко е спечелил, а още прези провеждането му всички ще се изкарат победители.</p> <p>Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч", смята, че референдумът не е форматът, който може да реши съдбата на инвестиционен проект с толкова много неизвестни параметри, какъвто е "Белене".</p> <p>Андрей Райчев, "Галъп", припомня, че на миналите избори имаше необичайно високо участие. На подобен референдум е достатъчно противниците на АЕЦ "Белене" да не се явят, за да не спечелят поддръжниците на проекта. Васил Тончев се позовава на данни на "Сова Харис", според които подкрепящите ядрената централа в "Белене" превъзхождат противниците й в съотношение 3:1.</p> <p><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл_(4)1.jpg" alt="" /></p> <p><strong>"Кажи, бабо, за атома"</strong>, коментира "Стандарт". Нашенецът ще слуша дебатите по радиа и телевизии, по площади и читалища и ще си скубе косите какво да реши, за да не сбърка. Защото "разяснителна" кампания само ще размъти още повече главите на обикновените хора, които нищичко не разбират от ядрени технологии!</p> <p>И никой няма да им разясни въпроса, че не България, а нито една държава по света все още не е решила генерално въпроса колко ще струва на обществото пълното извеждане от експлоатация на спрените ядрени централи и обработката и дългосрочното съхранение на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци! Нито САЩ, нито Русия, Франция, Япония и пр. ядрени страни имат отговор на този въпрос! Нито някой знае колко хиляди поколения ще трябва да го решават, още по-малко - как!</p> <p>Днес цената на атомния ток е субсидирана от хилядите бъдещи поколения, които ще решават въпросите, на които ние нямаме отговор. Е, след като ядрените експерти нямат отговор на такъв важен въпрос, какво очакваме да получим ние от бъдещия атомен референдум?</p> <p><img src="/uploads/editor/SEGA3.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Бюджетът в изборната 2013 - щедри разходи, нереални приходи</strong>, акцентира "Сега". Според управляващите икономиката догодина ще се развива с по-бавни темпове спрямо заложените нива в тригодишната бюджетна прогноза за 2013-2015 г., приета през април. Въпреки това кабинетът планира рязък скок на постъпленията от ДДС и по-добри приходи от данък общ доход. Но пък става песимист за постъпленията от корпоративния данък, който е знак за състоянието на фирмите.</p> <p>Според окончателните сметки на експертите брутният вътрешен продукт догодина ще стигне 81,486 млрд. лв. при заложен реален растеж от 1,9%. 30,548 млрд. лв. приходи за следващата година залага кабинетът. Заложените приходи за поредна година не покриват разходите на държавата и бюджетът ще е на дефицит от 1,1 млрд. лв., или 1,3%. Заедно с вноската за ЕС (908 млн. лв.) харчовете на държавата ще възлизат на 31,648 млрд. лв. при 29,844 млрд. за 2012 г.</p> <p><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл-44.jpg" alt="" /></p> <p>В интеврвю за "Труд" Пламен Димитров, президент на КНСБ&nbsp;нарича&nbsp;<strong>проекта за бюджет 2013 е силно рестриктивен</strong>". "Предвиден е известен ръст на доходите, но той е минимален и е доста далеч от нашите предложения. Затова проектобюджетът няма да получи нашето одобрение в този вид. Не виждаме причини за толкова рестриктивен дефицит, при положение че България е втора в ЕС по най-нисък публичен дълт", казва Димитров.</p> <p>"Ръстът от 1,9 на сто е постижим", отбелязва Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч". "Оптимистичното през последните месеци е, че въпреки доста променливата и тежка картина в еврозоната, преките чужди инвестиции в България се увеличават, и то значително.</p> <p>За българската икономика, която е малка, бедна и изостанала и тепърва ще се интегрира в големия общ пазар, инвестициите са най-същественият двигател на растежа", посочва Богданов. "Ръст от 1,9% за нас е прекалено оптимистичен и трудно достижим, съдейки по това, което днес виждаме като перспектива пред икономиката.</p> <p>Компаниите планират даже спад на продажбите за следващата година и не е много ясно откъде ще дойде този ръст", е позицията на Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал. "Заложеният в бюджета дефицит от 1,3% е много нисък и ако наистина искаме да излизаме от кризата, това ще е трудно", предупреждава Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.</p> <p><strong><img src="/uploads/editor/изтеглен_файл-45.jpg" alt="" /></strong></p> <p><strong>"Няма логика всяка служба да подслушва"</strong>, коментира в "Труд" Чавдар Червенков, директор на Европейската програма в Центъра за изследване на демокрацията. Според него очаквано дискусиите по новите закони за цивилното и военното разузнаване, както и за НСО, се фокусират основно около гражданския контрол над службите и гаранциите, че няма да се допускат злоупотреби с основни права.<br />Когато говорим за тайни служби в едно демократично общество, възниква и въпросът кой и до каква степен може да разпростира контрола над тях. Както и как данъкоплатците да са убедени, че ефективно се харчат парите им.<br />Що се отнася до очакването да има тотална публичност на разходите, трябва да е ясно, че информацията за част от тях ще бъде класифицирана. Идеята за обществен контрол, като се заставят службите да отговарят на искания по Закона за достъп до информация, на пръв поглед не издържа. Тук трябва да се отговори първо на въпроса дали службите произвеждат обществена информация по смисъла на този закон. Според автора добре е, че най-после има проекти за закони на службите и те се обсъждат публично.</p>