Акценти от печата: България става все по-нежелано място за живеене

Акценти от печата: България става все по-нежелано място за живеене
България става все по-нежелано място за живеене, става ясно от мащабно проучване на КТ "Подкрепа" за нагласите за миграция на работната сила, пише "Сега". Само 1/3 от хората в трудоспособна възраст не мислят да напускат страната. А за решените да търсят препитание навън във водещ мотив се превръща нежеланието да живеят у нас. Според изследването българите, твърдо решени да си намерят работа навън, са относително малък процент - под 8,5 на сто от трудоспособното ни население и през 2011 г., и през т.г. Но това са над 280 000 души от работната сила на страната, която по последни данни на НСИ е под 3,3 млн. души.
<p>При това с подобни нагласи са основно млади и образовани хора. Ниските заплати са основната причина за нагласите на българите да емигрират, както и липсата на работа.</p> <p><strong>"Накъдето и да тръгне ЕС, България е губеща"</strong>, твърди анализ в "24 часа". Посочва се, че сценариите за изход от финансовата криза в Европа са три. Единият е нов европейски договор. В него трябва да се положат основите на интегриран ЕС. С един финансов министър, една хазна, изравняване на данъците и социалните плащания. Такъв договор ще върне България на позициите отпреди 2007 г. в една общност, в която ще си правим компания с други бедни или задлъжнели държави. Вторият сценарий предвижда създаването на две паралелни валути - северно и южно евро. Тъй като България не се разплаща с евро, ще остане в една премълчавана трета част - в ъгъла за непоправимите. Най-реален и най-разумен е третият сценарий. Той предвижда държавите от ЕС просто да се придържат по-сериозно към настоящите договори. В тях всички мерки, предвиждащи икономическа стабилност и политическа интеграция, са приети. Само дето никой не ги спазва.</p> <p><strong>"Лихвите у нас ще станат като в ЕС"</strong>, казва в интервю за "Стандарт" Васил Симов - главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса и изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка. Той обяснява: "Банките имат много акумулирани пари под формата на спестявания на граждани и фирми. Тези пари трябва да се пласират по някакъв начин, затова мога да направя една прогноза, че лихвите по кредитите ще намаляват. Година, две, три напред би трябвало да намаляват. Ние сме част от ЕС и трябва да вървим по уеднаквяване на лихвите. Лихвите по кредити и депозити в развитите държави на Западна Европа са доста по-ниски. Ако речем, че лихвата по депозита е 1 или 2%, съвсем спокойно и кредити може да се отпускат на 3% лихва. В България лихвите по депозитите са в рамките на 5-6% и естествено, лихвите по кредитите растат - 7, 8, 9% и нагоре. Като добавим и степента на риск, който при нас е по-голям, защото процентът на необслужваните кредити е внушителен в България в сравнение със Западна Европа. Ако ние имаме над 20% необслужвани кредити, то за Западна Европа процентът е 5. Така че нивото на необслужваните кредити вдига степента на риска и това кара българските банки да се "застраховат" с по-високи лихвени проценти."</p> <p><strong>Как се похарчиха стотици милиони евро без никакъв ефект</strong>, обяснява в коментар в. "Сега". България разполага с около 2,6 млрд. лв. по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за активни мерки на пазара на труда, обучение и квалификация, социално включване и здравеопазване. Темпът на усвояването им върви по план - договорени са вече около 76%, като целта е до края на септември да са 80%. Разплатени са към 23% от тях, което ще рече около 544 млн. лв. Възстановените и поисканите за възстановяване от ЕС са повече от половината от тях. По план върви и разходването на 73 млн. лв. от бюджета за активни мерки на пазара на труда. Отговарящите за определена сфера правят всичко както и колкото трябва, даже много повече, но проблемите, остават. На пазара на труда с евросредства се финансират проекти по проблеми, отдавна излезли от дневен ред заради дългосрочното планиране и бюрократичното забавяне.</p> <p><strong>Златни дупки и снежинки във Варна, </strong>пише&nbsp;в. "Капитал Daily". Община Варна планира да похарчи 300 млн. лв. за поддръжка на инфраструктурата си до 2016 г., като средствата ще отидат в пет компании, избрани чрез търг да осъществяват планираните дейности. От обявената поръчка се вижда, че фирмите ще бъдат ангажирани както с ремонти на улици, участъци от републиканската пътна мрежа, паркове, детски и спортни площадки и междублокови пространства, така и със зимното почистване на града през следващите три години и половина.<br />Досега чистенето на снега се изпълняваше по отделно възлагане, като годишно за това общината е харчила под 10 млн. лв. Срокът на последната обществена поръчка за зимната поддръжка на града е изтекъл в средата на март т.г. Тя е разделена в три договора, сключени с дружествата "Зебра-Стимекс" (свързано с "Трейс груп холд"), "Инжстройинженеринг" и "Хидрострой". За почистване, опесъчаване и луга те са си поделили по 3 млн. лв. без ДДС.<br />Отсега обаче "ловенето на снежинките" в морската столица ще е два пъти по-скъпо - общо 72 млн. лв. за периода, което прави над 20 млн. лв. годишно.</p> <p><strong>"За да излезем от кризата, ни е необходима повече Европа"</strong>, отбелязва в интервю за "Монитор" Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство. На 9 септември ще приключат най-широките досега публични консултации по правата на гражданите, чиято цел е да се определят възможните пречки, които гражданите на ЕС все още срещат. Рединг посочва, че България е сред 10-те страни с най-активно участие. Наз 7200 души от цяла Европа вече са отговорили на интернет анкетата. "Твърдо съм убедена, че за да излезем от кризата, ни е необходима повече Европа, а не по-малко. И за тази цел се нуждаем от ангажираността на нашите граждани. В края на краищата Европа се отнася до всички нас, до нашите права, нашите опасения и нашето колективно и общо бъдеще. Следователно гражданите следва да ни водят по пътя към по-силна и по-интегрирана Европа", смята Рединг.</p> <p><strong>"Много популярни сме в Русия"</strong>, казва в интервю за "Труд" Иво Маринов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той посочва, че при туристите от Русия ръстът през юли е 30% от началото на годината в сравнение със същия период на м.г. В Русия България е изключително популярна като дестинация (91%) и се ползва с висок позитивен имидж (80%). Интересът е не само към морския туризъм, но и към ски, спа и културен туризъм. При Украйна увеличението на туристите от началото на годината е 40,5%. Според данните на БНБ приходите от международен туризъм за първото полугодие са 1,889 млрд. лв. и в сравнение със същия период на м.г. са нараснали с 0,5%. Можем да очакваме приходите от туризъм да надхвърлят миналогодишното ниво от 5,578 млрд. лв. 2,5 млн. чужденци са били у нас за 7 месеца.</p> <p><strong>Кафе машините ще издават касови бележки още през есента, съобщава&nbsp;в. "Сега".</strong><br />Собствениците на кафе-машини или на апарати за закуски и играчки трябва да ги оборудват с касов апарат до края на октомври. Това става ясно от Наредба на финансовото министерство, обнародвана в "Държавен вестник". Към момента обаче нито една от т.нар. вендинг фирми не е пристъпила към оборудване с фискално устройство. "Причината е, че все още такива липсват на пазара и дори не е ясно колко точно ще струват.<br />Засега знаем само, че ще бъдат между 150 и 250 лв", съобщи за в. "Сега" Стойко Петков от ръководството на Българската вендинг асоциация. Според Закона за ДДС, ако търговците нямат връзка с данъчните, глобата е до 10 хил. лв., като може да се стигне и до затваряне на търговския обект.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи