Акценти от печата: Българите са недоволни от ГЕРБ, но си траят

<p>А управление, което се опитва да внушава сила, само поражда подобни резултати. "Тези хора не са непременно доволни, но просто си траят. Аз не знам какво ще се случи на изборите догодина, но нещата не вървят добре и общественото мнение едва ли ще остане пасивно", прогнозира Тодоров.</p> <p>Под заглавието <strong>"Крехкото лустро на демокрацията"</strong> социологът Кольо Колев коментира данни от национално&nbsp;представително изследване на "Медиана" по поръчка на "Труд".<br />Според него може да изглежда странно и пресилено, но данните за обществените нагласи са категорични - огромна маса от хората с лекота са готови да отстъпят основни граждански права и свободи, свободата на словото, правовия ред, демокрацията... в името на националното (каквото и да значи), в името на мимолетна сигурност под желязната полицейска ръка в името на въздаване на "народна" справедливост вън от правната. А зад всичко това като мрачна сянка стоят страх, завист, желание за мъст, омраза и нетърпимост към богатите и просто другите.</p> <p>В интервю за "Новинар" доц. д-р Антоний Гълъбов коментира изминалия политически сезон. <strong>"Задълбочава се разминаването между политическия дневен ред и този на обществото.</strong> Ако се опитаме да разчетем тази пътна карта, тя би имала много посоки. Голяма част от всекидневните проблеми на хората се разминаха с политическия дневен ред - отбелязва още той. - Това задълбочава общата криза на доверие към партиите и институциите. Но пък отваря много свободно пространство за всякакъв вид популизъм. Специалистът прогнозира, че ни предстои поредна експлозия на популистки проекти, които ще се опитват да мобилизират теми, свързани с национализма и социалното положение на хората. Отварят се големи пространства за националпопулизъм и за примитивен социален популизъм", смята Гълъбов.</p> <p><strong>"В България няма криза, ще живеем все така&rdquo;</strong>, казва социологът Андрей Райчев в интервю за "24 часа". Според него това е нашето равнище на производство, на богатство, на индустрия. България сега живее както е възможно при наличните ресурси. Вместо да вървим напред, да се мобилизираме и да си подобрим нещата, ние чакаме нещо да стане еднократно, да излезем от кризата. А това е нашият живот. От този капан няма излизане", коментира Райчев.</p> <p><strong>"21 спецсъдии не стигат",</strong> казва в интервю за "Труд" Георги Ушев, председател на Специализирания наказателен съд. Една от целите на създаването на специализирания съд беше бързото правосъдие, т.е. по-бързо да се придвижват делата. Тази цел е постигната, заявява Ушев. За шест месеца са разгледани и решени около 1200 дела. Спецсъдът е издал една оправдателна и 7 осъдителни присъди. 20-30 дела са приключили със споразумения - това са на практика осъдителни присъди, и то такива, които са влезли в сила веднага. В момента в България правораздават 21 спецсъдии. Те не достигат, тъй като работят по специфични дела, с десетки подсъдими и стотици папки.</p> <p><strong>"Държавата води към фалит собствените си фирми"</strong>, пише в. "Сега". Големите дружества излизат на загуба най-вече заради недалновидна политика или груба намеса на принципалите в дейността на уж самостоятелните фирми. Влошават се и резултатите на предприятия в процедура по приватизация. Това показват отчетите - финансови и за дейността, за първото полугодие. Титани на енергетиката като Националната електрическа компания и "Булгаргаз" са завършили първото полугодие на загуба. Основна причина е намесата на държавата в цените им - чрез Комисията за енергийно и водно регулиране. Още през май ръководствата на двете дружества предупреждаваха, че опитите на правителството да води социална политика, като натиска цените, влошават финансите им. На загуба са и повечето фирми от ВиК сектора, където цари пълен хаос с идеите за реформа.</p> <p><strong>"Възможността за избор на доставчик на ток е само блъф"</strong>, коментира "Сега". Домакинствата ще могат да избират от кой търговец на електроенергия да си купуват ток, което е показател за либерализацията на електроенергийния пазар у нас, обявиха от Министерството на икономиката и енергетиката при приемането на последните изменения в Закона за енергетиката. Само че точно същото беше обявено и преди пет години, т.е. от поне 3-4 години вече трябваше да можем да си избираме доставчик на ток. Става ясно, че за последните години почти нищо не е свършено по въпроса. Бъдещата електроенергийна борса би трябвало да допринесе за раздвижване и на пазара на ток "на дребно", макар че все още има не малко неизвестни. Тази борса, която е елемент от либерализирания пазар на електроенергия, трябваше да е влязла в действие преди повече от две години. Последното обещание, този път на енергийния министър Делян Добрев, е, че това ще стане до края на 2012 г.</p>