Акценти от печата: Борисов иска закон за печата

<p>Премиерът Бойко Борисов е възложил на фондациите "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел" да подпомогнат написването на законопроекта чрез организиране на кръгли маси.</p> <p><strong>Десетки нарушения по търгове в държавното предприятие "Мини Марица-изток" ЕАД</strong> е разкрила приключилата цялостна проверка на процедурите по обществени поръчки, извършена от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за периода 2009-2011 г., показва докладът на ведомството, с който "Капитал Daily" разполага. Инспекторите са съставили общо 100 акта на настоящи и бивши ръководни кадри от въгледобивното предприятие, а други 17 нарушения не са администрирани, тъй като за тях е изтекъл тригодишният давностен период.<br />Някои от нарушенията са наистина сериозни. Агенцията е констатирала, че ръководството е сключило 11 договора, за които не е бил проведен конкурс, въпреки че всички предпоставки за такъв са били налице. Те са на обща стойност 1.092 млн. лв.<br />Това е първата цялостна проверка по Закона за обществените поръчки на АДФИ в дружеството, но констатираните нарушения съвсем не са първите за последните години.</p> <p><strong>Нов скандал предизвикаха увеличени докторски заплати,</strong> коментира в. "Стандарт". Лекари се оплакаха, че здравният министър ще им вдигне възнагражденията само на хартия. "Много от малките болници като общинските няма да могат да си позволят да дават повече. Бюджетите им са свити и едно такова действие би ги вкарало в преразход и дългове", смята шефът на БЛС д-р Цветан Райчинов.<br />Мнението му подкрепя и бившият здравен министър д-р Стефан Константинов. Той нарича обявеното увеличение на заплатите, като "медийно събитие с лятна новина, галеща ухото без практическа стойност". Константинов обяснява, че колективният трудов договор не се спазва. Причината била, че в преходните му разпоредби има текст, който дава възможност при липса на икономически условия работодателят да не го спазва. Шефът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев коментира, че идеята е добра, но трябва да бъде облечена в законови рамки, а не да бъде "просто едно споразумение с пожелателен характер".</p> <p><strong>Централите, произвеждащи ток от ВЕИ, вероятно ще изгубят преференциите си</strong>, цитира в. "Стандарт" министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. "Парламентарната комисия, която ще наблюдава работата на ДКЕВР, може да предложи фотоволтаични централи с мощност над 30 киловата да спрат да получават по-високи тарифи за изкупуване на техния ток", съобщава той.<br />Бумът на фотоволтаичните централи и изискванията на Брюксел да не се подписват дългосрочни договори за изкупуване на ток са накарали управляващите да се замислят в посока намаляване или премахване на преференциите. Такива вече няма в Чехия, Испания, коментира и депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев.<br />Ако това бъде въведено и в нашите закони, ще засегне само новопостроени централи.<br />"Идеята е още в начален стадий и тепърва ще се обсъжда", признава Червенкондев<br /><strong>"Управляващите минаха на принципа "похвали се сам"</strong> - под това заглавие в. "Сега" анализира годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2011 г. Докладът е пълен с клишета, изводи от медийни публикации, абсурдни тези и още по-странни аргументи за тях. Ако се вярва на документа, финансовата и икономическата сигурност в България са железни. Пропуснат е фактът, че това не се дължи на политиката на кабинета - просто българинът къта бели пари за черни дни. На няколко места в доклада се отбелязва, че въпреки финансовата и икономическа криза по света и в Европа властта у нас е успяла да остави данъците ниски, а доходите на населението - ненакърнени. Хвалбата някак не се връзва с безспорния скок в цените на храни, бензини и услуги и драстичното намаление на доходите. В края на документа е записано, че се е повишило "участието на гражданите и техните организации в обсъждането на различни аспекти от националната сигурност и на нейното системно управление". И че това прави "възможно отчитането на мнението на гражданското общество при формиране на политиката за национална сигурност". Кои са тези граждани и как е отчетено мнението им? Може и да ги има, но със сигурност не са в България.</p> <p><strong>Премиерът Бойко Борисов развали празничния дух на общото събрание на своите комсомолци</strong> в неделя, като ги нахока за бездействието във виртуалния свят. За разлика от дремещите в парламента червени и сини депутати в нета кипи трескава опозиционна дейност, която напоследък удивително бързо и добре се самоорганизира за политически действия. От началото на мандата кабинетът беше принуден поне двайсетина пъти да отстъпи от взети решения и приети закони, след като битката за сърцата и умовете на хората беше спечелена от виртуалните поборници. В интернет мелето младежката организация на ГЕРБ блести с отсъствието си. Те изнесоха своето сражение на местните избори миналата есен, където се представиха над очакванията и след победата се разпореждат с местната власт в големите градове. Подобно на всички комсомолски структури на управляващи партии младите гербери страдат от един ключов недостатък - службогонството. Известно изкривяване се получава също както при всички лидерски партии - политиците със собствено мнение и хъс за борба отпадат за сметка на лоялните и послушните, които обаче или нямат мнение, или не им достига кураж да го изразят.</p> <p><strong>Българските телекоми преживяха своя "златен" век</strong>, коментира в. "Капитал Daily". Основните услуги, които задвижваха печалбите на компаниите от бранша &ndash; преносът на глас по мобилни и фиксирани мрежи, търпят спад на приходите заради наситения пазар, свитото потребление, държавните и европейските регулации. Затова, след като осъзнаха, че вече "зрелият" пазар няма да им донесе ново оживление сам по себе си, мобилните оператори търсят варианти за разширяване на бизнеса си и към разпространението на телевизия и високоскоростен интернет.<br />Постепенно границите между отделните сегменти &ndash; кабелни, сателитни, мобилни оператори и интернет доставчици, започнаха да се размиват. Това роди пакетните услуги, които бележат стабилен растеж и заемат все по-голямо перо от телекомуникационния пазар в България. Такива изводи могат да се направят от доклада за състоянието на индустрията, изготвен от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).</p> <p><strong>Храните поскъпнаха необичайно за лятото, </strong>е акцентът на&nbsp;в. "Новинар" тази сутрин.<br />Необичайно поскъпване на храните през лятото отчетоха от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Така тенденцията през горещите месеци цените да падат надолу беше прекъсната, коментират експерти.<br />Най-голямо повишение има в цената на лимоните, които поскъпват до 2,28 лв. за килограм. Кренвиршите пък вървят по 5,03 лв. килограмът, което е с 2,7 на сто повече в сравнение с предишните им стойности. Брашното, зелето и фасулът също се продават с повишение. Стабилни остават захарта и олиото.</p>