Акценти от печата: 60% от българите очакват нечестни избори

<p>Избирателите не вярват в политическата система. &nbsp;77% от хората в страната смятат, че политиците у нас работят за своя собствена изгода. 69% вярват, че те са свързани помежду си и само привидно играят на опозиция. 55% не намират политическа сила, на която да се доверят, 68% са убедени, че от тях нищо не зависи, а 60 на сто - че изборите са манипулирани и индивидуалният вот няма значение. На този фон като самотен остров на относително доверие се оказва отношението към ЕС - 43% продължават да вярват, че членството ни в ЕС носи повече плюсове. В челото на класацията на политиците за първи път застава президентът Росен Плевнелиев с 47% доверие, следван от еврокомисар Кристалина Георгиева - 46,9%. Премиерът Бойко Борисов запазва третото си място с 39%. ГЕРБ остава най-харесваната политическа партия - 27% подкрепа. БСП изостава значително - 16%. "България на гражданите" на Меглена Кунева се представя под очакванията - 6%. От останалите политически партии само ДПС запазва шансовете си за следващия парламент.</p> <p><strong>"ГЕРБ с мнозинство за новия главен прокурор"</strong>, отбелязва "Труд". ГЕРБ, БСП, ДПС, РЗС, и "Атака" са партиите, които запълниха парламентарната квота на новия Висш съдебен съвет. Гласуването за 11-те места на парламента в съдебния съвет мина като по сценарий, без дебати и въпроси към 17-те номинирани юристи. Целият състав на новия съдебен съвет, който ще започне работа след седмица, вече е ясен. Главният прокурор и шефовете на двете върховни съдилища влизат в съвета по право. Съдебната власт избра своите 11 души още миналата седмица. Заради лобитата в съда и прокуратурата, които ги издигнаха и защитиха, за поне шестима от излъчените може да се каже, че ще се съобразят с предпочитанията на управляващите при избора на следващия главен прокурор.</p> <p><strong>Протестите на полицаите бъркат кардинално адреса</strong>, коментира "Сега". "Трябва да се отбележи, че единствената политическа партия, която декларира изрично подкрепа за МВР и съпричастност, беше ГЕРБ през 2008 г." - това обяви един от ораторите по време на протестите на стотиците полицаи. Така той на практика сам и не усети как нацели истинския адрес на протестите. Най-много критики по време на протеста отнесе финансовият министър Симеон Дянков - защото не давал увеличение на заплатите, ако няма рязане на привилегии. Просто полицаите бяха сбъркали адреса. Защото всички знаят кой в момента единствен определя, разпределя и раздава парите в България. На полицаите вероятно е известно, че човекът, който отговаря за тях, политическото лице, посредникът между тях и властта е министърът на вътрешните работи. Затова и единствените, от които трябва да си искат повишаването на заплатите и обещаваните им екстри, са министър-председателят - шеф на ГЕРБ Бойко Борисов, и вицепремиерът - МВР шеф и заместник-председател на управляващата партия Цветан Цветанов. Борисов и Цветанов можеше да им отпуснат поне малко от многомилионната партийна субсидия. В общи линии само на тях още на са дали от нея.</p> <p><strong>"Не се боря за стола в политиката"</strong>, уверява в интервю за "Труд" Касим Дал, независим депутат. С неговото име се свързва учредяването през декември на нова партия. Дал заявява, че тя няма да е ДПС-2. Името ще е продължение на проекта за фондацията "Свобода и достойнство". "Правим национална партия, а основната ни цел е да спрем противопоставянето между хората, да спрем лъжата, мимикрията, корупцията. Всичко това са синоними на ДПС. На висок глас изрекохме тези неща и бяхме изключени. За тези 27 г. в политиката никога не съм имал лидерски амбиции. Никога не съм се борил за стол. Не бягам от отговорност. Поемам я и вярвам, че заедно с по-младите хора можем да променим България", заявява Дал.</p> <p>Месечният обзор на политиката - август-септември 2012, в "Труд" е озаглавен <strong>"От международно лято към ценова зима"</strong>. Лятото рязко усили центростремителните процеси в Европейския съюз. Икономическата криза не е преодоляна, но политическият изход вече е ясно очертан: повече интеграция - и политическа, и финансова. Риск за страна като България е да остане откъсната от тези процеси и европейският проект за нас окончателно да добие вида на "Европа на две скорости". Далновидността на българските управляващи е поставена на изпитание. Освен европейски доклад за напредъка ни и атентат на летище Сарафово, в тежко за управлението лято се преплетоха протести - от "зелени" до съдийски, а сега - полицейски. Ръст на цените на комуналните услуги, който тепърва ще бъде по-силно почувстван от населението, инфлация и ръст на безработицата - безпрецедентни за летни месеци от над десет години. Старият политически сезон преля в новия почти без затишие. Предстои зимен сезон и лоши вести с цените. В крайна сметка: има всички предпоставки популярността на управлението да спада.</p> <p><strong>"Мистериозен консорциум поиска АЕЦ "Белене"</strong>, съобщава "Сега". Съвсем неочаквано вчера АЕЦ "Белене" отново нахлу в дневния ред на парламента. Икономическата комисия започна с непланирана среща и продължи с бурни дискусии, след като министър Делян Добрев доведе на заседанието представители на тайнствения "Глобал пауър консорциум", който по думите им бил готов да плати всички досегашни и бъдещи разходи и да възкреси прекратения ядрен проект. В резултат ГЕРБ смята още днес да рестартира проекта. Светкавичният развой на събитията остави усещането за разиграване на театър на фона на иска за над 2 млрд. лв., предявен от руснаците. Объркването нарасна, тъй като новоизгрелите инвеститори твърдят, че вече разговарят с "Атомстройекспорт" за рестарта на "Белене", а от руската компания категорично отрекоха. От БСП пък обвиниха, че ГЕРБ се опитва да провали атомния референдум. Шефката на парламента Цецка Цачева обяви, че още днес внася проекторешение за даване на мандат за преговори на икономическия министър.</p> <p><strong>По-малко от две години след като придоби пълен контрол в "Топлофикация - Русе", руската компания "Мечел" реши да се раздели с нея</strong>. Решението е на съвета на директорите и е част от план за преструктуриране на дружеството за покриване на дълговете му, което включва продажба на активи и в други държави, става ясно от съобщение на сайта му.<br />Сделката трябва бъде една от големите в енергийния сектор в България за последните години, освен ако собственикът не предпочете да продава на символична цена, за да ускори освобождаването от дългове. Такива очаквания има сред някои руски анализатори, но без да посочват конкретни активи.<br />През 2007 г. "Мечел" купи 49% от топлофикацията от словенската HSE, а исканата минимална цена беше поне 42 млн. евро. През ноември 2010 г. руснаците поеха пълен контрол, като взеха и останалите 51%. Според съобщение пак на словенците тогава за дела са били платени 52 млн. евро, което прави за цялата сделка над 90 млн. евро.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Руснаците купили имоти за 5 милиарда евро по морето, </strong>пише&nbsp;в. "Новинар".<br />Руснаците са инвестирали крупната сума от 5 млрд. евро в имоти по родното Черноморие. Собственици на апартаменти и къщи по крайбрежието у нас са общо 110 000 граждани на Русия, пише чуждестранното електронно издание &bdquo;Инфокс&rdquo;. Данни на статистиката показват, че толкова голяма сума не е инвестирана в друга сфера на икономиката.<br />Средно 50 000 евро струват апартаментите на морето, купувани от руснаците. Те са се интересували от жилища у нас не само преди 2008 г. В кризата руснаците са били най-активните купувачи, докато останалите чуждестранни инвеститори са спрели да влагат средства за имоти у нас, съобщава още руското издание. В последните четири години реални сделки се сключват само с граждани на Русия, обясняват от бранша. Не само като инвеститори, а и като туристи руснаците са най-активни у нас. И тази година те бяха най-многобройните гости на комплексите по Черноморието ни.</p> <p><strong>Комисията за защита на потребителите отправи вчера последно предупреждение на 4 банки,</strong> които упорито отказват да поправят нередности при отпускането на заеми, с които ощетяват своите клиенти, акцентира "Сега". Ако до 10 октомври те не се съобразят с препоръките, комисията ще заведе срещу тях иск, съобщи председателят на КЗП Веселин Златев. Комисията от месеци проверява общите условия и договорите на 25 банки, които бяха получили наставления как да се поправят. Само една от тях бе перфектна, обясни Златев. Наред с основните упреци на заемополучатели срещу банки, с които КЗП е засипана (главно заради неясни клаузи, липса на уведомяване и необяснимо вдигане на лихви), сега за първи път държавен орган откроява проблема с наказателните лихви за просрочия. Според шефа на ЗКП определянето на лихвите за забава при просрочени вноски досега не е било съобразено със съществуващата нормативна уредба.</p>