Защо светът следи много внимателно изхода от конфликта в Судан

Началникът на суданската армия и фактически управник на Судан генерал Абдел Фатах Бурхан началникът на суданската армия и фактически управник на Судан генерал Абдел Фатах Бурхан.

Докато САЩ и други западни държави евакуират гражданите си от Судан, малък брой израелци в южната част на африканската държава са в безопасност, съобщава израелска организация за търсене и спасяване на граждани. Междувременно израелски анализатори наблюдават ситуацията със загриженост, предаде израелската агенция ТПС.

Борбата за власт между генерал Абдел Фатах Бурхан, фактическият военен лидер на Судан, и неговия заместник генерал Мохамед Хамдан Дагало на 15 април прерасна в открити боеве между силите, лоялни на двамата генерали. По данни на Световната здравна организация към ООН в боевете са загинали 413 души, предимно цивилни.

Д-р Ехиел Лейтер, генерален директор на изследователския институт Йерусалимски център за обществени въпроси, обяснява пред ТПС защо израелците и останалата част от света ще следят много внимателно изхода от конфликта.

"Судан има много дълга граница с Червено море. Това е от решаващо значение за международната търговия. Четиридесет процента от европейския внос минава през Червено море, а 15% от целия международен петрол също минава оттам. Това е от огромно значение", казва Лейтър.

"Контрабандата на оръжия от Иран към Газа минава през Червено море. Единият начин е да разтоварват оръжията в судански пристанища, да ги транспортират по суша до Синай и да ги внасят в Ивицата Газа през тунели. Другият начин е да ги транспортират с по-малки лодки директно до Синай, където ги посрещат бойците на Хамас. Военното сътрудничество със Судан ще ограничи контрабандата на оръжия".

Той добави, че Судан е готов да обърне гръб на вълната на радикалния ислям, разпространяваща се в Африка на юг от Сахара. "В момента регионът е епицентър на радикалния ислям в район, който се простира от Мавритания до Судан. Ако успеем да си сътрудничим със Судан, за да спрем вълната от млади хора, които се присъединяват към терористични организации, това ще се отрази добре на останалата част от Африка на юг от Сахара."

Лейтер също така отбелязва, че зараждащите се израелско-судански връзки имат специална символика.

Позовавайки се на срещата на върха на Арабската лига през 1967 г., проведена в Судан след Шестдневната война, Лейтер каза: "Хартум е столицата на арабското отхвърляне. Трите "не" на Хартум бяха: никакъв мир с Израел, никакви преговори с Израел и никакво признаване на Израел. Ако пет десетилетия по-късно Израел сключи мир със Судан, това ще е много показателно за обръщането на вълната на отхвърлянето."

Судан подписа Авраамовите споразумения през януари 2021 г. като част от договореност със САЩ, за да бъде изваден от списъка на държавите, определени като спонсори на тероризма. За разлика от Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко обаче, Судан не е предприел никакви стъпки за нормализиране на връзките, като например отваряне на посолства.

"Суданската общественост не е готова" за открити дипломатически връзки с Израел, обяснява Лейтър пред ТПС. "Осъществяването на мир между държавите трябва да достигне до хората на улицата, а те (властите) се нуждаят от съгласието им. Не е достатъчно широката общественост да се съгласи."

След подписването Ели Коен, тогавашен министър на разузнаването на Израел, става първият министър от израелското правителство, за когото се знае, че е посетил Хартум. Той води делегация от служители на разузнаването и сигурността, които обсъждат със суданските си колеги дипломатически въпроси, въпроси на сигурността и икономически въпроси.

Когато Судан подписва споразуменията, страната е ръководена съвместно от генерал Бурхан и цивилния министър-председател Абдала Хамдок. Хамдок се противопостави на присъединяването към Авраамовите споразумения и заяви, че служебното правителство няма мандат да подпише документа.

Бурхан завзема цялата власт с военен преврат през октомври 2021 г.

Администрацията на американския президент Джо Байдън призова Бурхан да предаде властта на избрано правителство - позиция, която Лейтър нарече "глупава".

Лейтър каза: "Може да станем свидетели на повторение на случилото се в Египет през 2011 г., когато "Мюсюлмански братя" се дойдоха на власт и поеха управлението. Последното нещо, от което се нуждаем в Судан, е завземане на властта от мюсюлмански екстремисти."

Судан се опитва да се реинтегрира със Запада след 30 години на репресии и изолация по времето на Омар Башир, който се съюзи с Иран. Запитан за евентуално иранско участие в боевете в Судан, Лейтър казва: "Ключът към разбирането на (ситуацията в) Африканския рог е следният: Колкото по-големи са нестабилността, етническите конфликти и политическото напрежение, толкова е по-добре за Иран. Изхождайки от факта, че Иран се възползва (от положението), можем да заключим, че вероятно той е създал нестабилността."

Обяснявайки присъствието на не големия брой израелски селскостопански работници в Судан, Лейтер заяви, че Хартум трябва да изхранва около 40 милиона души и има "отчаяна нужда" от израелска агротехника и помощ.

"Израелските умения по отношение на устойчивата оранжерийна технология са от решаващо значение за Судан", каза Лейтер.