Мемориалът на загиналите войници до НДК. Проектът, който заслужаваше да спечели, но не бе избран от управата на София

Мемориалът на загиналите войници до НДК. Проектът, който заслужаваше да спечели, но не бе избран от управата на София

Снимка на проекта на арх. Емил Попов, който бе отхвърлен от Столична община

Столичната община е избрала идейния проект, по който да се възстанови Мемориалът на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк до НДК. Той е разработен от студио "Гебуплан", а екипът е ръководител арх. Филипа Гугучкова. 

"От участниците в конкурса се изискваше да представят идеен проект, който да предложи решение за постигане на естетическа, сигурна, здравословна, безопасна и общодостъпна среда, в която да бъде материализирана със съвременни художествено-естетически средства историческата, културната и родовата памет за загиналите офицери и войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк при Първа Софийска пехотна дивизия", припомнят от общината.

Класираният на първо място проект предлага "оформяне на основно ритуално пространство посредством П-образно разполагане на стриктно възстановените по оригинални чертежи мемориални стени". Предвижда се разполагането на елементи, които да осъществяват преход към парк.

 

 

Второ и трето място в конкурса не са присъдени от журито, тъй като останалите участници не са получили минималния брой точки за класиране съгласно регламента на конкурса, съобщиха от направление "Архитектура и градоустройство" към Столичната община.

В "Гласове" получихме проектът на арх. Емил Попов, който не е класиран (според журито, защото не отговаря на условието за възстановка на оригинала), но който според нас би бил по-добрия избор днес. Спечелилият проект е имитация на оригиналните стени, които са построени в съвсем различен градски и времеви контекст, а рискът от бутафория в стил Скопие е голям, като се има предвид горчивия български опит в това отношение.

Според нас е изпусната възможността за нов площад-парк като градоустройствено подобрение на зоната след премахването на паметника "1300 години България" на скулптора Валентин Старчев.

Предлагаме ви идейния проект на арх. Емил Попов, който няма да бъде осъществен, за да се направи сравнение за възможната (невъзможна) алтернатива на българския вкус.

Паметниците и публичното пространство

Като символ на колективната памет, паметниците са неразривно свързани с публичните пространства. Паметниците са интензивен пластичен архитектурен и скулптурен акцент в създадена архитектурно-пространствена рамка, чрез която те стават органична част от градоустройствения ритъм. Паметниците създават среда, в която хората се събират и участват в колективни активности и ритуали, като така изразяват чувството си за общност. Колективната памет извиква миналото като съществена част от нашата същност.

Войнишкия паметник от 1934 г.

Паметникът се е намирал на границата между карето казарми на Първа пехотна софийска дивизия и обширно парково пространство отпред. Трите класицистично оформени калкани с имената на хилядите загинали войници и офицери създават внушително пространство, акцент в което е статуята на лъва. Паметникът е вграден като ключов камък във фронта на казармите откъм бул. „Патриарх Евтимий“. Благодарение на прогресията на мащабите в дълбочина от булеварда към статуята на лъва, паметникът получава урбанистично значение.

Възстановяване

Отговорността ни като поколение е не просто да възстановим каквото е било, а да развием и усъвършенстваме наследеното от предците ни, изразявайки съвременните ни пространствени представи и светоглед. Като архитекти, нашата цел е да внесем нов структурен порядъх в сегашната среда.

Паметникът не може да бъде възстановен в оригиналния му вид, тъй като трите сгради, между които той е бил сключен, отдавна не съществуват. Но споменът за паметника е жив и е съхранен неговия основен композиционен и символен елемент - статуята на лъва. Това, което може да бъде възстановено е духът на паметника, неговият мащаб и неговото градоустройствено въздействие. 

Пространството пред НДК

Пространството пред НДК е в оста на симетрията на обема на сградата. Тази ос „плува“ в парка и няма градоустройствена функция по отношение на структурата на града с неговата застройка и улици. След премахването на паметника „1300 години България“, като основен елемент на замислената композиция, зоната около него остана без ясен характер. Оста на фонтаните завършва неубедително и се размива в алеи и уширени пространства, механично останали от старата планировка.

Зоната в обхвата на конкурса е характерна с гъста дървесна растителност откъм „Патриарх Евтимий“, която образува почти плътна преграда към фонтаните и сградата на НДК. 

По наше мнение, пространството на НДК в този си вид не може да бъде среда на новия паметник. Още повече, че в близост вече се намира паметникът на жертвите на комунизма, както и експонирания фрагмент от Берлинската стена. Необходимо е да се създаде обособена среда, в която Войнишкия паметник да намери своето място и значение.

 

Нов площад в града

Предлагаме създаването на ново пространство, което има типологичните характеристики както на площад, така и на парк.

Площадът има триъгълна форма, определена от фронта по бул „Патриарх Евтимий“ и от двете диагонални алеи откъм бул. „Витоша“ и откъм ул. „Фридтьоф Нансен“. Като първичен акт за създаване на Място, площадът е застлан с едри тъмни базалтови павета. Със своята категорична форма и материалност, площадът е среда за новия Войнишки паметник и е ново
явление в града. 

Триъгълният площад е в мащаба на НДК и обединява двете половини на парка - формалната част с фонтаните и пейзажната част откъм ул. „Фридтьоф Нансен“. Площадът-парк изпълнява ролята на „Пропилеи“ към пространството на НДК. Оста на симетрия се раздвоява в две посоки - диагоналните алеи към бул „Витоша“ и към ул „Фридтьоф Нансен“. По
този начин осовото пространство пред НДК се свързва фигурално със структурата на града.

 

Паметникът

Цел на проекта е паметникът и площадът да образуват единно цяло и по този начин паметникът да придобие градоустройствено въздействие и значение. Паметникът представлява П-образна композиция с размери и мащаб,
подобни на оригиналния паметник. Смислово и символно основният пластичен елемент в композицията е скулптурата на лъва от оригиналния паметник. Композиционната задача е да се създаде ритмичен преход между малката фигура на лъва и
градоустройствения мащаб на новия площад.

Фиг.1
Композицията се състои от следните елементи:

1. Статуята на лъва от паметника от 1934 г. въру нов гранитен
постамент

2. 30 бр. пейки с осветление от долната им страна

3. 60 бр. дървета с тъмни чугунени решетки

4. Т-образна площадка с плочник от гранит с две ивици ниска
вечнозелена хвойна

5. Два Г-образни гранитни обемни елементи с имената на загиналите

6. Триъгълен площад павиран с гранитни павета - 8435 м2

Метрично сравнение на елементите на композицията:

Статуя на лъв - 1.69 м

Пейка - 2 м.

Дърво - 10 м

Площадка - 19 м

Масивни обеми - 28 м

Площад - 169 м

Целта на композицията е да обедини елементи с различни размери и мащаби, като отношенията между тях породят единен
архитектурно-пространствен образ и въздействие. Двата масивни Г-образни обемни елемента, облицовани с гранит дават
чувство за тежест и стабилност. Те „свиват“ размера на фронта по бул „Патриарх Евтимий“ и създават дълбочина и концентрирано пространство, в което е разположен лъвът. Двата обема са раздалечени и създават пространствен интервал зад статуята на лъва.

Пространството, дефинирано от П-образната конфигурация не е самостоятелно, а принадлежи на Площада. Паметникът не е изолиран обект в средата, а е разтворен пространствено в нея.

Фиг.2
Площадка от гранит
Площадката създава „празно“ пространство, в което се извисява статуята на лъва. Отдръпнатите плочи с имената на загиналите са златист фон-среда за скулптурата. Удължената част на площадката „събира“ лявата и дясна половини на
триъгълния площад и създава насоченост към лъва и към празнината зад него.

Фиг.3
В план композицията е двойно „V“-образна - наслагване на две противоположни посоки. Връх на единия триъгълник е лъва, а на другия - подхождащият посетител. Между статуята на лъва и посетителя се
установява директно отношение.

Фиг.4

Осветление
За да не се претоварва площада с многобройни елементи, общото осветление е вградено под седалките на пейките, които са като рефлектори към равнината на площада. Светлината е притихнала и създава мемориална атмосфера. Плочите с имената на загиналите са осветени от ЛЕД wall wash ивици от шлиц в настилката. Статуята на лъва е осветена от прожектори, скрити в ниските хвойнови храсти на площадката.

 

Надписи и имена

Имената и наименованията са според подадения като техническо задание списък от Държавния военен архив.

Имената на загиналите са изсечени в гранитни плочи с широчина 1.54 м и височина 4 м. Подреждането им е минималистично, без каквито и да е други детайли с цел директно визуално изразяване на множествеността на загиналите.

Последователността на изложението е от ляво надясно:

1. Общ надпис-посвешение

2. Имена на загиналите, изсечени в гранитните плочи, разположени в
следната последователност:
- офицери от Първи и Шести и производните полкове
- подофицери от Първи полк
- подофицери от Шести полк
- ефрейтори и редници от Първи полк
- ефрейтори и редници от Шести полк

3. Надпис-посвещение с Кръста за храброст

В изложението на надписите е следвана логиката на оригиналния
паметник, като загиналите са подредени по села и градове и височината на
позлатените букви е също 34 мм., както в оригинала. Имената и
наименованията са подредени по следния начин:
Колони - 57 бр.
Редове в колона - 61 бр.
Общо редове - 3476 бр.
Наименования - 262 бр.
Празви редове - 255 бр.
Имена на загинали - 2959

Според фотодокументацията, на плочите на оригиналния паметник са били изписани около 4100 имена. При изготвяне на окончателен списък с имена и наименования, могат да бъдат добавени около 1100 имена, без да се променят габаритите на предложения паметник. В този случай височината на буквите би била около 28 мм.

Местата и датите на сраженията са изписани с релефни бронзови букви с височина 5 см и съответно 3.5 см.от двете страни на постамента на лъва.

 

Изграждане и настилки
Конструкцията е монолитна. Обемните стенни елементи са свързани с плоча, която гарантира, че настилката няма да сляга. В тази зона паветата и подовите гранитни плочи са положени върху пясъчно легло и фракция. Отводняването става с воронки, заустени в канализацията. В останалата част на площада паважът е положен върху легло от пясък и фракция.

Дървесна растителност на площада

Съществуващите дърветата се запазват и разреждат през около 10-12 м. Останалите дървета се преместват и пресаждат на празните места в триъгълника, така че да се получи равномерно хомогенно парково пространство. Площадът-парк е активно място, където хората се събират, почиват на сянка или се разхождат. Същевремнно пространството на площада е спокойно и внушава чувство за почит към загиналите. Фиг.5
- Запазени дървета - 37 бр
- Извадени дървета - 79 бр
- Пресадени дървета на друго място на площада- 16 бр
- Пресадени дървета на друго място около НДК- 63 бр

Пейки

Пейките са в стилово единство с паметника. „П“-образната седалка от бяла мозайка стъпва върху предварително заложени в терена 2 призматични гранитни опори. Под седалката е вградено ЛЕД осветление.

Денивелация

Денивелацията на триъгълния площад е 80 см. с изкачване в посока НДК. Паметникът е разположен в средната хоризонтална площ с наклони към алеите от 1% до 2.5% и плавно заобляне на повърхнината при пресечниците на равнините. Фиг.6

Военен строй

Пред паметника е осигурено празно пространство, което позволява различни начини на разполагане на караула, военния оркестър и официалните лица. Фиг.7

 

 

 

 

Коментари

  • Народна Медия, анти-СМРАД.

    19 Май 2024 10:38ч.

    Наследниците на тези, които "клаха народа, както и турчин не го е клал; не разрешават издигането на Паметник на децата, загинали по време на Гражданската война в България 1923-1944г., която българската едра буржоазия води срещу Българския народ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Монархофашист

    19 Май 2024 10:44ч.

    Те загинаха за царство България, а не за промита болшевишка република от съветски тип.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Оляхте се бе

    19 Май 2024 12:16ч.

    Не виждате ли, че държавата заминава!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Деса

    19 Май 2024 10:45ч.

    То и аз съм си харесала едно хамериканско актьорче, ама той не ме избира. 🥲🤓😥

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Христосков

    19 Май 2024 11:02ч.

    Моя дядо е един от 2959-те загинали за България..... Чакам възстановяването от 45 години, от както го демонтираха!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Деса

    19 Май 2024 11:40ч.

    Поклон пред дядо Ви. Вечна Слава на героите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Констатация

    19 Май 2024 12:35ч.

    Добро представяне, сигурно е правено от авторите на некласирания проект...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спечелилият проект със зловещите стени на бутафорията, ще усвои много повече милиони

    19 Май 2024 17:37ч.

    От елегантната интелигентност в проекта на арх.Емил Попов излъчваща почит, любов и благодарност към загиналите за свободата и независимостта на България, каквато е и идеята. Поздравления за талантливата интелигентна мисъл на арх.Емил Попов. Неведоми са пътищата Господни в реализацията на добрите човеколюбиви проекти. Затова проекта на арх.Емил Попов "отхвърлен" от надвилата алчност на група "експерти" е по-вероятно да се реализира! Неведоми са пътищата Му.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • о.з. ефрейтор доц. Карачибук

    19 Май 2024 18:01ч.

    И двата проекта, праадставени в дописката, са приемливи. Нека специалистите изберат най-добрия, важното е да се направи това богоугодно дело. Проектите, подобно и на самия оригинал, пропускат нещо важно. В Първи пехотен софийски полк по щат са служили 474 коня. "Не конница-хала от саблен звек, блясък, от цвил, ура – цяла от топот и трясък, блян вихрен понесен над степ ековита, ужасната песен на конски копита!". Защо да не се издигне и една възпонателна плоча за тези горди и красиви наши четириноги братя? Нима те са по-лоши от нас човеците? Нима е те не са страдалци от злините на войната? Ето и няколко конски имена, с които може да се допълни мемориала. Девер - арабски жребец, кон на полковник Жеков, убит при Одрин по време на водопой от река Марица. Фроса - кобила на полковник Долапчиев, загинала в Тутраканската битка и т.н. В дописката по-подробно е представен проектът на арх. Попов. В него впечатляват виртуалните минувачи, разхождащи се около възстановения мемориал. Впечатлява девойка с жълта лекокрила рокля и нейният ухажьор. Дали защото те са застанали около войнишния паметник или поради друга причина, но сцената с тях мигом ми припомни една казармена песен, стара и закачлива като "Лили Марлен". Тя започва така: "Момиче и войниче на Орлов мост стоят / и двамата се питат кога ще се е.ат.". Обзалагам се, че девойката с жълтата рокля е потомка на редник Сердо Л. Топоранов от Долни Лозен. Вляво от тази двойка има и друга. В нея девойката е с вид на феминистка, а младежът вероятно е гей, краден на велосипеди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фънки

    19 Май 2024 19:55ч.

    Естествено, че проектът на арх. Попов и на неговия екип е по-достоен. Тук нещата, всеки го знае, се решават по съвсем друг принцип. Едва ли за някого е изненада, че не качеството и високата култура, не сериозните аргументи, а посредствеността, грубостта и елементарните решения взимат връх.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 194124

    19 Май 2024 21:34ч.

    Ами трябва да гледат как ще изглежда цялото пространство около НДК, а не само един паметник. Там има доста мемориални места. Ако всяко е за себе си, какво ще стане ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • без име

    20 Май 2024 9:11ч.

    ще стане като оная евтина арка , която терзията закупи от алиекспрес ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Галя от Посолтвото

    20 Май 2024 11:28ч.

    Да направим мемориал в един парк на загинали войници е добро дело но мястото ВЕЧЕ е неподходящо от гл.т. на бъдещето. в жезнерадостно пространство пред НДК на пльоснеш паметни плочи на хиляди загинали българи ще е грешка. Казарми на това място няма от 50 и повече години. Децата да играят сред спомен за загинали е сатанизъм. Нито загиналите ще имат покой, нито преминаващите и отдъхващите си граждани, сред тия стени. Визуално ще се загрози и перспективата на общирния парк. Кмета да намери друго място, например на югоизток от НДК. Лъвът може да си остане, не пречи и не създава дисконфорт, какъвто биха създали четриметрови стени с черен гранит и надписи, които без охрана, могат да се превърнат в идеално място за съвременните "творци" на боята...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • С.Т.

    23 Май 2024 10:04ч.

    Честно казано, мястото и на мен ми се струва наподходящо за такъв паметник. Атмосферата край НДК е съвсем друга и там отдавна няма казарми. Да си го направят някъде другаде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи