На 11 октомври, четвъртък, на официалния сайт на Цариградската патриаршия беше публикуван текст от пет параграфа с решенията на Синода от заседание, завършило същия ден.
Пар. 1 гласи:
„[Синодът] да поднови вече взетото решение: Вселенската патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на църквата на Украйна.“
Пар. 4:
„Да обезсили писмото на Синода от 1686 г., , издадено поради тогавашните обстоятелства, чрез което се даваше, по икономия [целесъобразност – б.м.], правото на Московския патриарх да ръкополага всеки митрополит на Киев, избиран от църковно-народен събор на епархията му и длъжен да споменава най-напред името на Вселенския патриарх като знак за канонична зависимост (sic!)“.
Тези решения бяха очаквани. Какво ще се случи оттук нататък?
Синодът на Руската църква ще вземе решение за прекратяване на евхаристийното (а може би и на всяко) общение с Цариградската църква; и това ще се случи скоро, сигурно в близките дни.
Ще бъде поставен отново и по-настоятелно въпросът за свикване на общоправославен събор по „украинския въпрос“, на който Цариградският патриарх ще откаже да присъства. Но съборът под някаква форма ще се състои, и причината за това е следната.
Дарявайки автокефалия на една нова „Украинска църква“, въпреки че в Украйна от 330 години съществува канонична и общопризната автономна православна църква, Цариград с един ход премахва автокефалията на всички поместни православни църкви, включително, разбира се, и на българската.
Защото ако това решение не бъде отхвърлено незабавно, това ще значи, че всяка епархия, енория, както и коя да е група граждани в коя да е страна, които смятат себе си за православни, ще може да игнорира съществуващата там православна църква и да се обръща към Цариград с молба за някакъв вид „автономия“. Дали тези молби ще бъдат удовлетворявани и доколко, ще зависи единствено от волята на Цариградския патриарх и синод. Поради това нито една църква няма да може самостоятелно да решава вътрешните си въпроси: тя няма да е автокефална, ако изобщо ще е църква. Тъй като църковният живот е уреден така, че клириците да не могат да не се съобразяват с решенията на своите архиереи. Но след изявлението на Цариградския синод от 11 октомври 2018, те ще могат: тъй като ще има инстанция, по-висша от тази на поместния Синод, към която ще могат да се обръщат за „окончателно решение“ по всеки въпрос.
Ето защо поместните православни църкви, ако желаят да останат църкви, ще бъдат принудени да отхвърлят днешното решение на Цариградския синод.
Ако след това Цариград продължи да настоява и не го „обезсили“, както днес обезсилва друго свое решение, взето преди 332 години, той ще се окаже извън православния свят, тоест – ще напусне съборната Църква. Такъв случай историята на християнството вече познава.
Какво ще се случи в Православието след това, още е рано да се мисли.