МОН превръща българската история в досадна случайност

МОН превръща българската история в досадна случайност
Проектът за изучаване на история в българското училище е, както изглежда, проект за отричане на различията между извършителите на историческото действие. Ако история у нас ще се учи по такива програми, нашите младежи трудно ще разберат защо е нужно да се занимават с историята на своята родина. За тях заниманията с нея ще бъдат несъществена и досадна случайност – както и самата тя.

 

Прочетох „Проекта за учебна програма по история и цивилизации“ за VI клас, качен на сайта на МОН. В шести клас по учебен план трябва да се учи средновековна история. 

 

Така че материалът е важен, защото учениците ще бъдат занимавани с цялата история на България преди Възраждането. Това е времето, когато България е влиятелна страна в Европа – във всяко отношение. Ако през XIX век някой би попитал нашите възрожденци и европейските политици (монарси, военни, интелигенция) какво се възстановява южно от Дунав, те ще говорят за онова, което знаят от средновековната история. За това време разказва Паисий в своята книга. Значи това е моментът, в който на българските ученици трябва да се каже „що е България“.

 

Ето какво пише в увода на „Проекта“: „В тематично отношение се акцентира върху динамиката на онези политически, стопански, социални и културни процеси, които са в основата на формиране на облика на европейската цивилизация.

Същевременно са откроени онези процеси в българското общество и държава, които разкриват българските приноси в Европейското средновековие и допринасят за утвърждаване на българската идентичност като част от европейската идентичност.“

 

Останалата част от проекта е отчасти в съгласие с тези думи. Средновековието ще се представя като време,  в което се е формирала единна европейска цивилизация. Това е бил градеж, в който България е дала „принос“. В какво се състои той? 

Споменават се имена на царе, св. св. Кирил и Методий и патриарх Евтимий. Също: паметници на националната култура („Лондонското четвероевангелие“ и някои църкви), „влиянието на българската средновековна култура в славянския свят“, наличието на „православни и книжовни културни центрове“.  Християнската религия е имала роля за съхраняването на българската народност (в „Османската империя и българите“). Това са насоките, що се отнася до България. 

 

Хубавото в този план е, че той дава немалка свобода на учителя да представи историята според своето разбиране. Но ако той не предложи разяснение какъв е смисълът от споменаването на тези имена, произведения и събития, за ученика ще остане неясно какво е спечелила „европейската цивилизация“ от съществуването на България; и следователно каква е била ползата от нейното възстановяване през XIX век. Защото главният субект на средновековната история – този, заради когото тя се учи - все пак е „европейската цивилизация“. Каквото е ставало, то е било заради нея. 

 

Ако учителят се придържа към тази хипотеза, той и учениците му няма да избегнат внушението, че св. св. Кирил и Методий са европейци цивилизатори; че те са приобщавали славяните към ценностите на Европа, като при това дори не са започнали от България, а от централна Европа; а България едва впоследствие се е оказала подходяща база за осъществяването на мисията, с която те са били натоварени.   

Това ще се запомни за историята на България от най-славното й време, от „Златния“ й век. Тя е била база за културна (културно-политическа) експанзия. Ако учителят се съобрази с това (трябва да има логика в историята, иначе тя ще е неразбираема), после и на Освобождението ще трябва да се придаде същият смисъл. Тогава и смисълът на случилото се тук през последните двадесет и пет години ще стане ясен без всякакво преподаване.   

 

Това е едното. Но има и друго. Поне една четвърт от заниманията ще са посветени на религията през Средновековието, а също и на положението през XV-XVII век. От ученика се очаква: „да описва разпространението и утвърждаването на християнството и исляма; да познава основни елементи на християнството и исляма; да посочва ценности, общи за християнството и исляма.“

Накратко: да мисли, че между християнството и исляма съществена разлика няма. 

Ако това е така, защо е било нужно някои да пострадват като мъченици за християнската вяра? 

Също: в какво се намира спецификата на средновековната европейска цивилизация в сравнение с, да кажем, османската или арабската? Ако не в християнството, в какво? Не знам какво ще отговори учителят на такъв въпрос. Аз, примерно, не бих могъл да отговоря.  

Също: в какво се състои различието между европейския Изток и европейския Запад? От ученика се очаква най-много да „дава примери за отношенията между Църквата и държавата на Изток и на Запад.“ Но „Църквата“ (написана в проекта любезно с главна буква) е „една“. Значи и всеизвестните инквизиции, аутодафета, преследвания срещу евреите, агресивни кръстоносци и т.н. са си общо, споделено наследство и всички носим обща отговорност за тях – и на Изток, и на Запад. 

И наистина: след като християнството и ислямът толкова си приличат, защо да различаваме православие от католицизъм? И да има разлики, те ще са на повърхността, а същественото ще трябва да е едно.

 

... 

 

Проектът за изучаване на история в българското училище е, както изглежда, проект за отричане на различията между извършителите на историческото действие. Ако история у нас ще се учи по такива програми, нашите младежи трудно ще разберат защо е нужно да се занимават с историята на своята родина. За тях заниманията с нея ще бъдат несъществена и досадна случайност – както и самата тя. 

 

Но за да не завършвам така, ще добавя: България е страна с ясно определено световноисторическо значение. Нейните дела през вековете са велики и полезни за всички хора на земята. Такива като нея в човешката история са единици. 

Това е истината, тя може да се научи и всички усилия, които се полагат за укриването й, ще отидат напусто.        

 

 

Коментари

  • и.г.

    28 Яну 2016 11:53ч.

    ако НЕ беше Турското Владичество всъщност РОБСТВО,нацията ни Нямаше да е Сплотена!!....Това се разбра тия дни!!..........затова трябва да сме Благодарни на Турците!........и всеки път да ги черпим,като ги видим!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Б.Н.

    28 Яну 2016 12:42ч.

    авторът не е разбрал какво е заложил в програмата МОН, но читателя не разбира какво иска да каже автора. И тъй като не знам равнището на компетентност по средновековна българска на този автор ще си позволя като професионалист да му кажа, че материалът има за замисъл учениците сами да си правят изводите. така е в историята. Иначе колко му е, да кажеш да ученикът, че трябва да мисли че християнството е правилната религия, а исляма погрешната, както нему се иска ("Накратко: да мисли, че между християнството и исляма съществена разлика няма."). Е, мога да го поставя на мястото му и по други въпроси, но не си струва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Б.Нл

    28 Яну 2016 13:17ч.

    Аз също не съм наясно що за "професионалист" сте по "средновековна българска" но според правописа Ви разбирам, че не ще да сте голям. Лично аз си мисля че ще е твърде добре да вникнете малко повече в написаното и да, ислям и християнство са различни неща. България е православна, ако и на Вас очевидно това да не Ви харесва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Манипулация или исторически аутизъм?

    28 Яну 2016 13:44ч.

    "От ученика се очаква: „да описва разпространението и утвърждаването на християнството и исляма; да познава основни елементи на християнството и исляма; да посочва ценности, общи за християнството и исляма.“ Накратко: да мисли, че между християнството и исляма съществена разлика няма." Гочев, който има школовката си от Платоновите диалози не може да не вижда очевидната грешка в собственото си умозаключение. Посочването на общите ценности съвсем не означава, че те ще се окажат достатъчно, за да се прираравнят двете религии, а тяхната (на религиите) универсалност е важен факт, за да се разбере как е станало възможно мултиетническото функциониране на Османската империя, като наследник (поне териториален) на Византийската (Римската) империя. Но гочев не смята универсалността на християнството за съществена характеристика - иначе нямаше да развява байрака с някакви наши национални уникални европейски постижения. Колкото и да му е тъжно на Гочев "История славяноболгарская" съвсем не е била популярна, а нашия национален патос има корена си в гарибалдийското движение и западното утвърждаване на националните идеологии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моника

    28 Яну 2016 13:46ч.

    Защо мислите,че някой е работил по т.нар.програми.Б.Борисов просто е поел "ангажимент"пред Ердоган и го изпълнява.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дрангов

    29 Яну 2016 3:43ч.

    Браво на Гочев за пореден път! Очевидно е по-добре с историята от нефелните боклуци, които не виждат разлика между християнство и резнячвество, православие и католицизъм. Но си е друго да си фен на нещастника Танев, министър на образование от квотата на Корман Исмаилов - като такива, стратегическиндълкоко им е изляна кофа с лайна в главите. Кой ли вече им обръща внимание?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • емил найденов

    29 Яну 2016 19:43ч.

    само си пишем.историята се движи от личности с характер.в европа като, че ли липсват в момента.за българия е абсолютно сигурно.ако искате характеризирайте го като примитивизъм, но ни трябва сталин.в краен случай няколко като стамболов.няма ги, отиваме се.ще се радвам някой да ме опровергае.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До "Автора":(повтарям изтрит коментар)

    29 Яну 2016 20:48ч.

    Аз не харесвам исляма,но също така не харесвам всяка една религия.Включително комунистическите учения.Но съм роден в България и обичам страната си!...Аз не съм ли българин?..В един твой пасквил публикуван в този сайт по-рано,ти отрече и Христо Ботев!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    30 Яну 2016 18:56ч.

    Кратко, ясно и точно в целта!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не-Пе-О-шниците се дразнят от съществуването на «История Словеноболгарская»,

    01 Фев 2016 1:02ч.

    защото Паисий я е написал под вдъхновението на руските монаси на Атонския полуостров. Самите руски духовници са снабдявали Паисия с потребните му фактографически материали, за да бъде написана книгата. Тя е един величав труд, макар да има неясни и неточни моменти в нея, което не намалява стойността ѝ. Самият Паисий е бил само един монах — той не е бил човек с академическа подготовка по история, — тъй че стойността на книгата му е преди всичко емоционална. Но това не е причина тя да не се изучава. За формирането на подрастващия българин не са достаъчни само рационални внушения. Необходимо е създаване на емоционална атмосфера при изграждането на най-животрептущите представи в главата на бъдещия български гражданин. Необходимо е да има той с какво да се гордее. За съжаление свирепствуващата русофобия днес в България се прицелва по съвсем обясними причини в Паисий и в неговата История. Според русофобите и атлантико-поклонниците Паисий и Историята му са «дело на руски имперска конспирация», насочена срещу ЛЕГИТИМНАТА ВЛАСТ на Падишаха. Очевидно те старателно отбягват задаването на въпроса: по силата на каква пък еврейско-банкерска конспирация на кръволоците от Венецианската република е извършено завземането на властта във всяка от балканските християнски ПРАВОСЛАВНИ държави и особено — колосалното оскърбление над цяла една цивилизация, което е било отбелязано с унищожението на Константинопол и превръщането на най-голямата Източно-Православна катедрала в джамия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За незапознатите с подробностите (с тези така срамни подробности!) около инвазията

    01 Фев 2016 1:30ч.

    на турците в Мала Азия и на Балканите (и въобще — в геостратегическите предели, контролирани дотогава от Византия) ще добавим, че целият пуч, извършен, за да се ликвидира властта на Константинополския базилевс, е бил обилно субсидиран от венецианското банкерско съсловие. Турците са били наемна войска във Византия — събирани сред войнствения селджукски етнос в Персия. Тяхната служба постепенно започнала да се изплъзва от контрола на базилевса, при което те си сформирали своя пдевдо-държава със столица Адрианопол, която те нарекли Едирнѐ. Именно като военно-политическа сила с център Едирнѐ те съумяли да опустошат България, отмъщавайки — по внушението на Венеция (и изобщо на Запада) — за безмилостния отпор на българските владетели срещу разбойниците-кръстоносци. Няколко десетки години по-късно Западът инспирирал Одринския «султанат» да атакува Константинопол, като военната кампания е била солидно подплатена с венецианско злато. С други думи турците съвсем не са онези героични завоеватели (каквато е натрапената представа за тях), на чиято сила и могъщество «се подчинил половината свят», а хитреци, които изтъргували правото си да бъдат необезпокоявани разбойници в подстъпите към Европа, независимо от личните дипломатически срещи на последния византийски базилевс с френския крал в Париж в навечерието на погрома над Византия, на която среща французинът лицемерно обещал «всякаква помощ» срещу РАЗБУНТУВАЛИЯ СЕ СЕЛДЖУКСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ в Одрин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи