Доц. Михаил Груев: “Луковмарш” е срам и позор за България

- Доц. Груев, вие привърженик ли сте на “Луковмарш”?

- Не, разбира се.

- Как стана тогава така, че съдът стъпи на вашето експертно становище, за да отхвърли иска на прокуратурата за заличаване на регистрацията на партията, която го организира - Български национален съюз “Еделвайс” (БНСЕ)?

- Въпросът е по-сложен и бих го разделил на две части. Едната е историческата страна на нещата, а другата е чисто правната, която е и по-сложна. Прокуратурата се опитва да докаже изповядването от БНСЕ на фашистка идеология, позовавайки се на организирането на “Луковмарш” и почитането на паметта на ген. Христо Луков. Но това са две различни неща. Ответната страна твърди, че почита Луков като български патриот, герой от войните и пр. В този смисъл чисто правно е доста трудно да се докаже, че едното е експлицитно съотносимо към другото.

- Получава се обаче разминаване. Съдът пише, че ген. Луков не е съпричастен на нацистката пропаганда от Втората световна война, а митологизирането му е само заради военните му заслуги и следователно не може автоматично да се приеме, че шествието е проводник на забранени идеологии и разпалва към етническа, верска или расова омраза. Във вашата експертна оценка обаче пише точно обратното - че ген. Луков изповядва националистическа идеология.

- Да, така е. Но е право на съда е да реши дали да се съгласи, или не с експертната оценка. Аз съм изложил коректно фактите съобразно познанията и съвестта ми, а пък вече решението е на съда и не би било редно да го коментирам.

Чисто правният казус не е дали Луков е добър, или лош герой, а дали действията на БНСЕ противоречат на конституцията и законите на страната. И отговорът трябва да се търси в правната страна на въпроса, а не в историческата.

Но решението на съда е добър повод да започне дебат в българското общество. Такъв отдавна се води, но по-скоро с емоционални аргументи. А сега се дава възможност такъв дебат да започне да се води по-професионално - и в историческата гилдия, и в научните среди, и в обществото като цяло, не с емоция, а с факти и документи.

- Но ген. Луков е споделял нацистките идеи, бил е техен проводник в България, нали?

- От историческа гледна точка няма съмнение пронацистката ориентация на ген. Луков и на ръководения от него Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) в годините на Втората световна война. При възникването си през 1930 г. СБНЛ може да бъде характеризиран като авторитарна дясно-радикална организация. С течение на времето обаче той еволюира по посока на засилване на антидемократичните и антисемитските тенденции в него. Тази еволюция представлява пряка функция от идването на Хитлер на власт в Германия и постепенното засилване на германското политическо и културно влияние в България. В началото на Втората световна война СБНЛ може да бъде вече окачествен като квазинацистка организация от лидерски тип. Трансформацията му до голяма степен е свързана и с оглавяването на съюза от ген. Луков. Самият той е разглеждан от официален Берлин като своеобразен контрапункт на монарха и правителството в случаи на опити от тяхна страна за едностранно напускане на Оста. 

Ген. Луков не е уникален феномен. Той е един от многото подражатели на германския националсоциализъм. Такива като него е имало във всяка от европейските страни.

Но чисто правно вероятно е доста сложно да се докаже връзката между ген. Луков и БНСЕ.

- Въпросната проява носи името “Луковмарш”, каква по-голяма връзка може да се търси?

- Това е характерно за дяснорадикални движения, които припознават в отделни исторически фигури свои кумири, водачи, предтечи. Това е част от целия процес на митологизация на ген. Луков.

- Защо в експертната си оценка разглеждате и личностите на кап. Димитър Списаревски и Тодор Александров?

- Това бе поискано от съда. Вероятно това е била защитната теза на организацията - че освен Луков те почитат и Списаревски, и Тодор Александров, и Владо Черноземски. За мен тези фигури нямат нищо общо към конкретния казус със СБНЛ и Христо Луков.

- България има системен проблем с “Луковмарш” - от години и десни, и леви партии, и институции искат забраната му. Миналата година бе отменен от Столичната община, но съдът свали забраната. А сега, след като съдът не заличава партията, която го организира, ще има ли начин да се забрани това шествие?

- Това е чисто правен въпрос и зависи какво ще реши следващата инстанция - Апелативният съд.

- Смятате, че прокуратурата ще обжалва?

- Предполагам, че ще го направи, не съм сигурен.

Опитвам се да ви отговоря чисто граждански на въпроса. За мен е безспорен факт, че организирането на това шествие е срам и позор за България. И ние ставаме много уязвими, гледани и отвън.

Впрочем този проблем с чисто правната и с конституционната съвместимост на подобни организации не е само български феномен. И в Германия в момента с партията “Алтернатива за Германия” неколкократно се възбужда такова наказателно преследване, но все още решение на въпроса няма. Те дори имат евродепутат и т.н.

- Но Еврокомисията започва процедура срещу България, защото не прилага изцяло правото на ЕС при борба с расизма и ксенофобията.

- Да. Неслучайно ЕК отново сигнализира за началото на наказателна процедура срещу България именно по отношение на лекомисленото и лежерно отношение към такива феномени и въобще към проявите на антисемитизъм, на расова ненавист.

- Лекомислено и лежерно отношение от кого?

- От обществото като цяло. Защото мнозинството от нас пасивно наблюдават как това нещо се случва, разраства, търсейки легитимация в личността на ген. Луков, но и в други фигури, които са абсолютно ирелевантни към този феномен.

Създава се опасен прецедент, свързан с неглижирането на този проблем, а той е важен. Дебатът, който се повдигна в обществото, е полезен, защото дава възможност на повече хора да стигнат отвъд митологията. Защото няма нужда нито да митологизираме, нито да демонизираме допълнително ген. Луков и ръководения от него Съюз на българските национални легиони. Необходимо е просто коректно да посочим фактите, за да може всеки да си направи съответните изводи.

- Какво трябва да знае Европа по този случай? Още повече в контекста на наказателната процедура.

- Не само. Знаете, че има осъдителна присъда по отношение на липсата на реакция на книги на Волен Сидеров, писани доста отдавна. Но факт е, че всичко това мина в общественото пространство и не предизвика сериозна реакция.

Ние като нация и общество няма какво позитивно да извлечем от тези примери - от историята на легиона, от личността на Луков. Дори обратното, това по някакъв начин засенчва името, което сме си извоювали - на действително толерантна нация, с реален принос в спасяването на българските евреи, в превръщането на България във втора родина на десетки хиляди арменци, бягащи от арменския геноцид, на десетки хиляди белогвардейци, които бягат от Гражданската война в Съветска Русия, и т.н.

- Има ли в историята подобни казуси като този с “Луковмарш”?

- Не. Доколкото ми е известно, това е първи случай, по който съдът у нас се произнася по исторически проблемен казус.

- Но подобни шествия не се организират само по време на “Луковмарш”. 

- Това не е нещо ново. В годините след Първата световна война факелните шествия стават много популярни като форма на протест и възпоменание на Ньойския договор. Подобни шествия са правени в много български градове, част от тях са били с хора в народни носии от Македония, Западните покрайнини, Добруджа и Тракия, които символизират болката по откъсването на тези територии и от клаузите на Ньойския договор.

Разбира се, в националсоциалистическа Германия шествията придобиват друг оттенък. Там също се протестира срещу Версайския договор. И впоследствие националсоциалистите ги превръщат в свой патент. Тук виждаме нещо подобно като вторично патентоване на тези шествия.

Въпросът е, че с т.нар. Луковмарш тези шествия вторично се наситиха с нацистка реторика, със символи и атрибути, които недвусмислено свидетелстват за подтекста и идеологическото лепило на това, което стои зад тях.

- Кажете ни в година на пандемия, социална изолация и мерки как работи вашата агенция?

- Започнахме работа по голям проект за електронно архивиране. Постепенно хартията започва да изчезва от документооборота и светът става все по-дигитален. Това поставя проблема какво ще се случи с електронно родените документи, които нямат хартиен еквивалент. Целта на този проект е, от една страна, да обучи администрациите за поддържането на електронните архиви на учрежденията, от друга страна - да гарантира запазването на тези документи. И започваме да се готвим за голяма революция в архивното дело. За мен тя е равностойна на тази от II век - преминаването на документите от камъка към хартията. Сега е от хартията към електронния носител и облаците. И е изключително важно да гарантираме запазването в непроменяем вид на тези документи, колкото и сложен и скъп да е този процес. Макар нито една архивна система в света да не е наясно колко дълго могат да бъдат съхранявани документите по този начин, защото още нямаме опит.

- В пандемията, когато хората бяха затворени по домовете си, остана ли им време да се разровят в архивите си? Получихте ли нови документи?

- Данните от годишния ни отчет показват, че изключително много се повиши търсенето на дигиталните колекции на архивите. Но това е и световна тенденция.

Имаме интересни постъпления - архивите на Валери Петров, от необработената част от архива на съпругата на Симеон Радев - Бистра Винарова, излезе немалък брой документи на дядо ѝ д-р Георги Вълкович, който е убит като министър в кабинета на Стефан Стамболов. Получихме ценни художествени архиви на Светлин Русев, на проф. Иван Газдов, на Любомир Савинов.

- Като заговорихме за пандемията - ние с вас сме коментирали предишни епидемии. Днес темата е за ваксините - имате ли данни как е ставало това преди?

- Има много данни от 20-те и 30-те години на миналия век, свързани с противотуберкулозната ваксина БЦЖ. Както и за ваксините срещу едра шарка. И когато човек се вгледа в документите, вижда удивителни сходства по отношение на реакцията на обществото и подозрителността.

- Имало е антиваксърство и преди век?

- Под друга форма - да го наречем битов консерватизъм. Имало е страх от ваксиниране и предразсъдъци.

- Как са преодолявани тези предразсъдъци преди почти 100 г.?

- Отново с практиката - с убеждението, че това е единственият път за спасяване от епидемията. Предполагам, че и днес ще сработи същият синдром. Първоначалната реакция е стъписване, песимизъм и страхове по отношение на ваксинирането, но след това постепенно узряване на идеята, че няма по-добър начин да се предпазим.

Свързани текстове: Съдът: Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист

Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 г. в София

Завършил история в СУ “Св. Кл. Охридски”, доцент, преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи

Бил е ръководител на Катедрата по история на България в Историческия факултет

Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на възродителния процес, колективизацията на българското село, комунистическия елит и др.

От 5 март 2015 г. е председател на Държавна агенция “Архиви”