Бригаден генерал Валентин Цанков: В Черно море Русия и НАТО тренират за война

Може да изглежда, че Черно море, откъснато от световните океани и достъпно само през Босфора и Дарданелите, няма голямо геополитическо значение. Но след анексията на Крим Кремъл многократно показва, че не мисли така, а активно се опитва да го превърне в "руско море". Респективно, НАТО "е принудено да реагира". Сега в региона се провеждат международните учения "Морски бриз". Целта на маневрите е да се повиши отбранителната способност на черноморските държави. През последните години големите морски сили на Северноатлантическия алианс значително увеличиха военното си присъствие в региона. Какво се случва там, защо се стига до напрежение. Темата коментира пред Dir.bg. бригаден генерал Валентин Цанков.

Генерал Цанков, какво наблюдаваме в момента в Черно море, където има струпване на много военни. Руски кораби проведоха учение с жива стрелба, а в същото време Украйна и страните от НАТО провеждат маневри?

Черно море от известно време е място на почти пряко съприкосновение между силите на НАТО, в т.ч. съюзниците, които географски са разположени в неговата акватория, и военно-морски сили (ВМС) и компоненти на противовъздушната отбрана (ПВО) на Русия. Там, където едната страна провежда своите учения, другата следи действията й, наблюдава и тренира своите сили за противодействие. Такива условия са доста близки до реални бойни действия и заради това се добива безценен опит. Проверяват се възможностите на личния състав да действа при евентуален истински конфликт.

Ученията "Морски бриз", водени от Украйна и САЩ, създадоха напрежение между НАТО и Москва, след като миналата седмица Русия заяви, че е изстреляла предупредителни изстрели и е хвърлила бомби по пътя на британски военен кораб, за да го прогони от териториалните си води в близост Крим...

Да, напрежение се появи заради откровената (разбирайте предварително планирана) провокация, която предприе британският ескадрен миноносец (ЕМ) да премине през води, считани от Русия за нейни териториални. По този начин се провери реакцията на корабите и авиацията от руските ВМС. От гледна точка на международното право тези води са украински, но след присъединяването на Крим към Руската федерация през 2014 г , те се считат от Русия за руски териториални води. И Русия, водена именно от това разбиране, действа съгласно своите закони за защита неприкосновеността на границите си. Прогонването на ЕМ "Дифендър" бе съпроводено с използване на оръжие от руски патрулен катер и бомбардировачи.
Сами разбираме, че в една реална обстановка предупредителните изстрели са кратка прелюдия към бойно използване на ракети и др. средства. Това беше планирана проверка на готовността на Русия, в политическо и военно отношение, да реагира. Твърдият отговор в случая е доказателство, че Русия няма никакво намерение да отстъпи Крим, нещо, което го е заявявала многократно след 2014 г.

Москва призова учението "Морски бриз" да бъде отменено преди то да започне, а руското военно министерство подчерта, че ще реагира за защита на националната сигурност, ако е необходимо. Кой какво защитава?

Краткият отговор е: Всеки защитава своя интерес. Москва действително призова, още преди да започне, учението "Морски бриз" да бъде отменено. Беше ясно, че от страна на НАТО никой няма намерение да го отменя, нито в миналото е имало подобен случай. Този призив бе по-скоро политически ход, опит за показване на решимост, че Русия няма да допусне компромис при защита на териториалните си води. Напротив, даже е готова да влезе в открит военен конфликт, ако се наложи. В случая Русия защитава границите си така, както би направила всяка страна в подобен случай. Но тъй като се касае за спорен въпрос чии са тези води, гледната точка определя и отношението по случая. Не бива да забравяме, че в учението участват украински сили, което допълнително усложнява обстановката. Украйна не признава руски Крим и се надява един ден полуостровът да им бъде върнат отново.

Руският Черноморски флот уточни в изявление, че екипажите на два големи десантни кораба са стреляли по морски и въздушни цели в Черно море?

Заповед за стрелба се издава от командващия Руския Черноморски флот, след като има доклад за навлизане на чужди военни кораби в териториални води. Това е изпълнение на заповед, която е по устав и предварителен план за действие в такава обстановка. По-важното тук е политическата санкция, дадена от най-високо ниво в руското държавно ръководство, за

безкомпромисно отношение в случай на нарушение или провокация.

Няколко дни по-късно руският президент потвърди официално, че нареждането е било да се пристъпи към унищожение на тези бойни кораби, ако те не се съобразят с предупрежденията. Трябва да си даваме сметка колко тънък е ледът, по който се ходи, и колко малка е границата, която може да бъде прескочена и да се отиде към мащабен конфликт.

Учението на НАТО ще продължи две седмици и включва около 5000 военнослужещи, около 30 кораба и 40 самолета, с участие на американския ракетен разрушител USS Ross и морската пехота на САЩ. Но все пак Русия доминира в Черно море?

Русия доминира в Черно море, което счита за непосредствена зона на жизнените си интереси. И това е така от няколко столетия, от времето на Руската империя и Петър Велики, когато руският флот прави първите си крачки на сериозен играч в т.нар. топли (южни) морета. По мащаби учението от тази "серия" - "Морски бриз", действително надхвърля тези от предишните години, но всъщност не се касае за голяма ударна групировка, предназначена за започване на война.

На това учение се тренират въпроси и взаимодействие точно както при реална обстановка, т.е. война.

Отмина времето, когато предимно се тренираха елементи за мироопазващи, хуманитарни и спасителни операции.

За НАТО Крим е Украйна, но всъщност е руска територия...

Да, както казват "де факто и де юре". Украйна счита Крим за своя територия, но Русия го има де факто, а след референдума за присъединяването му и де юре, съгласно собствените си закони. Не очаквайте този въпрос да бъде разрешен. Русия има категорично становище, че Крим е руски и ще бъде винаги руски, независимо от тежките санкции, който й бяха наложени от Запада.

Демонстрацията на непризнаването на анексията на полуострова от Москва е ключова част от черноморската стратегия на Алианса, разработена след 2014 година. Тя предвижда на практика постоянно присъствие в региона на натовски кораби, при това не само на черноморските страни членки на Алианса? Какво цели с това НАТО?

Правилно казахте "демонстрация на непризнаването на анексията". Това е политическо решение на страните-членки на НАТО и приложението му се изразява именно в постоянно (но и усилено) присъствие на кораби от нечерноморски държави, най-вече от САЩ. Като включим и ученията, разбираме, че целта е да се държи Русия под натиск. Русия, от своя страна, се счита за заплашена и увеличава военния потенциал в района, в т.ч. и в Крим.

И резултатът е налице - изостряне на отношенията, ескалация на напрежението и постоянна готовност за натискане на спусъка.

Човечеството, обикновеният човек, вероятно не си дава сметка какъв огромен риск има за подпалването на война. В политически и военно-стратегически план обстановката много напомня периода 1939-1941, когато Германия и СССР имат обща граница, т.е. непосредствено съприкосновение. Това е най-прекият път към подпалване на война.

Украйна вече е много близо до статута на "глобален партньор" на Алианса, какъвто имат страни като Австралия, Южна Корея и Йордания. Какво означава това на военен език?

Това означава, че НАТО ще е още по-близо до Русия. Прелюдия към постоянно дислоциране на съюзни сили по руската граница. Сега Украйна (иска или не) играе ролята на буфер. Не неутрален, разбира се.

На борда на британския разрушител заместник-министърът на отбраната на Украйна, министърът, отговарящ за доставките на отбранителна техника за британската армия, Първият лорд на Адмиралтейството (командващият британския военно-морски флот) и представители на военния концерн Babcock подписаха меморандум за намерения - предпоследната стъпка към договор за закупуването от Украйна на съвременни бойни кораби от Великобритания. Сделката ще включва още обучение на персонал и модернизация на ремонтните докове. Не е изключено да става дума за превръщането им в пълноценни военни бази на НАТО?

Точно за това става дума. Въпрос на време.

В същото време Русия има военна база в Севастопол?

Който е ходил в Москва или е информиран, знае, че в близост до Червения площад има мемориал с десетте градове-герои от Втората световна война. За отбраната им са се водили битки буквално до смъртта на последния им защитник и до последната капка кръв. Те са символи на самоотверженост, саможертва и патриотизъм от най-висока степен. В това число е и Севастопол. Представям си само като хипотеза, какъв удар би бил по самочувствието на наследниците на онези герои, ако Крим беше останал в пределите на Украйна и днес там беше флотът на САЩ. От военно-стратегическа гледна точка Севастопол е идеално място за укрепване на военната сигурност на Русия и тя го използва именно за това.

Когато говорим за военно присъствие в Черно море има и още една страна, която е голям фактор - Турция. Анкара има и личен интерес да си взаимодейства с Украйна, тъй като руската военна активност просто обгражда Турция от всички страни - като се започне от Черно море, през Южен Кавказ, чак до южния ѝ съсед Сирия и Средиземно море. Как виждате нещата от турска гледна точка?

Турция е страна-членка на НАТО от почти 70 години. И независимо от нейните особености, както във вътрешно-политически план, така и в отношенията й със съюзниците, особено със САЩ и Франция, тя спазва своите ангажименти към НАТО. Оперативните планове, ангажиментите към НАТО с инфраструктура си остават. Турция има свои национални интереси и тя ги преследва без да се съобразява особено много с други фактори. Помним в последните години няколко нейни доста остри завои, буквално на 180 градуса, ако интересите й не съвпаднат с тези на Русия, САЩ или друга страна с голямо влияние.

Бившият ни премиер Бойко Борисов поддържаше добри контакти с турския президент Ердоган. Скоро пък лидерът на ДПС посети Турция. Какъв фактор сме ние в Черно море?

Като военноморска сила не представляваме особен фактор.

Казвам го с пълното съзнание, че това не е в полза на чувството ни за национална гордост.

Но, такива са реалностите, а те са в резултат на продължителното игнориране на въпроса с основния стълб на националната ни сигурност - Въоръжените сили на Р България. Що се касае до тези срещи на бившия премиер и лидера на ДПС с турския президент, те имат връзка по-скоро с предстоящите парламентарни избори у нас.

Основното движение към Черно море е през Босфора, а това е приоритет на Турция?

Към момента е така и ще бъде така, докато се построи Истанбулския канал, който ще промени драстично ситуацията, както с движението на корабите към и от Черно море, така и режимът на влизане и времето за престой на чужди сили в Черно море. Отсега предвиждам още по-голямо напрежение, след завършването на строежа му.

В същото време от съобщението на украинското отбранително министерство става ясно, че са обсъждани подписаните през декември 2020 година договори за строителство на корвети, за сътрудничество с Турция при използването на разузнавателни и бойни дронове, тип "Bayraktar", както и за други съвместни проекти, основно в авиационния сектор?

Украйна активно се подготвя за бъдещо членство в НАТО. Сътрудничеството във военната област с водещи страни-членки, производители на военна техника, не бива да учудва никой. Конкретно Турция произвежда почти цялата гама основни въоръжения и за трите вида военни сили, като някои от собствените им образци са на високо технологично ниво.

Турция пък купува от Русия зенитни ракети, с което си навлече гнева на САЩ?

Турция повишава значително възможностите на собствената си система за противовъздушна отбрана чрез тези руски зенитни комплекси. Географското й положение налага именно такъв подход. Друг въпрос е, че си създаде проблем със САЩ, който няма как да бъде решен днес. По тази причина Турция бе извадена от проекта за Ф-35, което пък налага да се търси алтернатива и в тази област.

Руски изтребители са се доближили опасно до нидерландската фрегата "Евертсен" в неутралните води на Черно море и са "имитирали атака" срещу плавателния съд. Това само тренировка ли е? Инцидентът е станал на 24 юни - ден след този с британския разрушител "Дифендър", който беше обстрелван предупредително от руски военни край бреговете на анексирания от Москва полуостров Крим?

Русия не е щастлива от тази промяна в стратегията на НАТО в Черно море. Разбира се, че не е само тренировка за нанасяне на удари по морски цели. Това е и начин ясно да се покаже недоволство от това сериозно присъствие на сили на НАТО покрай границите й.

Русия се опасява, че при по-засилено присъствие на НАТО в Черно море големи части от европейската част на страната биха попаднали в обсега на западни ракети със среден радиус на действие?

Увеличаването на обсега на действие на въоръженията като цяло, ракетите в частност, и скоростта им, измениха съществено баланса. Внезапният удар става все по-възможен и отразяването му все по-трудно и с цената на огромни загуби.

От черноморските държави само Турция е в състояние донякъде да се противопостави на Русия. След анексията на Крим Украйна изгуби голяма част от своя боен флот, Грузия държи военните си кораби по крайбрежието по финансови причини, а Румъния и България за момента почти няма какво да противопоставят на Москва...

Така е. В Черно море Турция е страната от НАТО, която има по-значителни ВМС. Да се надяваме, че такова противопоставяне няма да се случи. Убеден съм, че Черно море е прекрасен район, подходящ за прилагане на едни мерки за укрепване на доверие и сигурност. По подобие на документи от времето след Студената война. Стига да има желание и да се подходи отговорно и сериозно.

Натовските държави с мощни ВМС като САЩ и Великобритания са ограничени в действията си в Черно море - техните кораби нямат право да остават повече от 21 дни в региона... Защо?

Ограниченията за продължителност в престоя и тонажа на военните кораби в Черно море са наложени чрез клаузите на Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г. Засега се спазва. Да видим какъв ще бъде режимът след построяването на алтернативния канал на Босфора - Истанбулския канал.

Срещата на Байдън с Путин на пръв поглед премина миролюбиво, но веднага след нея напрежението се изостри - визирам случващото се в Черно море. Нещо важно убегна ли на широката публика?

Трябва да знаем, че срещи с такъв дневен ред винаги преминават с учтив тон, миролюбиво и добронамерено. После медиите отразяват именно това.

Напрежението го има, чувства се, и по-лошото е, че предпоставките за неговата ескалация не се премахват.

Напротив, създават се нови. Все пак има един положителен момент. Възстановен е контактът на най-високо ниво и има диалог. На този етап и това не е малко. Така че от широката публика нищо не е скрито. Все пак ключът към решаване на проблемите е в ръцете на лидерите и дипломатите.

---------

Бригаден генерал Валентин Цанков е роден на 25 август 1956 г., в град Пловдив. Завършил е военно училище, военна академия и генерал-щабна академия. Специализирал е в САЩ, Германия, Гърция, Италия и Русия. Служил е във войските, Генералния щаб и МО. Бил е директор на дирекция в МО, аташе по отбраната в Лондон и Вашингтон, съветник в НАТО и съветник на министъра на отбраната. Заместник-председател на Асоциацията на сухопътни войски. Експерт по национална сигурност в Центъра за изследване на отбраната и сигурността, полиглот. Безпартиен.

Източник: dnes.dir.bg