Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – „бащата” Ерих Клайбер

Ерих Клайбер живее във време на нови течения в изкуството, на интересни личности, на разтърсващи политически събития. Надареността и интересът му към музиката се проявяват рано и той е решен да постигне нещо забележително още от много млад. Проправя своя път и постига успехи благодарение на своя талант, всеотдайност и упорит труд.

След само една репетиция на „Фиделио” (Бетовен) и вследствие стремежа си за постигане на синхрон между диригент, оркестър и певци, както и на своята забележителна диригентска техника (заради която е получил определението Чудотвореца), на 33 години Ерих Клайбер е назначен на поста генерален музикален директор на Берлинската опера (1923 г.). Именно тук неговата слава достига своя връх и той застава редом до великите – Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Ото Клемперер и Вилхелм Фуртвенглер. Клайбер поставя произведения както на класици, така и на съвременни композитори. Тук „Воцек” на Берг преживява своята премиера през 1925 г.

Ерих Клайбер не сервилничи на нацистите и Херман Гьоринг, който „наблюдава” операта се оплаква,че диригентът не го поздравява. Нещо повече, Ерих Клайбер чрез жена си получава разрешение от нацисткия фелдмаршал за поставяне на операта „Лулу” на евреина Албан Берг. Но тази постановка е и лебедовата песен на Ерих Клайбер в Берлин и Германия и той напуска операта и страната през 1934 година. Започват годините на скитничество, които имат и това предимство да си гражданин на света, на срещи с нови театри и нова публика. Покани има отвсякъде. За да успява, Ерих Клайбер има строг дневен режим. Учи партитурите наизуст, като се разхожда. За него walk (разхождам се) и work (работя) са взаимно заменяеми думи.

Забележителни са гастролите на Ерих Клайбер в южноамериканския континент. Сравняван е с Христофор Колумб. Докато мореплавателят открива земи, диригентът – оркестри. Клайбер дирижира в Уругвай, Аржентина, Чили, Бразилия, Боливия, Перу, Куба, Гватемала...
След войната семейство Клайбер се връща в Европа. Впечатляващо е неговото посещение в Източен Берлин. „Естествено, цялата околност е неузнаваема: където някога е била Unter den Linden („Под липите”), където е имало трева, цветни лехи и статуи пред монументалната сграда, сега е безформена пустиня. Има достатъчно поводи за размисъл.” Политиката се намесва в разделения Берлин. Ерих Клайбер не се съгласява на подобни условия и както преди 20 години, и през 1954 г. обръща гръб на Берлинската опера.Умира внезапно в Цюрих в деня, в който целият музикален свят чества 200 години от рождението на Моцарт.

За тези, които познават Клайбер само от късните му записи за Decca, забележителното разнообразие на репертоара му впечатлява. Творби от Фредерик Велики и Спонтини присъстват в берлинските му програми; в Южна Америка изпълнява музика не само на Хинастера и Де Файя, но и на множество по-малко известни местни композитори. Сред английската музика, която дирижира в берлинските си години, присъстват творбите на Пърсел, както и на Лорд Бърнс.

В операта творбите на Моцарт, Бетовен и Р. Щраус вървят ръка за ръка с Берг, Чайковски и Бизе. Италианският дебют на Клайбер през 1951 г. се осъществява с поставянето на рядко изпълняваната опера L`anima del filosofo (или Оrfeo) от Хайдн и I Vespri siciliani от Верди с Мария Калас и Борис Христов – и двете постановки във Флоренция. Ето част от това историческо изпълнение:

Останали са много малко видеодокументи от онова паметно време, предлагам ви 3 от тях. Най-известният в YouTube е от 1932 г. Тук Ерих Клайбер дирижира Й. Щраус с оркестъра на Берлинската опера:

А ето и запис с Виенската филхармония – Й. Щраус: „Животът на артиста”:

За финал ви предлагам Бетовен – Девета симфония: