Един призрак броди из Европа и отвъд нея – призракът на комунизма. Време е да научим нещо повече за него. Какво не е и какво е.
 Не, Байдън не е „комунист“. Безусловният базов доход на Гейтс не е „комунизъм“. Но и „реалсоцът“ не беше „комунизъм“.

 

Икономистът проф. Боян Дуранкев написа интересни полемични бележки по предишния ми материал (https://glasove.com/categories/na-fokus/news/iska-li-i-mozhe-li-svremenniyat-kapitalizm-da-ni-osiguri-vseobshcho-blagodenstvie?) от поредицата за теорията за „човека-консуматор“ на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев (АР–КС). Че и в нашата независима преса се води сериозна дискусия за Маркс и основното противоречие на капитализма страшно ме радва! Първо отговарям на професора.

 

Интересът ми към книгата на АР–КС беше породен от техния диалектически метод, който сам по себе си е важен за критиката на капитализма и трябва да бъде популяризиран, изучаван, изпробван – а не от прокапиталистическите им изводи. Не съм си и помислял, че АР–КС са острието на българския либерализъм. Предполагам, такива са примерно публикациите на т.нар. Институт за пазарна икономика, но те с плоския си позивизъм не са интересни от философска гледна точка.

 

Действително, както пише проф. Дуранкев, основното икономическо противоречие на капитализма у Маркс е между капитала и наемната работна сила – стоката, чиято потребителна стойност (трудът) е сама източник на стойност. Използвах неправилната от икономическа гледна точка формулировка за „капитала и труда“ по две причини. Първо, както видяхме в първия ми коментар, за АР–КС днес има „съвършено нов етап на капитализма“, в който работникът вече „не продава работната си сила“.

 

Т.е. работната сила вече не е стока – както беше и в политикономията на социализма – и значи нейното възпроизводство е осигурено някак си извън необходимостта тя да се продава на капитала: като например при безусловния базов доход (ББД), за който и Бил Гейтс каза, че е готов да подкрепи.

 

Второ, както ще видим по-нататък, противоречието на „капитала и труда“ има основно значение за разбирането на „комунизма“ като цивилизация на труда, а не на консумеризма и/или пък на безделието. Само че това противоречие, както блестящо показва цитираният по-нататък психолог Ерих Фром, има по-скоро антропологически, не собствено икономически смисъл.

 

Връщайки се и към Бил Гейтс, в тази четвърта част на поредицата ще покажа, че ББД не значи комунизъм, че консумеризмът въобще не ни води нито сантиметър към комунизма, и че във философското противоречие между капитала и труда, т.е. между мъртвия (овеществения) и живия труд, ударението за Маркс пада върху труда – живия труд. За Маркс човекът е преди всичко трудово социално същество, а не консумиращо същество. Комунизмът за Маркс е общество на труда, вече неотчужден, а не общество на гарантираната консумация. За това повече малко по-долу.

 

Защо трябва да говорим за комунизма? Защото днес той се споменава под път и над път, и то изключително неправилно. Тръмп например се оплаква, че опонентите му били „комунисти“ и „радикално леви“. Всички мейнстрийм медии по света и у нас, почти всички хора в България са съгласни с него, че те наистина били „леви“: Обама, Хилари, Байдън, Пелоси, вестник „НЙ Таймс“, CNN, феминистките, гей-активистите били всичките „леви“. Видяхме в коментара ми „Обикновен либерализъм“ (https://glasove.com/categories/komentari/news/obiknoven-liberalizm), че в Русия и у нас се говори още, че опонентите на Тръмп са „троцкисти“ (вид комунисти) – като синоним на „глобалисти“. Там четохме и опровержението на всички тези абсурдни твърдения.

 

От друга страна, чуваме Бил Гейтс и други глобалисти да проповядват, че в скоро време щяло да има „световно правителство“ и че личната собственост на хората щяла да се замени с вещи и услуги под наем – които корпорациите щели да ни доставят онлайн или с дронове на прозорците (дано ни предупреждават да ги отваряме, да не ги трошат всеки път като в унгарския анимационен сериал за семейство Мейзга!), и че това според някои наши и руски инфлуенсъри също било „комунизъм“.

 

От трета страна почти всички у нас все още кичат и „реалсоца“ с етикета „комунизъм“. Обясних в предишния коментар, че за Маркс юридическото обобществяване на обществения капитал не е комунизъм, а държавен капитализъм, който може да се разглежда най-много като примитивен стадий на прехода към комунизъм. Илюзорен е „гулаш комунизмът“ на Хрушчов, който в началото на 1960-те вярвал, че до 1980 г. на всички съветски трудещи се щяло да се осигури потребление, каквото при капитализма имало само за капиталистите.

 

Илюзорна е и догмата на „политикономията на социализма“, че работната сила при „реалсоца“, както стана дума, не е стока и значи няма експлоатация на работниците. За проф. Дуранкев може да е интересна философската полемика от 1960-те между съветския логик Евалд Илиенков и икономиста Яков Кронрод тук http://caute.ru/ilyenkov/texts/daik/reskron.html.

 

Да спомена и пропагандната употреба на „комунизма“ от българските десни, особено бившите комунисти-милиционери от ГЕРБ и коалиция и на отлюспените от тях „Републиканци за България“, които по липса на позитивно предизборно послание ни обещават пак... да ни пазят от „комунизма“. Вкл. този на Народния съд, всъщност създаден по искане и на САЩ и Британия и с подкрепата на Г.М. Димитров и Никола Петков – да не се повтарям. И оневиняват осъдените от него военопрестъпници, виновни и за избиването на 11 хиляди евреи от новите земи, и за обявяването на „символична“ война на САЩ и Британия, донесла несимволични бедствия на България.

 

Наскоро бях разобличен като „комунист“ и русофил и блокнат на Фейсбук от г-н Иван Анчев, член на ръководството на „Републиканци за България“ и бивш генерален консул на България в Чикаго, популярен сред българите там, който опитва да използва популярността си отпреди да ги омае да гласуват за милиционерската котерия на одиозния осъждан престъпник Цветанов. Абсолютно недопустимо, и друг път съм казвал, е да се сеят политически раздори сред българските общности в чужбина от държавни чиновници, макар бивши. Г-н Анчев трябва завинаги да остане за българите в Чикаго представител на държавата България, еднакво милееща за всички българи в САЩ, вкл. за такива като мене.

 

И така, щом казвам, че комунизмът „не е“ толкова много неща, да кажа и какво „е“ – поне според Маркс, най-влиятелният комунист, съавтор на „Манифест на комунистическата партия“ (1848, https://chitanka.info/text/26841/9). В тази тънка книжка между другото се съдържа и най-вдъхновяващата ода за силата на капитализма, което и досега се среща в американските учебници по икономика.

 

Всички сме чували, че който на 20 години не е комунист, няма сърце. Но там се има предвид „утопичният“, пожелателен комунизъм, който говори, че капитализмът очевидно е несправедлив и че трябва добрите хора да се сберат и измислят нови правила, които да премахнат или поне намалят тази несправедливост. На стари години човек престава да вярва, че това е възможно, поне в рамките на цялото общество. Само Пиер Безухов го вярваше.

 

Маркс обаче е създател на „научния“ комунизъм. „Комунизмът“ бил модна думичка сред работническите активисти във Франция и другите западноевропейски страни дълго преди него. Отначалото той не я харесвал и, изглежда, презирал комунизма, защото последният апелирал само към чувството за справедливост. И значи не се различавал съществено от проповедта на отчето. Маркс захванал да критикува капитализма не като проповедник-моралист, а като учен икономист.

 

Първо обаче трябвало да стане такъв, защото по образование бил философ и юрист. Но като икономист използвал метода на диалектиката, т.е. умението да вижда нещата конкретно в тяхното развитие чрез вътрешните им противоречия. Този метод Маркс заимствал от философа Хегел. Но за разлика от Хегел, който бил идеалист – виждал света и човешката история в него като материално въплъщение на някаква саморазгръщата се идея – Маркс бил материалист: търсел първоизточника на развитие на историята – а и на идеите – в реалните, материални отношения в обществото, в икономиката.

 

В предишния коментар дадох пример с въстанието на тръмпистите във Вашингтон от 6 януари: според официозния дискурс то било провокирано от екстремистки идеи (речта на Тръмп пред Белия дом, туийтове, сайтове) – ето това е идеализъм. И мерките, които се предлагат срещу повторение на събитията от 6 януари, са най-вече свързани с идеите – медийна цензура на Тръмп и другите „идеолози“, пропаганда срещу „домашния тероризъм“, превъзпитаване на децата на тръмпистите; разбира се, и насилие – тотално полицейско следене и военна блокада на столицата и т.н.

 

Но за що-годе всеки разумен човек е ясно, че с никакви възпламенителни речи и туийтове не можеш да вдигнеш хората на въстание, ако няма нещо сериозно в реалния им материален живот, което да ги прави недоволни и революционни и много малко им трябва да им драснеш кибрита. И че средството да се предпазим от такива въстания е преди всичко да „адресираме“ реалните причини за недоволството им: безработица, бедност, фалити, изхвърляне от домовете им, социална изолация, виктимизация от съседска престъпност; безнадеждност, политическа непредставеност... Hanging out in quiet desperation is the English way… също и в САЩ, в деиндустриализираните градчета на „Ръждивия пояс“ и „вътрешните градове“, селскостопанските райони и по всички червени островчета на „архипелага Тръмп“, страдащи от глобализацията и високомерието на елитите.

 

Научният анализ на противоречията на капитализма довел Маркс отново до идеята за комунизма, но вече не като идеал, за който трябва да се проповядва и да се апелира към прекрасното у човека, а като обективен резултат от противоречията на капитализма, независимо от чувствата и желанията на хората. Затова му сложили по-късно щемпела „научен“.

 

Критиката на капитализма на икономиста Маркс никой не е опровергал, нито е заместил с нещо по-смислено. Както става ясно след запознаване с „марксизма“, неуспехите на „реалсоца“ не са по вина на Маркс. Не сме забравили, че за него формалното обобществяване на средствата за производство само по себе си не е никакъв комунизъм. Комунизмът за него не е и „пълноводен поток“ от „материални и духовни блага“, както пишеха в програмите си компартиите, не е дори осъществяването на „великия принцип от всекиго според способностите, всекиму според потребностите“, който и сега си е принцип на всяко добро семейство.

 

Комунизмът за философа Маркс е премахване на отчуждението на човека от условията на неговия материален и духовен живот, което мъчи всички хора при капитализма – и най-вече премахването на отчуждения характер на труда – на труда по принуда, проклятието на Адам от Стария завет. Комунизмът е „скок от царството на необходимостта в царството на свободата“ и „начало на истинската история на човечеството“. Но комунизмът не е безделие по Бил Гейтс с ББД плюс абонамент за Майкрософт – или пък като немския Харц 4, превърнал се в хранителна среда на ислямизма. Безделието ражда пороци и насилие. Комунизмът е превръщане на труда в първа жизнена потребност и източник на наслада, дето всеки човек твори „и по законите на красотата“.

 

Това е възможно само във високоразвито общество с автоматизация на нетворческия труд и високо всестранно образование, нравствено и естетическо възпитание на всеки човек. Но то значи също премахване на професионалните различия по принуда, „професионалния кретенизъм“, разликата между града и селото, глобалния град и глобалното село, между физическия и умствения труд – основата на класовото деление, а оттам и на държавата, правото и принудата... какво ти световно правителство?!

 

Описаното от Маркс общество е въпрос на по-далечно бъдеще, но то не ни пречи да намираме негови кълнове у хората и групите, за които животът, живият труд, безкористното общуване със себеподобните е наслада, цел и източник на свобода – а не потреблението, т.е. овещественият или „мъртвият труд“.

 

Можем спокойно да се придържаме към такова виждане, без да сме будистки аскети като героите на Джак Керуак. В коментара ми за БВП като илюзорна мярка на благосъстоянието (https://glasove.com/categories/komentari/news/bvp-i-rastezht-mu-sa-nenadezhdno-merilo-na-ikonomicheskoto-razvitie-i-blagodenstvieto-na-khorata) вече ставаше дума за екологическите, икономически и морални проблеми на икономическия растеж и консумеризма. Като водеща капиталистическа страна Америка все още сочи пътя на останалите – за зло и за добро.

 

По отношение на моралните недъзи на консумеризма в САЩ се натрупа уникална интелектуална традиция още от зората на масовото консумеристко общество след Втората световна война: у литераторите от Джак Керуак до сегашния най-значителен американски романист Джонатан Францен; у философите-имигранти Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер с „Диалектика на просвещението“, Херберт Маркузе с „Едномерният човек“ и по-популярният у нас по мое време психолог-фройдомарксист Ерих Фром („Да имаш или да бъдеш“ https://chitanka.info/text/8926-da-imash-ili-da-bydesh). За днешните български млади е много важно да познават поне някои от тези интересни писатели.

 

Последният е и лек приятен за четене. Дилемата му „да имаш или да бъдеш“ е много продуктивна за пресъздаване духа на „Икономико-философските ръкописи от 1844 г.“ (Парижките ръкописи) на Маркс: свободната съзнателна дейност – трудът, е родовият характер на човека; трудът е живот. Капиталът е миналото, натрупаното, мъртвото. Тези идеи се съдържат още във „Феноменология на духа“ на Хегел, който е познавал добре класическата английска политическа икономия. Но Маркс ги изпълва с материалистическо съдържание – става дума не само за труда на логика, а на физическия работник. Не само за производството на идеи, а за материалното производство.

 

За да разберем емоционалната важност за Маркс на борбата на труда с капитала, казва Фром, трябва да помним, че за него това е борба между живота и смъртта, на настоящето с миналото, хората и вещите, битието и обладанието. Кой трябва да управлява кого? Трябва ли живото да властва над мъртвото или обратното? Цялата Марксова критика на капитализма се свежда до това, че капитализмът парализира човешката самодейност и че целта на човечеството трябва да е неговото възраждане чрез възстановяване на неговата активност във всички сфери.

 

За днешните млади мога да препоръчам и неголемия, но интересен роман на английския писател Пиърс Пол Рийд „Дъщерята на професора“ (https://chitanka.info/text/27815-dyshterjata-na-profesora), който ми оказа голямо влияние, когато бях 15-16 годишен, и мога да кажа, че заедно с други книги предопредели и избора ми и на професия, и на политически възгледи.

 

Цялата американска контракултура от 40-те до 70-те години също бе подчинена на етоса на „Младежкия антиконсумеристки съюз“ (аналогия с „Младежкия антисекссъюз“ на Оруел). В коментара за възможния „български Джулай“ (https://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/en-attendant-july---v-ochakvane-na-djulaq) размишлявах повече за това.

 

Потреблението на материални блага, учеше американската контракултура, само по себе си не ни прави щастливи и не ни носи свобода. Радостта на консумеризма е реална, но кратка: тя е само граница, тънка като острие на бръснач – граница между мизерията на миналото (в САЩ – стария Дикенсов капитализъм, Голямата депресия) и недоволството и тревогата на бъдещето.

 

Интересен документ е автобиографичната книга на контракултурния хипи гуру Джери Рубин „Сценарии за революцията“ (1969), има я безплатно на английски на Гугъл: „На повърхността светът на 50-те години бе пълно Айзенхауеровско спокойствие... Татко гледаше къщата си, колата си и гладко подстриганата си морава и се гордееше... Всички тези материални придобивки осмисляха живота му...“

 

Разбира се, радостната енергия, оптимистичният тонус на контракултурата идеха не от друго, а от реално растящото народно благосъстояние в САЩ по това време. А съдържанието й бе диалектическо отрицание на консумеризма. Другата книга от същото време, задължителна за българските млади прогресисти, е „Правила за радикали“ от Сол Алински, също може да намери безплатно на английски на Гугъл.

 

И пак съвсем по диалектически – с изчерпването на оптимизма на следвоенния бум в САЩ, с упадъка на народното благосъстояние, с постепенното връщане на капитализма към истинската му логика на растящо неравенство и с надигането на неоконсерватизма от 70-те години насам – се стопи като лански сняг и енергията на контракултурата; критикуването на консумеризма и капитализма излезе от мода. Отказът на елитите в СССР и соцлагера да продължат експеримента с „реалсоца“ отзнаменува пълния триумф на духа на теорията на АР–КС за „човека-консуматор“. Самите герои на контракултурата като Рубин станаха успешни бизнесмени. Hippies станаха yippies.

 

Чудесна илюстрация на това е романът на Францен „Корекциите“ (2001), истинска Библия на душевните мъки на консумеризма в тъй триумфалното за капитализма последно десетилетие на ХХ век с трескавия растеж, дот-ком бума и дивия капитализъм в бившия СССР. Книга, написана с почти Толстоевска перспектива да гледа отгоре в душите на героите си. Чип Ламбърт е млад либерален професор по литература в скъп частен колеж в Нова Англия, специалист по критика на консумеризма и на късния капитализъм. Води бурни упражнения със студентите, мъчи ги да громят капитализма. Дисертацията му е за „фалическата тревожност“ в английската поезия от епохата на Тюдорите. Уволнен от фарисейската школска cancel culture за любовна интрига със студентка, написал й курсовата работа. Остава без пукната стотинка и без съпротивителни сили срещу чаровете на консумеризма.

 

За да купи ядене за дребнобуржоазните си родители, които точно тогава му идват на гости в Ню Йорк, Чип продава на старо библиотеката си от критици на капитализма – франкфуртските философи, куп фройдисти, феминистки, структуралисти и постструктуралисти. Споменатите по-горе Адорно, Хоркхаймер, Бенямин, Маркузе, Фром... и всички други му изглеждат безнадеждно стари шапки. Библиотеката му е струвала поне четири хилядарки навремето, преди 1989 г., а в антикварната книжарница „Странд“ на „Бродуей“, близо до „Юниън скуеър“, му предлагат за нея 65 долара... Кой в 1999 г. го е еня да критикува капитализма?

 

И Чип купува с последните пари парче дива норвежка сьомга, уловена с въдица, от скъп даунтаунски деликатесен магазин, наречен „Кошмарите на потреблението“. Консумеризмът е станал толкова нагъл, казва ни писателят, че се подбива с термините на собствената си доскорошна унищожителна критика. Кошмарът на едномерността на Маркузе е победил. Няма вече алтернатива на капитализма! Или, по Маги Tачър, „има само два пътя: right or wrong“. „Краят на историята“ на Фукуяма – „и последният човек“. „Комунизмът“ бе фарсово „осъден“ и от Европарламента – и у нас жабите дигнаха крак и прокараха закон за инкриминирането му.

 

Много хора още си мислят, че това е положението и до днес – Тръмп и нашите десни от ГЕРБ и „Републиканци за България“ например. Но от 1999 г. изтече много вода. “Cos’ the times, they are a-changin’”... Историята – въпреки Фукуяма – се завърна с трясък и гръм. Септември 2008 г. (избухването на световната дългова катастрофа) и септември 2015 г. (началото на руската операция в Сирия) бяха жалони на промяната.

 

И актуалността – и то не толкова на Маркузе и другите франкфуртци от продадената за 65 долара библиотека на д-р Чипър Ламбърт, колкото актуалността на самия Маркс – е също на път да се завърне на авансцената. Целта на тази поредица коментари е да помогне колкото може и у нас да се заговори за това. В други страни, например Англия и Русия, вече се говори усилено. Ясно е, че разделяйки се с ГЕРБ, се разделяме и с нещо много повече от ГЕРБ. Престои да оценим какво и колко.

 

В САЩ обаче развитието към социализъм, напоследък стигнало кулминацията си пролетта на 2016 г. в движението на Бърни, засега бе задушено и разделено от съвместните усилия на глобализираната и „националистическата“ олигархия. Първата фалшифицира изборните резултати в Демократическата партия в 2016 г., подмени вота на членската си маса, издигна отвратителната Хилари вместо Бърни. Втората издигна Тръмп, който прелъсти с евтина шарлатанска пропаганда работническата класа и дребните предприемачи, много от които дотогава бяха демократи и ентусиазирано подкрепяха Бърни.

 

99-те процента бяха за пореден път горчиво заблудени и разделени по некласови, лайфстайл признаци. В момента работническото движение е инкриминирано сред градските либерали като „вътрешен тероризъм“ и „бял тероризъм“, черният национализъм и радикализъм, който не е по-благ от белия, е целият в бяло; а всички те, заедно с феминисткото движение и Антифа, са запрегнати майсторски в колесницата на олигархическия Джагърнот. Класовият инстинкт и хитростта на олигархията са просто завидни. И раболепието, и страхът на журналистите – полезни идиоти на олигархията – от мейнстрийм медиите са стъписващи. Макар че журналистиката в САЩ да е изчезваща професия и полезните идиоти да се борят и за насъщния.

 

Парадоксално, но едва ли не само в малкото останали консервативни говорилни в САЩ в момента може да се чуят живи гласове – като например Тъкър Карлсън от Фокс Нюз – срещу либералфашистката помия, но разбира се, трябва да ги слушаме със ситен филтър – току залитнат в Тачъровско гонене на „комунизма“. Има обаче и други – безценни – обективни и хуманни гласове като на журналиста Крис Хеджис, за които ще разкажа по-нататък.

 

Миналия път обаче обещах да разкажа за родната къща на Маркс в Трир. Тя е на централна улица, продължение на главната търговска, и е грамадна, с китен вътрешен двор и масивни чардаци околовръст, напомнящи малък Рилски манастир, с голям зелен заден двор. Баща му е бил явно тежък адвокат. Жената на Маркс била аристократка, брат й фон Вестфален – пруски министър на вътрешните работи. То и Енгелс не бил пролетарий, а манчестърски фабрикант, Ленин – потомствен дворянин, генералски син, Кропоткин – княз, Че – лекар, син на заможен доктор от Буенос Айрес, Фидел – адвокат, син на един от най-богатите плантатори на острова, бивш висш служител на „Юнайтед фрут“ (днес „Бонита“).

 

Днес къщата на Маркс е музей, собственост на немската социалдемократическа фондация „Фридрих Еберт“. Но тя кой знае защо е пропуснала да тури Ленин и други руски марксисти на стената, дето са изрисувани всичките знайни и незнайни марксисти от Бебел и Либкнехт до Мао, Кастро, Че и Хо. Вече знаем, че без Ленин, и по-точно без руската революция и СССР, светът щеше да е съвсем друг – какъв точно не знаем, но определено нямаше да е преживял розовия период на консумеризма на Запад след Втората световна война.

 

Завръщането на марксизма ще е трудно, но той има две големи предимства – неотразимата си интелектуална привлекателност за младите, образованите и по-духовните, и моралната си привлекателност за моралните. Има, разбира се, и други мнения. „Марксизмът е примитивен – казват примитивните, „марксизмът е измамнически“ – казват измамниците, „марксизмът е тираничен“ – казват тираните...

 

Предишните коментари от поредицата:

https://glasove.com/categories/komentari/news/shcho-e-dekriminalizatsiya-na-sotsializma-i-ima-li-pochva-u-nas

https://glasove.com/categories/komentari/news/teoriyata-na-andrey-raychev-i-kncho-stoychev-za-choveka-potrebitel-sotsialisticheska-poetizatsiya-na-kapitalisticheskiya-konsumerizm

https://glasove.com/categories/komentari/news/iska-li-i-mozhe-li-svremenniyat-kapitalizm-da-ni-osiguri-vseobshcho-blagodenstvie

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

72 коментар/a

Truman на 16.02.2021 в 09:07
Интересно е авторът да отдели време и да сподели мнение за ролята на Революцията в Новия свят. Къде е ролята на Сталин в целия пъзел - споменава се Ленин, Мао, Кастро, Либкнехт.. но Сталин не влиза в списъка... т.е не самата личност Сталин, а модела Сталин
ха ха ха на 16.02.2021 в 09:08
Вижте сега... краварската пропаганда от толкова дълго време внушава на хората, че "комунизмът" e най-страшното нещо на света, че направо не знам как очакват да прокарат новиничките си идейки :D Големи оптимисти ми се видят :D
родолюбец на 16.02.2021 в 09:37
подкрепям тезата че истински комунизъм по определение има само в трудовете на Томас Мор и Томазо Кампанела,а частична реализация -в кибуците в Израел.А реалсоцът си беше социализъм с проявление на държавен капитализъм.А писанията на АР-КС са писания на лаици в иконом.теория.А на плановикът Дуранкев искам да кажа че осовното противоречие в икономическата теория е между трудовата теория за стойността и теорията на пределната полезност.Само разрешаването на това противоречие ще създаде условие за нормалното икономическо развитие на света.Това може да стане само ако икономическата практика се постави върху основите на Трудовата теория на стойноста.
логореята на 16.02.2021 в 09:57
Александър Роджърс със свое споделяне за скорошен разговор с философ-марксист от старата школа - относно обществено-икономическите формации и тяхното "наслагване", а не "следване", както и някои други социално-теоретични въпроси от глобалния дневен ред - https://jpgazeta.ru/aleksandr-rodzhers-obrazy-budushhego-konflikt-modelej/?utm_source=politobzor.net
observer на 16.02.2021 в 10:30
Премахването на отчуждението на човека от условията на неговия материален и духовен живот, за което говори теоретикът Маркс е възможно. Просто човечеството трябва да се откаже от промишленото производство и усложнената структура на държавата. Връщайки се в предисторическото си състояние отпреди зараждането на цивилизацията. За самия Маркс проблемът с отчуждението на човека от условията на неговия материален живот е бил само философски, той никога не се е трудил за да изхранва семейство и прислуга. Дори експлоатирането на пролетариата е оставил на своя съратник Енгелс. За практика Ленин комунизъм е, когато работниците работят срещу храна. Една идея от която обаче се отказва много бързо.
Обществени строеве - минали - и идеи за нов обществен строй. на 16.02.2021 в 11:11
Идеята за ляв административен комунизъм, беше създадена от Тодор Живков, с бригадната организация и теорията за стопанина - бригадата и собственика - държавата, както и социализъм, с борбата за власт в държавните предприятия, който социализъм беше първобитно общество, а не беше дори и първобитно общинен строй. Това е административен държавен капитализъм с държавна собственост. Даже по скоро е ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм по Ленин. Другото общество създадено по идеите на Маркс и Ленин е фашизма, който е държавно монополистичен капитализъм - империализъм създаден от Мусолини в Италия. Хитлер по същите идеи създаде национал социализма или нацизма в Германия. Всичко това са тоталитарни общества. Има и корейски социализъм по идеите, които се наричат чучхе. Сега Путин създава нещо като нацизма, или както казва един руски професор Соловей, който говори за национал либерализъм. Но има хем частни монополисти, хем държавни монополисти, а на наемния труд се премахват всякакви свободи и има нещо като абсолютна диктатура. В Китай, пък има частна собственост и конкуренция, но политическата власт е тотална комунистическа диктатура и пак тоталитаризъм. Но има и десен комунизъм. Той е глобален пазарен конкурентен капитализъм с обединения - СЕВЕР и ЮГ, които са с противоположни фази на икономическия си цикъл, и при него фактически няма икономически кризи. Политическата система е демокрация. Светът до 2020 година беше влязъл в това ново общество и 10 години нямаше кризи, и щеше да продължи още 10 години да бъде във фаза КОНКУРЕНЦИЯ, която се характеризира с оживление за капитала и дефлация за наемния труд. Но ни удари коронавируса и с локдауна - карантината - икономиката спря, а когато спре икономиката се влиза в състояние на икономическа криза. Светът бързо се усети и задвижи икономическото общество, но спадът беше значителен. В България обаче икономиката почти не спря. Сега има втори локдаун и се чака трети - трета вълна. Но пак икономиката в България не е спряла, макар, че в Европа има доста голямо спиране. Това е заради далновидното управление на Бойко Борисов, който освен това подпомага и бизнеса, подпомага да се запазят работните места, като се подпомага и да има потребление. Всички тия които го нападат и се изкарват велики политици, икономисти и искат да го махнат от поста му, всъщност не могат да разберат, че той води една гениална политика. Защото в отношенията държава- икономическо общество, когато има криза държавата трябва да подпомага всякак икономическото общество и да му помогне да се възстанови, като дори губещи фирми трябва да се национализират, да се оздравят и пак да се върнат на частните им собственици, като бъдат приватизирани. Комунистите говорят, че това са леви политики. Не това не са леви, а десни политики, и Б.Б постъпва именно по този начин. Не знам дали Б.Борисов съзнава колко гениална е политиката му, защото това е правено само в САЩ от Рузвелт и от Барак Обама при кризата от 2007 -8 година. Но ние като големи умници говорим, че това е лява политика. А лявата политика е да национализираш предприятието, но после да не го върнеш на частните му собственици. А дясната политика е да го върнеш на частните му собственици. А десния комунизъм е глобален пазарен конкурентен капитализъм, където има пълна заетост, внедряване на НТПрогрес, и големи заплати. Има и ще има хора - трилионери, милиардери, милионери, със стотици хиляди долара или евро. Има и ще има средна класа както и наемни работници с големи заплати, минимални заплати и ще има достоен живот, както и граница на бедността, под която да няма хора, и която граница постоянно расте. Целият свят ще се развива. Има и ще има голям научно технически прогрес, открития и нови технологии. А стоките ще са качествени, много и евтини. Десният комунизъм е с частна собственост и две класи и благоденствие. Това е десния комунизъм. А левия административен комунизъм се провали. Той беше общество на равенство в бедността и уравниловка и при него почти не се работеше, и той закономерно рухна.
абв на 16.02.2021 в 11:18
Вече три пъти ми трият поста, и не ме опровергават както се оплаква на други места и форумеца Махмут. Ако ще има полемика между хората влизащи в сайта, то е хубаво да се гледат всички гледни точки, дори и на опонентите. Кампанията за изборите не е започнала все още, а то вече се чувства, че за Админа и за Явор Дачков е започнала и те не искат никакви опоненти. Ние мисля, че можем да коментираме статията на автора, но може да водим полемика и за близки и за по далечни теми от автора и това ще помогне да се стигне до истината.
абв на 16.02.2021 в 12:02
Досега Святия Дух даваше идеите, базата, отношенията, манталитета, съзнанието на хората. Това е базата на обществото по Маркс и на тази база се строи надстройка. Надстройката са организациите, и се строят сгради, където са хората от организациите на обществото. Те се превръщат в институции, които са признати от хората. Но Святия дух спира работата си поне за година, а хората ще създават идеите в надстройките, всеки в своя бранш, дори в икономиката, в държавата, в църквата и в бита и семейството. Човек е обиталище на четириединния Бог, сам е Бог и може да мисли със 100% от възможностите на петте си мозъка и цялата си нервна система. Затова Святия Дух е във всеки човек, мъж или жена и всеки може да дава идеи. Който има в главата си тези идеи, може да сравнява своите идеи със идеите на другия човек и да подобрява идеите си, но и да отразява идеите на другия човек, ако има по добри идеи от него. Така в главите на хората се получава идеал, който може да се подобрява, но ако идеала е по добър, да отразява идеите на другия, и да не ги приема. Така всички хора може да се развиват. Ботев има едно стихотворение, за двамата братя, хайдути, които се скарват кой да води бащината си дружина. ние българите винаги сме били вождове и всеки иска да е вожд. Но най добре е всеки да се стреми да бъде втори или трети, и ако го изберат да бъде първи. макар, че в човека е много развит закона за йерархията, и обикновено който е начело на йерархията, например при ергените, избира най хубавата мома. Но и при жените важи закона за йерархията и тази жена, която е начело избира най хубавия или най силния. Но ние затова сме човеци и хора, а не зверове, защото не влизаме така остро да сме начело на всяка йерархия.
легисти на 16.02.2021 в 12:11
Внушенията за някакво производство на идеалното от разпредметяванията, търгващи от "реалната обществена практика", трябва да се гонят от критическата философия и здравата диалектика като лош предметен редукционизъм. Ефектни са като нетривиално именно Марксово обяснение на фикциите на Хегеловия обективен (всъщност абсолютен) идеализъм, но и те си остават философски оспорими. Първо, остава неясен статусът на категорията "реална обществена практика" при Маркс, доколкото той е по-скоро научно-епохален, отколкото философски. Второ, практиката не произвежда идеи и понятия, както се произвеждат стоки или прочие функционали, тя само ги конюнктуризира чрез индуктивноизследователски обработващ подбор в полза на социалното, а не на екзистенциалното например, доколкото практическото всякога вече се движи в идеологическия модус на статистически обобщеното, за да е възможна някаква устойчива социална съизмеримост все пак. Ако практиката, и то материално-обществената такава, би произвеждала идеалното, как тогава самата тя се обяснява именно с въпросните онтологично идеални, а не апостериорно идеализирани конструкти, каквито очевидно грешно е подразбирал Маркс, разобличавайки "идеализма" в "Икономическо-философските ръкописи" и "Тезисите...". И трето, материалният характер на производството с нищо не е първично опредметяващ, включително и с оглед на току-що казаното, за да приемаме разпредметяващите процедури за проясняващи въпросната първичност. С две думи отново: идеалното няма генезис в разпредметяванията, нито даже в социалното и културното състояние, доколкото всяка теория за генезис на идеалното представлява именно логически издействана процедура на обяснимост изобщо, преди да извлече синтез на обективното знание, което е такова обаче само в съдържателно отношение, не и във формално... защото чистата форма на знанието е дуално противоположна на неговата материя - между тях е налице изначална среща, а не субстанциално припокриване на едното от другото (както векове наред са считали субстанциалистите - все едно дали материалисти или идеалисти във философията). Ето защо търсенето на генезис в границите на всяка история е неонтологична, т.е. само приложнонаучна, процедура, затова и не подхожда на една жива диалектика, която пък на свой ред е такава, само доколкото е диалектика откъм априорно-логическия анализ (АЛА) като изначално конструктивен извън фикционизмите на умозрителния субстанциализъм - и едва чрез него би следвало да си позволява подемане на теоретични търсачества за генезис в историческия (обществен) пласт. Подобни търсачества впрочем, обяснимо при такова положение, не биха имали статута на никаква световна, вселенска, обективна и пр. инклузивни истории... Защото историите зависят от историцизмите, а не обратното (така и при Хайдегер времето зависи от екзистенциала на овременяването, а не обратното - в противен случай щяхме под време да подразбираме само нещо количествено като изтичане, както го разбира науката физика). При Маркс диалектиката на историческото извлича апостериорен синтез от материалната практика, а не от чистите логически форми на умозаключението. Тоест, подходът на Маркс гравитира към социологизаторски, докато на Хегел си е философски, макар и все още обсебен от класическото метафизическо умозрение.
легисти на 16.02.2021 в 12:24
И да кажем още нещо важно относно "реалността на практическото". Ре-алното не е изначален битиен модус във философията, а модус на издействана през повторенията вече значима емпирия, представляваща епохална или, както я нарича Маркс, "конкретно-историческа форма на производство" на биващо. Но няма никакви характеристики на "реално" извън повторенията (защото самото реално е такова само доколкото има повтаряне!), които на свой ред придават идентичност и съхраняват същността. Защото онтологично биващото не е сводимо до същност - същността се издейства в повторенията през презумпцията на "всеки път същото от момента на полагането". В този смисъл, което и да е биващо не е преди идеята за него, защото коя да е идея не се произвежда емпирично, а напротив, представлява чист регулатив за апостериорно на събитието на биването означено представяне на коя да е емпирия.
https://www.youtube.com/watch?v=bNKdlnoAqIs&feature=emb_logo на 16.02.2021 в 12:32
Ето колко болнав човечец, ще строи новият комунизъм :DDD
https://www.youtube.com/watch?v=bNKdlnoAqIs&feature=emb_logo на 16.02.2021 в 12:35
Спонсориран от Pfizer! Искат сами да заплатим собственото си погребение ;)
легисти на 16.02.2021 в 12:36
Тъкмо в горния смисъл: оставането в блатото на консумеризма и победата на фантомите на последния спрямо всяка творческа и революционна дързост (съобразно примерите от художествено-литературни произведения, дадени от автора) трябва да бъде провидяна преди всичко в "оставането при реалното"... и тук говорим за едно доверчиво, почти пациентско (из)оставане!, и едва тогава да се свързва с вечността на капитализма или класовия подход, или с вездесъщия дискретен чар на буржоазията, или с транскорпоративизма като най-типично олицетворяващ най-новите представителства на богоизбрания народ и пр. фикции на съвременното възпалено научно и конспиративно въображение.
хубаво написано,НО МНОГО СЛОЖНО... на 16.02.2021 в 12:47
Трудно е на КАРУЦАРИ и ВОЛОВАРИ от 19-ти ВЕК да ГОВОРИШ за Маркс,камо ли за КОМУНИЗЪМ, капитализъм,не случайно КОМУНИЗЪМ може да има само във високоразвита и богата държава,с умни и образовани "ГРАЖДАНИ",къде по света има сега такава държава,НЯМА такава!!!Трудно е с ЧАЛГАРИ да говориш за РАВНИ ПРАВА и МОРАЛ,Трудно е с ШОФьОР на ЖИП,МИН.ПРЕДС. да говорим за ИСТИНА,ЗА ОБРАЗОВАНИЕ,ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,за МОРАЛ и КАКВО ЛИ НЕ!!!НИЕ ВЕЧЕ СМЕ В МИНАЛОТО!!!!
Ala_Bala на 16.02.2021 в 13:07
Дълги, празни, наукоподобни приказки на хора, чиято цел е да запазят част от природата за себеси, за сметката на останалите 90 % от човеците и за осъществяването на тази цел не се спират пред нищо. Колкото до обществото и строежът му - създава се кастово общество. От една каста в друга е изключено да се премине.
Хого Фого на 16.02.2021 в 13:44
Хареса ми: "Ние вече сме в миналото!" Кратко и ясно.
Начи-и, на 16.02.2021 в 13:45
Ленин е казал най-добре за комунизъма. - Другари, ние се провалихме. Ще правим НЕП (капитализъм). Това е сериозно и за дълго. После идва Сталин и си е.м.
ТРЕНД на 16.02.2021 в 13:56
Да беше споменал "Желязната пета", и Хърбърт Спенсър (на английски: Herbert Spencer) (27 април 1820 – 8 декември 1903) е английски философ, известен политически теоретик на класическия либерализъм и социологически теоретик от Викторианската епоха. Спенсър е широко известен като автор на фразата „оцеляване на най-приспособения“, изказана в Принципи на биологията (1864) след прочитане Произход на видовете на Чарлз Дарвин. Терминът има отношение към „естествения отбор“. Възгледите на Спенсър циркулират през 21 век заради политическите теории и забележителни атаки върху реформистките течения от края на 19 век. Той е смятан за предшественик на либертарианците и философските анархисти. Спенсър твърди, че държавата не е институция от съществено значение и че ще отпадне когато доброволната организация на пазара замени принудителните и насилнически аспекти на държавата. Лош спомен е оставил за себе си феодализмът, но и тази система е била исторически оправдана. След провала на такава мощна централизирана държава като Римската империя настъпването на феодалната епоха е било неизбежно. Но същото не може да се каже за Желязната пета. За нея няма място в закономерния развой на социалната еволюция. Нейното идване на власт не е било исторически оправдано и необходимо. Ние виждаме в нея по-скоро някаква чудовищна аномалия, исторически куриоз, случайност, мистерия, нещо неочаквано и немислимо. Нека това послужи като предупреждение за онези припрени политици, които с такава увереност разсъждават за обществените процеси. Капитализмът е бил смятан от социолозите на онези времена за кулминационна точка на буржоазната държава, за узрял плод на буржоазната революция и ние в наше време можем само да се присъединим към това определение. Веднага след капитализма е трябвало да дойде социализмът — това са твърдели дори такива изтъкнати представители на враждебния лагер като Хърбърт Спенсър. Очаквало се с, че върху развалините на користолюбивия капитализъм ще порасне цвете, откърмено от столетията — братството на хората. Вместо това за наше учудване и ужас, а още повече за учудването и ужаса на съвременниците на тези събития, узрелият за разкапване капитализъм дал живот на още една чудовищна издънка — олигархията. Социалистите от началото на двадесети век твърде късно открили настъпването на олигархията. А когато се сепнали, олигархията вече била налице — като факт, записан с кръв, като жестока, кошмарна действителност. И 666 числото на звярът. Когато всичко ще е патентовано, и в ръцете на банкерите. Когато за да консумираш и търгуваш, ще трябва да те патентоват и станеш собственост на притежателят на патент 666, изкуственият интелект и роботиката - които ще произвеждат и ще са работната ръка.
докогаа докога на 16.02.2021 в 14:36
Капитализъм значи инвестиция. Всяка държавна инвестиция е държавен капитализъм. Капитализмът - буржоазният - чорбаджийският революционен ред, е в това, че прави разделение на трудът. Нещо което иска Маркс за бъдещото общество. Ефективността на трудът - производителните сили на капитализмът е жаждата за печалба - което кара инвеститорите-капиталистите да инвестират, но и разделението на трудът повишава ефективността. Проституцията е част от това разделение, и общественото хранене и обществени квартири, което заменя семейството. Но разделението на трудът е и специализиране в точно дадена дейност. Едни правят подметки, други връзките за обувки, други лепят обувките, и така се произвеждат и продават повече обувки които поевтиняват и фалирват обущарите. Така едни са трактористи, други животновъди, трети са градинари, четвърти са готвачи, и вместо да готвят за едно семейство или за себе си, готвят за 300 човека, правят 2 000 банички и пасти вместо една, хляб. Без пари във всеки, тази ефективност е невъзможна. Но чорбаджийството-буржоата, заделят част от добавената стойност, част от цената, но не купуват такива масови стоки, не могат да ядат повече или да спят на 10000 възглавници - (както казва инвеститор в амазон). Банките помагат да се излее потребление - като дават на заем чорбаджийските пари, но работниците да потребляват ли или да връщат тези заеми. И има кризи, бум на кредитиране и спад на кредитиране. Държавата помага като инвестира с пари от данъците, и превръща повече от печалбите да станат потребление. И заеми взима пак държавата, за да има бум, но и това е като всички заеми. Сега с ковидът е поредният рестарт на капитализмът, от държавата. Предсказано от Ленин, като последен стадии на капитализмът, империализмът.
корекция на 16.02.2021 в 14:45
Що не знаехме още преди 20-30 години, че Бил Гейтс е от банкерско семейство, че майка му, му осигурява договор с АЙБИЕМ, че баща му е адвокат на Рокфелер??? След години, ще научим такива неща и за Илон.
БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО на 16.02.2021 в 15:12
Живков и БКП-КПСС, махат социализмът защото бил преждевременно роден. Защото социализмът може да бъде само посткапитализъм, а те били избързали. И костов им приглася в работническо дело, че се е родило дете мъртво, но сега трябвало да спасяват майката(/бкп?). Но Маркс никога не е смятал, че капитализмът ще роди или е плодородна почва за социализмът-комунизмът. НЕ, той смята, че капитализмът е добра почва за РЕВОЛЮЦИЯТА. Заради противоречията си, експлоатацията и кризите. Но е признал, че буржоазната диктатура ще се реформира постоянно. И така, буржоазната диктатура не води до революция, а води до две световни войни, и до екологична криза. Заради първата световна война, гладът, и разпадът на държавата в руската империя, води до единственият изход, РЕВОЛЮЦИЯ. Революцията става, когато елитът е в достатъчна слабост.
БСП НЕ на 16.02.2021 в 15:16
Почти всички тези господа, рано или късно щяха да се озоват в създадения на 7.12.1989 г. СДС (Съюз на Демократичните Сили) – една амалгама от 16 партии, които приличаха на орел, рак и щука и в чието акуширане немаловажна роля играеха бивши членове на БКП, агенти и доносници на ДС, което даде основание на Илия Минев да нарече СДС - Съюз на Държавната Сигурност. Някои щрихи, хвърлят светлина върху началото. Когато се състоя “първият опозиционен митинг” на 18 ноември 1989 г., по предложение на неговите организатори, тълпата гласува доверие и поздравления до наследника на Тодор Живков – Петър Младенов; в снимките от онова време се виждат “опозиционери” като Вагенщайн, странни плакати, като тоя на който пишеше: “Смърт на червената буржоазия, да живее другаря Петър Младенов!” или когато “първият дисидент” Илия Минев поиска да вземе думата, канонизираните опозиционери не го допуснаха до трибуната... Понеже бе настъпило “великото време на интелигенцията” и новосъздаденият СДС беше признат от БКП и “Запада”, от където се получаваше част от материалната помощ и рекламата за дейността му, неговите деятели се съобразяваха на 100-процента с договореностите “между двете системи с различен обществен строй”. Затова и програмата на новото политическо “образувание” акцентираше върху премахването на “ръководната роля на БКП”, установяване на плурализъм и на “пазарно стопанство” – този евфемизъм, който прикриваше обратния преход от държавен към частен капитализъм. https://kzref.org/prodljenie-i-kraj-na-emigrantskite-spomeni.html?page=19
логореята на 16.02.2021 в 16:20
Значителна част от постовете под статията са откровено просташки и ерзац спрямо равнището на статията, а и са налице подозрения, че са копи-пействани или предварително подготвяни от едно и също лице. Аз, ако бих бил модератор, бих се освободил от ненужния боклук в мненията. Защото веднага си личи кое от постнатото изобщо не е за форум под такъв сериозен авторски материал.
Да наденеш маската на философ, както се вижда и тук на 16.02.2021 в 17:58
Означава да жонглираш с понятия без връзка с реалността, без връзка помежду си, да експериментираш с езика до степен да си напълно неразбираем и за себе си, създавайки заблудата за интелигентност недостижима за останалите. Което погледнато отстрани създава трайното убеждение, че философията е паразитиращо занимание за индивиди, които са се уредили някой да ги издържа, докато те задоволяват егото си.
не се вижда такова нещо, освен за освещененото невежество на 16.02.2021 в 18:05
Тъкмо горният пост използва думите и убеждаването без връзка помежду им, само с намерението да унизи събеседника. "Без връзка с реалността" означава, че реалността се обожествява, а не се произвежда в мисленето, но тъкмо това се опитва да избегне дълбокото философско мислене.
актуализираният дебат е отново за фашизма, не за комунизма на 16.02.2021 в 18:26
Подхванатата тема е силно дебатна, имайки предвид цялата поредица от авторски статии, но същевременно вече не чак толкова актуална спрямо злободневието, в което на дневен ред дойде отново фашизмът като (не)удобна мимикрия на либерализма и неговото последно убежище при извънредни обстоятелства.Да, фашизмът е власт на финансовата олигархия, функционираща при извънредни и силно неоптимални ситуации - тогава корпоративната власт на големите частни (транскопроративни) финансисти би следвало да овладее държавните институции, служещи на интересите на свободното гражданство, и да принуди политическата власт да се подчини на големите мафиотски структури, и чрез похватите и инструментите на политическата легитимност, вкл. и демократични избори, да наложи открита диктатура, независимо от това как ще продължава да се нарича държавата или системата. Ето едно подсещане за това тук, на фона на ставащото в западния свят: "Приватизацията на държавата от корпорациите - това е открит фашизъм. - https://cont.ws/@oo4706/1917603
Мао на 16.02.2021 в 18:35
Комунизъм е социалният рейтинг, който се практикува вече с пълна сила в Китай. Ех, бедни ми Хаджийски, защо не избяга в там, та да видиш що е то, истински комунизъм. В Америка ще си останеш само с празните "социалистически" илюзии....
Браво, на 16.02.2021 в 18:37
господин Хаджийски, за смелостта, доблестта и упоритостта да се движиш срещу течението на измамниците, които днес постановяват истината и пишат учебниците по история. Най-вече, браво (!) за подигравката с Европарламента и с българското антинародно Народно събрание: „Комунизмът“ бе фарсово „осъден“ и от Европарламента – и у нас жабите дигнаха крак и прокараха закон за инкриминирането му." >>>>>>>>>>>> Относно основното противоречие в капиталистическата обществено-икономическа възпроизводствена система, то е обяснено по най-разбираемия начин в учебниците по политикономия на капитализма (от 70-те години на 20-и век), а именно като антагонистично (неразрешимо) противоречие между частната собственост на капитала и обществения начин на производство на стоки и услуги. Това означава, че за да бъде премахнато това антагонистично противоречие, е необходимо капиталът да стане обществен, тоест собственост на цялото общество. А капиталът е обществен, на цялото общество, когато е собственост на държавата, на която обществото е делегирало чрез конституцията и специалните закони правото и задължението да се грижи с грижата на добър стопанин, да управлява и да употребява в интерес на цялото общество одържавения частен капитал. >>>>>>>>>>>> Друго антагонистично противоречие в капиталистическата обществено-икономическа система, което е вторично (в смисъл, че ако се премахне основното противоречие на капитализма, ще може да бъде разрешено и вторичното антагонистично противоречие) мога да го формулирам (няма го в Марксистката теория и в учебниците по политикономия) като противоречие между непрекъснато растящата експлоатация на природата на планетата Земя и нейното крайно естество. Това противоречие произтича от хищническия начин на непрекъснато разширяващото се капиталистическо възпроизводство за задоволяване на капризите на потребителите, вкл. и чрез start up предприемачество и измисляне на нови и нови „потребности” , с цел печалба. В същото време се хвърля прах в очите на потребителите за отказване на „стари” и преминаване към „еко” производства, за да се „опази” ЗЕЛЕНА планетата. Планетата не е безкрайна и за да се отклонят мислите на хората от предстоящата криза на суровини, капиталистическите шамани ни баламосват за добив на суровини от Луната и от Маркс; с предстоящи пилотирани полети, аха-аха да стъпи човек на Марс... Другият по-реален начин за решаване от капитализма на вторичното антагонистично противоречие - между безкрайната капиталистическа алчност и крайната Земя - е зануляване на капитализма и човечеството, точно така, както е оповестено на 22.03.1980 г., на осем езика на гранитните скрижали на сатанинския монумент в щата Джорджия – GEORGIA GUIDESTONES. Сатанинска заповед №1 изисква да се поддържа населението на планетата под 500 милиона, в постоянен баланс с природата. Тази сатанинска заповед означава: ОТКАЗ ОТ КАПИТАЛИЗМА (от разширеното капиталистическо възпроизводство) И ЗАМЯНАТА МУ С РОБОВЛАДЕЛСТВО (простото повтарящо се възпроизводство) ПО ПЪТЯ НА ГЕНОЦИД НАД ЧОВЕЧЕСТВОТО (ХОМОЦИД), С ЦЕЛ РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОТИВОРЕЧИЕТО БЕЗКРАЙНА АЛЧНОСТ - КРАЙНА ПРИРОДА, от една страна и ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАГРАБЕНИТЕ ОТ КАПИТАЛИСТИТЕ БОГАТСТВА НА НАРОДИТЕ И ВЕЧНО ГОСПОДСТВО НАД ЧОВЕШКИЯ ОСТАТЪК (чипирани трансхуманни същества) от друга страна. ТОВА Е КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА, КОЯТО ТЕЧЕ В МОМЕНТА И КОЯТО ДОНАЛД ТРЪМП СЕ ОПИТА ДА СПРЕ. Следователно, поражението на капиталиста Доналд Тръмп е поражение за перспективата за социализъм и комунизъм. Още повече, че Тръмп вярва в Бог, а комунизмът не е от Маркс, а е от Бог - божието учение на Исус Христос.>>>>>>>>>>> Маркс не е доказал, че материята предхожда съзнанието, но твърди, че това е така. Дали е така или е обратното, или въпросът за битието и съзнанието е висящ и глупав, човечеството няма нужния капацитет, за да го реши, поне засега. Аз вярвам в Бог и за мен този въпрос е безсмислен. Първичното и вторичното са преплетени от сътворението, с пряка и обратна връзка, която е в безкрайността, за която не ни е дадено да я познаваме. Познаваме и ни е дадено да познаваме само част от света около нас. Поне засега. >>>>>>>>>>>>> Относно троцкизма, не е комунизъм нито левият троцкизъм на Лев Давидович - Троцки, нито десният троцкизъм на свръх богатите капиталисти - сатанистите. Левият троцкизъм е кастово-религиозно-расистко извращение на Божия комунизъм - християн-комунизмът, - което извращение аз наричам юдео-комунизъм, т.е. "комунизъм" само за отделна каста от "избрания народ". Този извратен юдео-комунизъм/ юдо-комунизъм съсипа идеята за комунизъм и е в основата на рухването на социалистическата обществено-икономическа система, като първи етап от комунистическата обществено-икономическа система. Троцкизмът, обаче, стъпва върху марксизма. Маркс е безбожник, атеист, син на покръстен юдаист и внук на равин, на учител по юдаизъм. А юдаизмът е религия на егоизма и на расизма на Мойсей, кристалният расизъм на Моше, описан във Второзаконие на Тора. Исус Христос освободи света от юдео-расизма и изкупи на кръста вината на юдаистите. Капанът е, че юдаистите пренесоха техния расизъм както в средите на мега капитала, така и в основата на марксизма. Като отрича Бог, Маркс отрича и първоизточника на комунизма - Исус Христос, - и същевременно създава простор за юдео-злоупотребата с идеята за комунизъм. (Сталин слага прът в колелото на троцкизма/ юдо-комунизма, за което плаща с живота си. И всичките юдо-комунистически злини на юдо-комунистите посмъртно са приписани на Сталин. А може би най-голямата мъка на юдо-комунистите е, че Сталин възстанови Светата Христова Църква в СССР!) >>>>>>>>>>>>>>>> Две са научните открития на Маркс и те са в областта на политическата икономика на капитализма. И от двете му научни открития, засягащи обществено-икономическата система на капитализма, следва, че капитализмът е несправедлива, лъжлива и крадлива система на разширено възпроизводство и затова не може нито да е вечна система, нито е търпима система. >>>>>>>>>>>>>>>> Първото научно откритие на Маркс за капитализма е ЗАКОНЪТ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ, който обяснява скритият начин по който капиталистът лъже и краде от наемния работник, а именно, заплаща само частично цената на стоката работна сила на наемния работник/служител, по силата на владеене на капитала (средствата за производство) и по силата на капиталистическото законодателство, признаващо лъжата и кражбата за правна норма, залегнала в трудовия договор, който се изготвя от капиталиста и с който предлага частично заплащане на работната сила на работника/служителя. Ако иска! Ако не иска - има други излишни хора - други чакащи на опашката за работа! Така печалбата на капиталиста се формира още в процеса на работа, като работникът отдава единица труд, а частният собственик ( корпорацията) му плаща само процент от отдадения труд. Формулата е известна: Пари-Стока-Повече Пари. В търговията и финансите: Пари-Повече Пари, опосредствани от работната сила на работника/служителя...>>>>>>>>>> Второто голямо откритие на Маркс е АБСОЛЮТНИЯТ (ОСНОВНИЯТ) ЗАКОН НА КАПИТАЛИЗМА: НЕПРЕКЪСНАТО НАТРУПВАНЕ И КОНЦЕНТРАЦИЯ НА КАПИТАЛА ВЪВ ВСЕ ПО-МАЛКО ЧАСТНИ РЪЦЕ И НЕПРЕКЪСНАТО ОБЕДНЯВАНЕ НА ВСЕ ПО-ШИРОКИ ЧОВЕШКИ МАСИ. Този закон, изведен през 19 век е в сила и днес - една шепа свръх капиталисти - по-малко от 0,5% от населението на Земята притежават над 50% от богатствата на човечеството и продължават да забогатяват, за сметка на непрекъснато разоряващите се дребни и средни собственици и обедняването на "излишното" човечество. Бил Гейтс предлага "излишното" човечество да бъде на командно дишане чрез ББД (безусловния базов доход), докато не бъде ликвидирано. >>>>>>>>>>>> Маркс, като философ, открива и една закономерност на човешките общества, която не е закон, както днес се доказва, а именно: Смяна на обществено-икономическите формации на човешките общества по възходящата спирала на Хегеловата философска триада на еволюцията и революцията в природата - единство и борба на противоположностите; качествени промени в резултат на количествени натрупвания; ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО = РЕВОЛЮЦИЯ. Приложено за обществено-икономическите формации, Маркс стига до извода, че след като капитализмът е отрицание на феодализма, то отрицанието на капитализма ще бъде комунизма, по възходящата спирала: първобитно (родово-ОБЩИННО) общество - робовладелство - феодализъм - капитализъм - комунизъм (модерно ОБЩИННО) общество. НО ДНЕС СМЕ СВИДЕТЕЛИ НА ДВИЖЕНИЕ КЪМ ЗАНУЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА, замяната му С НОВО РОБОВЛАДЕЛСТВО, т.е. свидетели сме на КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ за връщане надолу по спиралата на човешкото развитие, с цел запазване на властта и заграбените богатства в ръцете на грабителите свръх капиталисти - бъдещите нови робовладелци. >>>>>>>>>> Но това не е обективен процес и е във възможностите и по силите на човечеството да спре контрареволюцията и да не позволи на новите фараони да го поробят, чипират и превърнат в биологичен остатък. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС. УТРЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО. ТРЪМП ПРЪВ ВЪСТАНА СРЕЩУ КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА НА КАПИТАЛА. НАШ РЕД Е! Ключовото послание е СЪПРОТИВА! Съпротива на Новото робовладелство, на Новия световен ред! Алтернативата на сатанизма на Новия световен ред е: Първо, стопиране на сатанинската контрареволюция на капитала. Второ, организация за ново обобществяване на средствата за производство, в полза на цялото общество. Трето, нова социална революция на базата на Христовото учение, на християнските ценности и на Комунистическия манифест.>>>>>>>>>> ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА СОЦИАЛИЗМА не е непрекъснато задоволяване на все по-растящите материални, духовни и културни потребности на народа, а РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ В ИНТЕРЕС НА ПРОИЗВОДСТВОТО, А ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НАЙ-ДОБРЕ СПОМАГА ТАКЪВ НАЧИН НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, КОЙТО ПОЗВОЛЯВА НА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО, НАЙ-ПЪЛНО ДА ЗАДОВОЛЯВАТ СВОИТЕ РЕАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ – ДУХОВНИ, МАТЕРИАЛНИ И КУЛТУРНИ. >>>>>>>>>>Това е преди същинският (християн) комунизъм, който първо трябва да се изгради във всяко едно общество, нация, със свои суверенни национални представители и едва тогава може да се преминава към голям планетарен организъм от нации, народи и общности. >>>>>>>>>> Обратното означава неравнопоставеност, подчиненост и извращение на идеята за комунизъм.
грейки на 16.02.2021 в 19:04
Занапред няма да има разделение и различие, което фашизиращите се корпоратократи да не използват, за да създават обществени напрежения и да подронват устоите на страните и културите. Няма да има сценарий, в който дневният ред на медиите им да не ни вкарва, изправени пред страха за живота си, и в презумпцията на експлоатация на доверието ни в "науката" и нейната "обективна истина". Така ще бъде прикривано/потулвано и маскирано изключителното стоково обезценяване на парите (в индексно изражение по борсите и обменните бюра), изпреварващо като абстрактна и вече виртуална стойност и най вече обществена важност хиляди и милиони пъти реалната цена на стоките и услугите, влагани от живите трудещи се субекти. Така ще се слага една пелена и пред труда, остойностяван само икономически и финансово, същевременно нямащ икономически и финансов характер, например творческия труд на изобретателя и учения извън сферата на технологичното създаване и възпроизводство, която е само елемент от трудовия регламент, но не и негова основа. Остойностяването на труда, вкл. като обществено приношение на отделните трудещи се личности, не трябва да продължава да се осланя на капиталистическите икономически механизми - предстои да видим как в Китай системата на социалните рейтинги като (про)комунистическа форма на оценка на приносите ще измести склонната към паразитизъм система на зависимост от финансовото остойностяване на труда. При всички случаи новото, което алтернативният център (в лицето главно на Русия и Китай) трябва да предлагат, е да спре медийната мейнстриймна зависимост на целия свят от пропагандата откъм финансово-фашизиращия се стар център (Запад) и да се поставят глобалните транскорпоративни борсово-спекулативни финанси в изолация или в неудобно положение, чрез въвеждане в оборот на - нека ги наречем прокомунистически, а не класическо капиталистически - системи за алтернативизиране на остойностяването спрямо труда по принцип, както и спрямо работната сила и стоката в масовото производство. При всички случаи свеждането на индекса на обществена развитост до масовото производство, наместеността в матрицата на международната търговия или борсовата капитализация, трябва да се тормози, защото в противен случай те самите под нови агресивни форми ще продължат да паразитират върху обществения многостранен характер на труда и производството и да тормозят нас. Оценката на труда в една медиаторна реалност е най-големият проблем пред човечеството към този момент, за да се ограничи самоовластяването на тялото на парите и непрекъснатото комерсиално разрастване, така добре познато ни като глобален антиекологичен и антихуманен капитализъм.
Не е за простаци на 16.02.2021 в 19:40
Заглавието на статията дава най-краткия отговор на набора от разисквани проблеми в статията. То,че реалсоцът не е комунизъм е ясно и на бабите,но не беше и социализъм защото не успя да прокара и спази принципа "от всекиго според способностите-всекиму според труда". Лъжехме,че им работим,а ТЕ ни лъжеха,че ни плащат,т.е. в общество на Андрешковци нищо позитивно не можеше да се случи. Комунизъм много пъти е имало опити да бъде въведен,въвеждан е за кратко и все свършва или с катострофа или с неуспех. Робърт Оуен преви поне 3-4 опита някои с първоначален успех,другите напълно неуспешни. И Якобинците от Френската революция,и комунирите немедлено са въвеждали комунистически похвати и бързо со катастрофирали. В Русия още Февруарската революция въвежда немедлено работничческо самоуправление в предприятията и колективно управление на армията. Резултатът е срив на промишленото производство за 4-5 месеца и разпертушинване на руската армия от немците. До началото на 1918г. руската армия като цяло ту печели,ту губи на не е пред срив,а през зимата на 1918г. немците наближават Петербург. Изводът е: комунизмът не е за необразовано население,комунизмът не е за простаци и кундурджии,а вождовете и на миналия ,и на сегашния комунизъм все залагат на простаците и нефелниците - било лумпениата от градовете,било на подлъгани селяни,било на гейове и джендъри,било на нефелни расови малцинства,било на суфражетките.
БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО на 16.02.2021 в 20:59
Маркс не казал, че материалното предхожда духовното. А какво е духовното, освен нематериалното? Материя от майка ли идва? Има ли информация и култура без материя? както и да е.. Но Маркс противопоставя материализмът-философия срещу идеализмът-философия. Идеализмът се проявява като скептицизъм относно познаваемостта на всяко нещо, зависимо от ума, заявявайки, че всички неща се състоят от мисъл и дух. Крайна версия на идеализма е, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието. Математиката, физиката, химията, и всички точни науки, въобще науки които могат да се докажат и изчислят, са материализъм-философия. битието, че определя съзнанието, християнско ли е, проститутка или монах е готов за Небесният живот??и бъдещият век
"Математиката, физиката, химията, и всички точни науки, въобще науки които могат да се докажат и изчислят, са материализъм-философия. " на 16.02.2021 в 21:26
Не е така, доказването и изчислението са мисловни операции. Числото е ейдос и артефакт. И битие и съзнание е псевдодихотомия, защото самото съзнание е такова битие, което съществуването му го засяга и е проблем.
ЕКСПЕРТ на 16.02.2021 в 21:36
Милтън Фридман иска 10% от БВП да е за държава, не повече, и всичко частно, но да няма мизерия предлага базов доход. И понеже армията е задължена да харчи 2% от БВП, заради договор с НАТО. а дори най-големите фундаменталисти на пазарният ред и малката и никаква намеса на държавата, все пак искат да има и полиция, даваме на нея 1%. Така за базовият доход остават 7%. Сега БВП е 120 милиарда. Което е 8,4 милиарда лева. И се пада точно по 100 лева на месец, на българин. Но с намалени пенсии с 50-60%, не дори с 90%. Защото няма да има контрол на държавата върху доходите, може заплатата да е 50 лева на месец, нула държавно - осигурено здравеопазване, ни образование, нищо държавно, всичко се плаща. Парите за армия,мвр, и базов доход - може да са от концесии, акцизи и ддс. Но дори ББД да е 50% от БВП. Добре, запазваме държавата, каквато е сега, дори правим минималната заплата да е 40% от БВП на зает. И ДДС да е 60% или повече, защото около 70% от БВП е потреблението. А сега ДДС приходите са възможни до 20 милиарда. ..... Откровението и отрокът Вячеслав, казват за парично общество - възможно - вероятно с роботи и изкуствен интелект, изобилие, но патенти, но с патент, и базов доход 666 златни унции по рождение или когато станеш собственост на световният император - собственик на патентите.
писмо от бъдещето на 16.02.2021 в 21:38
Чак след 10 години ще тръгнем напред, до тогава ще гледаме напредъкът на Китай, единствената нормална икономика. За 30 години Източна Европа е на бунището на историята, яхнали неолиберализмът. И дори латинска Америка и Азия макар и с малки стъпки строят и напредват. Та след 10 години ще приватизираме НЗОК, от частните болници ще взимаме данъци, но ще има 10 безплатни болници свръхмодерни. Пенсията ще е равна, от държавата 10% от БВП, а внесеното ще се изплаща до стотинка за 15 години или на роднини. Ако бизнесът иска кадри, добре веднага държавата ги намира, обучава, дори изпраща в чужбина да учат. Но 40% от БВП на зает ще е минималната заплата. Всеки ще получава готова ферма, или заем за нова ферма 200 000 лева, ако е безработен, бездомен, инвалид, или мераклия за такъв живот. За това трябват 5 милиарда лева на година, но растежът ще е 15% годишно. За процент от БВП да се правят модерни къщи, 20 000 годишно. Плюс заем за 80 години, без лихва, за семеен дом, с вноска 10% от минималната заплата, която ще е поне 1500 лева, тоест 1800 лева годишно по 80, е 145 000 лева. Дори с новонпечатани пари, облигации, ще се правят жилища, с нисък наем 25% от минималната заплата, тези облигации ще са подкрепени от тези жилища. Така с облигации и 30% от земята, направена на пасища и поливна земя. И така след 2040 година, ще се изравняваме с Китай. Но още никой не е готов за реформата. Чак след 10 години.
SIMO на 16.02.2021 в 21:45
Само да попитам многоуважаемият автор, ЗАЩО никъде в трудовете си "великият" Маркс не разглежда и коментира понятието "лихва"???? Пари, парти прим, принадена стойност, капиталист и т. нт. НО никога банкер и никога лихва......Май там е заровено кучето....
съзнанието е непроменимо от материални неща на 16.02.2021 в 21:50
Ракията не променя съзнанието, нито студът, нито парите и властта, нито гладът. Нито гола жена и хубава гледка. Дори без въздух можем.
Венецианският търговец на 16.02.2021 в 21:56
SIMO , знаеш отговора и той се крие в произхода на Маркс. Маркс с лихвари и банкери не се занимава,а те са се появили много,мното по-рано от промишления предприемач. Тоя предприемач при всичката му лошотия все пак произвижда нещо и дава мизерен поминък. А лихвалят какво дава - пържен въздух и кюфтета от мъгла. Едно племе хич не обича "Венецианският търговец" на Шекспир.
до симо на 16.02.2021 в 22:01
SIMO на 16.02.2021 в 21:45 виж това:"5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол." манифест 1947 г. https://chitanka.info/text/26841/14#textstart Все пак в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки: 1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи. 2. Висок прогресивен данък. 3. Премахване правото на наследство. 4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници. 5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол. 6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата. 7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, пригодяване за обработване и подобряване на земите по общ план. 8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието. 9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на различието между града и селото[33]. 10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н. Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде концентрирано в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще изгуби своя политически характер. Политическата власт в собствения смисъл на думата е организираното насилие на една класа за потискане на друга. Когато пролетариатът в борбата си против буржоазията необходимо се обедини в класа, когато чрез революция превърне себе си в господстваща класа и като господстваща класа насилствено премахне старите производствени отношения, той заедно с тези производствени отношения унищожава условията за съществуване на класовата противоположност, унищожава класите въобще, а с това и своето собствено господство като класа. На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности идва една асоциация, в която свободното развитие на всекиго е условие за свободното развитие на всички.
"Дори без въздух можем" на 16.02.2021 в 22:19
Превръщането на въздуха в първопричина на живеенето е означаваща операция, т.е. пак съзнание. Има ли нещо в качеството си на понятие, езиков концепт, значи има осъзнаване. Що се отнася до другите изброени - има воля, която не се поддава, не се изкушава.
съзнанието е непроменимо от материални неща на 16.02.2021 в 22:20
„За еврейския въпрос“ (на немски: Zur Judenfrage) е рецензия на Карл Маркс за два текста на философа Бруно Бауер, публикувана в списание „Дойч-Францозише Ярбюхер“ през 1844 година. Бауер, младохегелианец като самия Маркс, смята, че политическата еманципация на евреите в Прусия е възможна единствено чрез отказа им от тяхната религия. Маркс критикува този възглед, твърдейки че светската държава не е несъвместима с наличието на религиозни възгледи сред нейните граждани. там маркс казва: "Ревнивият Бог на евреите е парите, а в капитализмът християните са станали евреи"
Чичо ви Маркс на 17.02.2021 в 00:29
въпреки скромния си произход не е лапал мухите, а много удачно си е хванал богатия Енгелс да го издържа докато си пише фантасмагориите. Много е удобно и даже препоръчително, ама Енгелсовците не се намират лесно. Нашичкия е извадил късмет. И направил много деца на жена си и няколко на прислужничката си да не завижда. Широко му било около врата.
абв на 17.02.2021 в 01:00
При философията на хилозоизма - с материя и живот, материята - мъртвата - има свойството отражение. И това мисля е теория на Тодор Павлов още от 1936 година, но и западни философи са доказали, че има такова отражение. Биологичната материя също има биологично отражение и това е съзнанието. Чрез това отражение живото същество се придвижва, и преодолява и реагира на релеф, топлина, светлина, влага, и други живи същества.Човекът има субективен фактор, който е цели, стремежи, интереси, възгледи, разбирания, вкусове, желания и т.н., на базата на които преценява и когато изрази преценката си, то тя се превръща в реакция или оценка. Оценката е реакция с думи, с втората сигнална система. А човекът, който е живо същество дори работи и има характер, формиран в трудовата му дейност, който характер е сила, смелост решителност устойчивост, работливост и т.н. Във Хилозоизма се влага диалектиката на Хегел, както Маркс я вкарва в материализма. И се извежда и прилага нов четвърти закон на диалектиката, който гласи, че всички явления в Природата се състоят от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система. Това е философската диалектична система. Така се променя и обяснението на другите три закона на диалектиката. Обяснението на тези други три закона е доста обемисто, затова няма да го пиша. Ще кажа, че в метафизиката според Маркс се е изследвала вечната тема : кой е първичен? Кокошката или яйцето? А диалектиката не изследвала така нещата. И в закона за отрицание на отрицанието в диалектиката ни се даваше от Енгелс примера за ечемичното зърно и ечемичното растение, където ечемичното зърно отричало ечемичното растение и ечемичното растение отричало старото ечемично зърно. Но в хилозоизма има друго обяснение. Примера на Енгелс е такъв какъвто е примера с кокошката и яйцето. Защото ако питате един хилозоист кой е първичен? Кокошката или яйцето то той ще ви каже, че първичен е петелът. Защото новото семейство на петела и кокошката отрича стария петел и кокошка и така новото семейство отрича старото и на свой ред още по новото семейство отрича старото. А примера на Енгелс е, че новите плодник и тичинки отричат старите плодник и тичинки, а не зърно и растение да се отричат. Или новата ФДС отрича старата ФДС. ФДС е философска диалектична система. Така нова ФДС в обществото отрича стара ФДС. Например новите буржоазни клаи във Франция - третото съсловие - отрича феодалната система и се появява буржоазната система. Но не са нужни революции с кръв и смърт, а е нужно да има революция в съзнанието на хората. Но ето в Беларус и Руската федерация има революции, където гражданите искат да се освободят от комунистическия и фашистки режими на Лукашенко и Путин съответно. Те обаче са готови кръв да пролеят, но не и да подадат оставки. И двамата имат огромно Его, за власт, която им носи и пари и не искат да подадат оставки, а народите им са с революция в съзнанието. Настъпи нова ера, нова епоха, където се иска да има власт на гражданите и гражданите да са върховния суверен в тези страни. А Лукашенко и Путин мислят че те са суверени в обществото, и че Русия е Путин и Путин е Русия, като и Лукашенко е Беларус и Беларус е Лукашенко. И това е диктаторският манталитет. Но винаги новата класова система отрича старата класова система и я замества. А социализмът, който не е класова система, а е бюрокрация, не може да отрече стара класова система. Ето в последните 20 години се натрупаха много нови изобретения и нови технологии, промени се обществената система, и се създадоха нови две класи. Ай ти собственици, капиталисти и ай ти инженери, които са новите две класи на Информационното общество. Не беше нужна война и революция за да се промени обществото. От Капиталистическо общество, да се премине към Информационно общество. И се премина без революции, без кръв и всички мислят, че това е съвсем естествено. Но в САЩ има демокрация, а в Руската федерация има диктатура .
баща на маркс на 17.02.2021 в 01:24
Хайнрих Маркс (15 април 1777 г., Саарлуис – 10 май 1838 г. Трир) е пруски юрист от еврейски произход, проспериращ адвокат, глава на многочислено семейство и баща на Карл Маркс. Семейството на Маркс е многочислено – той има 9 деца, пет от които доживяват до пълнолетие. Карл е третото дете. Софи и Герман са по-големите брат и сестра, после следват Едуард, Каролина, Луиза, Емилия, Хенриета.[2] Забелязвайки отрано изключителните творчески заложби на третото си дете, Хайнрих Маркс прави всичко възможно, дори ограничава до известна степен семейния си бюджет, за да го издържа да учи право и философия първо в Бонския, а след това и в Берлинския университет. Писмата му до него са прочувствени, пълни с родителски насърчения, много мъдрост и нескрити надежди за блестящото бъдеще на талантливия син. Заболява тежко, докато сина му е все още студент в Берлин, и не успява да доживее да види резултатите на своите надежди и усилия.
реално на 17.02.2021 в 01:28
Писането е труд. Не е мързелувал, Маркс. Не знам колко бройки е издал.
консерватизмът фрисейският квас на 17.02.2021 в 02:12
За идеализмът-философия, материята не съществува като мъртва, а е плод на съзнанието. И физиката също го казва, много физици са били релативисти - вярват, че няма обективна реалност. Материализмът-философия, слага на масата необходимостта от доказателства, изследване на обективната реалност. Тоест пренебрегване на мистицизмът. Тази логика на Маркс, изследване на обективните обстоятелства, е страшилище за властващата олигархия, и представата им, че са богопомазани. ... Такова силно страшилище е Библията, в която всеки изпаднал емоционално търси опора, но чете точно обратното, и още повече се депресира. Така човекът живее в постоянно опиянение скривайки се от реалността. Що се отнася до материята, в Библията не пише ли, че битийният свят първо трябва да реализира нещо, за да стане и в другият свят. "Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето."
Помнещият на 17.02.2021 в 02:40
Създалият по-горният, отпечатан писмен отпадък и повечето коментиращи го тук, пропускат фактите: 1. Някой е "назрял" света за голeми войни. 2. За да осъществява глобални бъркотии и има под ръка лесен инструмент за тези войни, На Този Някой му е необходим идеологически инструмент, разработен като философия, подобна на християнството. За главни изпълнители, срещу заплащане са подбрани определени кафански лумпен Ентелегенти. Облажилите се от т.н. идеология,разрушила евразия и средна европа, до скоро определяха тези лумпени, като авангард на трудещите се маси. 3. В помощ на главните изпълнители в конспирацията са привлечен и т.н. лумпен пролетариат, натоварен основно с бандитска роля - организатори, обирджии и главно убийци. За зло или добро, условия и точен момент за бъркотия се намират към края на световната война в русия, изостанала империя с територия около 16% от сушата на планетата, богата на природни ресурси. 4. Някой подкокороса КРАВАРИТЕ ! По точно техните банкери, които осигуриха много пари и доставката на точния кафански лумпен от швейцария. Така многото пари на краварските банкери, алчността на военни, и обилният лумпен пролетарият в русия, ликвидираха и император и управлението му, като наложиха за държавници лумпени, хора с оръжие и всякъква амбициозна, мързелива и некадърна измет. Наивните кравари, стигнаха до там, че работейки срещу банкерски пари, между двете световни войни изградиха цялата модерна тежка индустрия на сесесере-то, изработваща оръжието, насочено сега срещу тях ! Те, краварите на това му викат бизнес и не обръщат внимание, но имат късмет, че русия я ръководят некадърници, легнали на ухото, че с шпионаж, пари и кражби, могат да имат всичко ново и модерно в индустрията на масата си, като чертеж, забравяйки, че някой трябва да го изработи. След като сега русия претендира да е християнска империя, с император начело , се стигна, вчеращни глашатаи на комунизЪма да пишат, че такова нещо хич, ама хич е нямало! Идиот, на идиот да се прави е прекалено! A oблажилите се от соца в бг и техните потомци, нека знаят, че благодарение на краварите, те са такива, каквито са !
ЕЛЦИН Е ПУТИН на 17.02.2021 в 03:21
Комунизмът и лявото е реакция на случващото се, кризите, рецесията, корупцията на олигархията и войните. Елитът богати, имат избор, и и си угаждат, но бедните могат само да чакат и да реагират - особенно ако елитът е слаб. Да, тарикати и измамници се нагаждат и се правят на вярващи, според политиката и силните. Така БКП и Живков смениха Москва с Вашингтон, и диктатурата си с капиталистическа диктатура.
Писането е труд на 17.02.2021 в 07:43
Но ако изключим троловете, писането в този форум не е. При това някои от мненията почти достигат обема на Комунистическия манифест.
волк на 17.02.2021 в 08:47
Такива постове като на Помнещият са безкрайно вредни, защото хем се придържат към определени исторически факти, хем интерпретациите им са изградени на незадълбочена емоционална основа, и не познават манталитета и способностите на руския човек.
волк на 17.02.2021 в 08:50
Безкрайно разочароващо е нивото на повечето от постовете. Тук се събира всякаква недоучена измет, а този абв е вселенска досада. Дрищете си колкото искате под новините, но към такива познавателни статии имайте малко уважение и респект, както се уважава хубава жена. Не можеш да влизаш под такива теми неподготвен.
Мантра е на 17.02.2021 в 10:36
Лъжлива мантра е,че комуниъм никога не е въвеждан. Доста пъти е въвеждан,но бързо се е провалял - в рамките на няколко месеца до няколко години. В Съветска Русия периодът 1918-1921г. е точно това - военен комунизъм и то във всички сфери на обществото. Самият Ленин се отказва от военния комунизъм и въвежда НЕП - протобраз на сегашният китайски пазарен социализъм.
Въпрос към Волк на 17.02.2021 в 10:45
Ты "ночной волк"?
Радон Керанов на 17.02.2021 в 11:19
Хаджийски продължава с карикатурните си опити да съживи марксизма...! Безсмислен текст на провинциален автор, изживяващ се като мислител! Аргументация, граничеща с невежеството и глупостта! Толкова е смешно и нелепо, че не заслужава коментар...!
консерватизмът фрисейският квас на 17.02.2021 в 15:18
Най гадното в спорът за комунизмът е, че спориш с администрацията от преди 1990та, която със зъби и нокти защитават - че комунизъм е имало и той е виновен, а не те връзкари и некадърници. Винаги, винаги антикомунистите са точно администрацията от тогава. Затова спорът е толкова горещ, той е между чувствителни просветени прогресисти и администрацията на Живков - която оправдава своите провали с лошата теория, а не с шуробаджанашкат си непригодност. А за Русия след 1917 година, не знам как е предлагал Маркс да се прави, при следвоенно разрушение. Маркс предлага постепенен преход и то в цял свят, защото буржоазните диктатури няма да гледат пасивно как им измъкват кокалът.
КАКВО ЧУДНО на 17.02.2021 в 15:39
"Комунистите" живковистите са проститутки, десните сега, замениха Москва с Вашингтон. Продават родина и род, родители, и просто заработват гущери от НАТО, и САЩ, само това умеят. Ако има друг, вид десен, той е за съжаление, щом се страхува, че капиталистите-живковистки-елит биха върнали социализмът, такъв - болен е, или твърде прост..
observer на 17.02.2021 в 18:34
Всяко мнение по-дълго от половин метър трябва да бъде немедлено изтривано, защото потребява ресурс на сървъра на сайта. Освен това никой не го чете със сигурност.
До волк, познавача на руския човек на 17.02.2021 в 21:13
КАК ТОЛЬКО умер Ленин (1924), оказалось, что второй человек в партии, товарищ Троцкий — предатель. Каменев, Зиновьев, Бухарин и Сталин свергли Троцкого и изгнали из СССР (1927). Но через пару лет оказалось, что Каменев, Зиновьев и Бухарин тоже враги и вредители. Тогда доблестный товарищ Генрих Ягода их арестовал (1936). Чуть позже Ягоду как вражеского агента арестовал Ежов (1937). Но через пару лет оказалось, что и Ежов не товарищ, а обычный предатель и вражеский агент. И Ежова арестовал Берия (1938). После смерти Сталина (1953), все поняли, что и Берия тоже предатель. Тогда Жуков арестовал Берию (1953). Но вскоре Хрущев узнал, что Жуков враг и заговорщик. И сослал Жукова на Урал. А чуть позже вскрылось что и Сталин–то был врагом, вредителем и предателем (1956). А вместе с ним и большая часть политбюро. Тогда Сталина вынесли из мавзолея, а Политбюро и примкнувшего к ним Шепилова разогнали честные партийцы во главе с Хрущевым (1957). Прошло несколько лет и выяснилось, что Хрущев был волюнтаристом, проходимцем, авантюристом и врагом. Тогда Брежнев отправил Хрущева на пенсию (1964). После смерти Брежнева, выяснилось, что и он был вредителем и причиной застоя (1964-82). Потом было еще двое, которых никто и запомнить-то не успел (1982-85). Но тут пришел к власти молодой, энергичный Горбачев. И оказалось, что вся партия была партией вредителей и врагов, но он–то сейчас все исправит. Тут–то СССР и развалился (1991). А Горбачев оказался врагом и предателем. Вы ознакомились с кратким курсом истории КПСС."
Помнещият на 17.02.2021 в 21:28
Историята на кремълските бащици продължава все в същия дух и до днес. И елцин обявиха за предател, следва путин и ако навални стане бащица, всички днешни путинисти вкупом стават навалнисти, докато и него развенчаят! Сигурно и петър първи не е бил наясно с руския човек, та засели цяла германска държава по волга, мнооого преди да се появи новият тип руснак от вида комунист, съсипал изкуството, науката и живота на обикновения чвек в русия .
observer на 17.02.2021 в 18:34 на 18.02.2021 в 01:55
Баща ти беше помияр. И ти си като баща си.
еврокап мразилажа на 18.02.2021 в 08:46
Помнещият, много са ти объркани даже и спомените. Но най вече живееш в мразилника, оттам иде и объркаността ти.
Хайде няма нужда на 18.02.2021 в 12:47
"До волк, познавача на руския човек" Всъщност това кратък курс по история на социалните инженери направили Майдана от 1917г. Като гледам в изброените имена руснаци почти не се срещат - повечето евреи и хохоли. Хайде няма нужда да се вменява вина на руския човек.
До: еврокап observer на 18.02.2021 в 14:12
Не ме разсмивай! Кой мрази помиярите?! - Подхвърлям им по филийка хляб.
до нямащият нужда на 18.02.2021 в 19:30
Някой, някога да е питал руския ти, и изобщо какъвто и да е човек по света за нещо, особено при катаклизми като войни и революции ??? Понятия добити в реазните бкп и дкмс школи отдавна не ви вършат работа. Майдана колко императори или имитация на такива изби ? Метеж с кланица сравнява само школуван кадър или отроче на такъв.
до еврокап мразилажа на 18.02.2021 в 19:38
Като няма какво да пише, еврокапа от мразилажа ще обърка и ямбол със стамбол. Объркан има и това си ти, еврокапе.
Кяф срещу мъглата на 18.02.2021 в 21:49
"до нямащият нужда " Явно си пиле със жълто около устата. Сам си отговаряш - редовия човек не го питат, ама кяфкаш срещу мъглата. Революциите по същество са метежи и заговори на социални инженери и точно заради това прибягват към репресии за да задържат власта, защото револУционерите винаги са малцинство,крещящо и нахално малцинство. В школите на БКП и ДКМС ако си позволеше не да кажеш,а само да си помислиш,че Октомврийската революция е метеж на международни револУционери,най-вече евреи и....си загинал - това беше революция на руския народ. Пък сега се оказа дело на хора ненавиждащи руснаците. Те и затова затриваха руснаците безмилостно.
Анонимен робот на 18.02.2021 в 23:13
Най-обичам когато някой даде ляв мигач, пък се шмугне надясно...
Анонимен робот на 18.02.2021 в 23:22
писмо от бъдещето на 16.02.2021 в 21:38 Чак след 10 години ще тръгнем напред, до тогава ще гледаме напредъкът на Китай, единствената нормална икономика. *** Имам лошото чувство, че дотогава, а и след това ще гледате напредъкът на Румъния и Албания, а може би и на северната македония... освен ако майка им на едни дето са си разпасали пояса туркие не ви налапа. Тогава просперитета ви е гарантиран. Гастарбайтери вместо еничари и проститутки вместо ханъми. Надявам се да не го видя докато съм наоколо.
консерватизмът фрисейският квас на 18.02.2021 в 23:26
Никой никого не мрази. ПаРИ ПАРИ!! 1907 Г. борсите и банките в САЩ се сриват, като КТБ, и няма налични пари по депозитите, защото депозитите са равни на заемите, и тези пари в депозитите са раздадени кредити. А парите - банкнотите са само 3% от нивото на депозитите, златото срещу парите - банкнотите е още по-малко, защото само 40% от банкнотите са обезпечени - могат да бъдат заменени със злато. Така става необходимо да се обедини златото, тоест нужна е обединяваща банка, която да спасява банките, чрез централен резерв. Но трябва злато, и дори България им дава златото си срещу кораб брашно. Руският цар им е отстъпил златните си облигации. А чрез свалянето му и убийството му, и наследниците му, златото остава в САЩ. А през 1918 нахлуват войски на масонски режими, и вземат и всичкото злато. В световен мащаб страните освен САЩ, имат долари вместо злато, дивизионен стандарт. Пак такава банкова криза става и 1929 г., и те подготвят Хитлер... .. и свършват с Бретън-уудс.. Следващият път когато се налага същото, когато златото е станало по-малко в резервът отколкото са доларите в чуждите резерви, те отменят златният стандарт по бретън-уудс. И настава инфлация, пък и арабите - мюсюлманите смятат само златото за при, и петролът поскъпва. Взели са цялото злато чрез бретън-уудс договорът, и няма повече, пък и ядрена война ли да палят..
консерватизмът фрисейският квас на 18.02.2021 в 23:42
Като няма златен стандарт, централната банка на САЩ, пък и другите банки от нтовската империя, могат да печатат ликвидност ако банка закъса. И така икономиките им получават безкраен кредитен ресурс. Какъвто България получи 2004 до 2009 г. което надува БВП два пъти по номинал. Но от запад се хвалят, че това е новата икономика наречена икономикс, неолиберализмът - вашингтонсият консенсус. На горбачов и живков им потичат лигите.
дс И БКП те на 18.02.2021 в 23:46
Те проповядват само дясно и антикомунизъм. Те измислиха и надуха исторически горянското движение, фейк. Те смениха Москва с Вашингтон, и Ленин с Айн Ранд. Те оставят кормилото на социализмът когато стават чешките събития и културната революция в Китай, изплашени, че елитът им – олигархията им се клати, а при Горбачов удариха спирачките. И както казва Мао: „партията е новата буржоазия, която ще иска да върви към капиталистическа буржоазна диктатура – чорбаджийска „демокрация““ Когато системата ти носи ползи, казваш, че тя е добра но хората са лоши, така сега казва статуквото за системата сега. Демокрацията в този век, позволява да си на власт без да се знае, като притежаваш парите и си избираш политиците. Та същите тези, статуквото, червената буржоазия, казват, че системата преди 1990та е виновна, а те са жертви. Мъчили се мъчили и сменили системата. Техните дядовци и бащи, партизаните са жертви на Маркс, казват.
До кяфкащият в мъглата на 19.02.2021 в 02:34
Mайданът е почти безкръвен метеж, сравнен с воср, превърнала русия в човешка кланица от 1917 до 1953 г. А за ония от школите на бкп и дкмс , те са били там заради светлото си бъдеще и ЧОРБАТА, по- блажна и по- гъста , а не да мислят и разсъждават, младежо. Що се отнася до револУциите ти, питай бай Васил Иванов Кунчев, как се прави революция без международни банки, без социални инженери и без да крещи шумнo и нахално. Или и той е под твоя знаменател. Но, ако пишеш конкретно за помагачите терористи на чужда сила, обявили се на 9.9.1944г. у нас за револУционери, тогава имаш право за соц инженерство, шума и нахалството.
майната от Бруклин на 20.02.2021 в 00:53
хубава книжка имаше на времето: The idle thoughts of an idle fellow by Jerome K. Jerome - чистосърдечно препоръчвам на автора да про (пре) чете...Най-вече книжката предпазва и противодейства на т.нар. "АОНСУ стил (style) И наздраве!

Напиши коментар