Ковид-19 снижи световния БВП, но кризата ни дава сериозен повод да преосмислим икономическия мит за „все повече и повече“.
БВП и растежът му са ненадеждно мерило на икономическото развитие и благоденствието на хората

 

Брутният вътрешен продукт (БВП) и растежът му са тъй насъщни за днешното икономическо мислене, че е трудно да повярваме, че БВП е съвсем скорошно изобретение на икономисти като Саймън Кузнец и Джон Кейнс. Първият се опитва в 1932 г. да калкулира загубите на САЩ от Голямата депресия, а вторият в 1940 г. оценява производствения капацитет на британската икономика при мобилизация за война с Германия.

 

БВП е дете на депресията и войната. Създателите му не го абсолютизират като универсална мярка за икономическо развитие и още по-малко – за жизненото равнище на народа. Кузнец ясно пише, че „националното благосъстояние едва ли може да се изведе от националния доход, определен от БВП... и целите за „повече“ растеж трябва да конкретизират – растеж на какво и за какво“. Робърт Кенеди през бурната 1968 г. повтаря, че БВП „накратко е мярка за всичко, освен за това, за което си струва да се живее“.

 

Но след Втората световна война растежът на БВП постепенно стана универсално заклинание на прогреса и щастието. Колкото повече, толкова повече! В 1943 г. националната планова комисия на САЩ отчита триумфално пред Ф. Рузвелт, че най-сетне са оставили депресията зад гърба си и че „разширяващата ни се икономика изглежда ще надмине и най-смелите ни очаквания отпреди няколко години и ще донесе на целия ни народ свобода, сигурност и въодушевление в по-богата мяра от когато и да било в историята“. Растежът, увеличаването на пазарния дял, става и алфата и омегата на фирмената стратегия. А също и на домакинството, на отделния индивид.

 

Същото и в България – и при социализма, дето все ни говореха за „качествено нов растеж“, и сега. И най-сериозният критик на съвременния капитализъм, френският икономист Тома Пикети, изведе закона за растящото неравенство със съотношението на възвръщаемостта на капитала към растежа на БВП.

 

В продължение на хилядолетия стандартът на живот на обикновения човек не се променя осезаемо. Ускорение настъпва едва с промишлената революция в XVIII в. с изобретяването на модерната парна машина, а особено бурно – с появата на електричеството в края на XIX в. Идеята за икономическия растеж е връстница на промишлената революция и има за икономиката почти същото значение, каквото парната машина и електричеството – за техниката.

 

В „Богатството на народите“ (1776 г.) класикът Адам Смит пише, че „не действителната величина на националното богатство, а неговото неспирно увеличаване“ вдига надниците на работниците. В началото на ХХ в. ефективността в развитите страни е същински бог и главен резерв на растежа. Експерти с хронометри дебнат най-малката неефективност на фабричния работник – това е „потосмукачната система“ на Тейлър. Не само фабричното производство, но и домакинството, образованието и всички други области на живота се подчиняват на диктата на „все повече и повече“.

 

Наистина, икономическият растеж през последните 70 години повиши в небивала степен жизненото равнище в много, ако не и всички, страни по света. И това поне доскоро замъгляваше в масовото съзнание факта, че БВП е абстрактна мярка на размерите на пазарната икономика, а съвсем не конкретна мярка на общественото благоденствие.

 

Не всичко, което се продава, е полезно за общественото благоденствие, и не всичко, което е полезно, намира пазарен израз. Според американския икономист Марк Аниелски идеалният БВП-герой е пущещият цигара от цигара раков пациент, ядящ готова бърза храна, който, на път от химиотерапията към скъпия си бракоразводен адвокат, говорейки по телефона, разбива колата си.

 

Според американските застрахователни принципи цената на разбитата кола е по-висока от тази на още неразбитата, тъй че като катастрофира, говорещият по телефона водач добавя БВП! Изпушените цигари добавят, и то много БВП, тъй като  тютюневите изделия имат най-висока добавена стойност, много по-висока от електрониката. Без ни най-малка идея за здравната и икономическа вреда от пушенето.

 

Цените на здравните услуги в САЩ са безбожни и не отразяват никаква икономическа логика, освен тази на гигантско преразпределение от джобовете на пациентите, данъкоплатците и работодателите към здравно-индустриалния комплекс. Бързата индустриално преработена храна и захарните напитки добавят към БВП, без да се отчита огромната вреда за здравето на хората и многомилиардните загуби – да вземем само от затлъстяването и ендемичния диабет. Но нали готвенето у дома не добавя БВП! Както и всеки друг домашен труд. Както и гледането и възпитаването на децата у дома. Но затова пък частните уроци добавят!

 

Цените на адвокатските услуги и правораздаването в САЩ са астрономически, а големият им дял в БВП е предмет на гордост. Още преди четвърт век помня, че в САЩ имаше 900 хиляди адвокати, създаващи безумно много БВП. Тук може да добавим и затъпяващата телевизия, кино, реклама и другите медийни продукти, в това число военните игри и порнографията. А и цените на хапчетата за забрава и щастие – успокоителните, приспивателните, антидепресантите и другите наркотици, на психоаналитичните услуги или масажите в спа комплекси и у дома – компенсиращи липсата на нормални, сърдечни взаимоотношения, на здрави семейства и приятелства, от които полза за БВП няма.

 

Индуцираната кома, в която пандемията вкара големи части от световната икономика, покрай многото проблеми, ни дава и шанс да осъзнаем крехкостта на мита за „все повече и повече“.

На първо място, растежът на БВП, дори когато е реален, не носи в еднаква степен блага на всички членове на обществото. Напротив, редица авторитетни икономически изследвания през последните десетилетия показват, че почти всички придобивки на растежа на БВП отиват само у най-богатите, а грамадното мнозинство и в развитите страни обеднява относително, пък и абсолютно.

 

На второ място, ясно е, че – независимо дали приемаме или не всички твърдения на зелените активисти относно промяната на климата, замърсяването и изчерпването на природните ресурси на Земята – ако днешното равнище на материално потребление на „златния милиард“ бъде поне частично достигнато в близко бъдеще от мнозинството от останалите примерно 10 или 12 милиарда жители на планетата, това би имало катастрофални последици за всички ни.

 

На трето място, очевидно е, че придобиването на материални блага отвъд разумните граници на нашите потребности не ни прави щастливи – напротив! Щастието на човека зависи най-вече от състоянието на отношенията му с другите хора. В които отношения материалните блага, разбира се, също имат място, но в никакъв случай не като самоцел в живота.

 

Разбира се, рекламата не е глупава и се стреми да маскира купуването на ненужни и скъпи вещи като някаква инвестиция в качеството на отношенията ни с другите хора. Рекламата ме агитира да вярвам, че ако си купя ненужен и скъп комплект кухненски ножове, никоя жена няма да устои на чара ми, щом й покажа колко мълниеносно и тънко режа лук. Или че грамадното, скъпо, гълтащо тонове бензин спортно возило, което рядко ще ми се случи да подкарам извън асфалтови пътища, ще ме направи по-мъжествен и ще ми дари щастливи мигове с буйни приятели или игриви дечица. В действителност придобиването на вещи като самоцел ни заробва, вкарва ни в безкрайно „надбягване на плъхове“, което не можем да спечелим, отчуждава ни от истинските стойности в живота, пък ни вкарва и в дългово робство към банките.

 

Разбирам, че отчаяната бедност, в която живеят сега много българи, не е най-подходящ фон за размишления за вредата от растежа и потребителството. Знам също, че човек не вярва в искреността на проповедите за самоограничаване на материалното потребление, докато сам не си насмогне на харча и не си засити първоначалния глад за притежаване на престижни стоки. Консумирането на все повече материални блага главно за сметка на достъпен евтин кредит е нещо като официална религия на днешното ни общество, представя ни се и като мяра на свободата ни.

 

Дано днешната криза помогне да осъзнаем колко пясъчни са основите на тази вяра и да опитаме да направим нещо, преди ножът да стигне до кокала.

 

 

 

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

Пенсионер на 19.12.2020 в 21:30
Е, и?
За владеещи руски на 19.12.2020 в 21:48
Валентин КАТАСОНОВ : COVID-19 – начало великой перестройки «Вопрос о Мировом правительстве – в центре всех вопросов» В последние месяцы уходящего года всё чаще возникает предположение, что состояние общества, именуемое по-английски lockdown (закрытие предприятий, изоляция людей, стран), не кончится никогда... https://www.fondsk.ru/news/2020/12/19/covid-19-nachalo-velikoj-perestrojki-52510.html
Мильо Лудия на 19.12.2020 в 22:33
цената на разбитата кола е по-висока от тази на още неразбитата. така е, Фичо. И отсеченото дърво е по-ценно за съвременната икономика от живото дърво.
легисти на 20.12.2020 в 10:36
БВП е поредният модерен мит, изобретен от американците. Разбира се, задачата му е да бъде консумиран от профаните в рамките на масовото медийно съзнание - в крайна сметка американецът това умее, това и прави. Общо-взето статията казва всичко съществено по въпроса от икономическа и социална гледна точка. Ето и два философски акцента. Количествената измеримост само подразбира качество, въобразявайки си неговата отвореност към мерки и теглилки, но качеството (на живот, на преживяване, на личност, на идея) е в крайна сметка отвъд количествената мяра и за съжаление Хегеловата диалектика по въпроса няма никакви съществени онтологични приноси, отвъд собствената структуризация на рационално-диалектичното познание - оказва се една гола схоластика. И вторият акцент се отнася до свободата - ако ръст и индекс на БВП изразяват някакъв престиж в световната класация, винаги трябва да се припомня на либералите, че разбирането им за свободата не изисква нейното апостериорно наместване в каквито и да са скАли на съвместимост. Свобода няма там, където сме принудени да се сравняваме и съпоставяме, респ. да участваме в състезание за причастност към един или друг идеализиран тип или типаж. И освен това, на всички икономисти трябва да се припомня за разликата между категориите "полезно" и "пригодно". В контекста на оформящата се дискусия, би следвало да споделим едно откровения на мъдреца Лао дзъ: "Битието е полезно, а небитието - пригодно". Разбира се, американските културни примати (изключая автора, който за щастие твърде късно е станал американец!), представлявани пред света от епистемолозите-прагматисти, са твърде далеч от дълбинно усещане за тази тънка разлика. За тях полезно направо си е равно на истинно.
Мильо на 20.12.2020 в 12:55
не само отсеченито дърво, но и "отсечения", умрялия пенсионер, е по-ценен за икономиката отколкото живия пенсионер + умрялите инвалиди и хронично болни.
Жизненият стандарт на 20.12.2020 в 13:33
най-добре се вижда по пълните със стока и хора магазини. Дори днес в най-тежката вирус криза те са пълни. Нищо не сваля правителства по-добре от празни от стока и хора магазини. Но сега не е така.Нито веднъж през последните 30 години магазините не са били толкова пълни с хора и така добре заредени. Няма главни прокурори и други глупости. Пред блока, в който живея е пълно с коли не можеш да се разминеш. Вече стават по 2 коли на семейство. Ето това държи Правителството на власт, а не някакви измислени свободи. Впрочем ако говорим за свобода - сега това тук не е свобода, а слободия - Борисов му е отпуснал края, а не трябваше чак толкова.
на 22.12.2020. 13.33 на 21.12.2020 в 00:10
Дрънкаш глупости !
В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО на 21.12.2020 в 12:55
ЕЛЕКТРОННА ИКОНОМИКА, НА ИЗЧИСЛЕНИЯТА: Ако увеличим доходите на 2 милиона работници и 1-милион пенсионери, с 4000 лева гоодишшно, или общо 12 милиарда. А потреблението в страната е 80 милиарда лева. Как това ще се отрази на цените, общата инфлация и БВП?? При условие, че една трета от произведеното и произвежданото запази цената си или я увеличи според търсенето и инфлацията, една трета е внос, а третата една трета биха намалили цените си, ако потреблението им се повиши. И кредитирането се повиши с толкова колкото и потреблението, и за бизнесът и за потребителите. В такава предсказваща икономика, може да се взимат данни от фирмите, какви цени биха имали според потреблението и цените на разходите си. (Димитър Рангелов е 23-годишен студент от Перник, учещ софтуерно инженерство в Нидерландия. В партньорство с холандското МВР българинът е разработил изкуствен интелект за анализиране на убийства. Алгоритъмът събира данни за всички убийства в страната, датиращи още от XIX в. и се научава да разпознава сходните елементи в тях, съобщава БНР.) Бе тези младежи все за убийства мислят, не за икономика.. Евреите и тв само филми за убийства правят. Човек от човекът да се страхува, по Алън Дълес. И промените 1990та започнаха с медийни бълвочи за убийци и убийства. И около 10 ноември даваха "Парижките потайности", тогава БНТ е в лапите на Луканов. (Тази компютърна икономика и правителство, ще изправи икономиката, но звярът-666, ще я патентова) По принцип социализмът е истинска демокрация и наука, и тази икономика на сметките и анализа, поставя солидна математическа основа на социалистическата икономика,, тоест истинската реалната.. А марксизмът е просто - наука.
ПАРИ ПАРИ на 21.12.2020 в 15:58
Капитализмът почва и е на основа евреите. Евреите са религиозно и етнически неутрални, феодално и политически независими, има ги във всяка страна, и така им е позволено да правят търговия в световен мащаб, между враждуващи религии и страни. Тази търговия дава право и на евреи да произвеждат, като им пласират производството. И финансират. И имат полза, в светът едни да са бедни, а други по богати, едните работят, а другите купуват. Живковистите смятаха бартерната търговия за срамна, искаха свободна търговия. Добре, ще купим каквото ни трябва от запад, но те няма да купят от нас. А бартерът ги задължава, танто за танто. Заради есе от 1843 г. упрекват Карл Маркс, че е антисемит. В това есе, той защитава евреите да имат религия, че това да имаш религия не нарушава либералният ред. Но все пак, той подхвърля, че всички са евреи в капитализмът, че християните са станали евреи. Защото ревнивият Бог на евреите са парите, заявява Маркс.
отчаяната бедност, в която живеят сега много българи на 21.12.2020 в 17:11
Какво лъжеш бе, само мързеливците дето не работят са бедни, стои си в щатите и нагъва евтиния макдоналдс и оттам акъл ми дава?!
дшдот на 21.12.2020 в 17:16
От това дето дядовците са ми разказвали за живота преди 9септември, като сравнявам живота на баща ми през социализма и моя живот сега, най-зле от нас е живял баща ми .
Мильо Лудия на 21.12.2020 в 18:21
Мильо на 20.12.2020 в 12:55 има известна разлика все пак, защото пенсионера /по дефиницаия от богатите страни/ е и потребител, за разлика от дървета, животни и пр., които са само суровина.
пенсионера /по дефиницаия о на 21.12.2020 в 18:43
В булгария пенсионера е подчовек
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 22.12.2020 в 13:52
навјарно всички тези фактори, изброени от наш Фичко, дават нјакакво отклонение от реалната картина на индивидуалното благосъстојание, но нека тој като надъхан револјуционер да објасни зашто естонците имат 2.2 пъти по-висок БВП на глава от руснаците, нали и те бјаха в СССР? А финландците-5 пъти по-висок БВП на глава от руснаците, заштото пушат повече и колите им катастрофират повече ли? Или заштото по-рано се отскубнаха от брацката савецка прегръдка.
Валери Н на 22.12.2020 в 21:48
Естония 2012 г има 29 000 долара, бвп ппс на глава, преди санкциите за Русия, тога Русия има 26 000 долара. Има по-голяма разлика и преди ЕС за Естония и след .., Но Елцин не управлява Естония. 1994 са изравнени, от тогава се отчита БВП на Естония.
мильо....!!! на 22.12.2020 в 22:39
Пенсионерът в богатите страни каеш. НО : 1.-Да си спомняш, че ТЕ в продължение на 2-3-4 века ограбиха природнитв богатства - злато,сребро,платина, тежки метали, нефт, газ, дървесина и т.н. .и. т.н. ПЛЮС експлоатацията труда на робите , ПЛЮС експлоатацията на собствените си работници и т, н. и. т.н. 2.- Днес , под друга форма и по друг начин, същото това вършат в постсоциалистическия свят и у нас - злато, тежки. метали, концесии на всичко което носи много пари срещу жълти стотинки. ПЛЮС че ни затриха 4 реактора в АЕЦ, забраниха ни го в Белене, натъпкаха пазара ни с евтини боклуци за ядене за да ликквидират цялото ни производство И : 1.- тяхните пенсионери / богатите в богатите страни / потребяват и допринасят у тях за БВП. 2.- нещо което не може да се случи с бедните пенсионери в бедните страни и да, в най бедната в света Територията Бг.
дуньо киника на 23.12.2020 в 14:00
На т.нар. Трибальтийские вымираты много им е голямо бвп-то, щото много са им съдрани гащите, та и затуй кой не ги е хванал, той не ги е нае*ал.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 23.12.2020 в 14:18
колега Валери Н, сега сме 2020 година... https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(nominal)_per_capita a мильо....!!! изкърти мифффките с објаснението за тези 2-3-4 века ограбванија...само дето не може да каже кои бјаха колониите на Ирландија, Норвегија, Данија, Австралија, Исландија, Австрија, Швеција и Финландија(8 страни от 15-те с нај-висок БВП на калпак)
observer на 24.12.2020 в 08:25
Това как западноевропейците били богати, понеже някога ограбвали колониите си, е като обяснението, че някой е богат, защото печели повече пари. При това обяснението е елементарно. Били са по-развити от останалите, оттам и богатствата, и колониите им. Едва ли нещо би спряло зулуси, ацтеки и маори да сторят същото, амо имаха възможност за това.
Тома Неверни на 24.12.2020 в 10:19
Пак затлъстелите убеждават че яденето е вредно.
Боян Дуранкев на 27.12.2020 в 11:54
Без да влизам в конферентна дискусия с автора, мисля че е наложително малко да си свери часовника. Първо, БВП има важно познавателно значение за производството и потреблението на блага, растежът му - и за развитието на разделението на труда. Второ, не е вярна тезата че "същото и в България – и при социализма, дето все ни говореха за „качествено нов растеж“, и сега". В НРБ се употребяваше показателят СОП (съвкупен обществен продукт) - много важен за развитието на материалното производство. Има разлика между БВП и СОП! Трето, не е възможно един показател да отразява всичко. БВП или СОП отразяват преди всичко икономическата динамика. БВП - при некоординирана пазарна икономика, функционираща на база печалба; СОП - при координирана (в известна степен) пазарна икономика, функционираща на база нужди и интереси. Четвърто, социалният прогрес, естествено, не е идентичен с икономическия растеж. Затова авторитети като Стиглиц започнаха да го мерят по друг начин. Справка: https://www.socialprogress.org/ Пето, така и не става ясно какво предлага като измерител на икономическото развитие авторът на статията. И все пак, добър анализ на верни неща.

Напиши коментар