Обикновен либерализъм

Обикновен либерализъм
Парадоксите на диалектиката: демократите на Хилари и Пелоси реализираха най-лошите опасения за евентуални ексцеси на режима на Тръмп.

 

Заклинанията на Хилари в „Уошингтън Поуст“ в понеделник срещу „белотата“ (whiteness), историята с американския Павлик Морозов в рокля, трогателно разказана от „НЙ Таймс“ в сряда и  цензурирането в социалните мрежи и на бившия конгресмен Рон Пол – либертарианец, нямащ абсолютно нищо общо с Тръмп, покрай други неща, ме потикнаха най-после да употребя първо наум, после и писмено, думата „либералфашизъм“.

 

За по-младите читатели – заглавието ми е парафраза на известния на нашето поколение съветски документален филм на Михаил Ром „Обикновен фашизъм“. Не сложих „либералфашизъм“ в заглавието – да не дразни прекалено, защото ще се асоциира с „феминацизма“ на американските консерватори от миналото десетилетие и ще напомня на „аграрфашистите“ и „социалфашистите“ на българските леви сектанти в БКП от 1920-те и 30-те години – те погрешно наричали така земеделците и социалдемократите.

 

„Левосектантска“ и крайна ли е обаче оценката ми? Псевдолиберализмът в САЩ изглежда да има вече всички белези на фашизма. За разлика от „тръмпизма“, с който либералите все ни плашеха в 2016 г. и продължават да ни плашат, че „не си отивал с Тръмп“. Страшният кандидат-диктатор Тръмп от кориците на списанията в 2016 г. се оказа непохватен чирак в сравнение с „демократичните“ си опоненти.

 

Читателите може би си спомнят какви картини на бъдещето ни рисуваше Робърт Райх, ако Тръмп или друг десен популист спечели президентски избори в 2016 г. В тях имаше утопичен антиглобалистки популизъм в духа на „селското въстание“, но не много от класическия фашизъм: изгонване на нелегалните имигранти и забрана на имиграцията от Латинска Америка, Африка и Азия; високи вносни мита, забрана за US компании да местят и аутсорсват дейности в други страни; забрана за печелившите компании да уволняват работници, да режат заплати и социални придобивки; напускане на ООН, Световната търговска организация, глобалистките търговски договори, Световната банка и МВФ; прекратяване „намесите“ в други страни; отказ да се плащат лихвите по дълга към Китай и прекратяване търговията с него, ако той не въведе свободно плаващ валутен курс...

 

Много малко такива мерки обаче се осъществиха при Тръмп: напускането на глобалистките търговски договори, затягането на имиграцията – и двете всъщност полезни за американските работници, вкл. небелите. Колкото до очакваните от Райх ограничения на инвестиционното банкиране и конфискационни данъци за балансиране на бюджета – за тях въобще и не стана дума при Тръмп. Всъщност настана небивало рязане на данъци за корпорациите и богатите и финансовите пазари пробиха тавана. Макар милиардер, работещ в интерес на (една – „патриотична“ – част от) едрия капитал, Тръмп умело флиртуваше с работниците и дребните бизнесмени, като им говореше демагогски, но приятни за тях неща, които за наивните звучат направо квазисоциалистически.

 

По отношение на вътрешната политика и опасността от диктатура на Тръмп пък нека си спомним мрачните прогнози на Робърт Кътнър, според когото още с войната срещу тероризма, патриотичния закон {Patriot Act), цифровата национална сигурност и всеобщото следене още от времето на Буш II и Обама САЩ бяха станали Оруеловска държава. Ако дойде на това отгоре и президент Тръмп, вещаеше Кътнър в 2016 г., хвърлете в миксера най-лошите ексцеси на Никсън; Едгар Хувър, първият шеф на ФБР; „Червените бригади“ (Red Squads, тайната политическа полиция в САЩ в края на ХIХ и началото на ХХ век); южните шерифи, злокобно смигащи на бялата тълпа... разбъркайте всичко с личната злонамереност на Тръмп... и ще почувствате коктейла!

 

Aмерика при Тръмп, пишеше Кътнър, щяла прилича на „нелибералните, номинални демокрации“ като Русия, Унгария или Турция, дето дисидентите биват сплашвани, опозиционните медии едва кретат, гражданското общество е ерозирано и изборите са нагласени тъй, щото опозицията никога да не дойде на власт. Тръмп бил дал достатъчно сигнали, продължаваше Кътнър, той нямало да признава конституционни ограничения, щял да наказва медиите, да си разчиства сметките със съдиите, да използва наети тълпи за сплашване на опонентите и да атакува бизнес интересите им.

 

По-конкретно Кътнър предвиждаше, че диктаторът Тръмп щял да изисква абсолютна лоялност в администрацията; в това отношение щял е по-твърд от Джонсън, който търпеше вътрешна опозиция за Виетнам в лицето на собствения си военен министър Р. Макнамара и сам се отказа да търси преизбиране... Като Никсън Тръмп щял да създаде своя специална служба, ако ФБР и ЦРУ не му играят достатъчно усърдно по свирката.

 

Щял да установи партиен контрол над трите власти. Щял превърне имиграционната и митническа служба (Immigration and Customs Enforcement, ICE) в гестапо срещу имигрантите, особено мюсюлманите и латиноамериканците. Щял политизира данъчната служба (Internal Revenue Service, IRS) да преследва политическите му врагове, особено „прогресивните“ организации, регистрирани като сдружения с нестопанска цел и освободени от данъци, за да ореже доходите им.

 

Щял да развърже селективно наказателно преследване на враговете си с помощта на политически лоялни прокурори. Щял да използва бюджета и назначенията в администрацията, за да торпилира работата на агенциите за защита на работниците и потребителите като Министерството на труда, EPA (агенцията за опазване на околната среда) и FDA (администрацията за храни и лекарства), и да блокира работата им по закони като този на Дод-Франк за регулиране на Уолстрийт. Щял да мачка профсъюзите. Да праща паравоенни тълпи в духа на южните vigilante bands, може би и Националната гвардия, за разгонване на протести срещу режима. Щял да използва като Буш II терористичните нападения и природни бедствия за засилване на полицейската държава и увеличаване на правомощията си. Щял да си играе с медиите на фаворити и врагове. И т.н.

 

Много малко от прогнозите на Кътнър се сбъднаха при Тръмп: напускането на Парижкото споразумение за климата, желано от енергийния сектор и от работниците в него; орязването на бюджета на САЩ за политическа и пропагандна намеса в чужбина, вкл. на парите за българските седесарски НПО, на което мерки голямото мнозинство българи открито симпатизираха; плюс подпалваческите реплики на Тръмп, наливали бензин в огъня на размириците – от Шарлътсвил до нахлуването в Капитолия на шести януари и загадъчното му изказване за американските военни от петък.

 

Интересно, повечето мрачни прогнози на Кътнър бяха осъществени, но не от Тръмп, а от демократическите му опоненти. Либералфашизмът усвои всичко, от които уж се ужасяваше у тръмпизма в 2016 г. Като кривото огледало, в което образът излиза по-голям от оригинала.

 

В битката си с диктаторската заплаха „Тръмп“ (до голяма степен въображаема) либералите сами развиха всички белези на вирулентен, агресивен и всеяден либералфашизъм.

 

Беше време, когхато се съкрушавах тук от злодействата на американското „консервативно движение“ и  „чаеното парти“, от номеклатурщината и фанатизма на десните апаратчици. Те сега ми изглеждат бледни, болни теменуги пред новите ярки постижения на либералфашистите. Безликият Майк Пенс ми се вижда фин джентълмен с писмото си до номенклатурната костенурка Нанси Пелоси, която се оказа, че била назначена за представител в Конгреса от напускаща заболяла съпартийка на собственото й място (наследено от мъжа на последната) и оттогава 37 години не била участвала в първични избори, а била автоматично преизбирана.

 

В предишните ми коментари за А. Райчев и К. Стойчев стана дума за диалектиката като принцип на мисленето и на реалността, с която то се съотнася. Чудна е диалектиката на нещата и идеите, които преминават неусетно в своята пълна противоположност. Скоро писах тук за нуждата от „деболшевизация“ на американските либерали. „Деболшевизация“ е стар термин; тогава болшевизмът еднозначно се приемаше за нещо лошо. И сега мнозина наричат либералите „болшевики“: от Тръмп, който бе блокиран в социална мрежа ( не казвам коя – да не ме блокне) затова, че пусна логото й – синьо птиченце – в червено и със сърп и чук, та до нашите български леви, които понякога уточняват, че либералите били „ултралеви“, „троцкисти“. Дори и да не ги наричат „болшевики“, всички ги смятат все пак за „леви“, „левица“. Защото нали: малцинства, аборти, гей-бракове, замяна  на думите като „син“ и „внучка“ с полово неутрални и т.н. „леви“ антики.

 

Либералфашистите не са леви

 

Първо, абсолютно недоразумение е да наричат тези хора „левица“. В момента те са авангардът на най-реакционната, лакома и агресивна част от глобалистката финансова олигархия. И са си десница пар екселанс.

 

Само класовите определения имат смисъл в политиката. Хората винаги ще си остават наивни жертви на заблуда, докато не се научат да виждат зад всевъзможните политически, идеологически, правни, расови, националистически, етнически, полови, религиозни, културни и пр. съображения и спекулации интересите на едни или други икономически класи. Това е от Ленин, но е напълно вярно, както всеки разбира, ако се понапъне. А че олигархията днес джитка по шорти и джапанки, а не с бастони, дебели шуби и пури, посръбва комбуча, а не скоч, и нагъва киноа вместо бифтек, е с нулево значение. Социалните мрежи подкрепят сляпо Байдън не за сините му очи, а защото очакват от него да ги спаси утре от резонни антимонополни мерки и данъци. То е съвсем просто: бизнес, братче.

 

Само две думи за Троцки: защо либералфашистите не са „троцкисти“? Лев Троцки е командващият Червената армия в Гражданската война комисар (Сталин му е подчинен) и водещият болшевишки пропагандист; дълго време е вторият авторитет в партията след Ленин. Свален и прогонен от СССР от Сталин, защото продължава да проповядва „перманентна“ световна революция и когато става безвъпросно ясно, че СССР ще си остане самотна социалистическа държава и ще живее в капиталистическо обкръжение. В чужбина Троцки продължава борбата със Сталин и сътрудничи с антикомунистическите сили в САЩ, като подло топи тамошните комунистически ръководители-сталинисти. Убит в Мексико от испански комунист по поръка на Сталин. Комунистическото движение на Запад дълго време се разделяло на сталинисти и троцкисти – във Франция доскоро ги имаше и двете партии, а в 1953 г. френски комунисти като Сартр, Арагон, Елюар и Пикасо са си още чисти сталинисти. Троцкизмът е „глобализъм“ и износ на революция, но комунистически глобализъм, идеология на комунистическата световна революция. А не глобализъм на капитала. Да, Ленин и Троцки са получавали конюнктурна помощ и от американските капиталисти, и от немския имперски щаб – но това не променя факта, че са комунисти, борци срещу капитализма. Враговете на моите врагове са мои приятели, но само като временна конюнктура.

 

Второ, да си спомним, че фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните кръгове на финансовата“ олигархия – съвсем леко перифразирайки Георги Димитров. Той наистина говори и за шовинизъм, а днес говорим за глобализъм. Класовата природа на фашизма обаче е безвъпросно дясна. Всичките му други оперения – националистически, расистки, „работнически“, „социалистически“, „джендърни“, лайфстайлни – са само оперения. Лайфстайл лозунгите на либералфашизма в САЩ са предназначени да разделят перфидно масите по цвят на кожата, пол и полова ориентация, религия и културни особености, вместо да се обединят в защита на икономическите си интереси против олигархията. Лайфстайл лозунгите са оръжие за масово оглупяване, weapons of mass distraction.

 

Отликата на расизма на либералфашистите от расизма на нацистите е тънка – сега „добри“ са малцинствата, а „лоши“ – мнозинствата; при нацистите беше наопаки – злодеи бяха малцинствата – евреите. циганите. У Хилари злодеи сега са белите хора, особено белите мъже. Щурмувалите Капитолия са според нея „бели супрематисти“, „теоретици на конспирацията“, хора с „нереални претенции“. Всъщност те са работници, дребни предприемачи, бивши или настоящи военни и  полицаи – хора, губещи от глобализацията и от расисткото (против белите) въстание на BLM.

 

Разликата на фашизмите е несъществена. Винаги злодеите се търсят не там, дето са. Никога няма да забравя снимката на берлинските работнически казарми от 1930 г., дето от половината прозорци се вее червено знаме със сърп и чук, от другата половина – червено със свастика. Едни и същи работници попълват редиците на милициите Ротфронт и SA. Днес BLM и „Антифа“ реално се превърнаха в SA-щурмоваци на либералфашизма. Без въобще да го разберат.

 

До средата на юни м.г. безусловно симпатизирах на протестите срещу полицейското насилие, в които участваха и децата ми. След началото на „фойерверковото въстание“ (Тhe Firecracker Rebellion of 2020 – мой термин) на черната декласирана младеж срещу белите през втората половина на юни т.г. бързо се преориентирах. Всеки расов, полов, националистически или подобен „лайфстайл“ протест, дори и абсолютно справедлив в началото, ако продължи изолирано от класовите си корени за по-дълго време, има всички шансове да се превърне в резерв на фашизма.

 

Ама я чакай, ще ми кажат, какъв ти фашизъм у демократите? Нали ти сам писа, че в Дем. партия имаше „народно въстание“ лятото на 2019 г., че почти всички кандидати за президент прегърнаха лозунгите на социалиста Бърни от 2016 г.?

 

Да, така е – Бърни, АОК (Александрия Окасио-Кортес) и други са левичари и можем спокойно да ги наречем „социалисти“. А лозунгите им печелят популярност, защото мнозинството млади американци вече симпатизира на социализма. Но от август 2016 г. Демократическата партия е в ръцете на либералфашистите. Те и хората, които им дават парите, не са доволни от левия завой на партията и ясно си го казват. Дори случайно някои от левите да получат утре постове в кабинета на Байдън, няма да могат да свършат много и ще бъдат изолирани. И ще се тюхкат, тъй като те и техните ентусиазирани млади привърженици по места имаха голям принос за победата на Байдън с гласуването по пощата от милиони досега политически неактивни хора от малцинствата, която накрая стана победа на либералфашизма. Социалистите изиграха ролята на примамка, както и у Хитлер социалната демагогия винаги бе на линия да заблуждава и манипулира масите – заедно с националистическата истерия.

 

Бясът, с който се нахвърлят върху отиващия си Тръмп либералфашистите и присъдружните им „дълбока държава“, хай-тек корпорации и медии, не ни учудва много – друго отношение към него не сме и видели от деня на победата му в 2016 г., която те никога не признаха. Но сега има съществен нов момент. Ако победата на Тръмп в 2016 досега се твърдеше, че се дължала на руската помощ, сега демократите признават, че това не е вярно (уж пак имаше сериозна руска намеса) и че те се страхуват от популярността на Тръмп. Те са наясно, че в 2020 г. го победиха само благодарение на ковид, гласуването по пощата и съпътстващите особености на вота. Не казвам, че победиха с измама, но победиха при уникално стечение на обстоятелствата, което няма да е налице в 2024 г.

 

Странно е, че макар в. „НЙ Таймс“ да признава, че демократите напълно изтърваха американската работническа класа (от всички цветове на кожата), която отиде при Тръмп – и този някога много добър вестник, и всички либералфашистки медии, говорещи глави и политици упорито отказват да разпознаят в лицата на щурмувалите Капитолия американските работници (вкл. военни и полицаи) – и въобще хората, загубили от глобализацията; хората, наречени от либералфашисткия историк Ювал Харари „непотребната класа“ (the worthless class). „Постхуманистичната“ утопия на Харари, както показах тук преди две години в „Нищетата на либерализма“, си представя прекрасния нов свят на капитала без работници – един невъзможен свят.

 

Както казах, според либералфашистите Капитолият бил щурмуван от „бели супрематисти“, привърженици на „теории за конспирацията“  и с „нереални претенции“. Ясно е, че под това се разбират не толкова небивалиците за „QAnon“, „рептилите“ и „кемтрейлс“, с които българският читател е добре запознат, колкото класовото съзнание и класовите претенции на работниците, които засега са в латентно състояние под Тръмповата упойка. Но които лесно могат да се събудят, след като работниците вече са събрани в едно, макар погрешно, място и са изпълнени с ненавист към либералфашисткия естаблишмент.

 

Преди изборите в 2016 г. прогнозирах, че дори Тръмп да победи, което ми изглеждаше най-вероятно, Америка е твърде голяма, разнородна и неуправляема, за да може да бъде ефективно обяздена от един диктаторски режим. Това си остава вярно и днес и затова либералфашизмът няма шанс да овладее Америка. Едва ли ще ни накарат да си окачим бели звезди на реверите. Едва ли ще забранят класическата музика – освен че Метрополитън опера още не работи. Републиканците вече готвят импийчмънт на Байдън за (украинска и китайска) корупция, доста подобен на първия (украински) импийчмънт срещу Тръмп, който да бъде внесен в Конгреса още на 21 януари. Новият президент ще трябва да се занимава от първия си работен ден и с него, заедно с продължаващото – всъщност антиконституционно след встъпването на Байдън – дело в Сената за импийчмънт на Тръмп, а и с прокарването на новия си кабинет, да не говорим за борбата с ковид и стимула за бедстващите американци.

 

Но нека признаем, че засега либералфашизмът осъществи немалко от прогнозите на Кътнър от 2016 г. за диктарурата на Тръмп. Новият президент, по-пригоден за хоспитализация, нежели за инаугурация, идва на власт на щиковете на Националната гвардия, окупирала Капитолия. И  подкрепен от „дълбоката държава“ със своя четиригодишен пълзящ преврат срещу Тръмп и от Оруеловото „министерство на истината“ със своите пропагандни кампании като „руската намеса“. Идва на власт сред „всенародни“ кампании, подети от „възмутени трудови колективи“ за масово топене на близки и родини пред ФБР за участие в нашествието на Капитолия; хунвейбински инициативи за лишаване на привърженици на Тръмп от университетски дипломи; от право да летят на самолети; сред призиви за смърт на класическата музика, защото утвърждавала превъзходството на белите... Идва на власт сред експлозия на престъпността (на черните) при съпътстващо ковид-блокиране на съдилищата и затворите и призиви за „дефондиране“ (лишаване от средства) на полицията; сред атаки срещу бизнеса на Тръмп и привържениците му (град Ню Йорк вече му отне концесиите за двете ледени пързалки и въртележката в Сентрал парк); сред рязане на корпоративни дарения за републиканците, които подкрепиха Тръмп в оспорването на изборите... Разбира се, принципът „каквото повикало, такова се обадило“ ще действа и стореното ще се връща като бумеранг при инициаторите си.

 

Популярни ли са малко сложните възгледи, които излагам? Не: дори най-близките ни приятели тук и нашите пораснали деца не ги споделят напълно или изобщо – поне засега, макар че се опитвам да бъда убедителен и максимално толерантен с опонентите. „Тръмпистите“ в САЩ и България, които мразят демократите, пък обвиняват Хилари, Пелоси, Сорос, Бизос, Гейтс, Зукърбърг, Мъск и всички останали в „комунизъм“, което в САЩ конкретно значи безбожни данъци за трудещите се бедни.

 

Окуражен съм обаче, че петъчното ми участие в „Дискусионен клуб“ с Велизар Енчев по БСТВ и няколко мои подобни коментара в социалните мрежи получиха добра оценка от доста различни хора.

 

Още по темата:

https://glasove.com/categories/komentari/news/debolshevizatsiyata-obektivna-potrebnost-i-za-amerikanskite-liberali

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/selskoto-vstanie-ot-6-yanuari-vv-vashington-ne-e-tsvetna-revolyutsiya-nito-maydan

https://glasove.com/categories/komentari/news/velikiyat-trymp-zastrashena-li-e-amerika-ot-prezidentska-diktatura – спомен от лятото на 2016 г.: от какво се бояхме в една диктатура на Тръмп

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/nishtetata-na-liberalizma – от 2019  г. за Ювал Харари, философията на „постхуманизма“ и „датаизма“ – идеология на глобалната финансова олигархия

https://glasove.com/categories/komentari/news/shte-uspee-li-prevratyt-na-hilari-sreshtu-trymp

https://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/shte-prezhiveyat-li-cru-i-snn-provala-i-unizhenieto-si-ot-trymp?page=1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Страхотен анализ!

    17 Яну 2021 17:16ч.

    Поздравления!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктория Нюланд

    17 Яну 2021 18:33ч.

    САЩ, INSIDER X22Report (ОБЯСНЕНИЯ НА ТЕКУЩАТА СИТУАЦИЯ ОТ ВЪТРЕШЕН ИНФОРМАТОР) https://thebulgariantimes.com/%d0%a1%d0%90%d0%a9-insider-x22report-%d0%9e%d0%91%d0%af%d0%a1%d0%9d%d0%95%d0%9d%d0%98%d0%af-%d0%9d%d0%90-%d0%a2%d0%95%d0%9a%d0%a3%d0%a9%d0%90%d0%a2%d0%90-%d0%a1%d0%98%d0%a2%d0%a3%d0%90%d0%a6%d0%98/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай Николов

    17 Яну 2021 18:34ч.

    Поздравления и благодарности!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    17 Яну 2021 18:51ч.

    Най-после точните понятия да станат компетентно обяснени, т.е. нещата около политическите квалификации на американския естаблишмънт си дойдоха на мястото. За мнозина наблюдатели беше ясно, че хилъристите от ДП бяха популярно и медийно класифицирани като "леви" само от първосигнална омраза у някои към комунизма, а не защото са такива. Друг е въпросът, че буржоазно-плебейският манталитет и на елити, и на низини, ще продължава да се възторгва от революционност във всичките й модификации и да я използва за целите си. (Казано пряко - недостигът на аристократизъм ще си остане основният недъг на Америка навеки.) Защото големите пари идат от едно и също място (синовете на Цион), друг е въпросът, че според конюнктурата те биват включвани в проекти и програми за различни цели. Сайтът има късмет със сътрудничеството с този автор - рядко се случват събрани в едно философско-аналитични способности и възможност да черпиш жив опит от извора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мунчо спасов

    17 Яну 2021 18:58ч.

    един комунист критикува либералите???????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    17 Яну 2021 19:55ч.

    Ех, Фичо, не някакви леви сектанти, а водените от Коминтерна нарекоха избиваните от Хитлер социалдемократи “социалфашисти”. След което се снишиха при пакта Молотов-Рибентроп. През това време Сталин пращаше на Хитлер германски комунисти, оня да си ги избива сам. В знак на братска дружба. Та така до 22 юни 1941. А пък смислено обяснение, що е то “либералфашизъм” досега не съм срещнал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "А пък смислено обяснение, що е то “либералфашизъм” досега не съм срещнал"

    17 Яну 2021 20:17ч.

    Така някои назовават монетата, която задължително има две страни. Ако щеш, с това прозвище могат да бъдат наречени и монетаристите, дето ни осигуряваха "прехода". Не съм Фичо, но мисля че ме разбра - дефинициите не винаги изчерпват съдържанието, а и онези, които обичат да оперират с чистата форма (например философите), се въздържат от окончателни определения, понеже са предупредени по почина на Спиноза, че "всяко определение е ограничение/Omnis determinatio est negatio".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тясна е душичката на широкия социалист (ака социал-фашист)

    17 Яну 2021 20:30ч.

    Сталин никога не е бил с някакви илюзии относно същността на западноевропейския фашизъм - най-малко пък е можела да го сепне конюнктурата на договора, чиято цел е била просто да отдалечи или да отложи войната, а не двете мнимо братски работнически партии да си подават ръце, както твърдят нашенските либерални пропагандисти в унисон със западните си идеологически ментори. Все пак Сталин и Съветите са получили уникалния шанс да приемат в емиграция нашия Георги Димитров, който като същий Ч.Ф., но разбира се и бидейки професионален революционер, какъвто Ч.Ф. никога няма да бъде извън романтичните си мечти, умело е съчетавал в себе си качествата на блестящ марксистки теоретик и продължително пребивавал в самата крепост на зараждащия се фашизъм. Та двамата (Сталин и Димитров) са имали продължителни и обстойни разговори, с които взаимно са си помагали при анализа на международното положение и футуристичните прогнози за бъдещето на Европа и света. Сталин и Димитров са рядко справедливи и точни, характеризирайки по горепосочения начин продажната същност на западната социалдемокрация - нейното днешно израждане в джендърнозависими котерии, чиято първа цел е не положението на трудещите се, а приемането на Истанбулската конвенция и подсигуряването на мигрантските политики на ЕС, има своите дълбоки корени и закономерности именно още от ония бернщайнско-плехановски времена на колаборационизъм и политическо заиграване на минимум две софри, издаващи философска немощ именно спрямо дълбокото в Марксовата философско-социологическа иновация и най вече нежелание да пожертваш радостите на обикновения живот в името на съглашателство с буржоазната конфекция в един широк евфеминистичен смисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • едно уточнение спрямо горния пост

    17 Яну 2021 20:33ч.

    Когато говорих за "мнимо братските работнически партии", имах предвид, разбира се, съветските болшевики и немските националсоциалисти - това го уточнявам за троловете антикомунета, които дежурно се опитват да създават асоциативна връзка между двете партии, каквато никога не е имало.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    17 Яну 2021 20:47ч.

    Фичо има още да работи по въпроса за разбирането какво става в Света. И това сега тук е успех по пътят му. Разбира се също, че работи успешно да му сложат някаква отличителна звезда за всекидневно носене в мекката на "демокрацията". Както и на нас тук впрочем, в глухата, затънтена периферия. Въпрос е само на време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Системните повторения опровергават Валентинчо

    17 Яну 2021 21:50ч.

    Ако ставащото в САЩ беше нов,непознат и неслучвал се досега прецедент бих възприл възгледа на Валентинчо, че либералфашистите не са леви. Всъщност либерастите и левичарите преливат едни в други и обратно. Като говорим за теоретичен марксизъм и левичарство трябва винаги да се припомня,че самите марксисти и разцветките на левичарите търдят,че ползват всички достижения на либералната мисъл предхождаща появата и избистрянето на учението им,тоест марксизмът винаги е признавал ,че се е излюпил в котилото на либерарлизма. Поради документираните десетки пъти расистки възгледи ва Маркс,самите нацисти са се подигравали на немските комунисти,че те заедно имат и един общ идеен източник - Маркс. Но освен теоретичния аспект да погледнем и към практическия. Всички революции са финансирани от големите богаташи,защото всички революции ратуват за глобализъм,за махане на границите. Английската революция е платена от холандски банкери. Френската пак от банкери,в т.ч от клана Ротшилд. Ротшилд дават пари и на Маркс. Интересно Маркс защо разпертушинва промишления,предприемачески капитал,който все пак създава блага и работни места,ноо мълчи като риба срещу банкерския капитал. Същата е работата и при младотурската и двете руски революции - най-вече американските милиардери ...бецалят! Тоест виждаме упорито и системно повторение щото свръхбогатите да плащат на изклесавци - революционери да им организират революции от най-лузърските,нефелни и дълбоко неграмотни слоеве и градски тълпи, да разчупват границите на държавите,да атакуват религията и да глобализират икономиката - свръхбогатите винаги това са искали. Типичният пролетариат почти не е участвал в революциите - нито в английската,нито във френската,нито в младотурската и само за парлама и пропаганда в руските революции. Всички опити за пролетарски революции в Полша,Унгария,България,Германия.....пропадат по простата причина,че пролетариатът не участва масово. Пролетариатът не участва масово защото не е бил само с веригите си,а и с прилични доходи. Така беше доскоро и американският пролетариат. И нямо защо да обвинявят т.наречените червени вратове ,че нямат класово съзнание! Мнооого,ама много си го имат и затова са за Тръмп .....,срещу глобалните свръхкапиталисти,които им изнесоха работните места в Азия. От английската революция,та досега свръхбогатите винаги са атакували националната държава, религията в лицето на християнството,моногамния брак и средната класа,т.е. хората които получават доходи и заплати позволявящи им да живеят приличен живот и да не са прасета от фермата на Оруел. Световната олигархия винаги се е плашела от средната класа,защото само тя е била в състояние да му се противопоставя. И винаги си е намирал проксита,кукли на конци и шемети,които волно или неволно да работят за и в интерес на глобализма - Сен Симон,Робърт Оуен,,Бакунин,Маркс,Енгелс,Роза Люксембург, Карл Либкнехт,Парвус,Бернщайн,Ленин,Троцки,Зиновиев,Бухарин..... тук няма пролетарии? Аз виждам изклесавци на търговци,адвокати,предприемачи,интелигенти,аристократи. Революциите се нарочват за пролетарски,а всъщност ги ръководят горепосочените подстрекатели,организатори и ръководители - проксита и безсъзнателни шашавели на свръхголемите световни пари. Всъщност свръхимпериализмът и комунизмът по организацията и особено по контрола на икономиката се припокриват - икиномиката е свръхцентрализирана и точно затова днешните наднационални информационни платформи се изживявят като сайбии на света и могат да не ебават всяка национална държава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Компай Сегундо

    17 Яну 2021 23:30ч.

    Ще се съглася с Айс. Фичо има напредък и нови проблясъци в светоусещането си. Но трябва още ... Дали проработва собствената му политическа съвест , или е налице външна стимулация , няма значение. Давам му пет по шестобалната ! Първо , не си спомням някога Фичо да е употребявал термина "либералфашисти". Този термин беше "на въоръжение" още преди десетина години у някои форумци в старото "Сега" , когато още беше елитен форум, не ковидистки кенеф каквото е в момента. Аз лично също съм се дразнил от израза и го намирах за нещо като "дървен камък" , нонсенс. Признавам грешката си от днешна гледна точка... Браво и на Фичо. Сега остава да еволюира още малко и да скъса с постоянното стъпване на марксизма-ленинизма за обяснение на днешния свят. Това наистина е една стройна философска система , но тяе толкова НЕактуална, че ако не се разсъждава емпирично, а се стъпва само върху лениновите догми - резултатът е миш-маш. Фичо все още не е оправил миш-маша в главата си. Няма леви демократи и десни демократи Фичо ! Ако те са толкова далече идеологически едни от други , просто няма да стоят в една партия. камо ли да си менкат постове в администрациите, което сам признаваш че правят. Не може човек с грам достойнство , икю > 90 , независимо от цвета на кожата си , да ЧЛЕНУВА в една партия с крадливия и дементен Джо , Виктория "фак дъ ЕС" , вещицата Пелоси и особено с подземното същество Килъри ! Не може да си съпартиец с хора , които правят лов на вещици, искат тоталитарен произвол за противниците си , плюят на всякакви останки от демократични права и ценности , нагло корумпирстват , вършат педофилия и са замесени в убийства... всичко това са твои СЪПАРТИЙЦИ Фичо. Бърни не може да служи за индулгенция да си член на тази престъпна организация (пък и не е индулгенция Бърни). Очаквам следващия ти репортаж от САЩ , още по-честен и по еволюирал. С нови термини и изрази , които досега са били табу за тебе. Джокер ! Приеми че това което до март 2020 бе "Теории на конспирацията" - днес е очевАдната ни реалност. А това което Властта ни представя за "реалност" всъщност е теория на конспирацията ! Ако мисълта приеме този факт ще се освободят невероятно добри текстове , Фичо ! Ти можеш да пишеш добре...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    18 Яну 2021 6:22ч.

    Поредното Фичово салто мортале. Прогнозирам следващата му статия да бъде срещу Тръмп и в стил Шварценегер. Що за хамелеон е този? Първо пише соу-соу, Но срещу оранжевия, после пък громи либералфашистите. Опрваданието го знам, не съм му схванал длибоката мисла. Но в "Монитор" беше за Костов, в "Сега" срещу - та питам уважаемия Айсблок - кога да му вярваТе?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • а домани

    18 Яну 2021 8:57ч.

    Човек има право да еволюира идейно - това е признак, че се развива, а се развиват само критично мислещите. Въпросът е, че интелектуалците, когато са атеисти, имат трудности със смирението. Помним изявите на автора по форуми преди 20 години и повече. Много лакти, типична комсомолско-секретарска инерция на пръв антиком син перестройчик плюс талант за писане - това беше възможно най-ужасяващото съчетание. Но сблъсъкът със суровата американска действителност явно уталожи всичкото това. Днес човекът е помъдрял и вече полезен за човешката част от плебса, защото писаниците му имат събуждащ ефект.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    18 Яну 2021 10:08ч.

    Безспорно е, че Фичо еволюира в правилна посока, за разлика от много други, които още страдат от липсата на банани при социализма и възприемат Запада като луксозен магазин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лев Давидович Вацев

    18 Яну 2021 10:24ч.

    Стига бе, и Хилари, и Нанси са чисти троцкистки, също както и авторът на този материал е правоверен максист-ленинец, иконом на проф. Анджела Дейвис и, по съвместителство, революционер-тръмпист...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Яну 2021 11:15ч.

    Само не мога да разбера, защо хора, които в България действат заедно с "либералфашистите" и по нищо не се различават от тях в методите си на обругаване на политическия опонент, се мъчат да се разграничат. Комунистите и фашистите отдавна са обявени за двете страни на един и същи диктаторски модел, това, че се демонизират взаимно, не оправдава нито едните, нито другите. От двете страни са потъпкани човешки права, с претекст за осъществяване на някакви техни мега проекти за света. Когато две чудовища се сбият, те не стават нещо по-различно, не стават спасители или освободители, отърваващи ни от гнета на другия. Аз като човек, който дълбоко уважавам правото на свободна воля, което е дадено на човека и което преди всичко го прави човек, а не програма или добитък с вече вграден характер, не виждам съществена разлика, не ме интересуват причините, поради които зверовете налагат монопол. Интересува ме правото на всяко едно семейство да живее по собствените си традиции и възгледи и всички групи в обществото да има правото да излъчват свои лидери, които да не бъдат обявявани за врагове от разни комунисти или фашисти. Този социопат, който говореше с жестокост и настървение за физическото убийство на лидера на най-голямата демократично избрана партия в България и в поредици от статии обясняваше какво трябва да им се случи и как да бъдат премазани, изтрити, поругани, как изобщо си мисли, че има някакъв авторитет да се пише за борец за свобода?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бърнстийн

    18 Яну 2021 11:27ч.

    Не е лош марксисткият метод за анализи по социална философия и социология - даже бих казал, че бидейки някак естествено на границата между научното и популярното, може би е най-добрият, доколкото терминологията би позволила да го схванат мнозинството от читателите. Така че добре се е ориентирал авторът в методологично отношение - и на фона например на младежките му студентски увлечения по американския позитивизъм, тая нива се оказва благодатна хляб да ражда в още много други материали по темата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ляво - дясно

    18 Яну 2021 11:31ч.

    и социализъм , фашизъм - капитализъм. Според комунистите, ляво е да защитаваш правата на наемния труд и, дясно е да защитаваш правата на капитала. Сега нашите социалисти имат за ляво повече държава и по малко икономическо общество и кейнсианската политика, а дясно - повече икономическо общество, и по малко държава, и даже монетарната политика, олицетворявана от Милтън Фридман. Но тук в политиката има намеса на, социализъм, комунизъм, демократичен социализъм, както и национализъм, фашизъм, нацизъм, великодържавен шовинизъм, както и патриотизъм, родолюбие, любов към Родината - майка и Отечеството - баща. Има и отношението към религия - християнство с три деноминации, както към атеизъм, ислям и други религии. Какво е тогава дясното и лявото? Ако се гледа отношението държава - икономическо общество се вижда, че социализма, фашизма, комунизма, демократичния социализъм, национализма, нацизма, великодържавния шовинизъм са за диктатури, за тоталитаризъм, които са повече или всичко държава. Затова те са леви., макар да се казваше, че фашизмът е десен. Не - фашизмът национализмът, нацизмът, великодържавния шовинизъм са леви. Дясно са патроитизмът, родолюбието, Родината майка и Отечеството - баща. Защото дясното обича, лявото - мрази. Патриотът обича другите държави, но обича държавата си и то повече от другите държави. Докато национализма мрази другите държави, макар, че обича своята държава. В това е разликата между дясното и лявото при отношението към държавата. А ако искаш само икономическо общество, без държава, или малко държава , каквито са анархистите и неолибералите - това е крайно дясно. А не фашизма да е крайно десен. Не! фашизмът е ляв. А за религията ляво е атеизмът, ислямът, а дясно е християнството. Но протестантите искат по малко държава, да са отделени от държавата, и затова са десни. А православните и католиците искат държава и църква да са заедно. Това означава, че те са леви. Така, че се създава триизмерна координатна система - ОХУZ, за дясно и ляво. Оста х е за повече държава и по малко икономическо общество в минуса, а плюса е за по малко държава и повече икономическо общество. Оста у е за националната държава, като фашизъм, социализъм и т.н. е в минуса, а в плюса е за патриотизъм, родолюбие и т.н. Оста Z е за религията, като в минуса е за атеизъм, ислям и православие, а в плюса е протестантизма. Така плюсовете са дясното, а минусите са лявото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    18 Яну 2021 12:09ч.

    “тясна е душичката на широкия социалист (ака социал-фашист)”, споменатите от мен всеизвестни факти от миналото нямаха за цел някакъв задълбочен анализ, а единствено пример за жонглиране с понятията с текуща пропагандна цел. И подразбиращата се в това пълна липса на морал. Толкова по повод на дървеното желязо (по Ж. Желев) - либералфашизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Яну 2021 12:13ч.

    Ляво - дясно на 18.01.2021 в 11:31 Има ли дясна лъжа и лява лъжа? Това, което пишеш за пореден път показва, че процесите трябва да се наблюдават от птичи поглед, излизайки от натрапените през последния век измамни идеологии. Когато говориш за икономика, не може да си измисляш произволно как е по-добре, да бъде тя частна или държавна, защото за древните общества, всичко произтича от собствеността. Ако уважаваш собствеността, ти няма да си задаваш такива въпроси. Който притежава един ресурс, той го експлоатира и печели от него, търгува с него. А който не го притежава, да не го краде, като комунистите, но и капиталистите. И двете страни не уважават собствеността, капиталистите окрадоха народите и тяхната обща колективна собственост, комунистите окрадоха отделния човек и неговата лична собственост, т.е. все са крадци. Собственост притежава отделния човек и той ИМА всяко едно право да я управлява и да се изхранва от нея, но собственост притежава и всеки един народ, това е неговата обща земя, която не включва само инфраструктура, но и природни богатства, всичките общи богатства на земята, въздуха, водата, под земята. Затова има държавна икономика, държавно управление на тези ресурси, което навремето е извършвано от царете. Царете от името на народа са експлоатирали мините, златото, ресурсите и с тези пари са поддържали армии, строили са пътища, строили са канализации, пазили са границите на свещената територия. А заедно с това обикновените хора, притежаващи своите земи и ресурсите от тези земи, са също така и успоредно с държавата произвеждали и търгували с всичко придобито и произведено от тях. Няма НИКАКВО противоречие между това да съществува частен и държавен бизнес, когато той произтича от зачитането на собствеността на всеки в един народ и на целия народ като отделна единица! Комунизмът беше лош, защото разбойници окрадоха собствеността на хората, а завладяха и държавата, а капитализмът стана лош, когато ОТРЕЧЕ собствеността на народите над техните ресурси и ги предаде в частни ръце. Глобалистите отрекоха народите като единица и техните права над имота им! Резултатът е един и същ, че една и съща зла, крадлива, жестока и демонична прослойка, се стреми да се докопа до управлението не само на своето, но и на чуждото, включително на държавното, общото, народното. Единият път като се писа народна власт и владееше през държавата всичко и всички, а вторият път, като отрече държавата и приватизира общото, превръщайки го в частно и превърна държавите в свои слуги на частния си интерес. Връщането към нормалността не е комунизъм, връщането към нормалността е връщането към Закона за защита на собствеността, като се възстановят правата на народите над тяхната собственост. Така държава, експлоатираща ресурсите, би могла да обогатява всички, не само през данъци, но през собствена търговска дейност. Да строи пътища и да купува самолети, не с пари от ДДС, а от добро управление на имотите и притежанията на държавата. Това от своя страна ще понижи олигарсите до обикновени граждани, които не могат да печелят от държавни поръчки и държавна корупция, понеже ще се пресече връзката между тях и държавата, пъпната връв, от която се хранят. Държавата ще бъде самостоятелен субект, на който никой не може да се бърка, освен всички заедно като народ контролирайки работата им. Това е здравословният ред, произтичащ от естеството на нещата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • msm

    18 Яну 2021 13:04ч.

    Бодлива тел и въоръжени войници около Капитолия показва доста показателно какво готвят за американците (и за света) хранещите се с жизнена енергия от астрала негативните отрепки или с друга дума демократи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Милена Бекярова

    18 Яну 2021 13:19ч.

    Блестящ коментар отново на Валентин Хаджийски!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • rego

    18 Яну 2021 13:34ч.

    Верни изводи, но нещата се знаеха или най-малко бяха такива и преди 4-5 години. И въпреки това Фичо гордо продължаваше да се пъчи, че е регистриран демократ, и като "полезен идиот" да защитава една мракобесна политическа организация, каквато е Демократичната партия в САЩ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Неее мерси

    18 Яну 2021 13:36ч.

    И фашизмъг,и нацизмът,и разновидностите на комунизма -марксизъм, болшевизъм,троцкизъм,китайски и камбоджански комунизъм в края на краищата са крайни ,гротескни форми на либерализма,наред с по-умерените - котилото и гнездото е едно и също. Консерватизмът никога не е раждал крайни антихуманни идеологии и режими. Все либерастите подсунват нови социални инженерства.......,уж за благото на човека. Нека някой ортодоксален марксист-ленинец да обясни каква е разликата между глобалния империализъм и интернационалния комунизъм. То навремето още Ленин написа,че империализмът е висш и последен стадий на капитализма,на една крача от комунизма. Ако разликата им е една крачка.....,неее мерси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    18 Яну 2021 13:48ч.

    Смехория! Пред очите му любимата му партия се превърна в болшевишко-фашистка-нацистка партия /определението го измислиха в предаването "60 минути" по руската "Планета"/, и той продължава да се мъчи да се измъкне от най-важния въпрос: Как може разумен човек още да е поддръжник на тази бандитска партия? Защо след като виждаш всичко това, не си в партията на почтените хора, Хаджийски? Всеки демократ в Щатите като го драснеш леко с нокът и отдолу се показва тоталитаризмът. Къде ги набърка училите-недоучили безделници с мании за величие Ленин и Троцки, не знам! Очевидно не разбира, че класовото разделение от много време е заменено с разделение по идентитет. Терминологията тук няма значение - важното е, че злото победи в Америка и единственият лек за него е Тръмп 2024.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • към въпроса за неоспорените медиации

    18 Яну 2021 13:58ч.

    Когато четете хелеборус, оставате с впечатление, че човекът взема основното си онтологично оправдание едва ли не из собствеността, но това не е даже социологически вярно (разбира се, използвайки методологеми различни от марксизма и др. популяризирани учения), да не говорим за философско и религиозно. Собствеността е само късен придатък на формалните рационализации и тя характеризира само обществения човек, но не е базова за екзистенциално преуцредяващия се такъв, нито по някакъв начин отразява първичната живост - тя е включена едва в медиаторните отношения на една не изначална, а заварена общественост и попада в дихотомията колективизъм - индивидуализъм, която е вторична. Никаква същност на човека не произхожда изначално от отношенията на собственост, тъй като въпросът как така се отнасяме към това тяло като към свое остава без отговор, а историите, биографиите и поетичните опити показват безброй примери как въпросът за собствеността се вплита в по-изначалния въпрос за отстояване на идентичност, чиито измерения обаче не се основават на икономическата индукция, напротив, по-скоро се дедуцират от живата светоносна екзистенция, която едва тепърва с рационалния си избор започва да приема социалния признак за хуманна саморефлексия в духа на собствеността.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И що трябва лекът да е Тръмп?

    18 Яну 2021 13:59ч.

    Не може ли да си намерят някой нормален? Колкава държава са.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хого Фого

    18 Яну 2021 14:16ч.

    Някои коментари са по-точни от статията. Наистина монетата има две страни - комунизъм и фашизъм, но ръката, която я държи е една единствена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • между сцила и харибда в дебрите на обществените идентификации

    18 Яну 2021 14:44ч.

    Държавата е патерица/протеза за улесняващо удържане на идентичност при непрекъснато променящи се условия на средата и тласъци на самоотчуждението на субекта (т.нар. социално наложителни обективации, продиктувани от социалните съучастничества). В този смисъл никой не е освобождавал съвременната гражданственост от държавническа отговорност, доколкото индивидуалният човек, първо, е само една модерна фикция, и второ, гражданската му отговорност не го презастрахова вертикално, а само хоризонтално, в рамките на семейството и някои други главно неформални форми на гражданското общество. Тоест, гражданският статус няма сериозна история зад гърба си, ето защо не можем да се предоверяваме на либерално-гражданското в удържането особено на стратегически и необозрими цели пред целокупната общественост. А и дори да се намери образец за либерален гражданин, способен на отговорно самоуправление, самият му обществен статус би продължавал да има средностатистичен характер, съответстваш на възрастови, образователни, расови, психотипни и пр. условности - и тогава остава въпросът същата ли либерално-гражданска зрелост, която да замени държавата, следва да очакваме от децата, жените, старците, психично неуравновесените, престъпниците, малцинствата? Разбира се, че не. Затова и идеализираният либерален гражданин, който всякога би следвало да бъде коректив на държавата и даже да я отмени напълно, е пълна утопия, не по-малко опасна от антиутопията на тоталната държавна намеса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до "И що трябва лекът да е Тръмп? Не може ли да си намерят някой нормален?"

    18 Яну 2021 15:07ч.

    Очевидно не може! За да победиш цяла една могъща система, трябва да бъдеш с егото и нарцисизма на Тръмп, и най-важното - да имаш неговата безгранично биткаджийство, калено в дългогодишните схватки с местни дерибеи-политици покрай бизнеса ( ако някой иска да разбере за какво става въпрос, има документален филм за Тръмп в Нетфликс). Трябва да имаш и прилично количество свои пари, както и да бъдеш с някаква популярност преди за скочиш в "дълбокото". Тръмп притежаваше всичко това и бе на път да победи и през 2020, въпреки всичко. Той загуби изборите само заради около 40 хил. в три ключови щата, в които беше много близо до победата - Аризона ( с около 10 хил гласа), Джорджия ( с около 10 хил. гласа) и Уисконсин ( с около 20 хил. гласа). Ако беше спечелил в тези 3 щата, щеше да има 269 електорални вота вместо досегашните 232 ( 10 от Уисконсин, 11 от Аризона и 16 от Джорджия), колкото щеше да има и Байдън. В тази хипотетична ситуация всеки щат щеше да изптрати по един представител да гласува, и на базата на това, че републикансите щяха да имт повече спечелени щати, щяха да изберат Тръмп. Така че Тръмп реално загуби изборите с около 40 хил. гласа, а не катастрофално с 6-7 млн., както всички медии удобно тръбят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    18 Яну 2021 16:15ч.

    Пореден много слаб анализ на чичо Фичо. Не знам защо някой публикува подобни размишления на средно-взетия пешеходец, след като от редакцията могат да се поразтърсят малко и да ни предложат нещо по-смислено. Добре че са коментарите, та да прочетем текстове, особено като този на “Системните повторения опровергават Валентинчо на 17.01.2021 в 21:50”, които добре напипват корените на срамното глобално явление оковаващо модерния свят вече повече от век. Много ценни мисли има изказани и в някои от останалите коментарни текстове. Ако уважаемите Гласове биха се постарали да поограничат чаровната си разточителност, то по темата можеше да се ограничат само до коментарите, както вече се загатна в един от тях. Забравих да спомена и това—струва ми се неползотворно да се изисква от коментиращия въпроса на основата на собствеността, че такова разглеждане не било априорно, защото самият въпрос, който ни е предствен за разглеждане, е някакъв много частен, иманентно медииран момент, за да се опитваме да го изучаваме и извеждаме заключения за него чрез пряка изначална терминология. Това би опошлило разговора, свеждайки го до санитарността на абсолюти, което не си струва труда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    18 Яну 2021 16:29ч.

    до мунчо спасов-кое не е јасно, Кремъл плашта за критика на либералите, а не за критика на Тръмп. Наш Фичко знае много добре пораженијата, които Оранжевија направи на институции, власти и в главите на хората. Мислја, че с това отговарјам и на Анонимнија Робот

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "свеждайки го до санитарността на абсолюти"

    18 Яну 2021 16:52ч.

    Въпросната санитарност се нарича стерилизационна процедура или ако щеш, неутрализационна такава. Практикуването на умозрителна философия е само първият етап от изучаването на философията. Прочети обаче какво препоръчва Хайдегер в есето си "Какво е това - философията?" - препоръчва философстване без оглед на дефиниционни или информационни резултати. Тоест, същността на некласичните методи е предприемането на правилото, че абсолютът е "слязъл" в конкретното, и нещо повече, от определени гледни точки, иманентно, ако щеш и имплицитно, го овластява в проекторията на всяко издействано изказване, а не като съдържателно присъстващ в конфигурацията на въпросното изказване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Собствеността

    18 Яну 2021 17:09ч.

    частна или държавна , едно и също ли е, или не е едно и също? Хеллеборус се опитва - доколкото разбирам - да уеднакви двата вида собственост - частна и държавна. При частната собственост наемният работник гледа да направи колкото може по добро изделие, за да получи по голяма заплата от капиталиста - работодател и дори да фетишизира изработваната от него стока в очите на капиталиста, в производството. Понеже стоката се присвоява от капиталиста и той отива на пазара с нея, капиталиста се стреми да фетишизира, да обожестви тази стока в очите на потребителя на пазара, като рекламира стоката. Когато Маркс пише Капиталът, той говори за простото стокопроизводство, че има фетишизация на стоката в очите на производителя. То е производителя обожествява стоката си, фетишизира я. Но за капитализираното производство, той не обяснява как става фетишизирането му. А това става с реклама, която е открита от американците,след смъртта на Маркс. А в соц. лагера, рекламата на стоките беше забранена от комунистите. И затова пазара определя колко и с какво качество ще е стоката и се работи по най добрия начин. Аз няма да пиша за монопол в средство за обръщение и за пазар с конкуренция. но при частната собственост пазара решава какво и колко и с какво качество да се произвежда. В държавната собственост, няма частник и пазар. Там има производство и средство за обръщение, което е монополно, с държавен монопол. Монополът - частен и държавен - винаги води до кризи. Няма да обяснявам защо. Но в държавната собственост, понеже няма пазар с конкуренция, която конкуренция да решава колко и какво ще се произвежда и води до увеличение на производството, до внедряване на НТПрогрес, и до увеличаване заплатите на хората, то държавната собственост се управлява с планове, планови петилетки, няма качество, а само количество и се купува това, което предлага монополиста. В случая държавния монополист и качеството постоянно спада, защото няма коректив, каквато е конкуренцията, и няма развитие. Ако има някакво увеличение на производството, то това е от плановия комитет. Произвеждат се груби, металоемки и енергоемки стоки, които не могат да се купуват на западните свободни пазари, понеже не са конкурентноспособни и не са качествени. Цените на стоките при соца стават все по големи, а на запад цените на нови стоки са големи, но с по голямото производство - падат. Така едни цветни телевизори "Велико Търново" ставаха все по скъпи, без да има подобрение или съвсем малко подобрение, а западните телевизори станаха все по модерни, плазмени и все по евтини. Появяват се все нови и нови марки, които са скъпи, а вече старите плазмени телевизори са много по евтини. Даже западните компании и фирми произвеждат все по нови и усъвършенствани телевизори, за да може да имат по големи цени. Но има и нещо друго. В частната собственост има предприемчивост и творчество и се цени качествения труд, докато в държавната собственост, понеже се управлява чрез власт - има борба за власт. Хората от един до друг рамо до рамо срещу работата, задружни и сплотени при частната собственост, се обърнаха зли и жестоки един срещу друг при държавната собственост. Така християнския морал се изгуби и се получи противоположен морал. Няма да го описвам всички го знаят, морала при социализма, от който сега се мъчим да се освободим. Всичко това е заради борбата за власт в държавната собственост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kubis

    18 Яну 2021 17:47ч.

    Споделям мнението на Бекярова, която ценя още от Акадеията. Явно материала е добър и разбран дори от тези които има забележки, та дори и по-остри. Единствено не го е разбрал Кукуряка, за който някои писа преди време че е много умна! Е не може да е умен някой който не вижда по далече от носа си. Дори в критичните бележки, доста пишещи отбелязват, че в Хаджийски има напредък, промени, с други думи израстване, което е добре. Само в Кукурячката няма, няма и да има!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    18 Яну 2021 19:14ч.

    В отговор на “ … санитарността на абсолюти 18.01.2021 в 16:52 ”: Мисля, доста добре си поговорихме по този въпрос в друг наш разговор. Слабостта на философстването по линия на епигоните на Хегел и особено на Кант е, че се занимават с изследване на Аз-а и отношенията му с всичко останало, а не се отдръпва от него, за да изследва обективно въпросната далеч по-многоцветна същност, сравнена с привидната буйност на каквато и да е фантазност. Ето защо, за мен лично, философстването по въпроси като този, който ни е зададен за дискусия, не представлява интерес. По-скоро изучаването на неговата, макар и парциална, конкретност, ми изглежда, че може да ни даде по-голяма дълбочина в разбирането му. В това отношение, както казах, дискусионната част е събрала няколко много ценни мислители, които с удоволствие бих чел и занапред.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • няма никаква изначална слабост в изследването на Аза - напротив, така бива посочена първата съдържателна реперна точка и едновременно с това формата на нагледа като оцелостяващ фактор и вектор

    18 Яну 2021 19:42ч.

    Така изглежда да е, защото вие веднага се втурвате да търсите полезното и практичното в аспекта на реалистична доверчивост, обективирайки себе си като лека жена или нейните почитатели. При това незнайно защо изключвате функциите на полезното оставайки си при началата, т.е. при чистотата на априорната структура - ами това е предразсъдък на позитивизма, нищо повече. Няма такова нещо като парциална конкретност от определени гледни точки, там е работата... И няма никакви изначални основания подобни гледни точки да бъдат заклеймявани, както правите Вие. Целостта на света с цялата му съдържателна пъстрота, многоцветност и множественост се задава през формата на субекта, придобивайки така ранга на всеобщност, акцентирайки именно на принципа на единството в многообразието, а не на случайно събрани технически единства без субектов център и граница, архитектоника, телеология и т.п. Дълбочина в разбирането може да се получи и при феноменалния, респ. феноменологичен, опит, който е изначално цялостен и остава докрай такъв, а не само съобразно предметния опит, който е пол-овинчат и изисква фалшивите подпорки на ноуменалност, която и без това не може да изпълнява други функции, освен регулативни. наистина няма смисъл да се дискутира, ако ще си казваме същите неща - редно е да приемете, че философията е един съвсем отделен от позитивната наука начин на гледане и описание на света съобразно структурата на оцелостяването му. И науката е само частен случай на игнорация на едно такова оцелостяване, което би могло да си остава перманентно съобразно структурата на опита, а не изкуствено абстрахирайки я до определена/възможна подбрана предметност, за която догматично се предполага, че притежавала парциална същност извън цялото на визираната структура.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • четиво за размисъл

    18 Яну 2021 20:44ч.

    Още в древноиндийската Архашастра се казва, че непреодолимата власт се опира на анонимност на структурите, охлократичност на народа и философичност на лидерите. Китай тръгна тъкмо от края. Китайските философски факултети са считани за най-привилегированите академични инстанции. Дотолкова, че там е затворен достъпът на чужденци. Един път ми се наложи цяла нощ да говоря за философия с един китайски лидер и останах поразен от дълбочината на неговите познания. - Цялото тук: https://cont.ws/@bezuhoff/1891124

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нота бене!

    18 Яну 2021 20:47ч.

    В горния материал - Германия избира средното (охлократичността на народа), а САЩ - първото (анонимността на структурите).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дуранкев

    18 Яну 2021 21:01ч.

    Историята на позитивизма, пише Волф Лепенис в своята великолепна биографична студия за този странен учен и човек, е историята на неговото дискредитиране. Още Маркс се изразява доста драстично за “тази доктрина, за която англичани и французи вдигат толкова шум” - “лайнян позитивизъм”, гласи вонящото му определение в писмо до Енгелс от 1866. По онова време учението на Конт има вече трийсетгодишна история. Огюст Конт започва да се изживява като вестителя на “социологическата” и “окончателната религия”. Любов, ред и прогрес! Оттук нататък науката трябва да бъде от непосредствена полза за човечеството; именно в поемането на това задължение се състои нейната “позитивност”. Определението “позитивна” означава ни повече, ни по-малко, че новата модерна и хуманитарна наука не желае да бъде негативна или критична, а “градивна и вдъхновяваща, че е насочена към непосредствената фактичност на живота и света, а наместо абстрактните главоблъсканици на метафизиката повдига конкретни, прагматични въпроси”. За последователите на позитивизма, сред които фигурират такива разнородни фигури като Джон Стюарт Мил, Жорж Санд или Александър фон Хумболт, “тази програма е не само една солидна духовна основа, но и израз на мекота, дори нежност в отношението към хората”. Сред изобилието от идеи на Огюст Конт има една, която придобива днес любопитна актуалност. Това е предсказанието му, че един ден Истанбул, наричан от него Константинопол, щял да стане столица на света. Конт, който иска да рационализира политиката и религията, е фасциниран от “ислямския дух” и вижда Турция не в Азия, а в “ориенталска Европа”. За него Константинопол е бъдещата метрополия на един свят, обединил мирно Изтока и Запада. Първоначално столица на “Великата Оксидентална Република”, в която постепенно се превръщала Европа, щял да стане Париж. Като седалище на създадената от Конт “човешка религия”, Париж щял да бъде същевременно и свещен град - “парижката религия” ще замени “римската религия”. Всичко това обаче е само един преходен период - докато Ориент и Оксидент се сраснат в единно, световно общество. След това, в епохата на предугадената от Конт глобализация, Париж ще изгуби централното си положение и ще бъде заменен от Константинопол. Като “столица на планетата Земя”, Константинопол ще стане приемник на трите метрополии Атина, Рим и Париж, в които според Конт намират отражение най-важните фази в развитието на човешката история. Но градът на Босфора е “истинският Вечен град, в който се събират нишките на паметта на човечеството”. Когато Конт умира през 1857, пламъкът на ентусиазма за неговата социалреволюционна религия вече е на угасване. Французите отказват да се вслушат в пророкуването на жреца на позитивизма. Но в далечна Бразилия републиканците, които през 1889 свалят монархията, си спомнят неговите думи и поставят върху новия национален флаг формулата на позитивизма: “Ред и прогрес”. Това би било едно малко удовлетворение за суетния и догматичен баща на позитивната наука. Сигурни ли сме, че днес Ердоган и Бил Гейтс, не изповядват позитивизмът. ... А Китай, символът на прогресът днес, е покачен на марксизмът. Може би не това което си е представял Маркс, НО. Китай има 70% държавна собственост в икономиката и 50% работят за държавата, планират не се остават на капризите на пазарът и на капризите на частният капитал. Капитализъм е стара дума за инвестиране, капиталист значи инвеститор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Woland

    18 Яну 2021 21:21ч.

    А защо всички управляващи забравят най важният факт , че те са само пионки в глобалната игра ? Мравуняка важен ли е за човека с багера например ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЕКСПЕРТ

    18 Яну 2021 21:50ч.

    Имаше ли конкуренция при социализмът? Имаше външна търговия, а това си е конкуренция. Която конкуренция, международното предлагане, щеше да развива индустрията и всичко. За да привлечем туристи също зависи от конкуренцията на другите страни. Имаше премии, това пък създаваше вътрешна конкуренция, съревнование. СТАНДАРТИЗАЦИЯ!!! Защо пак плачем за стандартизация, а не разчитаме на конкуренцията за да има качество. През социализмът износът и вносът е 35%, а сега е 70%. Какво правим по-добре - СЕГА????? ЧАСТНО!! Е? Всичко е приватизирано. В селското стопанство изкарваме по-малко, да има връзки в субсидирането и далавери, НО Е ЧАСТНО, НАЛИ!!!! И субсидиите са колкото половината от добавената стойност. www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/value_added_agriculture_dollars/ В сравнение с България, Турция, Германия и Гърция изкарват 4 пъти повече на декар, средно от площ в тези страни, в евро. Албания изкарва 8 пъти повече. Румъния два пъти, Полша също. Холандия 22 пъти повече. Русия изкарва по-малко, но те са на север, ние 57 долара на декар, те малко над 43 долара. Изобщо едрото земеделие е неефективно, но Русия и България има по-големи добиви от селско стопанство през социализмът. Горните цифри са добавена стойност от селско стопанство разделено на обработваемата площ. Китай 14 пъти повече. Те имат 34 пъти повече обработваема земя, а изкарват 500 пъти повече добавен стойност. www.theglobaleconomy.com/rankings/value_added_agriculture_dollars/ www.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&hl=bg&dl=bg#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ag_lnd_arbl_ha&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=world&idim=country:NLD:BGR:DEU:BEL:ALB:GRC:RUS:ROU:POL:TUR:CAN:USA:KOR:CHN&ifdim=world&hl=bg&dl=bg&ind=false

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • реално

    18 Яну 2021 22:59ч.

    Русия и България има по-големи добиви от селско стопанство през социализмът. Добавена стойност от селско стопанство разделено на обработваемата площ. Китай 14 пъти повече ОТ БЪЛГАРИЯ. Те имат 34 пъти повече обработваема земя, а изкарват 500 пъти повече добавен стойност. www.theglobaleconomy.com/rankings/value_added_agriculture_dollars/ www.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&hl=bg&dl=bg#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ag_lnd_arbl_ha&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=world&idim=country:NLD:BGR:DEU:BEL:ALB:GRC:RUS:ROU:POL:TUR:CAN:USA:KOR:CHN&ifdim=world&hl=bg&dl=bg&ind=false Русия 48 долара от декар, Канада 65 долара от декар, САЩ 117 долара от декар, Русия 1990 г. е 54 долара на декар. Канада 1997г. е 27 долара на декар. 2012 г. за Русия е 54 долара. САЩ 1997 година е 64 долара на декар. Като цяло, САЩ изкарват 3 пъти повече от Русия добавена стойност от селско стопанство, изобщо, а Канада има два пъти по-малко от Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    18 Яну 2021 23:08ч.

    Отговор на 18.01.2021 в 19:42: За мен лично този разговор е много интересен, както в предишния му вид, така и в продължението му тук, защото засяга едно много същностно противопоставяне, без разрешаването на което не бихме получили качествен отговор и по въпроси като представения за обсъждане тук. Сега, това че споменах личните си предпочитания, беше заради разговора, а не за да преутвърдя някаква субективна доминация. Нима не аз бях този, който се опълчи срещу изучаването на Аз-а като първозадание? Ето защо, за да не всява смущение, нека изключим и полезното от разговора, разговор, който не се отнася до инженерството или технологията—области които имат за предмет осигуряването на полезност. При това, не разбрах защо аз да оставам при началата, след като аз бях този, който възропта срещу анализ, основан на такава немедитирана универсалност, призовавайки скромно да ограничим разговора върху проблема подчинен на неизбежна медиация? Иначе, говорейки единствено за универсалност, то даже и да достигнем до съгласие, свеждането на това съгласие до конкретния обсъждан проблем ще бъде само пожелание, а не неизбежна необходимост. Тъкмо тази връзка ми се губи и не виждам как просто на основание на постулат от някой философ, макар и най-добронамерено цитиран, би могло да се завържат двата самотно люлеещи се края на изразяваните възгледи. Ето защо, пак бих казал, че единият край, а именно, признавайки “субектов[ия] център и граница, архитектоника, телеология и т.п.” малко помага, ако обектът е ноуменално затворен в себе си. Добре, виждам, че има стремеж да се отчете и феноменалния характер на онова, което е нещо-в-себе-си, но и така погледнато, никак не ми изглежда експлицитно да е изключена ролята на опита, генерирал представа в ума, която представа е онова, което може тутакси да ни хрумне да обявим за априорно и на воля да си жонглираме с него, така, като че ли представата е самият обект-в себе-си. Такъв начин на изключване на ноумена от разговора е явно неприемлив. Трябва да се търсят други, при това легитимни, методи за подобно изключване и това са иенно методите на обективната некорумпирана наука. Разбирам, че вероятно изглежда като да говорим за едно и също нещо, но това не е така. Центърът е изключването на опита и представата за обекта като предпоставка за всяко последващо съждение. Че “философията е един съвсем отделен от позитивната наука начин на гледане и описание на света съобразно структурата на оцелостяването му”, е просто очевидно. Поблемът е дали наистина философията, а не науката, ни донася онова познание, което действително влиза в същността на ноумена и го превръща във феномен или единствено се плъзга по повърхността на дефинициите и априорното, без да ни донесе наистина априорно синтетично знание. Моето разбиране, което вече съм изразил е, че философията не е способна, въпреки претенциите ѝ за универсалност, на подобна дълбочина. За да се осъзнае това, трябва да се излезе извън разбирането, изразено в последното изречение, което се концентрира около израза “структурата на опита”. “Структурата на опита” е централна мантра във философията на Кант, а ако щеш и на Хегел, а и на различни техни последователи от сорта на Хайдегер. Не, не е опитът онова около което се върти науката. Подобно разбиране винаги в крайна сметка се изражда в солипсизъм, колкото и яростно да го отрича един Кант. Отнемеш ли обективния елемент от науката, науката като единственото човешко занимание способно на немедиирана обективност, преливането от пусто в празно ти е в кърпа вързано.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Огюст Конт -- развеселителят

    18 Яну 2021 23:34ч.

    Като Огюст Конт говори човек, който е забравил задълженията си на интелектуалец и се е превърнал в развеселител, винаги готов да поразсее скуката обхванала дребнобуржоазни вечеринки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    19 Яну 2021 6:47ч.

    "Никога няма да забравя снимката на берлинските работнически казарми от 1930 г., дето от половината прозорци се вее червено знаме със сърп и чук, от другата половина – червено със свастика". А забрави ли снимката на "празнично" украсената със знамена с пречупени кръстове Москва-зер Рибентроп пристига за да подпише с Молотов договора за ненападение и протокола за преразпределение на Европа.Ама те рублите не миришели и това много помагало за амнезията;-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Във

    19 Яну 2021 7:45ч.

    вестник Работническо дело в последните години на социализма бяха направили едно изследване, че хората в градовете и в селата имаха по един декар в градовете, или до 4 декара на село частни ползване. То е представлявало 10% от най неплодородната и трудно достъпна част от обработваемата площ, а в ТКЗС , ДЗС и АПК са били 90% от обработваемата площ и то най плодородната. Но десетте процента - 10% - най лоша обработваема площ за частно ползване и самозадоволяване, обработвана с лопати и мотики, е давала 30% от селскостопанската продукция в България, а 90 - те% процента най добра и плодородна площ обработвана със селско стопански машини, е давала 70% от селскостопанската продукция. Как беше допуснато това изследване да бъде публикувано не знам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на 18.01.2021 в 23:08

    19 Яну 2021 9:28ч.

    Никой няма претенции да отменя обективния елемент от науката, нека науката продължава да си върши работата и да се радва на постиженията си, както досега; тук просто показваме как тя окастря сама своите претенции спрямо генеалогията на знанието, т.е. не науката, а философията претендира, че няма никаква същност на ноумена, тя е само въображаема, докато науката си вярва бездоказателствено, че такава има. Така наречената от Вас "дълбочина" на проникването при науката е свързана именно с тази ирационална вяра в действителността на субект-предикатната връзка преди самото й издействане в отсъждането, която и прави възможен фикционизмът на научното изследване. Само че една такава вяра е суеверие, защото всяка апостериорна връзка по истинност е симулативна, и тогава априорно-синтетичен произход имат само ония връзки, които отчитат въпросната симулация, а не я догматизират до универсално правило, изхождащо от всякога мнимата вяра в обективното съществуване на псевдоуниверсалии като Природа, Бог, Култура, Вселена и пр. ноумени, чието явяване е гарантирано само във феноменалното описание на биващото като ставащо, но не и като самоудостоверяваща се същност. Затова неведнъж подчертавах и в двете дискусии: априорно-синтетичното може да бъде наука, но наука, която не узаконява същност преди съществуване, и абстрактна тоталност без отчитане на акта на нейното полагане във всяко конкретно отсъждане, което не е задължено да бъде подвеждано под общия знаменател на някакъв фиктивен природен или теогоничен универсализъм. Защото чистата способност за универсализация е извън времето и пространството на която и да е апостериорно положена универсалност. Последният въпрос е има ли окастряне (самокастриране) при самата философия? Има, разблира се, защото и тя избира страна - избира страната на живото, субектното, конкретното, в крайна сметка оставайки коректна към фактора и вектора, подсигуряващ целостта на опита. Но това, пак повтарям, не я прави незадълбочена спрямо парадигмата на обективната наука, както считате Вие, а спрямо непознатото, доколкото дори оставането при априорно-синтетичното не премахва ограниченията пред познанието, не освобождава човешката форма и не осигурява безсмъртие, въпреки упоритите рефлексии на философите именно върху тези метафизични проблеми. То просто помага онова, което наричаме човек в качеството му на субект, да бъде видяно ясно, с всичките му живи екзистенциални проблеми, с цялата онтология на живото светуване като човешка разкъсаност между изявително и страдателно. Е, тъкмо опитът е нашето проклятие за страдателно съучастничество и нашето предизвикателство за изявително отблъскване до перманентно метафизиране, което никога няма да позволи на субекта да остане уютно вкопчен в някоя удобна обективация. Затова и казах - извън тая епоха на обожествяване на рационализмите, науката е обречена, защото чрез нея съдбата на човека е един особен род кастрация - тази на безкрайната обективация. Самобитийността на душевния опит все пак е поле на активистка метафизическа изява, а не на физическа изнамереност, която умее само да се възпроизвежда в пасивните синтези на репродуктивните симулации на преживявания, каквито ни предлагат позитивните науки, начело с физиката. Индуктивната наука не познава продуктивно въображение; а дори и да го използва, това става по-скоро случайно, не-стратегически, доколкото само един рефлексиращ субект може да се окаже планомерен и далновиден едновременно координатор и субординатор на явяващите се наличности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КАКВО ЧУДНО

    19 Яну 2021 10:15ч.

    (90% от обработваемата площ и то най плодородната. Но десетте процента - 10% - най лоша обработваема площ за частно ползване и самозадоволяване, обработвана с лопати и мотики, е давала 30% от селскостопанската продукция в България, а 90 - те% процента най добра и плодородна площ обработвана със селско стопански машини, е давала 70% от селскостопанската продукция.) Пшеницата тогава е била под пазарните цени, само ТКЗС, са я правили, и други фуражи. Та тези продукти са давали добавена стойност от 30 лева тогава добавена стойност, а доматите по 10 ст на килограм са давали 300 лева минимум на декар. Но овцете и свинете в домашното стопанство ги хранеха с ТКЗС продукция. И КАКВО ЧУДНО ИМА???? Да, живковистите тогава го говореха това, да станат собственици с милиони декари сега. Латифондисти, като в южна мерика, те и пиночет фукаха тогава. Георги Андреев в "българия или мафията" още 1995 г. казва, че БКП-елитът с помощ от запад, ще направят латифундии. Въпреки това от декар средно през 1990 г. се изкарва 104 долара, а сега 60 долара. ............ ...Русия 48 долара от декар, Канада 65 долара от декар, САЩ 117 долара от декар, Русия 1990 г. е 54 долара на декар. Канада 1997г. е 27 долара на декар. 2012 г. за Русия е 54 долара. САЩ 1997 година е 64 долара на декар. Като цяло, САЩ изкарват 3 пъти повече от Русия добавена стойност от селско стопанство, изобщо, а Канада има два пъти по-малко от Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • топ 10

    19 Яну 2021 10:35ч.

    Как Провидението си отмъщава на либералите за чудовищното им престъпление по подронване и игнорация на държавата и държавността във връзка с някои горни постове (обръщението е към всички, които са проследили дискусията)? Да вземем рисковите групи, които хелеборус не отчита, когато поставя семейството пред държавата (нека не забравяме, че всичките юдомафиотски структури, които по същността си антидържавни, залагат именно на както ни се струва първичната и привична структура на семейната клановост и роднинската спойка). Жените са беззащитни извън опеката на държавата - затова в условията на ултралиберализъм, когато държавата стана обект на подигравки и отхвърляния, жените си отмъщават чрез джендърната (третополова) революция и отхвърлянето на полиполовото родителство). Децата са беззащитни без средствата и стратегиите на държавното планиране и закрила - затова и те в съвременни либерални условия си отмъщават чрез това, че корпоративните властови елити са откровени педофили и след двадесетина години ще узаконят педофилията като нормална практика така, както днес узаконяват педерастията. Старите хора са беззащитни без пенсионната си подсигуреност чрез държавата и други социални придобивки под нейна опека - тъкмо затова властващите фигури на американската клептокрация днес са сенилни старци, които скоро ще започнат да бъдат назначавани за президенти и след 90-та си годишнина. Психарите са беззащитни без държавна опека и озаптяване - затова и лудостта в управлението на глобалното човечество се превърна в норма в лицето на американския истаблишмънт и в произведенията на холивудската масова култура. Мултикултурализмът подрони устоите на държавността - затова днес основният признак на държавническа политкоректност е белите да целуват краката на черните, за да си осигурят поне минимум гражданска легитимност. Примери в това отношение, свързани с т.нар. маргинални групи , могат да бъдат давани достатъчно изчерпателно и показателно. жалко е, че поуките от тая карикатурност пак няма да стигнат до мозъците на ония прословути 80%, които представляват корпоративната дебилизация, а за дебила-консуматор на всякакви гмо и фейкове няма голямо значение дали има държава и какво е родина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • реално

    19 Яну 2021 11:11ч.

    (90% от обработваемата площ и то най плодородната. Но десетте процента - 10% - най лоша обработваема площ за частно ползване и самозадоволяване, обработвана с лопати и мотики, е давала 30% от селскостопанската продукция в България, а 90 - те% процента най добра и плодородна площ обработвана със селско стопански машини, е давала 70% от селскостопанската продукция.) Това е много смешно!! ЗаЩОТО селото е било ЕДНА ТРЕТА от населението. Значи ли, че селяните не са купували нищо, или са били независими, и от това което са сяли са се издържали напълно?? Доста некачествена земя има в България, която се използваше за ТЮТЮН. С който всички планинци си купуваха нови Алеко и Мерцедеси, нови лади.. волги. И ГОЛЕМИ КЪЩИ. ........ Почти през цялата социалистическа епоха фаворит по продажби на българския пазар е “Москвич”, който през 70-те години е пласиран в около 28 000–30 000 броя годишно (15 000 от които монтирани у нас), но през втората половина на същото десетилетие призовото място, макар и за кратко, е заето от “Лада”, от която в този период вече се произвеждат стотици хиляди бройки, а у нас се продават около 32 000–33 000 автомобила годишно (от изнесените числа ясно личи, че тези две марки фактически представляват общо 2/3 от годишните продажби на местния пазар). Тоест тогава са купувани по 100 000 леки коли годишно, нови. Сега също са с дизайн на около 15 години, и като технически прогрес, НО ТОГАВА СА БИЛИ НОВИ, а в САЩ по него време работниците също са карали 15 годишни коли стари, дървени комбита и пикапи от 50те. Ладите-фиатите-жигула в Италия са карани само от доктори и бизнесмените. Общо леките коли са се увеличили с 57 хиляди през 2019 г., в днешна България. Новите леки коли са 15 хиляди годишно, не от работниците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЕКСПЕРТ

    19 Яну 2021 11:14ч.

    Почти през цялата социалистическа епоха фаворит по продажби на българския пазар е “Москвич”, който през 70-те години е пласиран в около 28 000–30 000 броя годишно (15 000 от които монтирани у нас), но през втората половина на същото десетилетие призовото място, макар и за кратко, е заето от “Лада”, от която в този период вече се произвеждат стотици хиляди бройки, а у нас се продават около 32 000–33 000 автомобила годишно (от изнесените числа ясно личи, че тези две марки фактически представляват общо 2/3 от годишните продажби на местния пазар). Тоест тогава са купувани по 100 000 леки коли годишно, нови. Сега също са с дизайн на около 15 години, и като технически прогрес, НО ТОГАВА СА БИЛИ НОВИ, а в САЩ по него време работниците също са карали 15 годишни коли стари, дървени комбита и пикапи от 50те. Ладите-фиатите-жигула в Италия са карани само от доктори и бизнесмените. Общо леките коли са се увеличили с 57 хиляди през 2019 г., в днешна България. Новите леки коли са 15 хиляди годишно, не от работниците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Констатация

    19 Яну 2021 11:39ч.

    Обикновен (американски) болшевик.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "методите на обективната некорумпирана наука"

    19 Яну 2021 12:15ч.

    Самата обективизация, издигната до презумпцията, че нещо-в-себе-си означавало все още непозната същност, е форма на коруптивно пропадане. Корупционерството има едно старо име в методологията на научното познание - съществуването на обект, чието значение не се дава от субекта в акта на издействане на значение, а си съществува "отпреди". Това при всички случаи вече би създавало проблеми пред конкретността на научната истина, доколкото я подчинява на мними закономерности отвъд разума, представлявайки по същество игнорация на априорната връзка, зададена чрез разума.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Подобно разбиране винаги в крайна сметка се изражда в солипсизъм, колкото и яростно да го отрича един Кант"

    19 Яну 2021 12:28ч.

    Трансцендентализмът на Кант не е солипсизъм в лошо-безкраен смисъл, доколкото не допуска субстанциалност на соларното в себе си. Един такъв трансцендентален солипсизъм, въпреки че може да бъде заклеймяван от идеологически (забележете - не философски или научни) позиции, по същество съвпада с чистия реализъм, както е казал Витгенщайн. Само че за разлика от научния позитивизъм, той изначално предприема саморефлексивен критицизъм спрямо всякаква редуктивна субстанциализация както на обектното, така и на субектното - нещо, което лунарната наука не прави, нито пък е направено от класическия солипсист епископ Джордж Бъркли. Казано просто: трансценденталният метод не субстанциализира възприятието, напротив, физиката субстанциализира материята, при все че никога не е казвала ясно що е това материя, превръщайки именно Природата във въображаем субект на solus ipse-то под формата на паноптикум (универсален наблюдател, който унифицира разликите и отстоянията на гледанията, респ. разбиранията). Целта на субекта е самоприцелването - въпросът при Кант и трансценденталистите е в издействането на реалистичен солипсизъм, а не на мистичен, какъвто си го представят позитивната наука или окултизмът във възгордяванията си. Защото така или иначе дисциплинарната универсализация на субекта и при двата метода е факт, друг е въпросът, че в индуктивната наука това срамежливо се прикрива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Браво за анализа

    19 Яну 2021 13:36ч.

    “топ 10 на 19.01.2021 в 10:35” ни представя уникален анализ, който си струва да бъде развит в по-обширна студия. Капитализъм без държава е невъзможен. Митигиране на капитализма чрез присаждане върху него на социализъм неминуемо води до нацизъм и фашизъм, под външната форма на разглежданите в споменатия текст отмъщения. Така е станало през 33-та година в Германия, така, в още по-голяма степен, е днес в САЩ, потъпкани от мултифацетния нацизъм на пост-модернизма, родил недоносения монстер на културалния марксизъм. Достатъчно е да им погледнем бездарното знаме на “Repressive Tolerance”, за да се отвратим до дъно от нелепостите, които уж изразявали идеологията на тези спонтанни отмъстители, представени от отритнатите, бездарните, безотговорните и подънките на обществото. Друго освен тъпота облечена в думи, така че всеки недоволен от нещо да намери себе си в нея, няма в парцаливата идеология на нарочените им водачи. Насърчаване на спонтанната глупост им е знамето. Ще кажеш, щом това било, то само ще си отмине, както грипът си отминава сам като пиеш чай и пазиш стаята десет дни. Ще отмине, но онова, което е остане е пустошта след като африканските скакалци спонтанно отлетят в планините или треските и летвите с пирони от къщите, останали след цунамито.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Понеже

    19 Яну 2021 13:38ч.

    ни се предлага да четем философски спор между философи, цитиращи Кант, Хайдегер, Конт, които ползват понятия, които аз не разбирам и не мога точно да разбера, защото не разбирам какво значат понятията, то искам да кажа нещо философско, но с понятия от разговорната реч. Има монистки теории във философията, където се гледа или само съзнанието или само материята. И ни се казваше, че западът използвал идеализма за своите философски гледища, а в СССР и соц лагера използвали само материализма. И аз си задавах въпроса; А не могат ли да се разглеждат заедно и двата вида философии. Не съм професионален философ, а само учил висше образование във технически университет, където ни се преподаваше марксизъм ленинизъм. Гледах разни философски теории и теоретици и ми направи впечетление Хилозоизма. От хиле - материя и зое - живот. Но това беше философия, където се говорило за вис виталис, жизнена сила, психоид или нещо подобно. И се обяснявали нещата с Бог, и това било отрицателно за марксизма ленинизма. Но Енгелс дава най точното обяснение за живота в Антидюринг и затова аз реших, че философията и теориите и животът могат да се наблюдават отстрани и да се гледат и двата Аз - а на явленията, които съществуват във вид на философска диалектична система - ФДС, от два полюса, поле между тях, и нов зародиш на нова система.Или система от 4 елемента. Новото е полето между полюсите. Винаги явленията имат два полюса, а не един, както говори идеализма или материализма, които са монистки философии. Но можеш да видиш двата полюса, ако гледаш отстрани на явленията. Не може да разсъждаваш логично от точката на собствения си Аз и да предполагаш какво ще се случи само от съприкосновението на окръжността на личното ти пространство с окръжността на личното пространство на другия и да се опиташ да стигнеш логично до неговият Аз. Двата полюса при хилозоизма са материя и живот. Материята - мъртвата - има свойството отражение, което е доказано, а животът има белтъчна материя и свойството биологично отражение или съзнанието. Така, че да се говори за материализъм и идеализъм е направо нелепо. Ако човек има мечта или цел, която си поставя, то той генерира, измисля идеи как да си реализира мечтата или целта. Това е основата на идеализма и доброто, е че когато се говори за идеализъм, то се поставя на преден план човека, който има идея какво да направи, и че съзнанието определя битието, макар че идеята и съзнанието не са така близко. Но съзнанието или отражението на белтъчната материя служи на белтъчния живот да може да се движи или да преодолява светлина, топлина, релеф, други живи същества и да може да се движи и ориентира в Природата. Материя и живот са два полюса на явлението живот, полето между тях е реалността на Природата, а нов зародиш не знам, не съм откривал какво е. Може би нови форми на живот и нова материя. Но семейството има за полюси мъжа и жената , поле между тях - любовта и нов зародиш децата. Не може да се говори за джендър идеологии, където няма баща и майка, или няма мъж и жена. По същия начин обществата са ФДСистема с два полюса: капиталисти и наемни работници, поле между тях: интересите им и нов зародиш - двете нови класи, които са ай ти собственици, като Бил Гейтс и наемни работници, като компютърните и ай ти инженери. И понеже говоря за диалектична система то аз се опитах да вкарам диалектиката в хилозоизма, както Маркс я влага в материализма, а тя е открита от Хегел за идеализма. И успях. Но дотук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    19 Яну 2021 14:21ч.

    на 18.01.2021 в 13:58 Е кой ти казва, че същността на човека произтича от собствеността, статията не е за същността на Човека, а за типове държавно устройство, а основен ангажимент на всяко едно държавно устройство е да защити хората от посегателства, за да се развиват спокойно и като сеят, да пожънат, с уточнението, каквото са посели те самите. За целта трябва да можеш да ползваш това, което имаш като имот, земя, собственост. на 18.01.2021 в 17:09 Стига с тези капиталисти, собственост има всеки човек, най-древните са се учили да управляват всичките си ресурси, като се тръгне още от времето, което имаш и потенциалите, които са ти дадени, тялото като инструмент за действия в света. Учиш се да управляваш всичките си ресурси, дадени от Бога, за да си успешен като човек. Теорията на капитализма датира точно от когато датира и теорията на комунизма и двете съдържат неистини, но всяка се прави на успешна, като контрира другата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    19 Яну 2021 15:43ч.

    Ще се опитам тук да дам обобщен отговор и на трите текста (19.01.2021 в 09:28, 9.01.2021 в 12:15 и 19.01.2021 в 12:28), защото както и да се бяга от Джон Баркли, накрая пак се стига до него, ако се държи в разсъжденията непременно да се изхожда от субекта, от психологията му, от представите в самия него, създадени от неговия личен опит, от егоизма му. Това е изначалната предпоставка, да речем, при един Кант, която е изразена още в самото начало на есетата му и човек може да си спести много страници четене, за да разбере предизвестеното, а именно, че в края на пътя Кант ще пристигне пак при Джон Баркли. Изход от тази самовъзпроизвеждаща се ситуация не може да дойде умозрително. Изходът от тази задънена улица дава единствено обективната некорумпирана наука, която, между другото, прилага не само индукцията, но и дедукцията. Преди да спомена как науката се справя с неминуемото пристигане на философа при Баркли, ще спомена, като една, ако не концесия, но успокоение и за любителите на умозрителното, че науката е в състояние да разгроми по умозрителен път и натрапени ѝ нелепости. Забележи, акцентирам върху почистването от нелепости, които иманентно не са наука, но все още не са разкрити като такива (бих добавил, че са налице и открития чрез дедукция, приложена върху познати явления и факти, видяни в нова светлина, но да не усложняваме разговора). Когато иде реч за истински открития, отнасящи се до нещата в себе си, тоест, за неща, които са непостижими за никоя философия вгледана в пъпа си, каквито са практически всички големи философски школи и които, в крайна сметка, както казах, стигат до Баркли, истинската некорумпирана наука прилага един специфичен метод, така наречения “научен метод”, създаден още от Галилео. Този метод, за разлика от философския метод, което е и негово предимство пред философския метод, представлява симбиоза между обективното наблюдение и умозрителното, между перцепцията и непреодолимия обективен факт. Няма философска система, която да може да оспори обективното число, появило се върху циферблата на калибрирания спектрофотометър, отговарящо на точния нююанс на червения цвят характеризиращ изследваната ябълка. Колкото и да е различен отпечатъкът върху ретината на различните наблюдатели, а и пътят до съответните мозъчни центрове различаващи цветове, колкото и субектът да е незапознат с инструменталния метод, то, най-малкото, образованият няма как да не се съгласи с друг образован, поканен да погледне скалата. че числото на нея е онова, което всеки би видял, ако пожелае. Даже и дете, което не е запознато с числата ще се съгласи с това, че шарката е тази, а не някаква друга. А и за една врана може да бъде съчинен експеримент, който да демонстрира, че тя може да различи обективно една шарка върху екрана на спектрометъра от друга. Това е то, истинското, чисто, неокастрено рационално знание, свободно от суеверие. Това е истинската действителност “на субект-предикатната връзка” не преди, а след “самото й издействане в отсъждането” и която наистина възможна реалността (не фикционизма) на научното изследване. Тъй като взехме цвета на ябълката като илюстрация за това, че истинското качество на обекта като нещо-в-себе-си е обективно установимо единствено чрез методите науката, то съждения като това, че, видите ли, “всяка апостериорна връзка по истинност е симулативна, и тогава априорно-синтетичен произход имат само ония връзки, които отчитат въпросната симулация, а не я догматизират до универсално правило, изхождащо от всякога мнимата вяра в обективното съществуване на псевдоуниверсалии като Природа, Бог, Култура, Вселена и пр. ноумени, чието явяване е гарантирано само във феноменалното описание на биващото като ставащо, но не и като самоудостоверяваща се същност.”, са необосновани. Горният пример с апаратурното установяване на априорно-синтетичното не е само наука, но е и начин на установяване на факта, че узаконяване на същност преди съществуване е някаква фантазност, която макар и мислима, не върши работа, да го кажа така по-неглиже, както не върши работа и въображаемото подрънкване на монети в празния ми джоб. Прочее, няма такова нещо като "абстрактна тоталност без отчитане на акта на нейното полагане във всяко конкретно отсъждане, което не е задължено да бъде подвеждано под общия знаменател на някакъв фиктивен природен или теогоничен универсализъм.” Палитрата на природата е процес на откриване от страна на науката, а не е някакъв съдържател с особена форма, която художникът, прокрал палец през нарочната дупка, държи пред себе си с нанесените готови бои в очакване на четката да ги поеме, за да ги нанесе връз платното. Природата не ни е предоставила такъв разкош, а трябва да се борим с нокти и зъби, за да ѝ изтръгнем тайните. Умозрителното изтръгване на тези тайни е като генералът, който си реди оловни войничета на бюрото и така във вображението си печели битките, докато войниците му са в кръчмата с халба в ръка, обградени от прелестни госпожици. И, разбира се, няма защо да добавяме, че изследователският инструмент веднага се справя с неверни твърдения, че, видите ли “чистата способност за универсализация е извън времето и пространството на която и да е апостериорно положена универсалност.” Ако беше така, то апаратът, не ние със субективния си опит, нямаше да регистрира нищо. Така се справяме също и с въпроса за избора, който при науката е неизбежен, докато при философията е умозрителен, често даже милозлив. Ето защо, не науката, а философията е обречена, особено предвид превземащия ни вече изкуствен интелект. Това е донякъде плашещо, но то ни плаши, защото днес пред AI ние сме в положението на пещерния човек, уплашен от пукането на всяка съчка, нежели от гърма дошъл откъм планината след светкавицата. Симбиозата, за която стана дума, анализира истината за суровата реалност, другото са някакви напълно необосновани психологически привнесени страхове, че имало някакво нещо друго, което още по-пълно и предварително било характеризирало червения цвят на ябълката, нещо, до което само философията могло да достигне по чисто умозрителен път, разкъсвайки съчинения от самата нея ноумен. Това е някаква самофлагелация, призвана единствено да запази удоволствието от играта със стъклени перли. Оценявам този момент, както разбирам и страстта на пушача, но тази страст може до бъде и пагубна. Обаче, кой съм аз да отнемам удоволствието на другите. Да, наистина, науката отнема това удоволствие, но за някои пък да бъдат трезви е по-голямо удоволствие от удоволствието след инжектирането на дозата хероин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    19 Яну 2021 16:47ч.

    Поправка: Джордж Баркли, не Джон Баркли. Става дума за философа-солипсист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • реално

    19 Яну 2021 17:42ч.

    Някакви русофоби, анти-ссср, антилеви, се изказват, че един Москвич от соцът е струвал много скъпо - колкото Нисан Кашкай. Е, И? Един телевизор Сони 21 инча е бил преди 40 години на цена 800 долара. При инфлация 300%, сега какъв телевизор струва 2400 долара, вероятно ОЛЕД 63инча. Ами компютрите? Но тогава 100 000 коли си купува работникът, сега 50 000 трошки, ... Почти през цялата социалистическа епоха фаворит по продажби на българския пазар е “Москвич”, който през 70-те години е пласиран в около 28 000–30 000 броя годишно (15 000 от които монтирани у нас), но през втората половина на същото десетилетие призовото място, макар и за кратко, е заето от “Лада”, от която в този период вече се произвеждат стотици хиляди бройки, а у нас се продават около 32 000–33 000 автомобила годишно (от изнесените числа ясно личи, че тези две марки фактически представляват общо 2/3 от годишните продажби на местния пазар). Тоест тогава са купувани по 100 000 леки коли годишно, нови. Сега също са с дизайн на около 15 години, и като технически прогрес, НО ТОГАВА СА БИЛИ НОВИ, а в САЩ по него време работниците също са карали 15 годишни коли стари, дървени комбита и пикапи от 50те. Ладите-фиатите-жигула в Италия са карани само от доктори и бизнесмените. Общо леките коли са се увеличили с 57 хиляди през 2019 г., в днешна България. Новите леки коли са 15 хиляди годишно, не от работниците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • обективността на обекта е издействана субектно, а не самостойно съществуваща

    19 Яну 2021 18:29ч.

    Няма такова нещо като обективно наблюдение - наблюдава винаги наблюдаващ субект. Игнорациите от научния метод са дисциплиниращо удобни, но не отменят съществуването на субекта, както и явяването на предмета в назоваващото отношение откъм наблюдаващия/назоваващия. И не квалифицирайте Кант така, както го правите - така рискувате да Ви обвиня в некомпетентност. Кант е трансценденталист, той се занимава с критика на класическата метафизика, а не със самоцелни умозрения, утвърждаващи нерефлексирани съдържания или научни обекти, изплъзващи се на конструктивния схематизъм на разсъдъка. В този смисъл той ясно е очертал границите на априорното и аподиктичното знание, за разлика от Галилей, който изобщо не се е занимавал с това, той (Г-й) е изпълнявал задачи, свързани с класическата механика и физиката. Опитите Ви за метафизическа фундаментализация на физиката в класически дух в този смисъл пред мен няма да минат - може да си ги прокарвате пред позитивисти, хора, неинтересуващи се от философия или в рамките на първите степени на образователния процес. Никой не отменя обекта в познанието, тук говорим за самозатварящи се и догматични опити за игнорация на неговото конструктивно или конститутивно изобретяване в картината на света, която си строи познаващия субект. В този смисъл Ви препоръчвам внимателно да прочетете самия епископ Бъркли, който например в своето произведение "Три диалога между Хилас и Филонус" никъде не отрича появата на обекта червена ябълка или който и да е друг съзерцаван обект, нито това, че цветът й може да се окаже еднакъв за всички (разбира се, ние сме били приучавани да го виждаме като еднакъв, но това към момента е друг контекст) - той отрича само това, че има материално-субстанциален предмет извън възприятието, а то е идеално, асоциативно спрямо целокупната предметност в качеството й на субективен опит, смислодаряващо, дискретно, конкретно и т.п. В този смисъл няма никаква чисто философска или научна ценност дали ще обвините някого в солипсизъм, защото по същата идеологическа логика, ала с обратен знак, аз бих могъл да Ви обвиня в лунарен подход, изпадане в пасивен (нерефлексивен) синтез при подемането на предметност (т.е. безадресни голи факти), което игнорира смислодаряващия фактор и гаранта на синтетичната връзка помежду им, която е дадена преди всичко във възприятието на възприемащия и никъде другаде. Така че философската рефлексия не оспорва явяването на обекта, тя оспорва неговата въобразена самостойност извън субект-обектната връзка, което си е една процедура твърде далечна от стерилизациите, които би следвало да бъдат издействани от една чиста наука. Истинският търсач на истината не се интересува изначално от никакъв критерий, идващ от някаква си мнима обектно-материална самостойност - той се интересува от най-общия (първичен) вид на познавателната ситуация, в която всякога отнапред попадаме, за да имаме максимално изчистено от догматизъм и излишно умножаване на същности (т.нар. бръснач на Окам) изследване на началата в познанието. Онова, което предлагате Вие, е тъкмо игнорация на началата, което игнорира философията и затваря изначално конструктивния изследователски подход, при който инициативата в познавателния процес не е отдадена на мним универсален агент, съществуващ нейде в облаците или представляващ обект на догматичната Ви вяра в универсалност преди универсализацията, а принадлежи изцяло на субекта, чиито разсъдъчни способности са дедуктивно всеобщи и същевременно конкретни, иманентни на самото конкретно явяващо се, представляващо единство на сетивно и когнитивно в границите на отрефлектирания наглед, до който в априорно-критическия си анализ се е домогнал именно Кант, а не Галилей.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • малка поправка

    19 Яну 2021 18:44ч.

    От бързане съм написал, че Кант се занимава "с критика на класическата метафизика" - правилното е, че той се занимава с критика СПРЯМО класическата метафизика от позициите на актуализираната априорна способност - критиката на чистия разум. В този смисъл физическата картина на света не е абсолютно фундаментален (несимулативен) гарант за реалност на явяващото се, а само вторично абсолютизиран такъв, доколкото съжденията на науката физика са само частен случай на всеобщата форма на разумно установяване на връзка по истинност (във физиката обикновено тази връзка се отнася до материални обекти, еднозначно определими в своите съотнасяния), т.е. светът може да бъде напълно релевантно описан съобразно други базови пропозиции, които изискват друг тип опитен консенсус, което и предполага разлики в културите, мирогледите, предразположеностите, епохите при използването на един или друг описващ дискурс. Приемането на определен дискурс за фундаментален е вид избор на субекта, а не обективна необходимост, доколкото пък необходимата връзка между обектите се издейства формалнологически, а не материално-физически, т.е. предметите не се свързват помежду си извън субективния синтез на възприятието, тъкмо затова и става дума за реалността като симулакрум, сиреч интерпретативно изобретение откъм възприемащ субект с всякога условна, обстоятелствена, конвенционална стойност спрямо определени обичайни нагласи, подредби, игри или подръчности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • измерването е форма на устойчиво отношение на субект към обект и изначално не изразява никаква стойност сама по себе си

    19 Яну 2021 19:35ч.

    Ще си позволя един дълъг цитат: "...истинската некорумпирана наука прилага един специфичен метод, така наречения “научен метод”, създаден още от Галилео. Този метод, за разлика от философския метод, което е и негово предимство пред философския метод, представлява симбиоза между обективното наблюдение и умозрителното, между перцепцията и непреодолимия обективен факт. Няма философска система, която да може да оспори обективното число, появило се върху циферблата на калибрирания спектрофотометър, отговарящо на точния нююанс на червения цвят характеризиращ изследваната ябълка. Колкото и да е различен отпечатъкът върху ретината на различните наблюдатели, а и пътят до съответните мозъчни центрове различаващи цветове, колкото и субектът да е незапознат с инструменталния метод, то, най-малкото, образованият няма как да не се съгласи с друг образован, поканен да погледне скалата. че числото на нея е онова, което всеки би видял, ако пожелае. Даже и дете, което не е запознато с числата ще се съгласи с това, че шарката е тази, а не някаква друга. А и за една врана може да бъде съчинен експеримент, който да демонстрира, че тя може да различи обективно една шарка върху екрана на спектрометъра от друга. Това е то, истинското, чисто, неокастрено рационално знание, свободно от суеверие". Първо, предимство никакво не виждаме, доколкото такава симбиоза е установена и описана още от Аристотел в неговата "Метафизика" - цялата обективност на факта е дадена в нечия субективна перцепция (откъм фактора) и никъде другаде, с което не отричаме факта, отричаме обаче претенциите на физиката за еднозначна интерпретация и редукционизъм, свеждащ всичко налично до измервателен индекс. Защото във физиката подобен редукционизъм може и да минава, доколкото физиката е наука, абстрахираща се от живи субекти или хуманитарно-нормативни обекти, притежаващи съзнание и определени степени на свобода и непредсказуемост в реакциите и интерпретациите си, но той би станал вече неприложим или даже вреден в науките за живото и особено в науките за човека, претендиращ творчески да преобразява себе си и света си съобразно повелите на душата и духа си, а не на "желязната природна необходимост", която си е въобразила физиката за някакви нейни си удобства. И задача на философията не е да оспорва общосподелимото (което не го прави обективно в стария субстанциален смисъл!) число при измерванията, а да анализира методите, спрямо които е била издействана от заинтересован субект - експериментатор или наблюдател - въпросната обективация, за да бъде възможно измерването. Въпросната обективация представлява очевидно дисциплинираща процедура, доколкото ни задължава към конвенционални стойности, нямащи никъде и никакъв аналог преди условността на конвенцията, която е поела задачата да подсигури измерването и да го увековечи според целите на физиката на твърдото тяло да речем, чиито процедурни похвати са общо взето най-догматизирани и най-малко отворени към постнекласически фалсификационизъм. Излишно е пак да повтарям, че това дисциплинарно подсигурява валидността на експеримента спрямо изискванията на уравненията на физиката, но математическите (чисто количествени) методи не са единствените възможни методи за обяснение на едно или друго явление - те просто са се оказали епохално удобни от времето на Галилей насам, затова и са били официализирани. Официализацията им обаче не отменя нито съмнението, нито рефлексията, както е забелязал ощше Декарт, който наедно с това, че е перфектен физик и математик, е продължавал да отстоява неприкосновената територия на метафизиката да бъде коректор на догматичните увлечения дори и в рационализмите за частни цели, само че, за разлика от Кант, си е останал само при умозрението, дори и в рамките на интересната онтологична дуализация на материята и духа, която предлага в субстанциалистките си увлечения. И тук няма да заемам концепти от физиологията на ВНД като "отпечатък върху ретината" и "мозъчни центрове" - всичкото това са техники на описание, които правят опити за легитимно уеднаквяване на интерпретацията според каноните на модернизирания дискурс, но по никакъв начин не преодоляват съдържателната конститутивност на явяващото се именно като концептуално обусловен обект, а не "обект сам по себе си", както си въобразяват учените-позитивисти. Защото последните може би си вярват, че е възможно явяване извън нечии заинтересовани интерпретации, които са всякога условни и оспорими от други определени позиции, и даже правят упорити опити да игнорират именно издействащия интерпретативно-концептуален момент за сметка на самостойно предметния (стационарен) такъв, но това може да бъде квалифицирано само като една лоша метафизика (в стария смисъл) и нищо повече - и въпреки заявките за физически или физиологични пропозиции, които използва... Обективността сама по себе си не е никакъв изначален критерий за истината, а именно характерът на връзката между обектите, която се създава в ума на заинтересования интерпретатор, който избира метода, текущото целеполагане и крайните цели на изследването. Например едно необучено бебе едва ли би реагирало на червено или синьо по същия рутиниран начин, по който реагира едно вече умеещо да говори дете. Вярно, то се обучава в опита, който може да бъде характеризиран като материален, но ония, които го обучават, са заинтересовани субекти, а самият процес на ученето е не самоцелно-практически, а сложно когнитивен и психолингвистичен. Чел съм книги (например на Кастанеда), в които ясновидци, умеещи да превръщат възприятието си в такова на гарван, твърдят, че гарванът не различава цветовете както човека, напротив, в неговия перцептивен спектър доминират преобладаващо нюансите на сивото - от сребристо-белезникаво до графитно сивото. Естествено, че дори и да реагира по определен начин на онова, което има някаква измеримост съобразно конвенциите на човешкия спектър, той едва ли би си го "интерпретирал" според концептуалните възможности и измерителните единици на човека, особено когато човекът, а не гарванът е в състояние да възприема спектър, съдържащ червеното. Изтъквайки различията, можем да дадем примери с далтонисти или представители на други култури, които за първи път се сблъскват с нашата - при тях също едва ли бихме могли да говорим за изначално потъване в конвенцията, която им предлага привичният западен перцептивен опит. Още по-фрапантни неразбории биха се появили със спектрометъра, който е апарат, уред, достъпен само за хората, притежаващи минимум базово образование за западната цивилизация - в тоя смисъл, един абориген от Тасмания, който не е приучаван никога към работа с такъв уред, не само няма да има никакво понятие от конвенционалната мерна единица, но и никога не би имал априорна концептуална представа, че това е изобщо техническо изделие, просто защото културните му граници (на неговата примитивна квазиинструментална културна тренираност) никога не са били прекрачвани до този момент - значи ще се налага обучение, т.е. апостериорна конвенция и познавателна манипулация, която да го направи адекватен, а не защото именно той бил изначално неадекватен спрямо "свещената и неприкосновена обективна истина" на западната цивилизация. Същото е и с детето, което все още не е запознато с числата, но вече е запознато с шарката - а какво правим с бебето, все още неумеещо нито да говори, нито приучено да различава цветове - при всички случаи то ще се нуждае от идеалните вербализиращи понятия (по парсънз - глоси), които тепърва биха инструментализирали опита му в духа на обичайните ежедневни хабитуалности, за да започне споделянето на един общ физически универсум, който с нищо не е изначален, а само подръчен, доколкото бива симулиран и поддържан само в концептуалните ни обяснения и повторения и никъде другаде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наистина е време да прекратим коментарите, за да не обременяваме четящите

    19 Яну 2021 19:55ч.

    Що се отнася до "философската обреченост пред напиращия изкуствен интелект" - това не е обреченост на метода или на субекта, а на поетата общностна спогодба, която приемаме за определени цели. Това нито би могло да отмени критиките спрямо концепцията за изкуствен интелект (впрочем за мен такъв няма, и освен че имаме неправомерна подмяна на психологическите понятия, налице е само определен числов операционализъм и типове алгоритми, модулирани на основата на принципа за чистото количество), нито е предпоставка за обратен редукционизъм на извечно преучредяващия се субект до някакви твърди и непреодолими форми на обективация, както неправомерно си ги представя обективната наука. Защото човешката участ може и да е свързана с един такъв дигитален и машинен редукционизъм на хуманитарно-човешкото, но философски деструктивиращия и деконструиращ субект, ако е подготвен и бдителен, всякога ще намери начин да се изплъзне на всякакъв род обективации, и никога не би допуснал колосалната глупост, която допускат повечето от събратята ни, включително и някои учени - да обективират съзнанието си, да се окажат пленници на манипулации, при които манипулаторът отвън би оставал опасно неиманентизиран/неотрефлектиран, т.е. незабелязан от винаги безкрайно конкретната и дискретна деконструктивна процедура на репрезентатора, който съм аз, издействащо друг на самия себе си, който няма(м) изначална същност, и който априори не е/съм машина, нито организъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нека само да добавя относно примера, който сте взел от репликата на Хегел спрямо Кант...

    19 Яну 2021 20:23ч.

    И когато казваме, че не е задължително съществуването да се предопределя през същност (както Сартр), с това не искаме да отменим същността на едно или друго, а само указваме, че същността се издейства постфактум на живата ни поява изобщо, и в този смисъл няма априорни същности, има само апостериорно издействани от субекта същности в процеса на повторенията и приучаването. Това, на свой ред, не затваря човешкото в предопределението, а напротив, отваря дискурса и за други същностни възможности пред човешкото, които обективната наука на свой ред, напротив, затваря, именно догматизирайки "неща в себе си" в качеството им на предварително издействана винаги и навсякъде същност, каквито са същностите в класическата физика, да речем... що се отнася до Хегеловите софизми спрямо Кант за талерите в джоба, те са некоректни спрямо чистата феноменология на възприятието (за която изначално няма значение дали сънуваш или мъченически копаш на нивата), доколкото като описателна процедура, тя би следвало да не пропуска нито един феномен от явяващото се, а не така грубосетивно да свежда всякога цялостната конфигурация на явимото до социално-практицизиран опит от разочарованията на безпаричния работник или селяк. Всеки умен човек би схванал, че тук нещата са разнопорядкови - и не е работа не само на философията, но дори и на индуктивната наука да се занимава с едни или други битови притеснения на безпаричния еснаф, който на всичкото отгоре навярно се е зазяпал и някоя циганка джебчийка в суматохата му отмъкнала талерите... или изобщо не забелязал скъсания си джоб, та талерите му изпаднали нейде по пътя към бирарията... Тоест, с такива условни подръчни реалности не можеш и не бива да преборваш феноменологията на Кант, защото, въпреки че си Хегел, самият ти изпадаш в безкрайно нелепо и неколегиално положение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    19 Яну 2021 21:07ч.

    До 19.01.2021 в 18:29 и 19.01.2021 в 18:44: Напротив. Ако изключим пожелателното мислене, линийката е онова, което обективизира наблюдението за дължина. В синтетичната активност на производство на знание, субектът не наблюдава, а е само някакъв второстепенен регистратор, който няма избор. Кант дава избор на субекта, като забравя за линийката и се отдава на разглеждане единствено на психологията на субекта и така достига до погрешния извод, че пространството (а и времето) било се пръквало единствено, когато субектът наблюдавал външния на него обект, за да си състави представа за този ноуменален обект, та сетне да си я подлага на вътрешните си интуиции и обсъждания. Пространство имало според Кант, доколкото обектът въздейства, върху субекта. В момента в който субектът загубел интерес към обекта, пространството се превръщало в нищо. Галилео приключва категорично с такъв възглед (линийката). Жалко, че и считани за големи философи като Кант не са се погрижили да попрочетат малко стари източници, а и да помислят малко, преди да сядат да пишат трактати. Научният метод, основан от Галилео, в никакъв случай не отменя съществуването на субекта (мисля, това вече го споменах по-горе, когато говорех за симбиозата), но Галилео дисциплинира субекта да не се взема за повече от това, което е, тоест, да се дисциплинира, че е само участник в изучаването на света, а не нещо повече, а не негов творец, като изведнъж му хрумва, че назоваването било от значение, а не истинското значение на фактите, които сам субектът не е в състояние да установи коректно. Коректното установяване на фактите може да се извърши единствено чрез симбиозата човек-апарат, или човек-линийка, или, да речем, човек-махало на Фуко. Без махалото на Фуко за субекта Кориолисовата сила ще е тера инкогнта. Не е възможно само със силата мисълта, независимо от това колко добре е дефинирала априорностите си, да се узнае за бактериите без Льовенхук и лупите му, които той е търкал ден и нощ с фината шкурка, докато придобият оня блясък и гладкост, които ще придадат онези им свойства, които никоя философия няма в арсенала си. Относно специално Кант, то той не се занимава с нищо друго, освен със самоцелни умозрения, на които е закачил табелата, че са критика на нещо, което и то самото е самоцелно умозрение, след като се вземат пред вид откритията на Галилео. Вече обясних с прости примери защо. Едно е да приютяваш някого в сърцето си като герой, докато съвсем друго е да включиш обективните си сетива, когато четеш черно на бяло написаното от него (от Кант). Кант не ни е родител, за да го обичаме така както без капка обективизъм обичаме собствената си майка. Подчертавам специално, че е твърде ограничено да се разглеждат откритията на Галилей единствено като чиста механика. Нима не е Галилей онзи, който свежда единствено до локомоция погрешното рабиране на Аристотел за движението и то, коригирайки Аристотел и в този му редуциран вид. Сега, познаващият субект може да си строи каквато си иска картина за света, той може да обича да гледа света и поизкривен след две-три водки. Онзи обаче, който наистина иска да познае света, няма да мине само с Кант. На такъв истински любознателен, Галилео му е като роден брат. Просто няма да може да мине без Галилео. И, да, Галилео се справя и с епископа Баркли—да си спомним за линийката, спектрометъра и махалото. След тях, Баркли вече изглежда като човек, заел се да пише любопитни небивалици. Малко ли такива харипотърци се навъдиха и напоследък, от безинтересни по-безинтересни. Не стават даже и за приспивна литература. Колкото до обвинението в лунарност, защо е отправено към мен? Аз съм само един невинен регистратор на нещо, от което мога да избягам само ако си заровя главата в пясъка подобно на щрауса. Лунарното обвинение може да е само към линийката, но тя няма да го чуе, защото, както и спектрометърът, тя няма уши и само си мери, пък кой разбрал, разбрал. Колкото до смислодаряващия фактор, той идва после. Първо житото, после мелницата, за да придаде смисъла брашно на зърното. Какво ми предлага Кант? Как да съм сигурен, че онова, кето ми предлага не е тухла за смилане, защото, видите ли, той такава критика на чистия разум бил сътворил, че тя е тази, която така ще смели представите ми, че ще докара истинското познание. Ами, ако представите ми са за тухла, а не за зърно, вследствие на психомоторните ми особеност, пък то се окаже и отгоре, че и нещото-в-себе-си било тухла, тогава за какво ми е Кант, докарал ми тухла на прах? Пак казвам, ако съм с всичкия си и трябва да си опека хляб, без Галилео няма да мина. Така, добре въоръжен с Галилеевите такъми, за да си осигуря хляба, духовния в това число, хич не ми е притрябвал някой, който ще ми оспорва вече неоспоримото, с неговата вече изяснена субект-обектна връзка, както и ще да ми се тръшка някой, че истинското брашно ми било дошло по някакъв си привидно стерилен път. Аз няма да назовавам пътя, защото гледам къде съм пристигнал. Ако съм тръгнал за Варна и съм пристигнал във Варна даже и с триколка, няма да му намирам много махна, ако пък Кант щеше да ме заведе в Бургас. Да си пожелаем да тръгнем от началата на познанието, а пък да получим стрити тухли вместо брашно, защото хич не е очевидно, че Кант ще ни осигури брашното, което Галилео гарантира, хич не символизира в моята книга достигането на истината от истинския търсач. Истинският търсач на истината, колкото и да се интересува от “най-общия (първичен) вид на познавателната ситуация”, той никога истинно няма да познае тази ситуация без помощта на Галилео. Точно методът на Галилео почиства от догматизма, докато оголеният Кант единствено създава догматизъм под формата на някаква своя необоснована критика, въпреки че на някои им се струва, че бил прилагал бръснача на Окам. Не, не го прилага. За да го приложим въпросния бръснач, трябва пръво да сме сигурни зърно ли ще мелим или тухли, което Кант не може да ни каже. Галилео може. Аз, разбира се, не игнорирам началата, но само когато са истински, осигурени ми от Галилео, а не измислени някакви, хрумнали на Кант. Сега, също така, в никакъв случай Галилео не трябва да се схваща и като някакъв фанатичен емпирицист. Той сам ярко се възмущава от подобен подход в своя “Диалог …”. Да не говорм, че тъкмо Галилео доказва, че универсализацията хич не е единствено в субекта, чиито разсъдъчни способности хич даже не са “дедуктивно всеобщи”, нежели “същевременно конкретни, иманентни на самото конкретно явяващо се, представляващо единство на сетивно и когнитивно в границите на отрефлектирания наглед”. Не изписах ли вече толкова текст, придружен с примери, с който доказах точно обратното? С тези примери и силния акцент върху Галилео също така доказах, че следното е фактически напълно неиздържано (може да се мисли така, но то е израз на погрешно мислене): “физическата картина на света не е абсолютно фундаментален (несимулативен) гарант за реалност на явяващото се, а само вторично абсолютизиран такъв, доколкото съжденията на науката физика са само частен случай на всеобщата форма на разумно установяване на връзка по истинност (във физиката обикновено тази връзка се отнася до материални обекти, еднозначно определими в своите съотнасяния), т.е. светът може да бъде напълно релевантно описан съобразно други базови пропозиции, които изискват друг тип опитен консенсус, което и предполага разлики в културите, мирогледите, предразположеностите, епохите при използването на един или друг описващ дискурс.” Не, ако искаме да си останем с всичкия си, то категорично трябва да се съгласим с много депресиращото, но единствено истинно съждение, че светът не може да бъде описан достоверно по никакъв друг начин, освен чрез методите на истинската, некорумпирана, наука, чийто основоположник е Галилео. Това не е просто някакъв вид избор, а е изначална непременност, която никаква философия не може да отмени. Субективното свързване на обектите няма как да съркумвентира онова, което ни учи Галилео—да си спомним за тухлата и зърното. На някого симулакрум може да изглежда като много драга дума, но защо да слушаме объркания Фуко, след като може да чуем истинския Фуко, които никак не потвърждава илюзиите за някаква си интерпретативност на истината и реалността?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    19 Яну 2021 21:29ч.

    Защо да спираме коментарите на най-интересното? Не виждам някой да е възнегодувал. Няма ли да е интересно и други да се включат в разговора? Вече видях един текст (Понеже на 19.01.2021 в 13:38), припомнящ си марксистко-ленински тези, но просто нямам време да му отговоря. Разбира се, не знам дали Гласове нямат някакво ограничение за броя на коментарите. Иначе, аз съм на линия, ако трябва да се пренесем някъде другаде, но нямам нито Фейсбук, нито нещо друго подходящо. Имах два-три мои лични форуми, но отдавна не съм ги отварял и не знам в какво положение са. Сега сядам да пиша отговори на последните текстове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • субектът не винаги предполага човек в интерпретациите... и има случаи, в които хетерономните детерминации нищо не решават именно защото предрешават

    20 Яну 2021 0:23ч.

    Няма "истинско значение на фактите" изобщо, има всякога конкретно издействащо означаване откъм фактора, пък било то и навикът да повтаряме откъм легендите на доминантната медиация. Няма само перформативен "субект", има парадоксално самопреучредяващ перформативите екзогенен субект на ситуацията, който я рефлексира и форматира без оглед на апостериорни условности и ендогенни привидения за субект, т.е. не просто пасивно подемащ общозначимия наратив участник в спектакъла. Субектът няма избор само когато е ендогенен на историята, но не и когато поема събитието на трансцендентализацията като асамблирана световност отвъд ролевото (перформативно) съучастие, т.е. отвъд тотализиращото сказание за абсолютно пространство и време. Когато говориш за субект, ти подразбираш случаен човек и съучастник, когато Кант говори за субект, той е разпознал такъв един съучастник не просто като емпиричен човешки индивид, а през идеята за човешки субект - като трансцендентална илюзия на конструираното в опита човешко. За теб важат правилата на антропологията от прагматично гледище, за него тези правила са отчетени, но преоценени през естетика, аналитика и диалектика на регулатива на посочената идея за човек, който не предрешава човешкото преди да го решава всеки път наново, т.е. отговорно... и който всякога вече диалектически самокритицизира своята естетика и аналитика... и следователно не взема никаква своя онтологична принадлежност извън конструктивния потенциал на идеята за човешка общност. Да, Кантовата трансцендентална естетика работи с психологически терминологичен език, но той е по-близо до съкровения характер на чистата априорна форма на обяснението, отколкото физическият такъв. Няма как езикът на саморефлексията да не бъде душевно и формално предразположен (вместо предметно и материално), след като трансцендентализацията е предприемане на производителност откъм съзнание, което издействащо конфигурира в интерпретацията на биващото (където и в крайна сметка то се явява), а не откъм обекти, които биват конфигурирани. В този смисъл за Кант пространство и време са виртуални форми на нагледна естетика, а не реални свойства на материята, която пък си остава неясно какво друго, освен чиста категория на метафизиката, която физиката използва като фундаментална подпора, но не анализира, защото става страшно за предмета и ограниченостите, които сама си е наложила. Така че "синтетичната активност по производството на знание", тогава, когато се оказва само световна, би следвало да изключва друг статус на човешки субект, освен перформативен - за това впрочем вече говорихме. Когато обаче вместо на медиативен генетичен анализ, синтетичната опитна ситуация бива подложена на генеалогия, при която готовите практически ориентирани тривиални решения повече не важат, защото биват проблематизирани от самото начало, за да отделим аподиктичното от асерторичното и априорното от апостериорното, тогава нещата започват да изглеждат по коренно различен начин. Субектът, издействащ трансцендентализацията се оказва чиста форма, а не част от конфигурираната материя, цяло, а не част, действителен като издействащ значенията, а не възможен като означеност чрез еднозначно подвеждане под условно реалната власт на господстващ медиатор... респективно затова и пространството и времето са вече преразпознати не като реални и физически (само количествено измерими), а виртуални и производни на възприятието (качествени, интенционални на преживяването). Това, че смислодаряващият фактор идвал "после" спрямо физическото време на света е само трансцендентална привидност - защото за Кантовия трансцендентализъм и феноменологиите след него няма време преди отрефлектираната ситуация, конфигурираща предметността в цялото на нагледа, нито пространство в същия смисъл - защото няма метафизическо време и пространство преди времето и пространството на полагащото описание. Физиката го допуска, но компромисът е голям, доколкото обектното конфигуриране и измеримости започват да зависят от хипостази на класическата метафизика като потенциална безкрайност, безкрайна делимост, количествен редукционизъм, телесен редукционизъм, метричен конвенционализъм и пр. метафизични нагаждания. Т.е. няма абсолютно време преди времето на всякога конкретно и трансцендентално несъпоставимо измерване спрямо определен (изначално произволен) момент на полагане, нито пространство преди предметната конфигурираност на отстоянията между нещата в трансцендетално отрефлектираната система съобразно (пак изначално произволна) реперна точка на отчитане на разликите и отстоянията в недетерминирано отрефлектираната системна естеза. Както виждаш, има си при Кант и последователите му релевантен терминологичен апарат и за конкретната тоталност, която обаче е реална не поради истинността на материята като същност в себе си, каквато на пръв поглед изглежда да е, а само в последствията на едно всякога дискретно, несубстанциално виртуално нейно форматиране. Така са избегнати грешките и увлеченията на физическата фундаментализация, която е най-лошата възможна метафизика, доколкото, както казахме, за разлика от психологията, не може да си позволи да бъде рефлексия откъм соларното изначалие на чистата форма на биващото, а само лунарно се индуцира откъм обичайността/тривиалността на нещата с техните случаййни медиативно индуциращи завихряния. То неслучайно и в етимологията на самата дума не-що, не-то изразява една такава липса на желание за познавателна прозрачност, при все че физиката си го издейства посредством хипостазното предоверяване в "истинската реалност на материята" (неведнъж квалифицирана от мен като самата глупост!) и чрез развихрянията на предимно репродуктивното въображение на занимаващите се с нея. Така и не видях в примерите Ви как Кантовият метод отменя намерението Ви ако тръгнете за Варна, да се озовете именно там, а не в Бургас, и с какво едно пространство или време като виртуални форми на чистата естеза биха попречили на това, но щом Вие сам се разбирате, това за мен повече не е от значение, защото очевидно с примерите си чукате на отворена врата. Вие така и не разбрахте или не искате да разберете, че възможните описания на света са езикови игри, които избираме или използваме за удобство, и това, че аз бих използвал терминологичния език на психологията за да опиша - както съм решил - по-удачно преживяването си не ме прави отрицател на физиката или на апостериорната ми способност за количествени измервания - забележката при моя метод е забелязването на това, че човекът не се свежда само до медиации, а той, разполагайки с вариативност на интерпретациите си за определени ситуации може и да се постави отвъд тях, че универсумът може да бъде не само реално-абсолютен, но и дискретно интерпретативен, че единни и еднозначни интерпретации не само не са препоръчителни във всички области на знанието, но даже и в определени науки, които са ориентирани повече нормативно и субектно и тъй нататък... И не ми говорете че във физиката имало субект като обект на теоретико-емпиричен анализ - това, че той се бил подразбирал, не значи, че физиката работи с него на обяснително ниво, както впрочем тя не работи и с материята, а пак само я подразбира. Пак ще го повторя, няма такова нещо като "изначална непременност", когато се изхожда от разлики и отстояния, които винаги изразяват първо качество на преживяващата интенция, освен количествени статистически подвеждания под конвенционално условни мерни единици - тази изглеждаща да е "изначална", съвсем не е такава "непременност", защото единствената изначална непременност е самата чиста форма на връзката на мислите ни по истинност, които и издействат интерпретациите. Ако кажа например, че главата ми е пълна с въпроси, едва ли имам предвид буквално това, че въпросите са някъде в черепната ми кутия - там е навярно някаква пихтиеста вгъната органична маса, която наричам мозък и съм приел по физическа, респ. физиологична, повеля за "орган на мисленето", макар цялата последователност на обясняващата ми интенция да е изначално извън мозъка и даже извън главата ми - главата ми е само елемент от цялостната конфигурация на феномена, който субектът вече е събрал и който се явява под формата на свят като цяло... този феномен не е в никое изначално пространство и никое изначално време, той не е част от никаква изначална история, освен ако не изпадне в нетворческата тривиална глупост да си я въобрази и се вкопчи в нея като "самата естествена история на света" именно в последствията на въпросното вкопчване. Но това е вече някаква друга история, не моята. И нейната количествена мяра (по системата SI) не е от моето качество. И нейната истинност е обективно ценна за някой друг, или може би все пак за Никого, пред лицето на трансценденталната си нищожност и принципна вариативност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прочее... "истинския Фуко"

    20 Яну 2021 0:41ч.

    ... може да се окаже тъкмо обърканият Фуко, а оня, пригладения с костюм и вратовръзка, тоя път да не е чак толкова отявленият костюмиран диверсант, който днес на вечеринката по късна доба все още не си е позволил да заплашва "наукаТА" с нейната изглеждаща непоклатима некорумпирана реалност. "Истинското" се полага съобразно конкретен адрес на изказването, при това спрямо определени приоритети, чийто овластяващ вектор никога не е едно и също лице, дори и когато става дума за сертифицирано "същото лице".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ако представите ти са за тухла, а не за зърно, това по какъв начин отменя Кантовия метод? Редът и връзката между представите не отразяват реда и връзката между нещата, а тъкмо я налагат - това е всичко, което иде да ни каже Кант

    20 Яну 2021 1:22ч.

    Субектът не е "изначален творец", Кант не мисли такова нещо, явно малко или никак не познавате метода на Кант. Субектът е само медиатор между трансцендентното и иманентното, при което няма как да се окаже част от материята, а нейна чиста форма - тъкмо това не го обективира изцяло, както си е внушила физиката, за която са непознати апориите на биващото като не изцяло позитивно значещо. При това той (субектът) не притежава спонтанен и автономен интелектуален наглед, който да дава в едно единството на нагледа и цялото наше познание, а само сетивен такъв. Тоест, субектът остава разделен между формата и съдържанието на издействаното познание, доколкото е самата граница между отсамно и отвъдно, както и между спонтанно и рецептивно в неговото представяне. Тоест тук творческият момент при субекта е само в това, че той си представя биващото под априорната форма на обект (идея за обект), но за изпълването му със съдържание той трябва да се доверява на сетивните нагледи, т.е. на материята на света. Но тук разликата с подхода на науката физика е този, че физиката предприема материята без оглед на субектовата творческа способност за преинтерпретация на биващото (защото не е задача поне на класическата физика интерпретативно да преучредява материята на нагледа посредством фалсификационни/неутрализационни спрямо физическите й характеристики изказвания), и доколкото физиката не работи с нагледни единства, тя се самозатваря в предпоставената реалност на последиците от вече издействано веднъж завинаги "във времето и пространството на вселената" съдържание на субект-предикатната връзка; защото тя (физиката) е емпирично-апостериорна (!) наука и не се интересува от чистата форма на всяко едно представяне, а само от вече представеното... затова и не може да се възползва от предимствата на една нихилизираща власт у субекта, която, въпреки че го оставя краен, ограничен и смъртно опредметяващ се, не го свежда до фатализираща субстанция (линейно/отчуждаващо/обектно /същностно предопределение), докарваща еднозначните дисциплинарни определения на човешкото, срещу които, както стана ясно, Вие мазохистично не възразявате. Тоест, не изопачавайте Кант и неговите достояния относно творческата инициатива на субекта - тя не е абсолютна, но заедно с това тя си остава отворена към всякакви материални преформатирания, т.е. тук говорим за една отворена система, която би могла да внася абсолютен приход откъм трансценденцията, за да преодолява или поне забавя ентропията на самоотчужденията си. Напротив, във физика и чрез само физическа интерпретация това се оказва невъзможно поради самозатвореността на дискурса, поемащ "априорна" необходимост в природния детерминизъм и пошло редуциране на изявителното на трансценденталната емпирия само до страдателното на емпиричната "империя".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    20 Яну 2021 2:42ч.

    До 19.01.2021 в 19:35 "Първо, предимство никакво не виждаме, доколкото такава симбиоза е установена и описана още от Аристотел в неговата "Метафизика" - цялата обективност на факта е дадена в нечия субективна перцепция (откъм фактора) и никъде другаде, с което не отричаме факта, отричаме обаче претенциите на физиката за еднозначна интерпретация и редукционизъм, свеждащ всичко налично до измервателен индекс.” Тъкмо този цитат доказва обратното на това, че Аристотел бил предложил подобна симбиоза. Не е. Прочети, че перцепцията ти доставяла факта и с Аристотел е свършено. Та, нали тъкмо това е откритиети на Галилео—перцепцията не е достатъчна, за да гарантира научността на факта. Да беше Кант се позадълбочил в неща писани век-два преди него, щеше да спести доста горска маса и безсънни часове на почитателите си, ако би имал такива. Людете любят нещо да е по-така, а не някакви галилеевци да им досаждат до смърт със скучни работи като търсене на истина. Сетне, няма такова нещо като “науките за живото и особено в науките за човека”. Е, не че някой ни е спрял да обявяваме разни неща за науки, но нещо, за да е настина наука, то явленията характеризиращи го трябва да подлежат на възпроизводими инструментални наблюдения, при които се контролират всички праметри обуславящи явлението. На този единствен критерой за научност отговарят единствено физиката и химията. Всички други занимания могат да се нарекат наука само условно, в една или друга степен. От това следват изводи и за всичко останало по този въпрос. Вече коментирах, че философията няма сили да се мери с мощта на науката при обективизацията на природните закони по време на интеракцията изследовател-природа, тъй че няма да се спирам на това. Философията, не Галилео, не е в състояние да каже една правдива дума относно въпросната обективизация. Да се твърди обратното е подобно на любовта на фен към отбора му. За казаното относно физиката на тврдото тяло бих се съгласил единствено във връзка с допускането в лоното ѝ на грубо ненаучната квантова механика, която трябва да се изхвърли без забавяне от практикуването изобщо на физика. В останалото бих повторил всичко, което казах за Галилей, придружено със съответстващи примери от тази конкретна специалност. Философията не е в състояние да ни приближи нито на йота към истинските постижения на физиката на твърдото тяло, камо ли да ги конкурира. Това, което следва, е обърнато размишление—въпросните методи са единствено възможните и са официонализирани тъкмо защото съмненията са отпаднали при единствения коректор в науката—възпроизводимостта при контролирани условия. Изобщо, в последните текстове има объркване на разбирането за научна методология. Не е възможна критиката на науката от позициите на объркана методология. Примерите с детето и гарвана ги дадох само за илюстрация. Разбира се, че за производство на ново знание е необходима компетентност. Човечеството е създало в процеса на жестоки борби специфична педагогика, която подготвя компетентни участници в процеса на производство на знание и изолира некомпетентните. Некомпетентните диктуват единствено примитивни култури, които се поглъщат от по-развитите култури и се доминират от тях. Ето защо, няма изобщо нужда да се спираме на примитивното, кастанедското, подчиненото на предразсъдъци, вуду и вяра в духове, освен ако не са ни налегнали самоубийствени настроения. Между другото, не математиката обяснява физичните явления, затова няма нужда и нея да намесваме. Физиката си създава математика, която да ѝ служи. Но физиката, некорумпираната и не абсурната, каквато е днешната физика, дава единствено възможните отговори в областта си, характеризираща се с консервирана идентичност на участващите елементи. Химията пък дава единствено верните отговори, когато настъпват и промени в тези идентичности. Всичко друго са приказки подобни на тези за духове и върколаци, с които най-много да стреснем някое дете. Философията пък се е самозатворила в кулата си от слонова кост и там си прекарва чудесно сама със себе си, което я пази сама без да се изграждат крепостни ровове около нея. Да, истинският учен се интересува от истината, но в нейната автентичност, а не в нечии интерпретации, гаранции за което му дава метод наченат от Галилео. Така са се родили абсолютни непоклатими зависимости и истини, дълбоко издълбани в камъка на историята, като закона за идеалния газ или закона на Ом или Ампер. Това не са някакви си условни интерпретации на някаква си преходна дисциплина. Напротив, това е израз на абсолютната дисциплина на развитата цивилизация, която няма алтернатива, най-малкото в лицето на примитивните, рудиментарни цивилизации, защото първата ги поглъща без всякакво усилие или си ги запазва да им се наслаждава, единствено за развлечение. Това ако не е доказателство за компаундната сила на цивилизования ум, не знам какво друго може да бъде. Другото е хипокритски да се присвиваме и да се правим, че сме много лоши, защото сме толкова добри и да започнем сами да си бием шамари. Но, не натам трябва да отива нашия разговор, ако е смислен. До 19.01.2021 в 19:55: Да, и на мен в момента не ми е интересен условно наречения изкуствен интелект, затова, да го пропуснем. Споменах го единствено като илюстрация. До 19.01.2021 в 20:23: И на Сартр не си струва да се спираме. Прекалено е булеварден, за да заслужава сериозно внимание. Но с това решително не съм съгласен: “няма априорни същности, има само апостериорно издействани от субекта същности в процеса на повторенията и приучаването”. Няма никакво значение дали детето или аборигенът, нежели гарванът, нямали подготовка по спектрофотометрия. Те не са участници в производството на знание, а даже не са и консуматори на знанието, за което иде реч. Детето да расте здраво и с румени бузи, това му е онтологията, а за епистемология му е рано още, ако изключим тривиалностите по време на личното му съприкосновение със света, които за него може да изглеждат като открития, но за науката са единствено неизбежните детинщини на порастването. Това не могат да бъдат участници в нашия разговор. Жалко, но факт. Колкото до примерите, всеки пример, който отхвърля всеядността, е добре дошъл. Да тръгваш да изучаваш света като го налапваш цял, с цялото му многообразие, е необразовано, ако не непрактино в безразсъдността си. Няма как самуна хляб да го натикаш в устата си цял. Образованите в науката учи на системност, хапка по хапка. Само така ще достигнеш до успех. Иначе, ако не се задавиш, ще се уплашиш и ще тичащ при Кастанеда да те спасява—Кастанеда, който сам себе си не е разбрал на кой свят ходи, та ще помага на някой друг. Имаме един подобен таласъм тук—Дийпак Чопра—който не заслужава нищо друго, освен да смениша канала. Тези не заслужават даже споменаване, камо ли да ги намесваме в разговор като нашия. Няма портал към друга същност, когато си се заел да изучаваш природата. Светът е един и неговата същност е една, а нейното изучаване е единствено постижимо с инструментариума на науката, защото тъкмо тя събира коректно достигнатото обективно с добре развитата субективна способност за неговата оценка. Философът прави тренировки на сухо във фитнеса на умозрителното, практикът реже с триона. Нито един от тях няма машината за производство на знание. Единствено науката е намерила средния път и е завързала конеца. До 20.01.2021 в 00:23: Нямаше да има истинско значение на фактите, ако не беше дошъл Галилео, за да ни спаси демонстративно от такова безумно твърдение. Означаването и навикът не са даже и медиация. Те са извън разговора ни, особено след като в него се намеси Галилео. Тъкмо той ни постави в ролята на перформативен субект, но с подрязани крилца, за да не се самозабравим, както Кант е сторил, игнорирайки век-два когнитивно развитие на цивилизацията. Учреденият от Галилео субект нито няма какво повече да се преучредява, нито да тръгва да си въобразява, че рефлексира и форматира нещо си. Онова, от което трябва да създаде знание му е предоставено на тепсия и единственото, което той трябва да стори, за да не е гарван или дете, е да положи системни усилия, да се подготви, сетне да запретне ръкави, за да вземе внимателно от тавата драгоценното ѝ съдържание и да го подреди на масата, а не да го разхвърля наляво-надясно. Това е апостериорното, което се изисква от него. То е обаче повече от играта Лего, защото кубчетата знание трябва да си ги създаде сам ползвайки подадените му средства. Малко не е точна аналогията с фурната на “Оборище”, където Родител 1 ни пращаше да занесем тавата с гювеча, та после да можеше с Родител 2 да седнем на масата и да го попривършим докъм следобяда, защото нищо ново не се създаваше в процеса на консумация, освен деградация на обекта. Но, нищо, просто не ми дойде отвътре друга аналогия. Но, истината е, че нито гювечът беше привидение за субект, а си беше истински, малко недоопечен гювеч, нито ние бяхме някакви зли перформативни екзогенни субекти, решили на всяка цена да преформатираме съдържимото в тавата. За това лично гарантирам. Ако преминем от шегата към действителността, ние не бяхме и пасивно подемащи наратива участници в спектакъла, а си бяхме съвсем активни гладници, които постепенно се превръщаха в сити хора, на които все повече им ставаше все едно какво е съдържанието на тавата. С всичко това искам да илюстрирам, че даже и при един семеен обяд има незаобиколими реалности, на които няма как да им се надене пост-модернистичен наратив. Или, ако някой се опита, то просто няма да е на място. Сега, искам две думи да кажа и за това “Субектът няма избор само когато е ендогенен на историята, но не и когато поема събитието на трансцендентализацията като асамблирана световност отвъд ролевото (перформативно) съучастие, т.е. отвъд тотализиращото сказание за абсолютно пространство и време.” Когато човек е ендогенен на историята, той е част от нея и затова няма свободата да не е това което е. Това е тривиално. Когато пък отправим интереса си към трансцендентализацията при поемане на събитието (нищо че по някакъв начин му се е сторило, че поетото е своеобразна асемблирана световност), то той бяга от Галилео, ако ще си остане само с това. Да не говорим, че и дума не може да става за правдивост, когато абсолютното пространство и време му се стори сказание. Ако стане това, не очаквай от него смислен разговор, камо ли произведено знание под формата на научни приноси. Тъй че, върнахме се пак в началото на разговора. Колкото и високи да са въздушните кули, и от сваровски кристали да са, знание от там не очаквай. “Когато говориш за субект, ти подразбираш случаен човек и съучастник, когато Кант говори за субект, той е разпознал такъв един съучастник не просто като емпиричен човешки индивид, а през идеята за човешки субект - като трансцендентална илюзия на конструираното в опита човешко.” Е, и, бих казал аз. Както и да го ситуираш, субектът няма сам по себе си да произведе истинност под формата на знание, ако си остане субект, без инструменталната помощ на научния инструмент, разбран в най-общ смисъл. Да говорим такива неща е да се отдадем на детайлизиране на вече добре решени въпроси на фундаментално ниво относно методологията, която ще прилагаме—философията сама не върши работа, нужен ни е Галилеевия хибрид. “За теб важат правилата на антропологията от прагматично гледище, за него тези правила са отчетени, но преоценени през естетика, аналитика и диалектика на регулатива на посочената идея за човек, който не предрешава човешкото преди да го решава всеки път наново, т.е. отговорно... и който всякога вече диалектически самокритицизира своята естетика и аналитика... и следователно не взема никаква своя онтологична принадлежност извън конструктивния потенциал на идеята за човешка общност. ” Тук трябва да се преповторя, а именно, човешкото пречи на анализа. То е сложно и непознато. Когато го опознаем, ще го намесим и него. Дотогава, моля, нека бъдем по-скромни и да се вслушаме в учителите си, които ни учеха да пристъпяме към непознатото стъпка по стъпка, систематично напредвайки къмто тъгата на непознатото. Иначе, току-виж сме хлътнали в някой неподозиран вълчи капан. От диалектиката на естетиката сме все още много далеч. Засега можем единствено да кажем, че естетичното е истината, докато грозното е лъжата. Толкова, ако трябва да говорим като Анри Бергсон. “В този смисъл за Кант пространство и време са виртуални форми на нагледна естетика, а не реални свойства на материята, която пък си остава неясно какво друго, освен чиста категория на метафизиката, която физиката използва като фундаментална подпора, но не анализира, защото става страшно за предмета и ограниченостите, които сама си е наложила. Така че "синтетичната активност по производството на знание", тогава, когато се оказва само световна, би следвало да изключва друг статус на човешки субект, освен перформативен - за това впрочем вече говорихме.” Да, говорихме и аз казах, че Кант греши. Има метод, който доказва, че Кант греши. От там следват и останалите грешки в цитата. “Когато обаче вместо на медиативен генетичен анализ, синтетичната опитна ситуация бива подложена на генеалогия, при която готовите практически ориентирани тривиални решения повече не важат, защото биват проблематизирани от самото начало, за да отделим аподиктичното от асерторичното и априорното от апостериорното, тогава нещата започват да изглеждат по коренно различен начин.” Е, да, но трябва да е изпълнено условието “забравих си линийката”, за да почна да обърквам аподиктичното от асерторичното, нежели артиорното от апостериорното. Спокойствието обаче се връща, когато научният метод любезно ми се усмихва и ми подава секстанта ли, везната ли, или там нещото, което ми трябва, за да не се подплаша, че може да се пръкнат проблематизации от генетичен тип, които, пръкнат ли се, иди гони истината, ако си без комас или там съответния уред. “Субектът, издействащ трансцендентализацията се оказва чиста форма, а не част от конфигурираната материя, цяло, а не част, действителен като издействащ значенията, а не възможен като означеност чрез еднозначно подвеждане под условно реалната власт на господстващ медиатор... респективно затова и пространството и времето са вече преразпознати не като реални и физически (само количествено измерими), а виртуални и производни на възприятието (качествени, интенционални на преживяването).” Пак казвам, нищо, нека субектът ми си се представи в каквато си иска форма, аз пак ще му кажа, че не достатъчно само неговото присъствие, ако ме интересува автентичната истина. Ясно е, че, даже и да е под властта на медиатор (освен ако не е Галилеев), макар и условен, това няма да промени несъстоятелността му за целите на разговора ни. А, за пространтвото и времето по Кант хич и да не отваряме повече дума. Достатъчно време отделихме на сбърканата му представа за тези фундаментали понятия. "Това, че смислодаряващият фактор идвал "после" спрямо физическото време на света е само трансцендентална привидност - защото за Кантовия трансцендентализъм и феноменологиите след него няма време преди отрефлектираната ситуация, конфигурираща предметността в цялото на нагледа, нито пространство в същия смисъл - защото няма метафизическо време и пространство преди времето и пространството на полагащото описание.” Е, сега, какво? Пак да кажа—Кант греши. Обясних защо. ”Физиката го допуска, но компромисът е голям, доколкото обектното конфигуриране и измеримости започват да зависят от хипостази на класическата метафизика като потенциална безкрайност, безкрайна делимост, количествен редукционизъм, телесен редукционизъм, метричен конвенционализъм и пр. метафизични нагаждания. Т.е. няма абсолютно време преди времето на всякога конкретно и трансцендентално несъпоставимо измерване спрямо определен (изначално произволен) момент на полагане, нито пространство преди предметната конфигурираност на отстоянията между нещата в трансцендетално отрефлектираната система съобразно (пак изначално произволна) реперна точка на отчитане на разликите и отстоянията в недетерминирано отрефлектираната системна естеза.” Не, не, физиката не допуска такова нещо. Според истинската некорумпирана физика и пространтвото, и времето са абсолютни, което е веднага доказуемо чрез привличането на абсолютни истини. Това че времето и пространството са абсолютни е априорна синтетична истина. Другото са някакви халюцинации. “Както виждаш, има си при Кант и последователите му релевантен терминологичен апарат и за конкретната тоталност, която обаче е реална не поради истинността на материята като същност в себе си, каквато на пръв поглед изглежда да е, а само в последствията на едно всякога дискретно, несубстанциално виртуално нейно форматиране.” Нищо такова не може да се твърди със сигурност. Така изглежда поради кохерентността на съмнителните, защото са единствено субективни, идеи, които Кант е съумял да съчлени в някакъв свой си конструкт, но при внимателен прочит, прозира единствено самота на въображението и безпомощност, която изобщо не осигурява, че “Така са избегнати грешките и увлеченията на физическата фундаментализация, която е най-лошата възможна метафизика, доколкото, както казахме, за разлика от психологията, не може да си позволи да бъде рефлексия откъм соларното изначалие на чистата форма на биващото, а само лунарно се индуцира откъм обичайността/тривиалността на нещата с техните случаййни медиативно индуциращи завихряния.” А относно това: “Така и не видях в примерите Ви как Кантовият метод отменя намерението Ви ако тръгнете за Варна, да се озовете именно там, а не в Бургас, и с какво едно пространство или време като виртуални форми на чистата естеза биха попречили на това, но щом Вие сам се разбирате, това за мен повече не е от значение, защото очевидно с примерите си чукате на отворена врата.” нима не дадох примера с тухлата на прах vs. брашното? Мелницата на Кант не дискриминира материала. Ето защо, от нейна гледна точка всичко върши работа, Бургас, Варна, все тая, веднъж оформено като представа, вследствие на някакво външно влияние. “Вие така и не разбрахте или не искате да разберете, че възможните описания на света са езикови игри” Е, как да разбера такова очевидно погрешно нещо. Нима не бях аз, който даде примера със семейния гювеч, пример, който пряко доказва несъстоятелността на горната теза? “които избираме или използваме за удобство, и това, че аз бих използвал терминологичния език на психологията за да опиша - както съм решил - по-удачно преживяването си не ме прави отрицател на физиката или на апостериорната ми способност за количествени измервания - забележката при моя метод е забелязването на това, че човекът не се свежда само до медиации, а той, разполагайки с вариативност на интерпретациите си за определени ситуации може и да се постави отвъд тях, че универсумът може да бъде не само реално-абсолютен, но и дискретно интерпретативен, че единни и еднозначни интерпретации не само не са препоръчителни във всички области на знанието, но даже и в определени науки, които са ориентирани повече нормативно и субектно и тъй нататък…” Но, тук не говорим за литература и поезия, за които казанот е безусловно вярно. Тук темата е друга и, ако има обвинение в горния смисъл, то ще е напълно справедливо. “И не ми говорете че във физиката имало субект като обект на теоретико-емпиричен анализ - това, че той се бил подразбирал, не значи, че физиката работи с него на обяснително ниво, както впрочем тя не работи и с материята, а пак само я подразбира.” Е, какво, физиката винаги от Адам и Ева ли да тръгва? Да вземем Максвеловите уравнения. Там, в две от четирите зарядът генериращ магнитната индукция и електричното поле се подразбира. От това следва, какво? Да вземем да запокитим закона на Фарадей и закона на Ампер, защото, видите ли, само единичният опитен заряд бил експлицитно даден, а зарядът, който генерира полето бил скрит в дън гори Тилилейски? Физиката обаче е разумна и не се подвежда от такива измислени изисквания за експлицитност. “Пак ще го повторя, няма такова нещо като "изначална непременност", когато се изхожда от разлики и отстояния, които винаги изразяват първо качество на преживяващата интенция, освен количествени статистически подвеждания под конвенционално условни мерни единици - тази изглеждаща да е "изначална", съвсем не е такава "непременност", защото единствената изначална непременност е самата чиста форма на връзката на мислите ни по истинност, които и издействат интерпретациите.” Не, това е погрешно разбиране и това веднага се демонстрира инструментално. “Ако кажа например, че главата ми е пълна с въпроси, едва ли имам предвид буквално това, че въпросите са някъде в черепната ми кутия - там е навярно някаква пихтиеста вгъната органична маса, която наричам мозък и съм приел по физическа, респ. физиологична, повеля за "орган на мисленето", макар цялата последователност на обясняващата ми интенция да е изначално извън мозъка и даже извън главата ми - главата ми е само елемент от цялостната конфигурация на феномена, който субектът вече е събрал и който се явява под формата на свят като цяло... този феномен не е в никое изначално пространство и никое изначално време, той не е част от никаква изначална история, освен ако не изпадне в нетворческата тривиална глупост да си я въобрази и се вкопчи в нея като "самата естествена история на света" именно в последствията на въпросното вкопчване. Но това е вече някаква друга история, не моята. И нейната количествена мяра (по системата SI) не е от моето качество. И нейната истинност е обективно ценна за някой друг, или може би все пак за Никого, пред лицето на трансценденталната си нищожност и принципна вариативност.” Сега, освен че науката се въздържа от използването на тропи и на истинския учен няма и да му хрумне да си помисли, че главата на някого най-буквално е пълна с някакви ченгелчета отдолу с точки, то при науката феномените са в разположени в изначално време и изначално пространство. Това е така, защото науката изследва истинската реалност чрез нарочните си методи, докато философията се занимава със субвктивните си усещания и техните метаморфози. В такъв си вид, философията по-добра да се прекръсти на психология. Философията придобива вид на истински асистент на науката, когато припознае методите на наука, които са специфични за последната. Така, философията може да е полезна за науката, вглъбен изцяло в себе си, като се опта да я поотдалечи от тази ѝ вглъбеност и потърси присъщата ѝ универсалност, за която обикновено науката нехае, защото, видите ли, ученият бил много зает човек и нямал време за странични рефлексии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    20 Яну 2021 2:52ч.

    До 20.01.2021 в 00:41: Не, няма опасност от такава размяна. Човек може да си мисли всичко, разбира се. Но едно от махалата на Фуко си е все още закачено в кулата на сайънс департмънтите в Дартмътх Колидж и всеки може да го посети и да размисли. Другият Фуко писал нещо си за симулакруми, но вътре, за застаналия под кулата с махалото, това звучи единствено като някаква весела думичка, драсната ей така, за развлечение в скучния живот, която можеш да я подхвърлиш на някой приятел, единствено за да видиш опуления му поглед.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    20 Яну 2021 5:32ч.

    До 20.01.2021 в 01:22: “Субектът не е "изначален творец", Кант не мисли такова нещо, явно малко или никак не познавате метода на Кант. Субектът е само медиатор между трансцендентното и иманентното, при което няма как да се окаже част от материята, а нейна чиста форма - тъкмо това не го обективира изцяло, както си е внушила физиката, за която са непознати апориите на биващото като не изцяло позитивно значещо.” Ина някакво бъркване. Нещо не съм се изразил добре. Разбира се. Да, но говорим, че физиката не би се занимавала с подобни нещо, защото даже и като качество на мислене философията на Кант има дефицити, които са непоносими за физиката, преодоляла ги почти два века преди Кант да се роди. "При това той (субектът) не притежава спонтанен и автономен интелектуален наглед, който да дава в едно единството на нагледа и цялото наше познание, а само сетивен такъв."" Така е, но тъкмо това е един от сериозните дефицити на Кант. Няма сериозен мислител, който би продължил да чете подобно самозациклено нещо. "Тоест, субектът остава разделен между формата и съдържанието на издействаното познание, доколкото е самата граница между отсамно и отвъдно, както и между спонтанно и рецептивно в неговото представяне.” Това е подвеждащо, защото някой би си помислил, че Кант е постигнал кой знае какво. А онова, което Кант е постигнал, е да се самозатвори в себе си, в собственото си съзнание и да нарече представите създадени от външни въздействия с измамния термин “познание”, който не е никакво познание в собствен смисъл, което “познание” той подлага на анализ с помощта на някакви априорни понятия, които са си в съзнанието му изначално, без каквато и да било вътрешна или външна намеса. Дотук е достатъчно, за да отхвърлим метода му като кандидат за успешен метод при генериране на правдиво знание. Няма нужда да се занимаваме повече нито с диалектиката между форма и съдържание, нито да търсим несъществуващи естетики, отнасящи се до погрешните му внушения за време и пространство и тем подобни. “Тоест тук творческият момент при субекта е само в това, че той си представя биващото под априорната форма на обект (идея за обект), но за изпълването му със съдържание той трябва да се доверява на сетивните нагледи, т.е. на материята на света.” Край, с Кант сме дотук. Субективният му метод се доверява на собствени сетивни нагледи за да изпълни със съдържание някакви си пак свои априорни идеи за обект. Е, как е възможно разумен човек да приеме подобно недомислие за подходящ метод, който би генерирал правдиво знание? Също така, всякакви обвинения за изопачаване отпадат, защото цитатът е пред нас. "Но тук разликата с подхода на науката физика е този, че физиката предприема материята без оглед на субектовата творческа способност за преинтерпретация на биващото (защото не е задача поне на класическата физика интерпретативно да преучредява материята на нагледа посредством фалсификационни/неутрализационни спрямо физическите й характеристики изказвания)” Откъде накъде физиката ще се занимава с такива работи, след като тя си има истински метод за постигане на истинско знание? Разликата за която иде реч е в полза на физиката, когато ни трябва правдиво знание. Да не говорим, че тъкмо физиката, а не философията, чрез метода си е способната на, ако щеш субектувна, но този път коректна преинтерпретация на биващото. На това няблягам постоянно, но то някак си не се чува. “и доколкото физиката не работи с нагледни единства,” Шо за изказване е това? Напротив, физиката работи предимно с нагледни единства и то истински, а не представни като при Кант. "тя се самозатваря в предпоставената реалност на последиците от вече издействано веднъж завинаги "във времето и пространството на вселената" съдържание на субект-предикатната връзка;” Ами, физиката хич не е за укор за тази си битност, особено предвид факта, че реалността с която борави хич не е предпоставена, ами си е съвсем там, където физиката си я е приела да е. Да не се забравя, че физиката си има свой си специален метод, който я предпазва от заблуди за някакви си мними предпоставености. "защото тя (физиката) е емпирично-апостериорна (!) наука и не се интересува от чистата форма на всяко едно представяне, а само от вече представеното... ” Физиката си има метод, който ѝ говори какво е и какво не е, за да тръгне да се притеснява, че някакво си нейно представяне било или не било в чиста форма. Това просто съвсем на място не ѝ влиза в радара. "затова и не може да се възползва от предимствата на една нихилизираща власт у субекта, която, въпреки че го оставя краен, ограничен и смъртно опредметяващ се, не го свежда до фатализираща субстанция (линейно/отчуждаващо/обектно /същностно предопределение), докарваща еднозначните дисциплинарни определения на човешкото, срещу които, както стана ясно, Вие мазохистично не възразявате.” Как така? Физиката да н е някакво пихтиесто тяло, което не е резистентно на критика. Да, съвременната физика е такова нещастно тяло, но съвременната физика не представлява истинска некорумпирана наука. Мисля, тук не обсъждаме корумпирани територии на науката, а истинската наука. “Тоест, не изопачавайте Кант и неговите достояния относно творческата инициатива на субекта - тя не е абсолютна, но заедно с това тя си остава отворена към всякакви материални преформатирания, т.е. тук говорим за една отворена система, която би могла да внася абсолютен приход откъм трансценденцията, за да преодолява или поне забавя ентропията на самоотчужденията си.” Както се вижда и от приведения цитат, и дума не може да става от моя страна за изопачаване на Кант, защото аз твърдя точно това, което и цитатът твърди, въпреки че го замъглява с подвеждащи паразитни думи като “творческа инциатива”, каквто при Кант не може да съшествува в собствен смисъл. “Творческа инциатива” във философията на Кант може да има само дотолкова, доколкото всичко, за което иде реч е едиствено фигмент в съзнанието на субекта. Екстериорните връзки са иманентно опосредствени. Неслучайно се говори за трансценденция, която никакви приказки за ентропия не могат да отворят към онази реалност на света, която ни интересува, когато търсим правдиво знание за света. Тъй че,  отвореността “към всякакви материални преформатирания” е само едно добро пожелание. Напротив, във физика и чрез само физическа интерпретация това се оказва невъзможно поради самозатвореността на дискурса, поемащ "априорна" необходимост в природния детерминизъм и пошло редуциране на изявителното на трансценденталната емпирия само до страдателното на емпиричната "империя". Как Кант се измъква от страдателното на емпиричната “империя”, това искам да знам? Ами, чрез опита, който създавал представи в съзнанието за екстериора. А, така си и помислих. Е, кое тогава да ми поддържа интереса, когато за мен е от значение да получа правдиво знание, докато от Кант получавам единствено жонглиране с представи, субективни от А до Я, без никакво очакване за отваряне към онзи свят, който трябва да е премет на истинско изучаване, а не на изучаване само на представи за него. Ама, да, трансценденталният подход на Кант имал общо с психологията, обаче той бил, макар безспорно имащ повече от общо, да не кажа изцяло, с психологията, по-близо до нещо си, отколкото някакво друго занимание, каквото е физиката, да речем. Обаче, истината е съвсем друга. Истинската некорумпирана физика е толкова далече от психологията, колкото днес са далеч пясъците на Сахара от айсберга, тоест, нямат нищо общо. Е, за какво говорим, тогава? Отхвърляйки философията на Кант като несъвместима (поради иманентно чисто субективния ѝ характер) с чистата априорна форма на обяснението, се замисляме какво ли пък ни предлага физиката. Отговорът вече беше даден. Физиката ни дава всичко необходимо, за да опознаем правдиво единствения непреднамерен естествен свят, в онази негова област, за която физиката отговаря.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • продължение ІV

    20 Яну 2021 14:19ч.

    „…защото даже и като качество на мислене философията на Кант има дефицити, които са непоносими за физиката, преодоляла ги почти два века преди Кант да се роди.“ – Подобно изказване е некомпетентно и дразнещо. Кант е един от гениите на човечеството; създател на своеобразен коперникански преврат в теорията на познанието. Такива квалификации биха отивали на един месар, но не и на академично лице. Дано не сте такова. „А онова, което Кант е постигнал, е да се самозатвори в себе си, в собственото си съзнание и да нарече представите създадени от външни въздействия с измамния термин “познание”, който не е никакво познание в собствен смисъл, което “познание” той подлага на анализ с помощта на някакви априорни понятия, които са си в съзнанието му изначално, без каквато и да било вътрешна или външна намеса.“ – Самоизнамирането не е задължително самозатваряне – стига с тая метафора за подразбиращите се въздушни кули на метафизиката; разбирам, че физиката е изначално уязвена от метафизиката, но нека все пак бъдем задълбочени и коректни към Кантовия методологичен замисъл. Пак ще кажем, че външните въздействия афицират представи, но въпросните външни въздействия нямат изначално физически характеристики – именно субектът в концептуалните си обяснения вторично би могъл да им даде такива. Генеалогията на представата довежда дотам, че няма свят, който да не се одействителява в нечия субектова представа, с което една всеобща наука не би следвало да постави производството на представни типизирани съдържания на игнор и да се редуцира за удобство само до представните съдържания, забравяйки репрезентатора и неговата творческа гарантност за реда и връзката между предметите в определена описвана система. Що се отнася до регулативните идеи и понятия, които се дават априори – при тях прилежният епистемологичен анализ само показва, че те не притежават никаква същност, която да не зависи от постигнатото дедуктивно описание на проявленията й при проследяване на резултата от действието на разсъдъчните категории спрямо всякога конкретен опит. Така ценността на метода при Кант е, че е едновременно всеобщ (на съзнанието) и конкретен (на опита) – нещо, което нефилософските науки по дифолт не могат да съчетаят в едно. „Край, с Кант сме дотук. Субективният му метод се доверява на собствени сетивни нагледи за да изпълни със съдържание някакви си пак свои априорни идеи за обект. Е, как е възможно разумен човек да приеме подобно недомислие за подходящ метод, който би генерирал правдиво знание?“ – А на какво трябва да се доверява, на несобствени ли; как тогава ще се домогне до непосредствена достоверност извън границите на положението „аз мисля“, от което се тръгва и което задава всякога конкретния и цялостен план на всяко възможно явяващо се?! Другата омаловажаваща изначалната познавателна ситуация глупост, която не се допуска с този метод, е да се запази схематизма на субект-обектното отношение непокътнат, а не да се предрешава в полза на нетрансцендентални агенти, преднамерено откривани само в обектите, както правят опитните науки. В този смисъл, това е метод едновременно за светоносното и световното, доколкото векторът е ясно насочен от първото към второто. Защото световните афицирания не са предостановени като същности (ноумени), чиято мистерия се разбулва; напротив, те всякога тепърва се издействат отговорно от конкретен субект, който се конституира в една или друга изказваща интенция. „Откъде накъде физиката ще се занимава с такива работи, след като тя си има истински метод за постигане на истинско знание? Разликата за която иде реч е в полза на физиката, когато ни трябва правдиво знание. Да не говорим, че тъкмо физиката, а не философията, чрез метода си е способната на, ако щеш субектувна, но този път коректна преинтерпретация на биващото. На това няблягам постоянно, но то някак си не се чува. “и доколкото физиката не работи с нагледни единства,” Шо за изказване е това? Напротив, физиката работи предимно с нагледни единства и то истински, а не представни като при Кант.“ – Физиката не проблематизира собствените си основания – ако би била, тогава щеше да й е ясно, че формата на предметното налично битие е предварителен избор на субекта, увенчаващ склонността му към емпирични втелявания и обяснения чрез изнамиране на физически закономерности, имплицирани вече в самата съдна способност изобщо. Така че физиката може да преинтерпретира определени физически теории, но не и метафизическата постулатност на предметно-емпиричното знание. Биващото е онтологичен предизвикател, перди да бъде физически; и от никъде не следва, че физически характеризираното биващо не би следвало да бъде характеризирано нефизически, съобразно съжденията на друга наука или друго описание. Защото пак искам да изтъкна, че от самото начало ние си говорим за правомерност на метафизиката, а не на физиката. И от този въпрос тръгна настояването ми, че физическата интерпретация на биващото е само епохално полезна, но не и онтологично пригодна, за да бъде уравниловъчно предлагана като „единствено истинна картина на света“. „Истинските“ нагледни единства са именно представните; самата квалификация „истински“ е ненаучна, идеологична, институционално-дисциплинарна по предназначението си. Защото няма как да бъде удържано единство на света извън кохерентния телос на представата. Тя пък, в своята дискретност, е винаги нечия, на определен репрезентатор, а не универсум сам по себе си. „Ами, физиката хич не е за укор за тази си битност, особено предвид факта, че реалността с която борави хич не е предпоставена, ами си е съвсем там, където физиката си я е приела да е. Да не се забравя, че физиката си има свой си специален метод, който я предпазва от заблуди за някакви си мними предпоставености.“ – Напротив, предпоставена е въпросната реалност за целите на научно-дискурсивната обработка, при която се игнорира субектовият адресат на опита. И методът на физиката работи, но с това нямаме право да твърдим, че работи винаги и навсякъде, вкл. и извън границите на кохерентния телос, изграждан чрез физическите пропозиции. Тоест метода работи само според правилата на тая игра на обяснения. Метафизическите му заявки би следвало да бъдат своевременно кастрирани откъм методи на несвоевременното, каквито са философските. „Физиката си има метод, който ѝ говори какво е и какво не е, за да тръгне да се притеснява, че някакво си нейно представяне било или не било в чиста форма.“ – така е, но тук, пак повтарям, дискусията тръгна относно заявките на метафизиката, и така стигнахме до ограниченията пред физиката, за да може да бъде дискурс върху всеобщата форма на възможните опитни явимости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • продължение V

    20 Яну 2021 14:20ч.

    „…подвеждащи паразитни думи като “творческа инициатива”, каквто при Кант не може да съшествува в собствен смисъл. “Творческа инициатива” във философията на Кант може да има само дотолкова, доколкото всичко, за което иде реч е едиствено фигмент в съзнанието на субекта. Екстериорните връзки са иманентно опосредствени.“ – Екстериорните връзки са подложени на иманентизиращи процедури, екстериорното същевременно се явява в осветяващите виртуализации откъм нечие съзнание, т.е. нямаме достъп до екстериорно в чист вид и без конститутивна нагледност откъм субект. Фундаментализацията на екстериоризацията не би следвало да се допуска в метода, както и фундаментализацията на интериоризацията. Критическият метод не фундаментализира заради функционални цели, нито пък предрешава структурите – той се самоизнамира в един постоянен процес на самодеструктивиращи се постижения, което му прави чест, защото е образец на метафизиране. Мисля, че Кант по чудесен начин се е справил с тази задача, а това, че Вие не сте го схванал, си е Ваш грях. „Неслучайно се говори за трансценденция, която никакви приказки за ентропия не могат да отворят към онази реалност на света, която ни интересува, когато търсим правдиво знание за света.“ – Когато говорим за трансценденция, имаме предвид нищожността на всяка субстанциална картина на биващото, която претендира за извечна важност, т.е. да се увековечава. Фактически граничността на субекта с трансценденцията показва, че зейва един свръхестествен интервал между априорна форма и апостериорно съдържание, който не може да бъде запълнен с физика на естествения ред, доколкото една такава физика успокоява само липса на съвести, но не и един краен субект, извечно изправен пред Нищото, вкл. и пред безсмислието на естественическите обяснения, идещи откъм сурогатите на модерната точна наука. Защото тъкмо откъм трансценденцията той вече е припознал и най-естественото за нищожно. А и какво е това естествено, което взема формата на предметна връзка по истинност и извежда предметните превръщания свърхестествено, мистично – да, точно такава е връзката във всеки един априорен логически закон и това превръща науката модерно узаконена форма на магия. Фактически естественонаучната истинност няма своя форма извън чистата форма на свръхестествената връзка на мислите ни по истинност. И във всеки случай природата като субстанциализиран фактор не може да ни даде никакво изначално успокоени спрямо току-що казаното, освен под формата на съзнателно провокирано и преследвано невежество. „Как Кант се измъква от страдателното на емпиричната “империя”, това искам да знам? Ами, чрез опита, който създавал представи в съзнанието за екстериора.“ – Опитът е нещо, което субектът опипва и опитва в контекста на притежанията си като оцелостяващ фактор и вектор, опитът не е материята в чист вид, не е чисто и просто съдържанието, а издействаната материална конфигурация в субект-обектното отношение, представляващо сложна синтетична връзка между материя и форма. Тоест, нищо не е предрешено в материята, доколкото опитът в Кантовата система е отворен за всякакви възможни преформатирания, които са в правото на субекта за това преформатиране, доколкото необходимостта като модалност е припозната не като природната повеля или волята на някой извън мене, а преди всичко през априористките регулации на самия мен, който не съм изначално предопределен в себе си, и следователно не съм дете на фатума и непреучредената идентичност. „…от Кант получавам единствено жонглиране с представи, субективни от А до Я, без никакво очакване за отваряне към онзи свят, който трябва да е предмет на истинско изучаване, а не на изучаване само на представи за него.“ – Пак „истинско изучаване“, пак грандомански претенции за автентичност при условие, че сме се отказали от авторефлексивност. Най-конкретното, с което разполагаме като опитваща света интенция, това е представата за света. Когато вземем предвид конкретността на представата, тогава със сигурност няма да пропуснем и репрезентатора, тогава и поетапно ще стигнем до начина на представяне, т.е. ще схванем генеалогията на синтетичното производство на знание. Откажем ли се от представата, ще работим със знанието само като с инструмент, с разума само като с функционал, но никога няма да постигнем знание за знанието извън подразбирането и предразсъдъците, каквито си самоналагат така наречените „точни науки“. Защото точните науки се абстрахират именно от т.нар. нередуцируеми представи на маргинални субекти, доколкото пък те даже не се сещат, че субектът е всякога граница, маргина, слог, а не само беззаветно присъствие сред физическите реалности на света. „Истинската некорумпирана физика е толкова далече от психологията, колкото днес са далеч пясъците на Сахара от айсберга, тоест, нямат нищо общо. Е, за какво говорим, тогава?“ – Така е и с истинската психология, ако ще продължаваме с играта на „истински“ и „фалшиви“ в нарочванията си. Ако една психология фундаментализира физиката, тя не мърда по-високо от физиологията на ВНД. Тоест, опасността е и пред едната, и пред другата. Тогава говорим, че всяка жаба трябва да си знае гьола и да си квака оттам, съобразно собствените си задачи и обозримости. „Отхвърляйки философията на Кант като несъвместима (поради иманентно чисто субективния ѝ характер) с чистата априорна форма на обяснението, се замисляме какво ли пък ни предлага физиката.“ – Субектът съвместява каквото и да е, там е работата, поради това, че е в състояние през себе си да иманентизира местата и моментите, и пак през себе си да асамблира множественостите до Единицата на представата за света. Чистата априорна форма на обяснението затова е чиста, защото е дадена свръхестествено, а не просто в границите на естествена причинност, т.е. всякакви предопределяния откъм материята са изключени априори, за да може именно субектът да ги издейства спрямо една преучредяваща архитектоника и телеология на разумните си достояния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    20 Яну 2021 16:44ч.

    До 20.01.2021 в 12:38: Абсолютността на времето и пространството бидейки правдива, е абсолютно задължителна, защото може да се докаже с методите на науката. Съмненията относно задължителността на абсолютността на времето и пространството живеят единствено у философа, защото той няма инструментариума да ги отстрани. Ако научната истина се почувства от някого като заплаха so be it. Научната истина няма сензитивността на биологично същество, за да знае дали плаши някого или не. Тя е такава, каквато е, take it or leave it (извинявам се за вметките на чужд език). Това е и причината абсолютността на времето и пространството да не се припознава и като разказ, защото нему е без значение как на някого му се струва, че го е възприел. Вече много писах по въпроса, което на езика на текста от 20.01.2021 в 12:38 звучи така—векторът на познавателната активност на субекта, изолиран от научния инструмент, както е при философията, да речем, на Кант, се отменя от обстоятелството, че колкото и въпросният субект да има усещането, че полага автентични усилия “да удържа цялост и ред съобразно контрол не само спрямо средата, но и спрямо условията за нейното конституиране в концепциите за ред и средно-статистичност”, той това всъщност не може да постигне с инструментариума на философията, ако въпросният инструментариум го онагледим чрез, да речем, еднин от фундаментите на философията, а именно философията на Кант. Субективността, универсалността на тази субективност във философията, пречи не само на самия вектор да осъществи себе си като играч в сагата по изучаването на истинския свят, но напълно изолира въпросния вектор от необходимата му точка на прикосновение с него свят. Тъкмо така трябва да живеем—съзнавайки за съществуването на абстрактна тоталност независима от каквото и да е субектово полагане. Защо? Защото имаме абсолютни основания за това. Галилеевият метод ни спасява от илюзиите с които ни плаши философията, самоужасена от демоните, които сама си е създала, че нещо друго бил светът. Галилеевият метод, като символ на научнотта, се справя веднага и с най-различни философски подразделения, като, да речем един хусерлов скептицизъм, който, и той, няма сили да се измъкне от субективното и в тази си битност седи свит в ъгъла и трепери от страх, подплашен от собствените си свои демони, които сам си е създал. Тъй че, в конкретния случай, свързан с абсолютността на времето и пространството, не е Хусерл, който ще ни учи, защото, разтреперен, сам поставил се в ъгъла, той сам не знае за какво говори. Интересни са и онези, които не се плашат да си приписват познание за човешкото, тоест за нещото, което е далечната цел на човечеството, днес толкова сложно и непознато, а и непознаваемо вероятно, че отлагането на изучаването му не е нищо друго освен нещо напълно разумно. Както казах, ние още сричаме букварите на науката. Физиката, да не говорим за философията, са се оплели относно фундаментални понятия като време, пространство, движение, а някои си присвояват правото да понтифицират относно ултиматното, а именно човешкото във всичките му негови проявления. Въпросните не се плашат, защото са безразсъдни и безотговорни им се струва, че морето е до колене, защото са и повърхностни. Както вече видяхме, изследването на трансцеденталните форми на сетивността, с една дума, субективността, са белезниците, които ни държат в кутията, за да си създаваме демони и да си треперим от страх от тях. Смелостта да приемеш такъв страх за смелост и за критика на някакъв си чист разум, не е смело нещо, а си е точно това, самоизолация в компанията на собствените си фигменти. Те ни го наложиха ментално, и чрез философия, и чрез корумпирана наука, та днес ни го налагат и физически. Да сме доволни поне, че засега не са спуснали бариерата и за този разговор, който си водим с удоволствие и даже с ентусиазъм. Кои са тези те? Това пък е за друг разговор, въпреки че няколко много умни участници в тази нишка вече повече от загатнаха кои са точно те. Кант създава впечатление, че не участва в състезание на методи, защото му се е сторило, че е постигнал ултиматното, което е над всякакви методи и не се състезава с тях, а ги управлява. Не, Кант греши. Не може да управляваш каквото и да било, затворен от Кант в стаичка и разтреперен от свои си априорни демони. Вече много писах по това. Няма ли я инструменталната медиация, която да ти помогне да излезеш от стаичката на демоничните мъки, си за мустака, колкото и Кант да се е взел за гуру. Дедукцията извършена от свои си демони, казано иначе, “чисти априорни форми”, не е в състояние да издейства никакво правдиво познание за онова извън стаичката. Ной-многото, което можеш да постигнеш е да опознаеш още по-добре собствените си демони. Е, и? Такъв егоистичен самоанализ докъде ще те доведе? До каквото и да те доведе, едно е сигурно—няма да те доведе до правдиво даже и частно познание за единствения свят, в който си положен. И алюзията за аналитично опредметяване не те спасява, защото, нали казахме, такова опредметяване е илюзорно, то е само в главата на опредметяващия, а тя лесно се подхлъзва къмто демоните. По-лесно е да се руши, отколкото да се гради, особено когато иде реч за базисна когнитивност. Тръгне ли водата надолу по склона, иди я спри. Разрушиш ли реперите, жалоните по трасето на мисленето, ударът ти в някой бор няма да е нещо неочаквано. Няма естетика в това, нито в преносния кантов смисъл, нито в истинското ѝ значение. Защо след като ни е дадена линийка, вместо да мерим, да започваме да се занимаваме с делимостта ѝ. За това ли ни я дадоха, да си измисляме разни други работи, а не да я използване по предназначение? Ясно е, разбира се, че има необосновани рискове. Да се плаща за абсурди, които се представят за наука, както е днес, не значи да се поема риск. Единственото, което се прави в такъв случай е да се спре финансирането. Такова спиране на средства давани за абсурди, защото, видите ли, даването на пари за абсурди било смело поемане на риск, което чудесно било в разрез с буржоазното, среща възражението на шарлатанина, който хвърля прах в очите или лови риба в мътна река или, как беше точно изразът. Изборът е наш—или ще казваме нещата в очите, неподвластни на диктата на субективното, или ще сме шарлатани, на които диктатът на субективното, осигурявано ни от филосифията, ни върши чудесна работа, а и за инвсетициите е добре, въпреки че външно ги обявяваме за буржоазно падение и много лошо нещо. Шарлатанинът си е шарлатанин, вътрешното му противоречие е като дишането. За техническите измервания в инженерствот съм съгласен. Но, тук говорим за наука, което е съвършено друга тема. А, това, че трансцендентализиращата процедура сама по себе си не изразява присъствие, това е очевидно. Но, когато въпросната процедура ми се представи под формата на трактат от триста страници, това си е присъствие, както и да го погледнеш. Тя не може да се самоизличи, защото аз я държа в ръката си, въпреки сама по себе си, когато не ми е представена под формата на текст, тя може да прави всичко със себе си, включително и да се самоизличи. Във всички случаи, както казах, обаче тя ми е непотребна, защото е еманация на субективност, а това означава интелектуален затвор, а не търсене на априорни начала. Това не го разбрах. За какви детайли става дума след като Кант съвсем откровено ми казва, че пространството е нищо, ако няма обект, който да въздейства върху субекта и да създава представа за себе си в субекта. Каквито и други детайли да ми увърта, само този факт е достатъчен, за да спра да го чета поради несмасленост. Защо несмасленост? Защото имаме линийка, която Галилео ни подаде, за да си оправи мисленето и да не се подаваме на подобни шмекерии. Абсолютното пространство и време са апостериорна аналитична истина според обърканото мислене на Кант. Както казах, вярното, доказуемото е, че времето и пространството са синтетично априорни истини. Да си припомним линийката, за да не натоварвам текста с други доказателства. Относно формата и съдържанието—абсолютно не е вярно имплицираното, че истинността на формата, което е тривиално, определяло истинността на съдържанието, което е нещото, което ни интересува. После, даже и съдържанието да изразява всеобщност, то това не е гаранция за неговата вярност. Цифрите 1, знакът за равенство и цифрата 2 (формата) е винаги и навсякъде (всеобщност) не е израз на вярност (съдържание), когато се напишат едно до друго. Ето защо, физиката непременно трябва да загърби метафизиката и да разчита на собствените си сили при анализ, каквито и реликтни форми от метафизика да са ѝ под ръка (на физиката). Относно самотата—добре, да оставим въображението без да го квалифицираме. Е, как подобрихме нещата? Въображението не е по-важно от знанието, а Кант, в най-добрия случай ни поднася въображение. Ние обаче търсим знанието, което винаги е споделено, тоест, не е самотно, ако се върнем на самотата. Тъй че, пак Кант ни е крив. Да не ни се беше мяркал пред очите, щеше да си го спести този заслужен ad hominem. Я, гледай? Споделеното щастие на знанието, не тъжната самота на въображението, не било когнитивно. Как се получи така, че на бялото да казваме черно? Относно непротиворечивостта на системата на Кант, да, непротиворечива е, както е непротиворечива всяка самозациклена система. Напиши един безкраен For … Next loop в кода си и гледай как в общия случай ще си образуваш гняв и ще гледаш как по-бързо да се изъмкнеш от тази глупост, в която си се въвлякъл. Няма полза никаква от подобна кохерентност. За да се отървеш от безсмислието ѝ, търсиш друга кохерентна система, която няма да те хвъри в безвремието на самозациклянето. Колко трудно е това да се разбере? Тъй че, съдната способност на Кант е нула поради самозациклянето ѝ, колкото. да се занимава да ни обяснява, че всъщност не било така. Ето защо, коректното е да търсиш друга, работеща кохерентност, която няма да те хвърли в лапите на безвремието и посредствеността. Е, да де, точно това казвам и аз—извън представата не можем да узнаем нищо за въпросното “външно влияние” казва Кант. Но, идва Галилео и ни повежда за ръка извън тази тъмна гора на безпросветността. А това, че “външното влияние” под формата единствено на представа се било непрекъснато издействало, хич не му помага да излезе от своята безсмисленост. Това, което ние търсим не е безсмисленото бродене из тъмата на безсмислието, преобразявайки го в различни форми, а истинното, веднъж завинаги установеното, което е идеалът на науката. И, сега откъде-накъде идеалът на физиката, веднъж завинаги установеното истинно, се оказа парадокс? Значи, онова, което не е парадокс било парадоксът. Е, това, ако не е парадокс, здраве му кажи. В темата говорим за философията, при която съвсем е очевидно, че тя нито експлицитно, нито имплицитно има нещо общо с истинността относно света, която ни интересува, въпреки че философията наистина дава връзките на мисленето вътре в самото себе си, което пък ни интересува точно толкова, колкото рибата се интересува от сладолед, тоест никак, освен, ако не се занимаваме с психология. А, пък, да го намесваме това ненужно нещо в индуктивно-научен дискурс си е самото безумие, защото трансценденталното, с каквото се занимава философията няма нищо общо с познанието, освен психологическото познание за себе си, което, както казахме, е извън нашия интерес, освен ако не сме психолози. Изобщо да не отваряме и дума за това, че философията ни “давала достъп до конкретни и истинни съдържания”. Не, не ни дава. В това се съдържа цялото ни различие. Основното е да се разбере, че истинската некорумпирана физика не си създава самопроблематизации, а се занимава с външни на нея проблеми, поднесени ѝ от природата. Самопроблематизация има единствено в корумпираната днешна физика, но не тя ни е темата. Истинската некорумпирана физика не само не трябва да умее да се самопроблематизира, но такова нещо ѝ е чуждо и няма даже и да ѝ мине през ума. Колкото прогонването, то, тъкмо класическата физика е прогонената и на нейно място се е настанила абсурдната некласическа физика. От болната на здравата глава ли ще пренасяме проблемите? Никога не трябва да се забравя, че потискането на критическите методологеми, за преучредяването не знам, е насочено точно в потискане на класическите фундаменти и утвърждаване на абсурда като наука, което е чисто политически процес, нямащ нищо общо с науката. Днешното е тъкмо това—нагло корумпирана абсурдна патология, която има наглостта да нарича себе си физика. Относно истинската реалност—това ѝ е токсичното на философията, като тази на Кант, че създава без всякакъв свян от липсата на основание, измамното усещане, че нямало истинска реалност, че и философията, и религията, и изкуството, и всички други културни форми били в същото отношение спрямо истината. Няма по-голяма заблуда от това, но какво друго да очакваш при такива учители като Кант и Хегел и цялата армия от папагали, които са превзели философското мильо и им преповтарят тезите. Реалното положение е съвсем друго. Вътре в религията цари догмата, която е абсолютната истина за вярващите. На другия край на скалата са изкуствата, при които е налице абсолютното отсъствие на истината, поне в съвременните им форми. По средата е науката, която по пътя към обективната истина, борави с относителни истини, някои се превръщат в абсолютни истини, други пък биват отхвърлени. Истината в науката не е изобретение, пожелание, интерпретация или метафора. Истината в науката е твърдо установима, и универсална и извечна. Основните ѝ стълбове са непоклатими. Никога, никъде при съответните условия законът на Ом няма да бъде друг, нито моларният разтвор на сребърен нитрат, добавен при стандартни условия към моларен разтвор на натриев хлорид, няма да даде друго, освен бяла утайка от сребърен хлорид. Никога, никъде дадено тяло в дадена координатна система няма да може да се подчинява едновременно на два различни закони на движение. Философията никога няма да разбере тези автентични априорни истини и ще продължава да си цикли вгледана в себе си, въобразявайки си за някакви си конвенции, на които била подчинена физиката и не знам още какво си. Пак, учудващо е, че само дотам се е стигнало, защото какви ли не други нелепости не са непостижими за човешкия ум. За инквизицията, която прилага политизираната съвременна физика казах вече. Тъй че, в това отношение нямаме различия. При царя и пъдаря пак настъпи смислово обръщане. Не може робинята на собствения си ум, философията, да е царят, а свободното, системно изучаващото природата да е пъдарят. Тъкмо това объркване доведе модерния нацизъм—постмодернизма, с неговите евфемични извержения под формата на измислени пандемии. Тъкмо това, последното, липсата на пандемия, доказах в едно нарочно мое строго нучно изследване, както за САЩ, така и за ЕС, което изпратих до Nature и Lancet още някъде през Май и което беше веднага отхвърлено от китайските редактори (нужен ли е коментар?) и в двете списания. Същото изследване изпратих и на Тръмп, защото, след като комплота с Кеваноа, Мълър и импийчването не преработи, трябваше нещо драстично да се съчини, защото “Trump is a dangerous demagogue. We must get rid of Trump”. И, какво, какво … измислиха го. Истинският преврат срещу Тръмп, как пък се случи да си го кажем точно двайсетянуарски, се извърши през Март, когато по гьобеловски (защото това са същите тези, които наложиха за целите си и нацизма, и комунизма и, сега, разширения и усъвършенстван нацизъм—постмодернизма) силово наложиха, чрез медиите си сръчната измама, изваждайки от целия микс от болести една невинна ежегодна компонента и ѝ придадоха космически размери, само и само да премахнат Тръмп. Какво са за тях масовите убийства? За пръв път ли го правят? Чисто медийно, братче. Свтовните масмедии, притежавани от няколко хубавци са не четвърта власт, както едно време ме съветваше добрият ми приятел Ицо Калчев, а са си баш първа власт. Правят каквото си искат—лъжат и през зъбите си и си постигат тяхното. Но, Тръмп не чу предупреждението, защото кой съм аз, за да ме чуе, нежели абсолютните факти, които му изпратих, от които се вижда, че и дума не може да става за пандемия—в 41 от щатите нямаше и следа от аномалия; само в 12-те демократски щати, които сетне направика бъркотията имаше някакви много съмнителни аномалии. Той трябваше още тогава да вземе мерки, да канцелира изборите, заради извратената обстановка и да покаже на хората истинските научни данни за състоянието на нещата, данните които получих от различни държавни агенции, включително от CDC. Истината днес не лети на собствените си криле. Може би истината никога не е летяла на собствените си криле. Кой щеше да знае за Галилео, ако въпросният не беше личен приятел на Барберини, станал папа Урбан VII? И за Джордано Бруно нямаше да знаем, ако и той не беше приятел на велможи, но малко по-незначителни, та затова го споходи кладата. Изобщо, какво да говорим, поотклоних се от темата, но понеже беше споменат ковид-фашизма, та това ме подбуди. Сега, единствено да се надяваме да не ни изтрият разговора и да не ни прогонят от форума за последните неща, които написах. Ще бъде жалко, защото доста си поизяснихме позициите и стана още по-интересно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    20 Яну 2021 17:58ч.

    До: 20.01.2021 в 14:19: Предлагам да не си играем с логически заблуди от сорта на Аrgumentum ad verecundiam, а да погледнем истината в очите. Защото Кант е хлъзгав и винаги може да бъдеш обвинен в мизинтерпретация, но един друг, който е обявен за още по-голям гений от Кант, се оказа абсолютно доказуемо, че е едно интелектуално посмешище с качество на мислене под нивото на река Дунав. Тъй че, по-добре да не му се връзваме на Кант какво казал там в първия си предговор какъв Коперник бил във философията, а да погледнем фронтално какви точно ги говори в “гениалните” си трудове. Правя обаче уговорката, че това за Кант или за другия, по-големия пишман-гений, никога няма да го говоря в клас пред студентите си, защото е безсмислено. Иначе, какво, да спра да им преподавам ли, защото, ако продължа, както изисква Curriculum-ът, ще знаят, че ги мамя, за да си запазя заплатката, ако пък си тръгна, то заместникът ми ще ги мами и те ща го знаят това, което ще накара онези, които имат достойнство, просто да напуснат университета? Е, каква ще е ползата от подобна каша? Имаше някакъв подобен случай в София за някакви дреболии. Преподавал им нещо на студентите, а те се оплакали на декана. Ако това, което им е преподавал е в Curriculum-a, няма какво да се оплакват. Ако пък са решили да се оплакват, може, но само доколкото се отнася до негово нарушение на Syllabus-а, който им е дал. За всичко друго просто нямат думата—и това е за някаква дреболия. Въпросите, които обсъждаме, и те, особено те, не се решават в студентската аудитория. Има си Curriculum, който трябва да се спазва, раздаваш им Syllabus, който също трябва да спазваш и, ако с нещо не си съгласен, се бориш за промяна на Curriculum-а, а промяната идва чрез публикации в реномираните списания, които никога няма да публикуват критики на статуквото, което ще те принуди да се въвлечеш в политиката, за да се спрат милиардите, които отиват за издръжка на този нагъл абсурд, изкаран че било наука—това е единствената възможност да се спре заразата на абсурда от по-нататъшно разпространение. То, добре поне, че се разбра, че така ставала промяната, но как пък точно да го направиш, е това е нелинейна задача … И това го говоря за оня, далеч по-големия гений от Кант, когото можеш веднага да забодеш с карфицата на абсолютните доказателства към хербария на несретниците, провалили се аспирант-гении. Да отхвърлиш Кант, колкото и да имаш основания, и дума не може да става, точно защото е хлъзгава работа да се занимаваш с такава бъркотия, която самата себе си не е разбрала, но винаги ще те обвинят, че ти си този, който не го е разбрал, а ти няма да можеш да се защитиш, защото нямаш абсолютния аргумент, какъвто си открил при онзи най-големия пишман-гений. Подобен е случаят и с квантовата механика, която също е безподобна глупост и която, също така може да бъде забодена с карфицата, но пък там онези, които трябва да те чуят трябва да имат все пак някаква научна подготовка. Изобщо, има за какво да се поговори по този въпрос, но и то е извън този ни разговор. В текста следват твърдения, които предизвикват точно същата критика, която вече отправих, затова няма да се спирам на тях. Разбира се, трябва много добре да се разберем по тези въпроси, защото, твърдя, точно това неразбирателство ни доведе дотук, до постмодернисткия нацизъм, с културалния му марксизъм, пост-евгениката, маркузки разни изопачавания и на без друго разхвърляния Грамши и т.н. Та, ще трябва да помислим как да стегнем разговора, за да го направим по-продуктивен. Някои прибягват до листикли—така, изреждане по точки на съгласието и несъгласието, но не знам дали в нашия случай ще работи. Засега временно спирам, като очаквам някак да решим как да преформатираме този извънредно смислен обмен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • филипс

    20 Яну 2021 18:25ч.

    Не ти е работа да го отхвърляш, заб(р)ави, за да не стане така, че с цели часове говориш празни приказки и се самонавиваш, само защото не съответствало на твоята мотивация. Както казваше героят-мъдрец в един седмичен сериал: махнеш ли мотива, отпада и проблемът. Върши са работата така, както ти харесва, но не оспорвай и на другите привилегиите те да си вземат от Кант или от когото и да е онова, което им е нужно. Мисля, че няма смисъл да продължаваме в рамките на тая тема - каквото трябваше, беше казано, пък изводите ще си ги правим за себе си, както и евентуално четящите ни - едни ще приемат философията съобразно Кантовата иновация и следващите я разновидности на трансценденталния метод или гравитациите около фундаменталната онтология, други ще си се захласват по класиката с позитивистичната й метафизика. Считам, че казаното беше приятно дори и само като тренинг, защото понякога от години хора като нас не си говорят помежду си със самочувствието на равни и без излишни амбиции да спорят заради самия спор. Има и друга опасност - че така затворихме темата за дискусии по конкретното онова, което е писал Хаджийски. Все пак това не е философски форум, въпреки че авторът на статията е философ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коментарите стигат

    20 Яну 2021 19:40ч.

    Да, много приятен разговор, а чичо Фичо да прощава, превзехме му темата без да искаме. Колкото до проблемите, моятa позиция обаче е друга. Не трябва да се оставят висящи конци. Но, това е позицията на учен, а не на философ. Онова, което винаги ме е смущавало при философите е, че разглеждат философията като някаква даденост, като някаква равнопоставеност на различни възгледи—нещо като класификаците на пернатите в орнитологията и на цветенцата в ботаниката. Те, така я и преподават—казват, курс по философия, а то излязло, че било курс по история на философията. От такова нещо на човека на точните науки му настръхват косите. Все пак, трябва да има решени философски проблеми, които да се изучават в курса по философия, а пък който иска, да се запише да изслуша отделен курс по история на философията. Така е в точните науки—слушаш си курс по химия и отделно по физика, а ако толкова те интересува историята на науката, има си съвсем отделен курс по история на науката. Иначе, какво, чета, да речем, курс по химия и да сложа Лавоазие и Пристли, Пруст и Бертоле заедно ли? Значи, дали било флогистон или кислород, дали било топлород или кинетично-молекулярна (в България—молекулярно-кинетична) теория, нямало значение. Всичко трябвало да се преподава равнопоставено. В науката това означва погром. Философите пък ѝ се радват на такава задружност. Светът се разкъсва от противоречия, в основата на които стоят идеологии, основани на философии, а при нас в Куода всички сме си заедно, в една редичка с кепс анд гаунс и заедно подмятаме теселите, все едно че нищо—и едното било вярно, и другото, и то вярно. Идваш на сергията и си избираш по свой вкус. Хората мрели на клади за идеи, мечове се кръстосвали, във факултетската кафетерия обаче всичко е спокойно. Само казвам ... Малко мисли за изпроводяк, защото много ми хареса да си поговорим така. Пак се надявам да се заварим някъде, но дано не е пак под чичо Фичо, че вече достатъчно му надухма главата. Всичко най-хубаво пожелавам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • консервативен лЕберал

    20 Яну 2021 23:32ч.

    Социалните мрежи подкрепят сляпо Байдън не за сините му очи, а защото очакват от него да ги спаси утре от резонни антимонополни мерки и данъци. То е съвсем просто: бизнес, братче. ................................................................................... Нищо общо с бизнеса и нищо не очакват от стареца с дълбоката деменция - и той, и соцмрежите с техните "откриватели" и "собственици" са просто обикновени изпълнители на своите господари.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • афоризмът за стълбата

    21 Яну 2021 9:15ч.

    Има идеологии, основани на архетипа за научна рационалност. Тоест, идеологиите не са само философско изобретение, поне след Кант и насетне. Онтологичното отсъждане "има битие" не предполага, че въпросното битие носи изначално физически или химически характеристики. Философията изначално отваря дискурса за други фундаментализирани за определени цели възможности. Затова казваме, че човек не е изначално обвързан с истината по модела на научната рационалност. Заедно с това сме длъжни да отчетем, че в света, в който живеем, без науката ние сме слепи, ако искаме да бъдем като всички останали и да се разбираме с тях. Но симулативността на всяка реалност, която не предполага и нейната първичност, трябва да се има предвид на определен стадий от образователния процес и да се използва за още по-задълбочено самоусъвършенстване на онези, които умеят да прозират дълбочината в самите себе си. Пожелавам и аз всичко хубаво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    21 Яну 2021 13:12ч.

    Дотук 82 поста. Някои дълги като коментираният текст. Но не са си сложили имената и не са ги предложили за публикация на редакторите-модератори, тук или другъде, на хартия или с "електрони" ! Явно Хаджийски е добър в медиаторставането? Или рибар? Странно боледуване за коментиралите го, страстно? А, колегата : Коментарите стигат на 18.01.2021 в 16:15,; явно не е обърнал внимание на предложеното за четене, тук в сайта, от Рено Бошар, препечатано от "Фигаро"? Той също живее и работи там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи