Социализмът бе необходим на капитализма не само да го принуди да покаже човешко лице, но и да създаде илюзията за потребителския му рай, невъзможна в днешното западно общество.
Теорията на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за човека-потребител – социалистическа поетизация на капиталистическия консумеризъм

 

В предишния коментар (https://glasove.com/categories/komentari/news/shcho-e-dekriminalizatsiya-na-sotsializma-i-ima-li-pochva-u-nas) видяхме моето кратко и опростителско изложение на интересната теория на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев (по-нататък: АР–КС) за човека-потребител в книгата им „Какво се случи?“ (2008).

 

Помпаното с евтин изобилен дълг потребителство, носещо „свобода на избора“ при „купуването на бъдещи идентичности“ е идеалът на новото общество, възникнало в резултат на прехода. Книгата е писана преди септември 2008 г., а това беше, както си спомняме, оптимистично време. Следва моята критика на теорията им – която, както казах, е и самокритика, тъй като до 2008 г. споделях същия оптимизъм.

 

Първото ми емоционално впечатление като българоамериканец, прекарал първата част от живота си в НРБ, а втората – в Ню Йорк, бе близостта на тази теория с някогашното ни социалистическо светоусещане. АР–КС са представители на поколението на „бумърите“ в България (родените примерно в 1945-1960 г.) и в младостта си не са оставили парчета кожа по „зъбите на туй настръхнало, вбесено псе“ – капитализма. След 1990 г. успешно са се вписали в най-горния етаж на новия капитализъм в България. Външен контакт са имали почти изключително с гузните западни и новоруски либерални елити.

 

Светоусещането на АР–КС е останало социалистическо по „абсолютна стойност“, въпреки обратния знак на отношението им към частната собственост върху средствата за производство. Това е много свежо, гледано от днешния Запад. Представата им за капиталистически консумеристки парадайз е представата на социалистическия труженик, дори и на номенклатурна длжъност, съзерцаващ витрината на „Кореком“ – или случайно попаднал му забравен във влака или на плажа брой на сп. „Cosmopolitan“. Надзъртащ с копнеж през пукнатината на Берлинската стена към заветната „Ку-дам“ есента на 1989 г. Той съзерцава нещо, което не съществува, никога не е съществувало – своята социалистическа мечта, сънува своя ювенилен консумеристки сън. Красотата е в окото на съзерцаващия.

 

Защо? Социалистическият човек преживяваше сакрален „карго култ“, виждаше в престижната западна стока култово късче от рая. Символ не само на лукс и престиж, но на качествено друг тип труд, интелект, вкус, а също друго равнище на грижа за човека и равенство на достъпа, свобода, приятелство и смисъл. Помня брошурите „На Рейн“ от Пловдивския панаир с броя на часовете, които западногерманският работник трябвало да работи да купи нещо, което у нас изобщо го няма или на черно струва майка си и баща си. МВР организирало бригади деца от езиковите гимназии да събират тези брошури за претопяване. Нашата валута не е конвертируема, защото нашият труд и нашият ум не е конвертируем с техния.

 

„Падането на Берлинската стена“ от Херберт Смагон, 1995

 

Социалистическото общество наистина бе замислено от ръководните комунистически партии като онтологически различно от капиталистическото. Не точно в този смисъл различно, но той произтичаше необходимо от другия смисъл: социалистическият човек сам не е стока, работната му сила не е стока. Така ни учеше „политикономията на социализма“, но, ако помислим, и реално така си беше! По-нататък ще видим, че това разбиране няма нищо общо с класическия марксизъм, но факт е, че в общия случай социалистическият човек не се продаваше.

 

Той имаше осигурена по рождение работа, безплатно здравеопазване и образование, две години платено майчинство, сравнително леснодостъпно собствено жилище или държавно с евтин наем, евтини режийни, евтина столска храна, субсидиран транспорт и лятна почивка, достъпна висока култура – и класическа, и модерна, ако е била призната от властта за прогресивна и правилна – стига да има желание за нея или поне да снобее. За социалистическия човек тези блага (много от тях – немислим лукс за редовия западняк) не бяха „стока“, а даденост – като въздуха.

 

„Стока“ за социалистическия човек бяха само нещата от рубриките „модно, луксозно, деликатесно“. (И от рубриката „дефицитно“, която бе предметът на „мрежовия обмен“ на АР–КС, но тук ни интересува само западната стока, обектът на „карго култа“.) Но социалистическият човек противостоеше свободно на западната стока със свободната си индивидуалност на потребител, на не-стока. И западната стока имаше за него облика на индивидуална, лично лелеяна и преживявана, едва ли не художествено изработена, уникална вещ. Социалистическият човек не разбираше увлечението на западняците по ръчно плетените бабешки пуловери – той се блазнеше от гладките машинни плетки от „чиста вълна“.

 

Но в западното консумеристко общество пазарът, създал и престижната потребителска стока, и потребността от нея, бе създал и „пазарния характер“ на човека, чиято личност е едновременно и стока, и неин продавач – още преди да бъде потребител на други стоки. Елегантността, хубавите зъби и липсата на телесна миризма у пазарния човек, писаха Адорно и Хоркхаймер, не са негов свободен потребителски избор, а маркетингово задължение за реализацията на стоката му – неговата работна сила. Не само човекът, но и останалата стока се комерсиализира, комодитизира, става масова, предмет на рационализация, cost cutting (съкращаване на разходите), обезценяване и фалшификация. А потреблението и неговото постоянно възпроизводство става принудително – отчуждава се от човека, не му носи удоволствие и радост, камо ли сакрален „карго култ“. Постоянното възпроизводство на потреблението е Хегелова лоша безкрайност, никога не знае насита и няма нито миг покой.

 

Социалистически по произход са и представите на АР–КС за елитите, по своя инициатива даряващи достъпи на низините – друга реминисценция на „основния закон на социалистическата икономика“. Представата за остарялостта на класите и за слабите, изчезващи елити е реминисценция на идеала за безкласовото общество и отмирането на държавата при комунизма.

 

Представата за мрежовия и властови, нестоков характер на обмена при консумеристкия капитализъм е реминисценция от реалния социализъм в НРБ, дето намирането на дефицитна полуоска за „Жигули“ се обменяше мрежово срещу помощ за приемане на „детенце“ в английската гимназия. Разбира се, мрежовият характер и на постпреходното българско (и на американското) общество също не може да се отрече. Опитът от НРБ може донякъде да помогне за разбирането на съвременното американско общество – след 2016 г.

 

В началото на деветдесетте години, на първото ми учение в Англия, често ми се налагаше да се отбранявам срещу обвинения на западни левичари – „вие на Изток предадохте каузата и вляхте свежа кръв на капитализма!“ Казвах им да опитат те да „служат на каузата“, живеейки в (консумеристка) мизерия и несвобода като нас. Но че бившите социалистически страни вляха нов живот на капитализма е факт – и икономически, чрез разграбването на източните активи и пазари от западните корпорации, и психологически с вярата в консумеристкия рай.

 

Но всичко дотук е само аналогия, а не анализ, не е доказателство, още по-малко критика по същество. Преди да започна (в следващата част на коментара) критиката по същество по отделните пунктове на теорията на АР–КС за човека-потребител – няколко думи за противоречивостта на мисленето ни за социалистическото ни минало. Това е нещо, с което сме добре запознати. Вкл. и чрез откровенията на премиера: лъкатушенето му от „комунистите са партия на престъпници“... до „каквото Живков е построил, ние не можем да боядисаме“.

 

Вчера във Фейсбук имаше интересна дискусия по показания наскоро по БНТ филм от 70-те години  „Топло“. Една госпожа изписа куп постове, заклеймяващи „комунизма“ и обясняващи как във филма добре се виждало тъкмо „злото на комунизма“. Но сред злините на Живковия режим, казва тя, фигурирало и „избиването на половината й село“ във Врачанско, задето били „привърженици на Горуня“. За недоумяващия читател – Горуня е партизански комисар, след 1944 г. – червен генерал и сталинист, организирал в началото на 60-те неуспешен военен преврат срещу Живков затова, че бил станал гнил либерал и търсел сближаване със Запада.

 

Такива логически парадокси срещаме у всеки наш съвременен антикомунист. Те се дължат обикновено на парадоксалното съжителство в главите им на личните и семейни спомени от реалсоца, които у над 80% от българите са по-скоро положителни или събуждат известна лоялност, и на налаганите от антикомунистическата пропаганда на прехода груби заклинания, неподкрепени от личен опит, но още смятани за безвъпросни. У АР–КС на друго място имаше табу на критикуването на капитализма, то всъщност е и табу на критикуването на заклинанията антикомунизма.

 

Днес пак във Фейсбук (евродепутатът) Иво Христов постави въпроса за крайната нелогичност на съжденията на много хора за политиката въобще. Дали тези противоречия се дължат само на нашата собствена нелогичност (или неграмотност) или пък отразяват и реалната противоречивост на нещата?

 

Формалната логика поддържа, че противоречието в мисленето ни е белег за грешка. Трябва да се върнем назад, да проверим всяко твърдение и значението, което приписваме на всяка дума, и да отстраним противоречието. Хората мислят нелогично, защото не спазват законите на общата (или формалната) логика – като за тъждеството, за противоречието и за изключеното трето. Тези закони са очевидно истинни за всеки здрав разум.

 

Иво Христов даде пример за нарушаване на закона за тъждеството: той казва „Мангъров показа характер“ – и това твърдение трябва да е тъждествено на себе си и да значи само това, което изрично казва. А читателите му грешно мислят, че не е тъждествено на себе си и казва и това, което не казва, а именно също и, че „Мангъров е прав“ – и атакуват и първото твърдение за характера на доцента.

 

Липсата на логическа култура у хората е вездесъща – и в говоренето, и в писането, и в действието. Съвременните формални логици мислят, че това се дължи и на несъвършенствата на естествения език. Ние тълкуваме всичко разширено и метафорично. Логиците опитват да измислят идеално точни, еднозначни изкуствени езици, в които да не са възможни разширени и метафорични тълкувания.

 

Но формалната логика е годна да служи само в областта на вече познатото и статичното. Какво значи, че противоречието е критерий за заблуждение? Ако имаме противоречие, значи сме сбъркали в аргументацията. Ако твърдим едновременно, че „изборите при ГЕРБ са нечестни“ и че „Радев спечели честно изборите“, някъде имаме грешка.

 

Но формалната правилност на съжденията ни не предполага фактическата им истинност. Примитивният антикомунизъм например може да бъде направен логически последователен, но не и убедителен, макар че бе институционализиран от ЕС, защото противоречи на опита и интуицията на мнозинството българи.

 

Теорията на АР–КС за човека консуматор пък търси да примири капитализма със социалистическото светоусещане на масовия българин, да покаже, че доброто от социализма е диалектически „снето“ и усвоено от капитализма, че ценностите на социализма (здравото им ядро) са станали общочовешки, алфата и омегата на доброто управление изобщо. Конвергенцията на социализма и капитализма е постигната.

 

Диалектическата логика, за разлика от формалната, приема противоречието за критерий за истинност и липсата му – за критерий за грешка. Тя е логиката на неизвестното, на процеса на търсенето на ново знание. И на всичко, което се движи или се променя или пък се отнася към себе си, както човешкото съзнание (съ-знание – знание за самото знание) се отнася към самото себе си. Диалектиката вижда противоположностите в тяхното единство, тъждество, борба и взаимно проникване и „снемане“ като неразривни страни на всяка конкретна „тоталност“.

 

В следващата част на коментара ще разгледам критически в светлината на горните два абзаца основните моменти на теорията на АР–КС за човека консуматор, изложени в първата част. Ще проверим заедно фактическата им истинност: „мрежовият обмен на власт“ е трудно квантифицируем социологически, но в икономическата наука разпределението на доходите, богатството, потреблението, дълговата и данъчната тежест са лесно измерими.

(Следва)

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

24 коментар/a

Можем да бъдем спокойни ! на 29.12.2020 в 16:51
Учението на А.Райчев и К.Стойчев, творчески овладяно и издигнато на нова висота от Валентин Хаджийски разкрива причините за сегашната криза и посочва правилния път на развитие , спасителен за цялото човечество.
РАЗУМЪТ на 29.12.2020 в 17:17
Горяни е е имала предвид жената. Но бих повярва на данни за горяните, ако са от краят на 50-те, и от двете страни. Сега Сорос и козяк плащат на НПОта и БНТ-началници, да надуват историята с горяните, скоро ще са поне 5-милиона, после и 50-милиона. ........ Сега всички бивши-соц страни нямат по-голям БВП, нито консумират повече и нито произвеждат повече, дори в селското стопанство. 1% имат нова кола, 75 000 коли до 5 години, купени нови, ако домакинство от средна класа имат 1,5 автомобила средно, значи средната клас е 50 000 домакинства, от 3 000 000 домакинства. 12% ходят на море и планина, 4% всяка година. 7% имат спестени пари, като повече от половината със спестени пари имат до 1000 лева - средно 200 лева. преди ковида.. 0,20% е делът от световният БВП, на НРБ, сега икономиката е 0,06% от световният БВП.
Sin на 29.12.2020 в 18:28
Това някой наистина прочете ли го ? Авторът се е родил един век по-късно. И доста встрани.
АЛЕКС СИМОВИЧ на 29.12.2020 в 18:53
Сега 600 долара им дават на всеки американец. Намаляха лихвите 10 години, но само помогна за 9 години борсите да не се сгромолясат. Ако не дават пари ще рухнат и борси и акциите, и банките. Но казват, ЗАРАДИ КОВИД Е, да не ги помислим, че са социалист, че вярват в социализмът или кейнс-държавни политики.
Коментар на 29.12.2020 в 19:00
Ех, Фичо, та не обитаваш ли и ти потребителския рай между Хъдзън и Ийст ривър. Без опашки за тоалетна хартия, списъци за осемдесеткилограмови цветни телевизори, вноски за кола, луканка за празниците и недостъпните за обикновените трудещи се Корекоми с дънки Wrangler, марка приравнена към работното облекло? Какво получавахме срещу лишенията? Обещания, илюзии? Справедливост? Равенство? Нямаше равенство. Никога и никъде не го е имало. Винаги в историята е имало елит и маса.
--- на 29.12.2020 в 21:09
Авторът, пак и цитираните Райчев и Стойчев, са добри да посочват това и онова, но не и в обясненията на процесите. А без тях яснота няма, има умствен склад от факти, подредени със слаба систематика. Това не е само при тях наистина, трудно е да се намери български автор който отива отвъд това. Социологията е слабо развита в България, затова още се преоткриваме чрез намерени паралели в чужбина. Проф. Иво Христов прави нещо, но "Една птичка пролет не прави". Интересно е, че и историята ни от Освобождението насам следва примери от чужбина, сега емигрантите продължават тази вече традиция. В резултат на това малко се познаваме и няма как да бъде иначе, това и в личната психология е така. Провинциализмът ни е безспорен, където и да отидем в България и по света, каквито и паспорти да вземем. Това ни прави скучни и предсказуеми, със слаби творчески пориви, консуматори най-вече за пред околните, пилеещи времето си за дреболии и дървени философии сочещи път за никъде. Остава ни да мислим позитивно и се надяваме на диалектиката която авторът ще представи следващия път.
веган на 29.12.2020 в 21:12
Ако мога да вметна обаче, че духовният елит и масата, по отношение на духовното си развитие, не съвпадат със социалния елит и социалната маса и когато това се случи, ще настане златен век за човечеството. Ще дочета докрай анализа на господин автора и тогава ще си кажа евентуално мнението, от което и без друго никой не се интересува, тъй като като не желая да експлоатирам животни и си хвърлям разделно боклука, което според масата /коя точно маса/ ме слага в графата декадент.
за крититтиците и за критикуваните : на 29.12.2020 в 22:21
ПРАЗНИ МИСЛИ НА ПРАЗНИ ХОРА. или АЛАБАЛИСТИКА на повърхностно ниво.
Поздравления за Коментар. на 29.12.2020 в 22:46
Но имаше едно нещо, за което никой не се и досети, нито Фичо, нито някой от коментиращите. Нито Равенството, нито Братството , нито Справедливостта, нито дори тоблероните, които купуваха на децата си работилите в Либия, могат да заменят едно нещо, което беше най-важното и го нямаше. СВОБОДАТА. А тя както казва Сервантес идва на върха на копието. У нас носители на копия нямаше, а и доколкото се намираха бяха избити още в началото или изпратени по концлагери. После българинът забрави тази дума.И си налягаше парцалите яко. А през 89та година дори не повярва, че може да бъде свободен и сам да решава съдбата си.
Anonimen robot на 30.12.2020 в 01:38
"В началото на деветдесетте години, на първото ми учение в Англия, често ми се налагаше да се отбранявам срещу обвинения на западни левичари – „вие на Изток предадохте каузата и вляхте свежа кръв на капитализма!“ Казвах им да опитат те да „служат на каузата“, живеейки в (консумеристка) мизерия и несвобода като нас." *** А можеше простичко да ги напътиш към горбачов и компания...
бананова република на 30.12.2020 в 05:41
Може да подхвърляме всякакви тези, но къде са фактите. Факт е, че българите не признават "свободата" в България, и бягат от нея, бягат в социални държави. И САЩ е такава, щом дава пари като тези 600 долара, имат социална помощ, тук "тя" се изработва с робски труд. В Германия за всяко дете има 200 евро на месец. Предполагам, че храната в училище в САЩ, и автобусът каращ децата, са безплатни. Ние предадохме фронтът, но левите на Запад не са, и сега ни приютяват. Свободата Санчо, да избягаш в социална държава. В не-социалните, покриват дефицитът с пазарни цени, "свободата" да имаш като платиш повеч, като дефицитът сега на вода. Сега да я внасят на пазарни цени, и колко скъпа да е, че да я правят комерсиално. 80% от жилищата в Сингапур са държавни.
Консерватизмът фарисейският квас на 30.12.2020 в 05:46
Протестите се провалиха защото не са социални. Знам знам, системата, капитализмът не позволява, той е най добър и бедният е неспособният, боклукът на който е погрешно да се помага. НО, заради бедните, мафията е заела цялата икономика, да произвежда сурогати. Свестните инвеститори не искат да правят така и са фалирали, изчакват, пасуват. Така заради ниските данъци и ниски заплати, мафията МУТРИТЕ са заели всичко без конкуренция, и корумпират. Така и тези с повечко пари от потребителите си правят хляб, кисело мляко, наденици, ... Щом прави сурогати за бедни, икономиката, какво да изнасят? Щом не пием качествено вино, всички, ще станем ли като Франция на виното? Ако се иска от производителите да правят качествено, да плащат големи заплати и данъци, ЩЕ ИМА ЛИ МАФИЯ?? ТОВА ЩЕ Е КАТО СЛЪНЦЕ ЗА ВАМПИРИ! Те са неспособни на такива неща, и ще се разбягат от такава държава. И КАК ЩЕ ПЕРЪТ ПАРИ, СКЪПО ЩЕ Е.
ЗА размисъл на 30.12.2020 в 06:25
В един документален филм, даваха как в културата по светът и в САЩ, до 1980та, не е имало филм и песен които да превъзнасят парите и богатството, а са ги заклеймявали, то и в "Хубава жена" е така, макар и 10 години по-късно. Но десните кръгове в САЩ и по светът, почват през 1980те да пропагандират - че парите и богатството са най-голямата добродетел, и културата трябва да ги възхвалява. ПАРИ=СВОБОДА .. .. .. Икономиката глупако, ?? Защо ти е роден край, приятели, семейство, ЕМИГРИРАЙ, промени себе си - не средата в която си роден, нагоди се, избягай, не протестирай, не се бори да промениш системата и живота на тези който цениш. Няма нужда от революция, а от смяна на средата, от беден район към богат. (да си спомним за марксовият анализ, че пролетариатът губи културата си, обезличава се, става машина) Консумеризмът обезсмисля бракът и връзките. https://ekipbg.com/konsumerizm-dobrodetel/
ВЕСЕЛИНА на 30.12.2020 в 06:47
Смятам, че всички същества ако търсят нещо, ако се стремят към нещо, това е Любов. Очакват одобрение и разбиране. Чрез вещи, ако пак не получат любов, ще станат агресивни и ще правят болка за другите. Но Вселената дава това което си дал на другите. Защото всеки е продължение на другите.
Въпрос на 30.12.2020 в 10:40
Защо ли авторът толкова се е засегнал от предположението, че се издържа като домашен помощник на Анджера Дейвис, да не би наистина да е така?
Мильо Лудия на 30.12.2020 в 10:43
Без опашки за тоалетна хартия, списъци за осемдесеткилограмови цветни телевизори, вноски за кола, луканка за празниците и недостъпните за обикновените трудещи се Корекоми с дънки Wrangler, Как пък не еволюирахте за 30 години малко, едно кошче за боклук щеше да евоюлира повече от такива като тебе.
МНОГО ТРЕЗВЕН коментар на 30.12.2020 в 12:04
Ще бъде ли спрян капиталистическият ред? Причиняваше война след война, от унищожителна по унищожителна. СССР го възпираше, и имаше доста мир след втората световна война. Сега виждаме и още една отвратителна природа на този паричен ред, унищожение на природата. ДОКОГА... ... .. А що се отнася за какво са чакали българите преди 30 години? Чакаха за хубави неща, каквито можеха да си позволят. По 15 000 нови москвича са правили, очаквало се е 50 000 алеко да правят годишно, сега в пъти по-малко коли се купуват, така е и с апартаменти, и с шоколад, може и с банани. А е сигурно, че повече от всичко, сме купували повече от гърците. Може и е вероятно, повече цветни телевизори, автомобили и апартаменти, да сме купували от повечето западни държави, работническата класа, на глава.
Дуранкев на 30.12.2020 в 12:37
Всеки можеше да си купи апартамент на свободният пазар през социализмът, и тв, и южни плодове, коли, апартаменти, къщи. Но струваха с 30-40% повече. И сега в скандинавия и другаде - чакат за безплтни неща, или евтини от държавата. Всеки можеше да тегли 30 000 лева, и да си изплаща кола и апартамент, срещу 30 лева месечно, при семеен доход 500 лева. Можеше да си построи къща или купи за 20 000 лева, кооперация, и едно Алеко за 10 000 лева на свободният пазар.
Калина на 30.12.2020 в 12:47
Тоалетна хартия не беше на мода, но в училище винаги имахме. Сега доста продукти ги няма в много магазини, хората не ги търсят.
Разпиздяев на 30.12.2020 в 12:55
Социализмът ни беше де факто държавен капитализъм. Дори Ленин го е казал на първия конгрес на комсомола 1918г. Който иска може да провери. Нужно ли е да се връщаме към разговорите от 1990г. Вече 30 години бъра бъра и една безкрайна гавра за редовите хора. Аман.
ЕКСПЕРТ на 30.12.2020 в 14:00
Държавният капитализъм не е капиталистически ред. Маркс обича капитализмът, и неговият строй е КАПИТАЛИЗЪМ НО ДЪРЖАВЕ - ОБЩЕСТВЕН - НЕ ЧАСТЕН. КАПИТАЛИЗЪМ Е ИНВЕСТИРАНЕ, ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ Е ДЪРЖАВНО ИНВЕСТИРАНЕ. В Сингапур 80% от строителството е държавно, БВП от държавна собственост е 60%. То и в ГЕРМАНИЯ И ПОЛША Е ТАКА. В Китай нямат приватизация, 70% от икономическата собственост и БВП е държавни, 50% от заетите са на държавна работа. Маркс, цени производителностт на капитализмът, разделението на трудът, но частният капиталист харчи по-малко отколкото пичели, и това намаля потреблението, прави дефлация, дефлацията унищожава банките, защото оскъпяв заемите. КРИЗА. Частното хем инвестир само в най-изгодното, хем се влияе от конюнкурата, домино ефект, борсов и банков срив от предпазливост, и изчквне. Магистралите ги правят държавите, и електрификация, вода кканали.. училищата за всички..
грейки на 30.12.2020 в 14:30
Социализмът от Хрушчов насетне очевидно се е превърнал във външно манипулируемо общество, на принципа на хетеротопиите. Съобразно този принцип една антиутопия (базово епохалната) управлява една утопия (коригиращо епохалната) чрез система на поддържане на недостизи и дефицити при втората, гарантирайки собственото си съхранение тъкмо чрез подобни нормализационни процедури, изградена на принципа на неблагоприятния за втората страна контраст. Какво е нужно в такъв случай - другоразмерна идеология (омаловажаваща потребителството) и вътрешна къртица (сенилните старци от съветското политбюро и местните структури в другите соц страни), опитващи се да наместят световния социализъм в една непригодна за същността му мондиалистка парадигма (световната икономика). Като резултат хетеротопията стимулираше капитализма за сметка на източване до обезсилване на гражданското illusio (по Бурдийо) при социалистическия гражданин, който на всичкото отгоре бе възпитаван в атеистичен дух, т.е. изначално не му се отричаше привилегията на консуматорството ("... всекиму - според нуждите"). Както се вижда, доста удобна и действаща хетеротопична схема, от която Западът се възползва без угризения, а за нас след сгромолясването останаха поуките, че докато не се реши по християнски (а не по комунистически) въпросът за хляба, капитализмът си остава непобедим, защото хитростта и гъвкавостта му се подклаждат от естествената доброта, наивност и всекидневно-масова мрежова оплетеност на бедния, но достоен социалистически труженик.
ПРОТЕСТ на 30.12.2020 в 16:27
Беше потискано лявото на запад, чрез пропагандата и лъжите за социализмът в източна европа. И след 1990 там покълна по силно лявото, и стандартът им се подобри, натириха и Тачър. В Източна Европа стана обратно, забогателите партиици и партизански семейства все плашат, че комунизмът ще възкръсне и ще настане дефицит и несвобода. Така партийците-олигарси-плутократи, потискат всяка лява мечта и искане. ТЕ СВАЛИХА И ГРОМЯТ СОЦИАЛИЗМЪТ, НЕ БИХА ГО ВЪЗСТАНОВИЛИ, НО ДЯСНА И АНТИСОЦИАЛИСТИЧЕСКО ГОВОРЕНЕ, И ЗАПЛАХАТА БОЛШЕВИЗЪМ, ЗАСТАВЯТ ЛЕВИТЕ ИДЕИ И ПРОТЕСТИ ДА ЗАГЛЪХНАТ. Само концесии и приватизация, на всичко, държавното е сталинизъм, лагери, равно на хитлер.
смях на 04.01.2021 в 23:00
Тази статия е словоблудство. Всичко това можеше да бъде написано/описано с 5 изречения. Кому е нужно всичкото това дърдорене. Свободата, каквато ния я разбираме, тук липсваше за повечето хора. Вероятно не за всички, но за повечето. Авторът лесно може да изпише , каква свобода сме имали тук и каква липса на свобода е имало в западния свят. С тия аргументи, мога да го пратя на разговор с някой емигрант от куба, с.корея, китай, венецуела и нека се опита на тях да им обясни, как всъщност те са били свободни в собствените си страни. Г-н Хаджийски, нищо лично.

Напиши коментар