Критическият анализ на оптимистичната теория на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за човека-консуматор дава два отрицателни отговора: не иска и не може.
 Иска ли – и може ли – съвременният капитализъм да ни осигури всеобщо благоденствие?

 

В първия коментар от тази поредица (https://glasove.com/categories/komentari/news/shcho-e-dekriminalizatsiya-na-sotsializma-i-ima-li-pochva-u-nas) четохме резюме на теорията на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев (по-нататък: АР–КС) за човека-потребител в книгата „Какво се случи?“ (2008). Във втория коментар (https://glasove.com/categories/komentari/news/teoriyata-na-andrey-raychev-i-kncho-stoychev-za-choveka-potrebitel-sotsialisticheska-poetizatsiya-na-kapitalisticheskiya-konsumerizm) видяхме, че тази теория е социалистическа поетизация на капиталистическия консумеризъм.

 

Но във втория коментар имаше общи аналогии, а сега е ред на конкретната проверка на фактическата истинност на твърденията и на приложимостта на начина на мислене на АР–КС към съвременния капитализъм. Ще видим нататък, че ако фактическата истинност куца, диалектическият им метод не само е приложим, но е и единственият познат начин да преодолеем вулгарно-позитивисткото и безкритично мислене за капитализма, господстващо и у нас от четвърт век, за което ставаше дума в първия коментар. Това мислене вижда капитализма като безалтернативен и го прикрива с гламавите смокинови листа на „демокрацията“, „либерализма“, „евроатлантизма“ и други полезни за елита фикции.

 

В края на предишния коментар казах също, че докато „мрежовият обмен на власт“ у АР–КС е трудно квантифицируем социологически, в икономическата наука разпределението на доходите, богатството и потреблението са лесно измерими. Та ще си припомним какво ни научиха за природата на капитализма парижкият икономист Тома Пикети – в „Капиталът в XXI век“ (2014) – и други познати ни вече автори като Габриел Зюкман и Еманюел Саез.

 

Само една „диалектическа“ забежка преди икономическите данни. АР–КС като че отъждествяват „държавата на благоденствието“ (welfare state) с „консумеристкото общество“. Тук те значи явно изневеряват на диалектическия си метод. Абстрактно, формално погледнато, двете наистина ужасно си приличат: имат еднакви абстрактни признаци: достатъчно доходи или лесен кредит, тъй щото и бедните да могат се отдават на консумеристки удоволствия при достатъчно достъпни стоки и услуги. И държавата на благоденствието, и консумеристкото общество ни се асоциират с километрични пазарски молове, пред които облечени горе-долу еднакво граждани бутат колички, отрупани с разноцветни пакети, към паркираните отпред коли. А ако сме в САЩ, гражданите са над 100 кг., по анцузи и маратонки, а колите са грамадни всъдеходи или бусове.

 

Конкретно, диалектически погледнато обаче държавата на благоденствието и консумеристкото общество се различават коренно по произхода си – и значи по бъдещата си съдба. „Държавата на благоденствието“ е компромис на капитала под натиска на външни фактори – работническото и социалистическото движение. При родоначалника Бисмарк – като реакция на Първия интернационал и Парижката комуна, при западноевропейските християндемократи след Втората световна война – под страха от плашилищата СССР, КНР, Куба, Виетнам на хоризонта.

 

Консумеристкото общество обаче е насъщна вътрешна потребност на капитала за поддържане и разширяване на вътрешното търсене: отначало – примерно в САЩ от 1940-те до 1970-те – то се създава от „умни капиталисти“ като Хенри Форд и Маринър Екълс, за които съм разказвал (тук https://glasove.com/categories/komentari/news/ne-samo-komunistite-i-umniqt-kapitalist-i-umniqt-demokrat-i-umniqt-papa-osyjdat-prekalenoto-ikonomichesko-neravenstvo-a-vie%20), а по-нататък, след 1980 г. – от изобилния и евтин кредитен допинг, както и от масовото навлизане на жените на работното място и от работенето на повече работни места и повече часове от почти всички.

 

Затова и държавата на благоденствието след 1990 г. със самозакриването на СССР и разпадането на работническото и социалистическо движение в света започна да се разпада и все повече социални придобивки на работниците в развитите западни страни започнаха да изчезват – разбира се, с мотив „повишаване ефективността“ и „конкурентоспособността“.

 

Целта на десницата в САЩ е демонтаж на държавата на благоденствието: приватизация на Социална сигурност (държавната пенсионна система), Медикеър и Медикейд (здравните осигуровки за пенсионери и бедни); приватизация и комерсиализация на болниците и социалните грижи; приватизация на училищата; орязване на другите социални разходи; премахване на федералния подоходен данък и орязване на федералните, щатските и местните данъци, от които се финансират социалните разходи; ликвидиране на профсъюзите... и в перспектива – премахване на „комунистическата“ институция на централната банка (Федералния резерв). Цели се не само демонтаж на „Великото общество“ от 60-те години, но и на Ню Дийла на Франклин Рузвелт от 30-те и 40-те, че и на „прогресивните реформи“ от началото на ХХ век от времето на Теди Рузвелт. Часовникът трябва да се върне със 120 години назад.

 

Но консумеризмът при това не само не изчезва, а се задълбочава: понеже хората нямат пари, измислят се всевъзможни нови видове кредит. Това стана привидно безопасно чрез сложните банкови фокуси с деривативи, криещи риска… и предизвика дълговата катастрофа от 2008 г., която не бе случайност, а закономерност на консумеристката икономика в условията на смаляваща се държава на благоденствието.

 

Консумеризмът расте и по посока на конструирането на нови фиктивни потребности на новоизобретени маркетингови категории население: поколение Х, Y, Z; прословутите 31 „джендъра“, официално признати в град Ню Йорк; нови културни моди като безбройно роящите се „стилове“ в комерсиалната музика... Неумолимата логика на продажбата притиска продавача да открива и създава нови потребности за новите продукти и обратното. Това е присъщо на всяка реклама, на всеки капитализъм.

 

Сега чуваме Бил Гейтс да говори, че и безусловният базов доход (ББД) – за новата „безполезна класа“, лишена от поминък от новите технологии – бил нещо приемливо за големите хай-тек корпорации, стига да е съчетан с повсеместен техен платен абонамент доживот. В следващия коментар от поредицата ще видим обаче защо ББД няма нищо общо с комунизма. Но пък има всичко общо с подхранването на консумеризма.

 

Тук е мястото да кажа и за друга възможна „диалектическа“ грешка на АР–КС: твърдението, че човекът-консуматор не бил „масовият човек“ на стария капитализъм от ХХ век, тъй ожалван от критиците на капитализма отдясно, а нещо съвсем ново – автономно, атомизирано от индивидуализацията на потреблението. Тук се има предвид, че в ерата на интернет и „датаизма“ – т.е. новата „религия на данните“ на Ювал Харари от книгата „Хомо Деус“ (2014), индивидуалният потребител живее в свое индивидуално информационно, социално и потребителско балонче, изградена автоматично от интернет маркетинга, персонализирана по неговите лични данни и исторически препочитания.

 

Самият Харари обаче съвсем не прави от това извода, че индивидът е станал автономен. Напротив, за него с „изчезването на масите“ изчезва човекът въобще. ХХ век, казва той, че нуждаеше от маси – за работници във фабриката, войници в окопите, гласувачи пред изборните урни. Но днес във фабриката се трудят роботи и 3-Д принтери, войните се водят от киборги и дронове, а изборите се манипулират от медиите и въобще животът на хората е подчинен на алгоритмите – външните дигитални (като Алекса, Кортана, Сири...) и вътрешните биологически. Разрушена е самата представа за „индивида“ като нещо неделимо и притежаващо свободна воля. В предишен коментар, „Нищетата на либерализма“ (тук https://glasove.com/categories/na-fokus/news/nishtetata-na-liberalizma), показах  философската несъстоятелност на тази теория. Но идеята на Харари е поучителна в нашия случай сега.

 

Персонализацията на консумеризма не отменя факта, че и „масовият човек“, и човекът-потребител са продукти на капиталистическата индустрия – както например и „тийнейджърът“. Преди 1950-те години в САЩ и 1970-те в България тийнейджъри няма, макар че винаги е имало деца на 13-19 години. Преди съвременния голям град с фабриката, градската железница, масовото народно училище, вестниците, радиото, киното, супермаркета и т.н. няма и „масов човек“, макар че винаги е имало „маси“. Разликата между човека-консуматор, пазаруващ от Фейсбук и Амазон, и „масовият човек“ от стария супермаркет или печатен търговски каталог не е по същество, а по фаза на един и същ икономически процес.

 

„Свободата“ на човека-консуматор, както ще видим нататък, не надхвърля границите на „свободата“ при капитализма изобщо – която по класическото определение на Адорно и Хоркхаймер се свежда до „свободата на баламите (fools) да умрат от глад“. Харари добавя, че ако някога индианците разменяха острови (Манхатън) за стъклени мъниста, ние, съвременните интернет-диваци, разменяме най-ценното, които имаме – личните си данни – за картинки с котенца. Впрочем в последния истински Давос през декември 2019 г. видяхме съвсем нов Харари – не триумфално салютиращ пришествието на датаизма и постхуманизма, а загрижен за социалните рискове на новите технологии.

 

А сега към нашите икономически данни. Вярно ли е, както твърдят АР–КС, че „елитите днес връщат значима част от капиталовата печалба на масите“? В резултат на което масите вече не са пролетариат, не продават работната си сила, класовите различия намаляват и всички хора се уеднаквяват по мисли, желания, култура и политическо поведение?

 

Месеци след излизането на магнум опус-а на парижкия икономист Тома Пикети „Капиталът в XXI век“ (фр. оригинал 2013, англ. превод 2014) реагирах ентусиазирано в „Гласове“ (тук https://glasove.com/public/index.php/categories/komentari/news/kapitalyt-v-xxi-vek--kym-nasledstvena-oligarhiq-ili-kym-danychna-revoliuciq-i-chast): нещо интуитивно очевидно за всеки мислещ (обикновен) човек в развития капитализъм ненадейно доби мощно теоретично подкрепление.

 

На основата на грамадна компилация данни от над 20 капиталистически страни за над 200 години Пикети показа, че неравенството не е случайност или девиация, а същност на капитализма. Основният закон, определящ посоката на неравенството, е, че когато възвръщаемостта (rate of return, ROI) на капитала e по-висока от растежа на БВП, доходът от капитал расте по-бързо от трудовото възнаграждение.

 

Това е „естественото“ състояние на капитализма; така е и в момента – борсовите индекси растат, богатите богатеят, мнозинството обеднява. За 10 месеца пандемия най-богатите еди-колкостотин физически лица в света (според в. „Гардиън“) умножиха богатството си с 3,9 трлн. долара, а милиардите наемни работници (по оценка на МОТ, цитирана от сайта Business Insider) по света загубиха надници от 3,7 трлн. долара. Двете числа почти идеално се „неутрализират“.

 

„Чакай!“ – ще викне някой. Ами приказното народно благосъстояние в САЩ и Западна Европа  от 60-те до 80-те години, което ни прелъсти и накара елитите в СССР да се откажат от социализма? И подмами над два милиона българи на Запад?

 

Ясно като бял ден – за Пикети следвоенното благополучие на Запада е аномалия, изключение от общото правило на капитализма. Уникалното стечение на обстоятелства в западния свят между 1930 и 1975 г. позволи естествената тенденция на капитализма към неравенство да бъде временно обърната и  възвръщаемостта на капитала да спадне под растежа на БВП. Тези обстоятелства включваха войните, високата инфлация, Голямата депресия, унищожаването на огромно реално и книжно богатство, намаляването значението на наследеното богатство, държавната военновременна политика на преразпределение на доходите, бързия следвоенен растеж на населението и производителността, довел до създаването на масова средна класа и масово богатство...

 

С постепенното отпадане на тези фактори, със забавянето на растежа на населението и икономиката, с намаляването на инфлацията се възстанови основната тенденция на на неравенството. Пикети пропуска най-важния психологически фактор: наличието на СССР, но ние можем да го добавим.

 

Безкласовостта на капитализма е преди всичко илюзия на социалистическия интелектуалец, изправен пред предизвикателството на западния потребителски рай от 1960-те до 1980-те години. Популярна ли е тя днес сред западняците? Сред елитите докъм средата на 90-те години тя все още се срещаше като либерална демагогия, в която почти никой не вярваше сериозно. В първата половина на 90-те учех в Англия; само един от професорите ни вярваше искрено в безкласовостта на Британия като цел и почти реалност (друг вярваше, че „чистата“ пазарна икономика е най-справедливата, а трета – че Русия е химера и ще се разпадне като Британската империя).

 

Сред западните постмодернисти – бивши марксисти, умуващи като как пролетариатът вече не е революционен – утопията за безкласовостта на консумеризма, заедно с еуфорията от падането на Берлинската стена, продължи малко повече от петилетка. Развитието на света след 2001 г. помете тези интелектуалци от сцената. Всъщност класовото съзнание на богатите никога не е отслабвало и никога не е било само защитно, а винаги – и нападателно! „Герой на работническата класа“ на Джон Ленън е просто безценна класика.

 

Трикът винаги е бил да се приспи класовото съзнание на бедните – и да се разединят и насъскат те едни срещу по извънкласов признак: през ХХ в. с национализма, днес в САЩ – по цвят на кожата, пол и лайфстайл – богове, аборти, пушки и гейове. Политиката „разделяй и владей“ засега е успешна; изключва обаче и каквото и да е „уеднаквяване на мисли, желания, култура, политическо поведение“ и т.н., каквото предполага теорията на АР–КС.

 

Виждаме, Америка днес е яростно разделена, макар по чисто илюзорни критерии. Тръмпистите са всъщност губещите от глобализацията – американските работници и дребни предприемачи, военните и полицаите, жителите на деиндустриализираните и селскостопанските региони. Но те вярвят свято на един мошеник милиардер, който ловко ги четка по косъма и води политика в интерес на родния си едър „национален“ капитал.

 

Популярна ли е идеята за безкласово общество сред простолюдието на Запад? Абсолютно не! Жълтите жилетки, „Окупирай „Уолстрийт“, движението на Бърни Сандърс, пък и американските расови бунтове със „свободните от ченгета зони“, и „селското въстание“ на 6 януари са пар екселанс класов протест, който може да е донякъде (или напълно) неосъзнат както такъв, но е класов. Обикновените хора на Запад знаят от опит, че богатите живеят в друг свят – може би не чак по-щастлив, но съвършено, онтологически друг – и в консумеристко, и във всяко друго отношение.

 

Пълното доминиране на мейнстрийм дискурса в САЩ от лайфстайл политиката прави очевидно умственото превъзходство на класовия – а не „мрежовия“ – анализ за изясняване какво по дяволите става в тази важна страна (и моя втора родина). Тъй като класовият анализ вече почти не се среща, яснота почти няма. Мейнстриймът вини за всичко „конспиративните теории“, „белия терор“, „лъжите на Тръмп“ и други приказни страшки. Философски настроените читатели виждат, че става дума и за липса на материалистически обяснения на историята, и за хегемония на идеалистическите обяснения.

 

В цитирания по-горе коментар за Ювал Харари обясних по-подробно какво значат тези думи. Идеализмът е идеология на елитите и хората на умствения труд, които виждат причините за историческите събития в нещо „идеално“ – нечии идеи, думи, пропаганда. Френската революция избухнала, защото имало един Волтер, Русо и пр., те писали-брисали книги, хората почнали да ги четат и хоп! – революция. В Америка имало един Тръмп, който говорел и туийтвал лъжи и теории на конспирацията, хората взели да го слушат и хоп! – осквернили храма на демокрацията.

 

Как тогава да се борим с тръмпизма – естествено, да запушим устата на Тръмп и приятелите му, да скръцнем зъби на повярвалите му – да не му вярват вече, да натикаме най-преданите в затвора, че и да вземем децата им за превъзпитание. Да си назначим reality czar (цар на реалността), който да отсъжда кои новини са „реални“ и кои – не, както съвсем сериозно в стил „1984“ ни предлага в. „НЙ Таймс“.

 

Но щом за материалиста увеличаването на класовото неравенство – на основата на доходи, богатство, потребление – е основна черта на капитализма, то идеята на АР–КС за мрежовата структура, която (вместо класовата) поддържала социалния ред, и в която реалното разслоение е на консуматори и неконсуматори (социално дъно), които са такива по свой свободен избор, ни изглеждат идеалистическо изкривяване на истината. Точно както идеята за „теориите на конспирацията“ на Тръмп като причина за въстанието на 6 януари. Идеалистическо изкривяване ни изглежда и идеята им, че горната класа е „елит, който непрестанно дарява власт“ на консуматорите, и чиято мотивация е чисто защитна.

 

В първия коментар от поредицата видяхме, че АР–КС говорят за консумеризма като съвсем нова фаза на капитализма, с ново разбиране за стока и обмен. Според тях тук вече го няма Марксовия обмен на стоки – основната клетка на капитализма, семето, от което Маркс като фокусник от цилиндър изважда цялото противоречиво многообразие на съвременното му общество. А има само мрежов обмен на власт. Стоката „изчезва“ – работната сила също вече не е стока. Марксовата диалектика на потребителната и разменната стойност на стоката „изчезва“ не на шега. Както материята „изчезваше“ у старите ревизионистки герои от Лениновата книга „Материализъм и емпириокритицизъм“, които тълкуваха новата физика позитивистки и субективноидеалистически. Изчезва у АР–КС и експлоатацията, и революцията. Елитът е слаб – едва ли не ефемерен – вид, нещо като стоката и материята. Каква революция, срещу кого?

 

Грешката на Маркс според АР–КС значи е, че не е догледал способността на капитала да прави компромиси – т.е. да дава достъпи на власт. Не е догледал безкрайната отстъпчивост на капитала – разбира се, подпомогната от развитието на производителността и в началото и от борбите на работниците. Това трябва да ни обясни защо капитализмът трумфално преживя „реалсоца“, защо пролетариатът се обуржоази, а буржоазията едва ли не изчезва, или поне гледа същите сериали като бедните, и въобще защо днес марксизмът не се котира, а опозиционните ни партии трябва задължително да декларират вярност към „евроатлантизма“, т.е. капитализма и васалитета към големите западни капиталистически държави.

 

Критикувайки идеализма на АР–КС, значи трябва да кажа, че грешката на Маркс – и то грешка относителна, а не абсолютна – е, че е недооценил диалектически ролята на субекта на критиката на капитала, на идейната – и особено на практическата критика. Недооценил е поради скромност ролята на собственото си учение, на работническото движение, най-вече на СССР и „соцлагера“.

 

Както в релациите на Хайзенберг за относителност в микросвета, дето актът на познанието изменя познавания обект – и колкото по-точно знаем местоположението на частицата, толкова по-малко знаем импулса й – или обратното, тъй и самото съществуване на субекта на критиката – революционната теория, работническото движение, СССР и „соцлагерът“ – изменя „импулса“ на капитализма.

 

Лишен от критичния си субект, от своята Немезида, капиталистическият „обект“ много бързо (глобално примерно в 1989 – 2008 г.) се върна в набития си от векове коловоз. „Реалсоцът“ пък, този „груб първоначален стадий на комунизма“ (Маркс), веднъж загубил комунистическата си перспектива, още по-бързо (у нас в 1989 – 1999 г.) деградира в груб първоначален капитализъм.

 

В следващия коментар от поредицата ще разкажа за „комунизма“, както в действителност го вижда Маркс, ще обясня защо Бил Гейтс, Джо Байдън, Нанси Пелоси и т.н. не са никакви „комунисти“ – въпреки Тръмп, защо „либералните“ медии и университетите в САЩ днес не са гнезда на „комунизма“, защо целта на „комунизма“ не е консумеризмът сам по себе си, и, отново, защо ББД не е комунистически лозунг.

 

А също и защо антикомунизмът на Рейгън, Тачър, Тръмп, Борисов и пр. бълг. десни е умствено и нравствено увреден: в 60-те – 70-те години почти всички честни социални учени на Запад приемаха без съмнение правотата и справедливостта на марксизма поне в общи линии.

 

Иначе, да подчертая, Марксовата критиката на капитализма си остава абсолютно непробиваема и до днес. Основното Марксово противоречие на капитализма – между потребителната и разменната стойност на стоката, което се материализира в противоречието между капитала и труда, не е изчезнало, а се е трансформирало в противоречие между, от една страна, инвеститори и потребители, и от друга страна – работници и граждани.

 

Сериозни инвеститори в наши дни са все по-малко физически лица – въпреки борсовото въстание на масите – или просто сътресение преди две седмици около Редит, ГеймСтоп и Робинхуд. Противоречието между „елита“ – хомо Деус-ите Гейтс, Бизос, Зукърбърг или Мъск – и „99-те процента“ е очевидно. По-невидимото, но също важно противоречие е между самите нас като потребители – жадуващи все по-евтини, по възможност с отрицателна цена – промоции, и самите нас като работници и граждани, които губят работата, свободата, жизнената си среда в процеса на търсенето на тези промоции.

 

Homo investor и homo consumptor от една страна – и  homo faber и homo civis от друга страна – ето ни съвременното превъплъщение на Марксовото основно противоречие на капитализма между потребителната и разменната стойност на стоката, между капитала и труда. Става дума за най-развитите капиталистически общества – оазисите на консумеризма; в бедните страни класическият марксизъм още владее с пълна сила. Това противоречие, както си спомняме от диалектиката (и от предишните коментари), е източникът на развитието на капитализма.

 

По въпроса за диалектиката трябва да призная, че и през последните три десетилетия – на необуздана капиталистическа апологетика – диалектически (често под етикета „релативистки“ или „рефлекционистки“) идеи за субекта и обекта не са липсвали на западния идеен пазар. Колегите философи знаят известния ни от „сказките по логика“ в СУ в 1987 г. математик и философ на духа Дъглас Хофстатър с „Гьодел, Ешер, Бах“ – но особено имам предвид книгата „Аз съм странен клуп“ (I Am a Strange Loop, 2007) за природата на аза. Самият глобален архизлодей Сорос, макар привърженик на Карл Попер и значи враг на диалектиката, в 90-те години разглеждаше в същия дух за влиянието на инвестиращия субект върху обекта – финансовия пазар.

 

Самият Маркс също никога не е бил напълно забравен, та да изчезне от учебниците по икономика или да не бъде гласуван за мислител на хилядолетието от многотиражно западно списание. Тепърва ще чуваме за него. Миналото лято бях и в родната къща на Маркс в Трир, интересно беше – по-нататък ще разкажа впечатления.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

80 коментар/a

Eisblock на 07.02.2021 в 14:56
Прочетох, огледах се в помещението с множество огледала в лабиринта и нямам коментар... Оставам в четене, слушане и размисъл над тезите на Фурсов, Хазин и още един двама. Те си остават непоклатимо в ролята на Радио-предавателя от Хановер за сверяване на часовниците - но не за времето, разбира се. Докато Кънчо-Лай-чевците и последователи генерират само Загуба на време. Още повече, да се занимава човек с тях.
--- на 07.02.2021 в 15:24
Маркс не се е занимавал особено с класите, на пролетариата и на капиталистите, само е обяснявал как се формират и какви особености имат в началния си период. Основната му насока е към същността на индустриалното производство. Затова Маркс е приложим към държави с развита индустрия, с това и болшевиките са били наясно и затова са въвели НЕП-а, за да индустриализира Русия и се формира работническа класа. Китай също допусна това, успоредно с държавната индустрия, а в СССР е имало значително недържавно производство до смъртта на Сталин. Само че става дума за индустриален, не за финансов капитал. А по отношение на обединената борба и адаптацията на капиталистите: както при всички класи, обединение се получава когато са застрашени ръководните позиции на класата (ситуацията на капиталистите) или се води борба за ръководна позиция (при пролетариата). По времето на Маркс работниците единствено със синдикати са успявали да постигнат подобрение на условията на труд. Все пак до 8 часа работен ден и социални осигуровки не са успели да стигнат. Едва след появата на СССР тези неща се повиха и на Запад, особено след кризата от 1929, после след световните войни още повече отстъпки. А пък за да бъде ръководна една класа тя трябва да има интелектуалния потенциал за да ръководи. Идеята на Маркс е че работниците ако имат нужното свободно време ще учат и напредват интелектуално, това приложиха в СССР доста успешно. Само че образованието и културата не са единствено функция на производството (т.е. надстройката не зависи само от базата) както учи Маркс, те имат много по-сложна взаимовръзка с общественото съзнание. Това стана ясно през 20 век, показа го първо Антонио Грамши. Затова масите изпаднаха в консумеризъм (т.е. материален глад), вместо да развият интелектуален глад. Това се случи първо на Запад, после на Изток. Която култура се окаже годна да преодолее този атавизъм, тя ще позволи развитие на обществото си на нова степен и ще даде пример на целия свят. Така е било винаги досега, хората се учат по пример, не от голи приказки. Маркс е залагал на развитието на западния свят, но той не е познавал добре западната култура, особено с наблягането на материализма във философията той се е затворил в анализа на индустриалното производство на стоки. Затова тези детайли се разкриха през следващия 20 век. А както знаем "Дяволът е винаги в подробностите". Да видим какво ще ни донесат тези подробности.
До --- на 07.02.2021 в 15:24 на 07.02.2021 в 16:25
Кратко, точно и ясно. Благодаря, че все още има разсъждаващи.
легисти на 07.02.2021 в 16:33
Да се хващаш за класите, вместо например за глосите (по Т. Парсънз) не е особено теоретично-философско начинание, а по-скоро приложно-философско такова. Нещо повече, теорията за глосите стои по-близо до философски уникат (макар да е създадена от социолог), доколкото изхожда не от идеологична, а от структурално-онтологична матрица, свързана с езика и самата конструктивна епистема на обществената реалност. Това обаче не принизява анализа на автора, чиито усилия отново си позволявам да адмирирам, доколкото се повдига критическият дебат за приложението на диалектиката в политикономията и теорията на модерните обществени системи (днешното поколение едва ли ще си направи труда да прочете оригиналните Марксови мисли върху всичко това!), и нещо повече, авторът дава своя принос за преодоляването на повърхностно емоционалния негативизъм към Маркс, продиктуван предимно от лекомислие и медийни внушения, доминиращи вече 30 г. в наште научно-популярни среди. Тъкмо в този смисъл приветствам отстояването на диалектическия методологичен подход пред мрежовия, особено когато генезисът на съвременния капитализъм по такъв начин бива разглеждан като генеалогия, т.е. в контекста на субектните проблематизации на готови и изглеждащи окончателни за съвремието ни решения - откъм демонстративно прокарващия "критика на критиката" Хаджийски. Заедно с това трябва непрекъснато да напомняме и да си самоповтаряме, че онтологичният анализ на човешкото може би изисква, но не се вписва задължително в икономико-детерминистичния такъв, и следователно не би следвало да бъде принуждаван да уповава на всякакви идеологизми, произвеждащи социалната теория, каквито доминират при класовия подход като методологема. В това отношение теорията за глосите като тип структурализъм може да се окаже по-ценна и успешна за онтология, психолингвистика и феноменологична антропология от идеологично и граждански обсебената теория за класите, особено с оглед на малко или много съмнителната казуистика около дихотомията между материално и идеално във философията, респ. материализъм и идеализъм във философското обяснение на историята, употребявани така, както са ги схващали Маркс, и особено Енгелс и Ленин. Защото например изразът "материята изчезва", ако и да предизвиква ужас у Ленин, който няма как изобщо да даде онтологично определение на материята, защото такова е невъзможно, едва ли изобщо засяга който и да е критичен, феноменологичен или екзистенциален философ, за който детерминизмите и теориите за произходи, бази и надстройки са изначално празно губене на време, понеже нито нещо указват, нито доказват, освен за оная част от практикуващите "учено незнание", известни още като полезните идиоти на интелектуализираното човечество. Така че когато правим Марксовия компромис с такива термини, както и този на Дельоз-Гатари с тяхната "материалистична шизоанализа" (неспомената в статията!), все пак трябва да уточняваме, че материята не е изначално никаква фундаментална категория, нито априорно понятие, имащо каквато и да е налична субстанциалност - тя е само условно-спомагателен (регулативен) термин и начин да изразим съвкупността на подръчностите в дискурсивното съдържание на определена епоха, и - както е направил авторът - подпорка (по Лок), с която да укажем как е насочен векторът на един в крайна сметка имитативен/симулативен детерминистичен анализ, отнасящ се строго до политикономическите битийни измерения на човешкото.
Спиноза на 07.02.2021 в 16:49
Ние българите, също ще се разделим, на създаващи блага и чиновници - паразити, плюс едно деградирало население на гетата, те също пият наша кръв, трето поколение на помощи. Те ще гласуват за Баце, ще видите, ГЕРБ пак ще е първа политическа сила. Затварянето и "пандемията" остви работещите без доходи, чиновници и тези в държавните фирми не ходят на работа но доходите им вървят в пълен обем, добавете към армията на чиновниците и по 1-2 от семейство поне, и ето ви армията на гласуващите за Баце, аналог на избирателите на Байдън, схемата е замислена и създавана от десетилетия, и тук и там.
observer на 07.02.2021 в 17:04
На първо четене, преди да съм прочел любимия си Чичо Фичо, да отговоря и аз на въпроса “Иска ли – и може ли – съвременният капитализъм да ни осигури всеобщо благоденствие?” със същото - не иска и не може. Но пък предлага една мечта - ти да благоденстваш, а другите не и да ти завиждат за това. А това е дори по-хубаво от всеобщото благоденствие, което щом е всеобщо, значи ще е нещо ординерно, в реда на нещата и няма да предизвиква радост. Нещо като да имаш телевизор в днешно време. Всички имат, най-много на съседа да е по-голям и като седнат семейно да гледат любимия си турски сериал, да трябва да си въртят главите.
Мильо Лудия на 07.02.2021 в 17:10
Фичо, славните 30 години /от 1946 до 1976 г. условно/ отдавна минаха. Оттогава досега върви процес на обедняване, съчетан с концентрация на богатството в 1 %. Прост пример в Щатите през 50-те години е работил само мъжа, а жената е била домакиня при семейство с две деца. В момента и двамата работят по 14 часа на ден, децата не са две, а семейството е затънало в дългове.
въртикал пронаун на 07.02.2021 в 17:29
Чаках да прочета за Klaus Schwab и неговия “The Great Reset”, но не би. Съвременният капитализъм още по-добре е усвоил увъртането, за да прикрие онова, което винаги е бил: “Own nothing and be happy”, но вие, не микроскопичните по брой ние. Върти го, сучи го, пак на конфискуване на собствеността ги избива. Днес, в най-непреодолимия му вариант, чрез проложна евгеника.
въртикал пронаун на 07.02.2021 в 17:31
приложна евгеника
въртикал пронаун на 07.02.2021 в 17:42
На чичо Фичо градския или той беше от Варна, а чичо Фичо от Бургас, не си спомням. Най-богатият бългаин в историята на България. Защо толкова малко му е отделил авторът наш? Да няма, нещо, земляческа ревност (майтап, бе, Уили)? Аз намирам за забележително съюзяването на Александрия Окасио Кортез с Тед Круз—и барута с огъня ще съединят, само и само да смачкат нашето момче. А, и интересно, защо в България нищо не се чува за случая?
антикултурната крехкост на мрежовото общество на 07.02.2021 в 17:46
Друг анализ относно генезиса на американската мечта, включително и с доста стойностен отговор на въпроса защо американците са по-тъпи и по-малко културни от останалите народи: https://webkamerton.ru/2021/02/amerikanskaya-mechta?utm_source=finobzor.ru
относно казаното от въртикал пронаун на 07.02.2021 в 17:51
Нещо като лекционна рецензия на Андрей Фурсов върху най-новата книга на Клаус Шваб "Ковид 19 - великото нулиране". Наблюденията на Фурсов относно идеите и интелекта на Шваб са потресаващи не в полза на последния. В общи линии, вижте на какви хора се крепи съвременната доктринална рамка на глобалистите от финансовия юдоинтернационал и какво предлагат тия "корифеи" за замяна на американския неолиберализъм - бих го резювирал като форма на модерно робовладелство. - https://pogled.info/svetoven/andrei-fursov-velikoto-nulirane-spored-shvab.125752
тайнственият език на голямата дипломация на 07.02.2021 в 18:06
Четейки Фурсов за Шваб, чак сега се сещам какво по същество предлагаха Обама и Хилари на президента Медведев още през 2009 с техния reset в отношенията между САЩ и Русия. Тогава всичкото това умишлено се превеждаше все още като "презареждане", а днес най-после в медиите ни влезе в оборот точния термин "зануляване" (всъщност още по-точният е "преучредяване"). Допускам хипотезата, че още тогава са предложили това, което става днес с ковид-пландемията - а именно директното нейно оглавяване и форсиране от двата мастодонта, само че благодарение на Путин, тогава Русия отказа. Сега Западът ще се дави в собственото си антисоциално блато.
Ама, разбира се! на 07.02.2021 в 18:20
Когато чета такива анализи, представям си как Борисов задълбочено ги проучва и си прави изводи. И не само той, разбира се. Чудя се, на дълбочината на какви филосовски анализи на властта и управлението се дължи практиката на Путиновото "държавническо" поведение!? И на тези, преди него в Русия!? Или пък на тези в САЩ, или на върхушките в ЕС!? Не е за смях! За смях е тази философия, затворена сама в себе си и доведена до безполезен коментар! За съжаление, светът се развива само технологично. Другото е доведено до различни варианти на демагогия с цел запазване на властта. Всеки, който се докопа до властта и успее да я държи по-дълго, може да се изяви като родоначалник на ново философско течение, което да се коментира в сравнение с Маркс или с някой друг. Някой философ да посочи най-вероятните предстоящи последствия?
на 07.02.2021 в 18:06 на 07.02.2021 в 18:24
Тц. Говориш за различни неща. 2009 технологичният бум в Силикон вали е бил към края си, но все още не тестван. Обама говори на Медведев съвсем текущи работи , най-много да са обменяли малко инфо за НЛО. Това го правят системно. Истинският ресет трябваше да започне към 2015. Тогава Обонго издаде декрет за забрана на генните опити с ОМП - биологични оръжия на територията на САЩ. Аутсорснаха в Китай, Тръмп забави рестарта с около 4 години. Затова Сталинка се изпусна че трябва да побързат с "ваксините", прозорецът не бил голям /??/ Квото има да се случва в библейски смисъл , ще се случва към 2031-2033 , затова бързат. Но и да бързат и да не бързат , и да ни изтребят на 95 % ,каквото има да се случва ще случи както е видяно. Сатанистите ще загубят тъмните си души. А за слугите им припомняне - кофчезите нямат джобове.
Боян Дуранкев на 07.02.2021 в 18:26
Със симпатии към автора, но с две-три малки препоръки. Първо, дуетът "АР–КС", колкото и да е известна позицията им, изразена в цитираната книга и в публичните им изяви, е една "мултидисциплинарна" добре забъркана каша; тя не е от остриетата на българските неолиберали. Второ, "релсоца" е интересна материя за изследване (Виж моята позиция по въпроса: "30 години „преход“. От къде тръгнахме, докъде стигнахме и алтернативи за бъдещето." https://pogled.info/avtorski/Boyan-Durankev/30-godini-prehod-otkade-tragnahme-dokade-stignahme-i-alternativi-za-badeshteto.111193); не по-малко интересна е тематиката за "Прехода" (Преходът свърши. Да живее преходът! - https://pogled.info/avtorski/Boyan-Durankev/prehodat-svarshi-da-zhivee-prehodat.122498). Трето, основното Марксово противоречие на капитализма – не е между потребителната и разменната стойност на стоката (това е вътрешното противоречие на стоката само по себе си), и то не "се материализира в противоречието между капитала и труда". Основното противоречие, според Маркс, е между капитала и наемната "работна сила" (не "труда"!)), т.е. при първичното разпределение на добавената стойност! При преразпределителните процеси наистина има (още от преди век) меката сила на демокрацията, която изглажда (в малка степен, но все пак го прави) високата степен на неравенство, породена при първичното разпределение. Накрая, при крайното потребление, държавата "подава" блага и на капитала, и на работната сила - с променлив успех. Което не означава че не е налице капиталистическа икономическа система, ориентирана към печалбата или (при транснационалния капитал) към завоюване на монополно положение или по--висок пазарен дял. Бележките ми са съществени.
И от чий зор на 07.02.2021 в 18:26
ще осигурява всеобщо благоденствие? САЩ осигури такова благоденствие на собствените си граждани, та хората от всички краища на планетата се натискат да живеят там. Дори днес при този "ужасен упадък" пак продължават да драпат за зелена карта. 70 000 българи в момента са там без разрешение и не желаят да се върнат. Могат да отидат където искат в ЕС и да се пробват, но те си седят там. Байдън още на втория ден обяви, че чужденците с неуредено гражданство, които са били там по време на изборите ще получат право да имат американски документи. Да не говорим пък за върлите русофили, както и за децата на руските управляващи - всичите се натискат да живеят на Запад и в САЩ. Нищо че славославят матушката и се кълнат, че по-добро от Русия няма. "Всеобщо благоденствие" до сега само една държава обещаваше - СССР. И това беше - комунизма. Само трябваше да устискаме докото дойде. Но той се спука като балон. Което не пречи на русофилиата да се кълне, че по-добро от Русия няма - като почнеш с демокрацията и свършиш със стандарта на живот - там всичко било на шес.
Eva Adamova на 07.02.2021 в 18:50
Капитализма е изпята песен. Ще го заменят постепенно със големия рестарт, каквото и да означава. Искате или не. Само, че преди и след това ще има голямо чистене на отпадъци от всякакъв вид. Четвърта индустриална революция готвят. Но. Но забравят БигФактор в уравнението.
И тогава на 07.02.2021 в 18:50
"И от чий зор" Текущо си прав,все още си прав....но трендът на САЩ не е добър. Навлеците не е възможно да растат до безкрай. И без тез новите 10 милиона дето ще ги узаконят,поне още по няколко милиона на година ще дофтасват главно от Централна и Южна Америка. Отделно идващите от цял свят. Ми те американците и сега си имат 50 милона на социални помощи, и Ен та брой милиони с някакви социални,расови и полови привилегии. Кой ще ги храни тия скакалци? Гламавите белокожи дето да се бъхтят на по 2-3 места нито са безкрайни като количество,нито търпението им ще е безкрайно. То и Рим навремето е привлякъл сган от всички посоки на империята и накрая в последните му години на 2 пъти някякви пършиви орди от по 50 000 души готи и вандали го превземат без бой. Без бой а Рим е бил около 1 000 000 жители! Ама вече на никого не му е пукало за Рим. Сенилният старец в САЩ е в състояние за 4 години да им натресе нови 40 милиона нови "американци" . И тогава проблемът дали да е капитализъм или социализъм въобще няма да е актуален щото ще се реши от самосебеси,така както е изчезнало римското робство.
въртикал пронаун до 07.02.2021 в 17:51 на 07.02.2021 в 18:50
Казваш, “вижте на какви хора се крепи съвременната доктринална рамка”. Наистина, посредствеността му е потресаваща. И, това е събирачът на елита. Нещо като акупунктуристът (бог да го прости), който сам неук в джаза, събираше джаз музиканти на събор в Банско. Книгата на въпросния се чете както едно време лекциите по икономика, дето ги слушахме. Да се чудиш, може ли човек с капка интелект да седне да напише такова нещо. Просто е плашещо. Написал някакви тривиалности, към които пришил корона-кризата, уж като основание да ни сервират същия болшевизъм, и то пак за наше добро. Чудех се навремето как може милиардерът Блумбърг да се съгласи да се занимава с чистачките и сметта на Ню Йорк, а то какво било. Той се имал за месия. И, наистина—каза, спирайте пушенето и цял свят го спря. Сега измисли да ни подмята вирус и успя по две, даже и президент смени. Такива точно месии ни слагат фашизъм, после го сменят с комунизъм, а като измислят нещо по-добро за тях, си го махат комунизма и ни смазват с усъвършенстван нацизъм, какъвто е днешният. За блумбъргците няма разлика, идеологии-мидеологии—важно е да ни наложат колективизъм под някаква форма и да си го доят. А, чичо Фичо нека си се занимава със слугите им, разните му марксовци и онзи със запечатания вагон, а на местна почва хараланалександровци, ивайлодичевци и АР-КС. Да си пише, на никого не пречи.
observer на 07.02.2021 в 19:23
Полет над Кукувичу гнездо...
"И тогава" от 18:50 на 07.02.2021 в 19:29
Плач на чужд гръб, а? Плачи си. Огромната част от тези, които отиват в САЩ, особено европейци, не отиват там да лежат на помощи. Хората отиват да работят. И да изградят по-добро бъдеще за децата си. А иначе, как щели да закъсат САЩ и колко са зле щото гниели, това сме го чели 45 години. И тези приказки не можаха да откажат хората да се стремят към САЩ. Стремят се не само да работят, САЩ до сега се доказали, че са най-великата демокрация. Независимо от опитите да бъде представена като сатаната. Сатаната живее по-наизток. И вместо да работи си продава природните богатства и си строи замъци. А хората бягат от там като от чума.
Малиййй.. на 07.02.2021 в 19:51
Малиййй.... и тогава ,и сега сякаш слушам запинявен партиен секретар,ЗКПЧ или лектор от "Георги Кироков" със светла вяра в бляскавото комунистическо,пардон капиталистическо бъдеще.
Коментар на 07.02.2021 в 19:59
По-добре да препрочета отново Критика на Готската програма и Материализъм и емпириокритицизъм преди лягане. За добър сън без Нованайт.
на 07.02.2021 в 19:29 на 07.02.2021 в 20:38
Ти виждал ли си, бил ли си в тая там огромна кочина? Не можеш да я сравняваш с Европа. Тези които точат лиги и венцехславят сащ или хабер си нямат какво е там или прикриват собствена грешка или грешка на родата. Но ако си от оня 1% - няма проблемо! Разбираме.
Николай Николов на 07.02.2021 в 20:44
БЛАГОДАРЯ за смисленото четиво! Капитализмът винаги ще създава преди всичко ПЕЧАЛБА и НЕРАВЕНСТВО.
до Ама, разбира се! на 07.02.2021 в 18:20 на 07.02.2021 в 20:50
Цитат: "Не е за смях! За смях е тази философия, затворена сама в себе си и доведена до безполезен коментар! За съжаление, светът се развива само технологично." - Светът не е еднопорядково понятие, а ако все пак приемем, че има единозначно определим свят и той се развива само технологично, толкова по-зле тогава за неразбиращите от чиста философия и абстрактно теоретизиране - тъкмо технократите и вулгар-материалистите изграждат софт базата на твърдите потребители във всяка общественост, и така създават рай за развитието на ширпотребните технологии, които впрочем са единствените, в които САЩ диктуват модата и имат предимство пред другите - във всичко останало, наричано "специална технология", и особено военна, си вземат, купуват или направо крадат под една или друга форма от Русия, Израел или от немците, или просто имат да догонват батковците. Пак цитат: "Всеки, който се докопа до властта и успее да я държи по-дълго, може да се изяви като родоначалник на ново философско течение, което да се коментира в сравнение с Маркс или с някой друг". - Не всеки, а даже и никой, доколкото политическата власт в модерната епоха или обсебва в грешна на теоретичната посока, или затъпяваш от занимаване с прагматични и незначителни неща. (Конфуций най-дълбоко от всички схващал природата на властта, но само съветвал императора как да я упражнява.) Има, общо взето, два вида власт: властта на субекта да улавя идеи и да издейства определености (тази власт е онтологична и трудно споделима общностно именно поради масовата непредразположеност към философски ориентирана наука и изследвания), и политическата власт, която е само сянка на първата, доколкото мъдрият знаещ ясно вижда, че занимаването с първата е гарант да демаскираш фалша и уязвимостта на втората и да предпочиташ да бягаш от нея като усетил ужасяващата близост на агоничния праксис. Похвално е, че трагедията на голото технологично е схваната във Вашия пост, но тази трагедия у повечето хора произхожда именно от недоверието или непознаването на философското като образец за критичност и саморефлексивност на подходите спрямо ставащото. От това произхожда само едно: невъзможност за (неприученост към) абстрактни проблематизации и доброволно съглашателство със статуквото и неговите нормативизми и безкрайно скучни итерации.
"И тогава" от 18:50 на 07.02.2021 в 19:29 на 07.02.2021 в 20:54
Много емоционални и недоказуеми с аргументи тези влагаш в една тема, която се чете от интелектуалци и сериозни изследователи. Изявявай се в другите, по-непретенциозни новинарски теми. Там можеш да си тролстваш на воля, фантазирайки си американското величие, колкото си искаш. Тук обаче не само задръстваш пространството с излишни постове, но и ставаш за смях.
въртикал пронаун до 07.02.2021 в 19:29 на 07.02.2021 в 21:42
Ти ми даваш като контрапункт некъф келеш, прахосник на пари, в малоумието си отдаден да строи дворци в стил мутренски барок, като той да е някакъв извънземен, специално дошъл да те дразни. Нека ти напомня, не САЩ му възприе системата, а той възприе системата на САЩ. Тъй че не го дели от САЩ. Това е някакъв некадърник, подизпълнител, смахнат началник на доминион на САЩ, каквито са и Китай, и разните други навъдили се джуджета. Тъй че, по-сполучливо би било да се взреш в САЩ и там да видиш какво се твори, защото от тяхното здраве зависи как ще се развиват домнионите им. За съжаление, нещата не се развиват добре, защото Китай, франкенщайнът, който самите те създадоха, вече ги е взел на подбив, превръщайки ги в своя колония, барабар с най-великата им демокрация, в която “the elections were not rigged but were only fortified”. Да ти давам ли линка с точния цитат? Абе, смех, бе братче. Не ти трябва Георги Парцалев. Ако не вярваш в колониалната метафора, която си изглежда като чистата неподправена истина, тръгни из магазините на Манхатан, да ти понастръхнат косите. Дето Сартр разнасяше листовките из Париж с основното послание на чеърмън Мао за книжния тигър. А пък в това, че някакви се стремяли към САЩ какво лошо видя? Лошото е, че те не са се стрмяли към тези САЩ, които ги виждаме днес. Ако това ти не го виждаш, да си понаместиш очилата ли, що ли?
на 07.02.2021 в 21:42 на 07.02.2021 в 21:54
Възприел той системата на бившите сащ - и кой е той? Тоя, който се подиграва с тях, наричайки ги "нашите партньори"... Да не би да си повЕрвал на манипулацията с Навални? Толкова по-зле за теб. Спести си глупостите, че Русия някога ще бъде доминион на РАЩ със и след Путин. преди всичко Русия е мощно културна страна, а бившите сащ бяха само епигони и вносители на голямата култура. А свойство на цивилизацията, и най вече американската е, че всичкото й "величие" бързо се изживява, понеже времената се съкращават.
въртикал пронаун до 07.02.2021 в 21:54 на 07.02.2021 в 22:18
Русия днес, не някога, е доминион на САЩ и то в най-вулгарния смисъл, защото е под ботуша на системата наложена ѝ от САЩ, но е толкова некадърна, че сама пада в капана ѝ. Няма как да избягаш от този факт, както и да я путинизираш и навалничиш. Голямата ѝ култура е само мъниче за света, както и останалата ѝ същност, с изключение на военолюбието и агресивността ѝ. Бандитството обаче не е величие. Колкото до САЩ пък, ако величието ѝ се изразява само в едноизмерността на пазара, то тя си е намерила майстора, защото такава игра е numbers game—къде са 300 милиона, къде са 1,500 милиона. А, и сега дойдоха на власт тъкмо онези, които ѝ я поднасят на тепсия на въпросния майстор. Пак ти казвам, не е това америката, към която са се стремили онези, които спомена, въпреки че и в този си жалък вид, е неоспоримият световен хегемон. Жалко за света.
Стряскащо и сатанинско на 07.02.2021 в 22:33
Абеее...,не съм напълно съгласен,че безусловният базов доход няма нищо общо с комунизма. Има все пак известна корелация с комунистическия принцип на разпределение - от всекиго според способностите,на всекиму според потребностите. ББД дава пари за които в най-добрия случай си си чоплил носа или си се превъртял от едната на другата кълка. Комунистическият принцип пък априори предполага,че може да имаш крокодилски потребности,нищо,че трудовият ти принос може да е колкото но мишка. Това което предлага Бил Гейтс е нещо стряскащо, и брутално измита и изхвърля основния принцип на пуританската трудова етика - "Който не работи ,не трябва да яде". Да се елиминира нещото,което е превърнало маймуната в човек,лично на мен ми звучи зловещо и сатанинско. Въобще не ми е зор дали консумериско или комунистическо.
Луцифер Нео-комунистов на 07.02.2021 в 23:39
Безусловният базов доход си е чист комунизъм. Дериватите на Четвъртата технологична революция ще бъдат хранени известно време с ГМО , преди да пукнат. Няма проблем за шайката. Става дума за 500 мил. роби - по 800 долара на месец - 400 млрд. бълха ги ухапала Блек Рок, Мъск, Безос и Гейтс... Но не забравяйте. Както и при предния комунизъм - за робите ще е комунизма. А за Шайката - земния рай.
въртикал пронаун до 07.02.2021 в 23:39 на 08.02.2021 в 06:09
Така е, но ББД леко отмества социалната нула, за да притъпи излишни изблици на необуздани пишман-революционери като Оказио-Кортез, необуздани изблици, които могат да струват много повече на данъкоплатеца, отколкото последният да им подхвърли някакви трохи. В контраст, при комунизма въпросните искат всичко, тоест, искат да обърнат работота—за робите да е земният рай, а за шайката да е комунизмът. ББД ни най-малко няма да им помогне за такова обръщане, а по-скоро ще консолидира статуквото, сиреч, Оказио-Кортез, потенциалната бъдеща президентка на САЩ, автоматично ще си загуби аудиторията и макаронът през който гледа президенството ще стане по-крив.
до въртикал пронаун до 07.02.2021 в 21:54 на 07.02.2021 в 22:18 на 08.02.2021 в 09:05
Цитат: "Голямата ѝ култура е само мъниче за света, както и останалата ѝ същност, с изключение на военолюбието и агресивността ѝ". Дреме му на някой друг за това колко малка била в твоя маскараден свят, обсебен от зло и тъпашко безсмислие, твоят свят не е моят свят, нито автентична култура съществува във времето - тя си остава във вечността. А ако наричаш "свят" ежедневния мейнстрийм, там трудно можеш да кажеш кой кой е. Може нещата да стоят точно обратното - Русия да използва САЩ чрез простотиите им като инструмент да ви държи в ада. Аз затова ви казах - пазете се от еднозначните определения за свят, човек, история, субект и други хуманитарни категории, защото от определени несвоевременно обозрими гледни точки изглеждате смешни и глупави.
Лев Давидович Вацев на 08.02.2021 в 10:32
Стига празни приказки господа, време е за световна революция, която този път ще започне в Америка, а в първите и редове следва да застанат българските емигранти-комунисти в САЩ - тази империя на злото...
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 09:05 на 08.02.2021 в 11:18
Добре, дай да се измъкнем от абстрактните селения и да говорим конкретно, за да установим къде е Русия в днешния свят. За да не се объркваме, изключваме от разговора САЩ, защото виждам, че това те дразни. Кой учебник да отворим? Този по химия или може би този по физика? Какво виждаме там, когато надникнем—почти бяло поле в руския сектор. Почти всичко е робско преразказване на онова, което са видяли и чули от един друг свят. Нещо, ако са се опитали да направят свое, в крайна сметка се оказва епигонство. И, не ми давай Менделеев за пример, който, освен че е бяла лястовица, и той не е Лавоазие, Пруст, Нютон или Галилео в химията, защото и таблицата, която ползват по света не е неговата. Преобладаващата част, с която се занимава руската наука е едно много гадно интелектуално робство на впити в тялото на науката им чужди доктрини. Дай да чуем какво имаш да кажеш по този въпрос. Сега, да преминем към изкуството. Да започнем с най-доброто, например с балета, но да не вземем да забравим за кубинския балет, тъй че и там първенството се оказва спорно. Дай да видим изобразителното изкуство. Големият принос в световното изобразително изкуство е в резултат на едно временно болшевишко притръпване под мъдрото ръководство на Луначарски, набързо смръчкана от иманентно непозволяваща подобна разпищоленост система, когато, поради някаква случайна интуиция се разтваря над творците невероятното крило на държавната подкрепа, току по мерките и теглилките на него крило във всяка монархия. Тогава възниква пролеткулта, който и до днес е заседнал в MoMa като символ на изкуството на 20-ти век. Ще видиш и Кандински, а даже и Малевич, въпреки че последният път—това беше преди измислената криза—когато го търсих, нещо не го открих. Тогава Шостакович написва голяма част от шестнайсетте си симфонии, само за да се отдаде по късно на хапане на ръката, която го е хранила. Виж, на такива работи като хапане на ръце, които ги хранят, руснаците са напълно способни, както и на това да позволяват на чужденци да ги управляват. Както дочувам, и сега историята се повтаря—Шойгу щял да бъде приемникът на Путин. Това е почти толкова парадоксално, колкото да избереш Камала Харис за президент на щатите. А, дано се намерят един друг из трънищата и храсталаците на международната политика. А, дано, ама надали. Чайковски ли, дето като му чуя онази най-прочута ария от “Дама Пика” и веднага се сещам за “Вълшебната флейта”. Или пък, може би, да си спомним за теоретичния основоположник на фашизма, Достоевски, в който основополагащ роман най-малкото две трети от текста е да се чудиш за какво се е намерил там. Или Чехов, който и да го четеш, и да не го четеш, все тая. Написано нещо си, за да е написано нещо. Или, да речем “Война и мир”, дето и там писано, писано, та се забравио. Ама главен герой, ама консистентно развитие ... Едно “Downton Abbey” е по-смислено като безкрайна сага, изобщо да не навлизаме в западната класика. Вярно, и Джеймс Джойс или Пруст (писателят), и те писали нещо си, та се забравили, но има цяла армия от истински западни класици, която всъщност е армада пред случайните корабчета пръкнали се тук-там, в класическата руска литература. За съвременната, хич и да не отварям дума. Кой, Пелевин ли ще ми препоръчаш? Не, благодаря. Упражнения на жалки описвачи на западен живот през руско око, е последното, което бих чел. Малко се отплеснах в територии, в които ще кажеш, че всичко там е въпрос на вкус. В науката обаче не е и тя е лакмусовата лента доказваща нищетата на руските претенции за някакви си големи приноси в световното културно богатство.
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 09:05 на 08.02.2021 в 11:18 на 08.02.2021 в 11:23
Еснафите в тоя свят и без това му идват в повече, както и методите/механизмите на оеснафяване. А най опасни са такива като тебе - с претенции да бъдат интелигентни еснафи... Толкова глупости накуп с претенции за оригиналност отдавна не бях чел. Не влизам тук, за да обсъждам мейнстрийма на американските медии под сериозни теми като тази. Влизам тук, за да разговарям с философи. Овце си имам.
Ханибал Барка на 08.02.2021 в 11:48
Хаджийски нищичко не е разбрал за феномена "Тръмп". "Иначе, да подчертая, Марксовата критиката на капитализма си остава абсолютно непробиваема и до днес. Основното Марксово противоречие на капитализма – между потребителната и разменната стойност на стоката, което се материализира в противоречието между капитала и труда, не е изчезнало, а се е трансформирало в противоречие между, от една страна, инвеститори и потребители, и от друга страна – работници и граждани". Марксизмът е едно основно нещо - той е дълбоко, дълбоко неморален. Той е една кражба обвита в измамния целофан на философията и нещо повече, другарю Хаджийски! Готов ли си да излезеш с тези примитивни възгледи срещу ошлайфан критик на марксизма като Бен Шапиро? Да те издуха за две минути през комина!
резюме от мейнстрийма: аален делон, ах този син балон... на 08.02.2021 в 11:49
Айде вижте тая писюрана, изкараха я световна актриса, направо гений... то не бяха номинации за оскари, то не бяха британски филмови награди, то не бяха бумове из социални мрежи и хвалби, сякаш Господ е слязъл на Земята... и милиони тийнейджъри в т.нар. "нормален свят" вече я боготворят... На това му се вика: от мравката слон прави. Та тъй за САЩ, Британия и големите им наука, технологии, армии, нобели - пренадути балони: https://life.dir.bg/zvezdi/poreden-uspeh-mariya-bakalova-specheli-nagrada-na-londonskite-kinokrititsi
"срещу ошлайфан критик на марксизма като Бен Шапиро? Да те издуха за две минути през комина!" на 08.02.2021 в 11:52
Давай го тука да видим кой кого ще издуха! Много обичам такива изхвърляции... (Не съм авторът, и няма да го викам да ми помага.) Може и да е голям спец по Маркс, ама само да го критикува, отричайки го. А ние го обичаме. Тъкмо ще проверим кое е по-силното: любовта или издухващата омраза... Експериментче...
тайфуни с нежни имена на 08.02.2021 в 11:57
Лелеее, тоя Шапиро е тайфун направо, горко на мукавяната ни барака... ((:: Сега прочетох, че бил журналист... Много ще ни е интересно как журналист ще издуха професионален философ... Ясно е, че със сигурност е нямал нито времето, нито търпението да прочете Маркс в оригинал. Явно ще ни издухва по инструкциите и лиШчетата на черна антисъветска радиоточка. А като ще си говорим за морал, днешното статукво някой готов ли е да го защити като по-морално от старото марксистко, което е било по-скоро по Ленин, отколкото по Маркс?!
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 11:23 на 08.02.2021 в 13:15
Вместо да обиждаш, добре беше да кажеш, не разбирам от тези неща, дай да си говорим за нещо друго. Аз очаквам разговор, очаквам да чуя някакъв отпор, а ти ми предлагаш едно нищо. Да заключа, че си губя времето с теб, това ли ти е целта?
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 11:23 на 08.02.2021 в 13:20
А, чакай, че ми стана интересно като спомена сериозните философи. Я, дай да ги чуем, кои са тези сериозни руски философи, дето днешният свят ги е забелязал?
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 11:49 на 08.02.2021 в 13:45
Не мога да не се съглася с теб: “Та тъй за САЩ, Британия и големите им наука, технологии, армии, нобели - пренадути балони” За съжаление, с цитат от церемония някаква не можеш да защитиш горната теза. Въпрос на вкус било. Колкото до това защо аз се съгласявам с казаното в цитата, то произтича от други, валидни аргументи, на които не им е мястото тук, защото трябва да превърнем на чичо Фичо темата в научен семинар. А, между другото, като казах наука, има сериозна наука, но няма сериозна философия. Колкото повече мисленето се отърве от философията и се отправи към науката, толкова повече когнитивното му ниво се повдига. Когнитивното ниво става безкрайно всеки път, когато се осъзнаят абсолютни научни истини, напълно освободили се от оковите на философията. Прочее, стана ми интересно, въпреки че влизам в пряко противоречие с това, което тъкмо-що казах, но, просто така, от любопитство да попитам, ще можеш ли да ми дадеш един-два довода на въпросния Шапиро, които съсипвали Маркс? Благодаря.
до въртикал пронаун до 08.02.2021 в 11:49 на 08.02.2021 в 13:45 на 08.02.2021 в 14:24
Науката не повдига когнитивното ниво, защото прицелва не когнитивността, а само емпиричния й обект. Което е недостойно. Опитнонаучните обяснения на когнитивното са непълни и подвеждащи. Що се отнася до руските философи, ти автентичен такъв ли търсиш, или медийно известен в американските медии? Не ми се хаби излишна енергия за глупости, аз не се състезавам с никого тук - каквото вече казах за науката и философията, може да се прочете в другите теми. Научното мислене произхожда от философското, то е форма на неговата самоцелно емпирична профанизация. За идиотските ти сравнителни обяснения на художествени шедьоври и други такива не ми се спори под тая тема.
Прочее, стана ми интересно, въпреки че влизам в пряко противоречие с това, което тъкмо-що казах, но, просто така, от любопитство да попитам, ще можеш ли да ми дадеш един-два довода на въпросния Шапиро, които съсипвали Маркс? Благодаря. на 08.02.2021 в 14:26
Не моли мен, помоли оня, който го каза - Ханибал Барка.
Name на 08.02.2021 в 14:56
Не си губете времето да му четете щуротиите, гледайте го какво прави...
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 14:24 на 08.02.2021 в 14:56
Ако това беше научен спор, какъвто е единстено достойният и смислен спор, то щяхме да достигнем до научната истина, която е непреодолима. Но, това не е научен спор, което го прави спор с ниско качество, от който може да произлезе единствено подхвърляне на огледални реплики. Това би било преливане от пусто в парзно, какъвто е прочее всеки философски обмен. Във философския обмен всяка теза е равнопоставена и има еднакво значение, когато дойде време да се спомене. В науката, която е основата на качественото мислене, отхвърлената теза губи право на живот ввърху страниците на архивната литература. Може, така, в градинката или на чашка да се изрече, но тя няма смислова легитимност. Тъй че, вместо да се гради паянтовият строеж на вавилонска кула, която подобно на оригинала се е срутила тутакси и днес няма и камък от нея, човечество вече от доста време е отправило взор към науката. Науката може да уподобим на египетска пирамида, която още си е там. Разбира се, това сравнение е само за разговора, иначе може да се намерят по-подходящи аналогии, ако решим да се отдадем на илюстративен метод на анализ, който гражданството люби далеч повече, отколкото приспиващият го, макар и прецизен, аналитичен метод. Прочее, да бягаме колко се може по-далеч от философията, за което ни подсеща и фактът, че ти не можа да ми споменеш даже един руски днешен философ, който си струва да се чуе (не че изобщо има философ, който си струва да се чуе). Над Русия се е спуснала грозната непрогледна тъма на някакъв особен вид религиозен фанатизъм, с който самодържецът се опитва да спои страната, след като хоросанът на комунистическите халюцинации се изпари като дим—извинявам се, ако това се привиди като тавтология. Е, как да очакваме тогава, че из такава тъма ще ѝ бъде лесно на мисъл, която си струва да се чуе, да избликне току така?
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 14:26 на 08.02.2021 в 15:03
Извинявам се. Не че искам да виня форума, но поради особеностите му малко му обърквам конците, когато върша и друга работа. Не знам дали Ханибал Барка чете и текстовете, които не са отправени до него.
"В науката, която е основата на качественото мислене" на 08.02.2021 в 17:00
Напротив, науката (опитната) е основана на количественото, демократично мислене. Неслучайно физиката работи с математически (изчислителни) методи. Науката си представя обектите в един универсум на уравниловката, обратно, философията може да работи в плуриверсум на дискретността, който е фактор и вектор на индивидуационно универсализиране. А сам разбираш, че качествена може да бъде само индивидуационната универсалност, а не множествената (при която задължителното условие е множеството да е повече от единицата), въпреки че извън единството на представата не съществува никаква множественост. Що се отнася до равнопоставеността на тезите - това е самозаблуда на оня, който не умее да трансцендентализира хоризонта си на видимост, тепърва овъзможностяващ всяко явяващо се. "Равнопоставеността" на тезите е херменевтична операция, тип псевдотрансцендентализация, доколкото херменевтиката (извън Хайдегер) в повечето случаи се оказва банализирана разновидност на трансценденталния метод. Но това е свързано главно с комплементарността и толеранса между общуващите, както и с отчитането на факта, че ничий субективен свят не се свежда до нечий друг, просто защото това не е задължително... и едва науката тоталитарно си позволява да го прави задължително, изгонвайки превантивно най-конкретното - мисленето и мислещия - заради мнимата емпирична ценност на увековечената "физическа" предметност. Напротив, тезите са странно равнопоставени в точните науки именно посредством обикновено имплицитната хипертеза, че нещо е точно (едно и също) за всички. Но това е само конвенция, навик, директива и нищо друго.
въртикал пронаун до 08.02.2021 в 17:00 на 08.02.2021 в 22:17
Назоваването на науката като опитна, отличавайки я от теоретичната, е мисномер. Тези две нейни същности са в диалектично единство. В откъсването на теоретичната ѝ част като самостоятелно, независимо цяло, се състои една от от най-големите опасности за децимирнето ѝ, откъсването от същността ѝ и предаването ѝ в безсъдържателността на философията. Да го кажем метафорично така—няма тяло без дух и дух без тяло. Дух без тяло е мислим, но го няма като нещо в себе си, като обект от външна реалност, което го прави non sequitur от гледна точка на разума, който се грижи за истинско съответствие с реалността. Във връзка с това, погрешно е да се счита, че физиката е занимание, което е ексклузивно обвързано с математически, камо ли с изчислителни методи. Казах ти го и в другата тема—физиката прави математиката, която използва, а не обратното. С други думи, физиката може да изкаже законите си и тезите си без всякаква математика. Лъжицата не прави супата. Супата може да си я сърбаш и така, но това е по демократичному, примитивно и самонаказателно. Защо да се мъчиш като можеш де грабнеш лъжицата. Е, шведът казва, защо да седя, като мога да лежа, да гот отдадем ма това, че прекалено е чел Витгенщайн, което не е интересно от гледна точка на днешния ни разговор. Не знам дали така, с този народен пример с лъжицата и супата, става ясно, че количественото при науката е само спомагателното, потвърдителното, онова, което е дефицитно при философията. Все този пример ти давам—и философът, и ученият гледат клатещия се полилей висящ в катедралата в Пиза, но единствено ученият в лицето на Галилео може да изведе една обобщаваща връзка, която се отнася до всички периодични процеси, където и да се извършват, когато и да се извършват. Неслучайно Галилео вижда махало там, където Аристотел вижда камък завързан за въженце, закачено на пирон. Какво, Аристотел е няма линийка или пясъчен часовник, за да измери дължината на въженцето и периода за движението на камъка насам-натам, ли? Имал е, но не е могъл да прескочи ограниченията, които му е налагала философията, за да направи голямото обобщение. Просто не е бил гений като Галилео. Прочее, ако светът не е бил ощастливен от пръкването на гений като Галилео, до днес да сме си останали с впечатлението за камъка, въженцето и пирона, каквито и Кант, Хегел, изобщо да не отваряме и дума за Хайдегер, нежели за празните епохета на Хусерл, а за симулакрумите на Бодриляр пък изобщо да не се хабим. Онзи, който се интересува от същността на нещата спокойно може да ги загърби въпросните и да не им отдели и капка внимание през целия си живот, а даже и да не знае за съществуването им. Те не доринасят и една йота за усъвършенстване на човешката когнитивност. Тъй че, не може да има нито индивидуално универсализиране, нито универсализиране в собствения му смисъл, без да се опрем на науката. Както казах, философията не може да ни даде обобщението за периодичен процес, така като това е по силите на науката. Някакси погрешно си убедил себе си, че универсалността е подчинена на някаква множественост. Не, тя е уникум и за просветения индивид. Тя е онази неизбежно вкопана в реалността единица, която за непросветения могла да има много страни, защото зависело от гледната точка. Незнанието е многофасетно, знанието е униформно. Така, склонността за трансцендентализиране е признак за необразованост, за незнание, тя е уплах при появата на всяко явяващо се, да го кажа на твоя език. То е, както сам каза, херменевтика, която се появява там, където има несигурност, неопределеност, необразованост, а е и там, където същността на явлението не подлежи на установяване и е иманентно херметична, както е при историята. Ето защо историята като предмет на занимание е същностно проблематична. В контекста на нашия разговор историята е проблематична, защото степента ѝ на научност клони към нула. Научността в съвременното изкуство е кръгла нула, но там спасението е в излюзията за естетика. При историята няма и това спасение. Но ние все пак сме любопитни същества и искме да знаем за миналото си и историята прави каквото може по този въпрос. Рови се там из стари книги и прашни архиви и нещо се мъчи да сглоби някакъв пъзел, за да ни се появи с някакъв неизбежно херменевтичен модел и да ни позадоволи жаждата за знание относно миналото ни. Археологията, ако я приемем за част от историята, и тя е в същото положение. Изкопава от земята някакво парче, припознава го като валиден артефакт, поочиства го с четчицата и го прибавя към пъзела, но само толкова. Тя нито може да ни гарантира, че това не е някаква маргинална част от истинската тогавашна цивилизация, нито че няма да си смени интерпретацията при изкопаване на ново парченце или пукната амфора. Но, както казах, и тя прави каквото може. Какво, да ги закриваме ли тези занимания, история и археология, защото няма как да ни дадат крайни отговори? Не, най-малкото защото за някои менталните им гимнастики доставят удоволствие и житейска пълнота. Това е и причината да си запазваме и философията, поне като част от историята—гледай ти с какви дивотии се занимавали хора, можеш даже да чуеш понякога. Нямат смисъл, но защо пък не. Това че субективният нечий свят не се свежда до друг е дефицит, това е необразованост, незнание. Ако това е празнуване, то при видната наша общественичка Цветеслава Гълъбова, в коридорите и стаите на институцията за която отговаря, е празник всеки ден, даже и през съботите и неделите. Там и да искаш тоталитарното общение на разума няма как да го вържеш да стане задължително. Онова мислене, което се има пред вид, когато се търси универсаното, там е изгонено по презумпция. Там по презумпция също така е и равнопоставеността на всяко даже подобие на мисъл, колкото и хаотична да е тя. В такъв смисъл, в кооридорите и стаите, поставени под зоркото око на добрата Цветеслава цари абсолютната безкрайна философия. В отличие, науката отхвърля погрешните тези (не знам защо си убедил себе си в обратното), тя не равнопоставя вярното и невярното, а дискриминира едното от другото, даже нещо повече, обрича невярното на забрава и то не поради някаква прищявка и конвенция, а защото има криерии за истинност по отношение на субективно-обективнаото общо, каквито при философията отсъстват.
"Дух без тяло е мислим, но го няма като нещо в себе си, като обект от външна реалност, което го прави non sequitur от гледна точка на разума, който се грижи за истинско съответствие с реалността." на 09.02.2021 в 13:40
Тялото също е мислимо, поне това тяло, наричано от нас органично, индивидуално тяло. то също не е само по себе си. Тялото като онтологема е апоретично, а не индуктивно фактично, предметно, каквото се приема в опитните науки и ежедневието. Да, то е изявителен орган, но непосредствената му изява не съвпада с определенията на неговото световно съществуване. Да, откъм тялото винаги вземаме онтологичния формат, но във физиката не става дума за онтологично тяло, а само за семантично, апостериорно тяло. Който не вижда това, няма как и да види ограниченостите пред игнорацията на метафизиката на познанието, която е характерна за частноиндуктивните науки.
"Лъжицата не прави супата" на 09.02.2021 в 13:48
Примерът не е подходящ за нашия дебат, доколкото и двете са елемент от изцяло емпиричния опит. Аналогията би породила грешно разбиране. Лъжицата на е смисълът на тялото супа, доколкото всичко е предметно отграничено като вече дадено през мисълта, а не извън нея. Изобщо всякакъв инструментализъм е условен, а ние се интересуваме от безусловното. А безусловното е, че мисълта не е инструмент или свойство на семантичното тяло, напротив, тялото на физиката (каквото и да е то) е вече семантично назованото тяло, сиреч подръчното такова. Тялото като онтологичен орган не е физически или биологичен орган, а самият органон на смисъла изобщо.
фи и пси на 09.02.2021 в 13:55
Изказването на физиката без математика, респ. презентативните й формулировки без оглед на уравненията и изчисленията на математиката, е вече нещо различно от опитна наука, основана на презумпцията за тотален универсум на обектите и общоприетите индуктивни методи. Защото тогава отпадат еталоните и възниква проблем изобщо относно дименсиите и измеримостите. Тогава това започва да ми прилича на рефлексивна наука, клоняща повече към критическата метафизика, отколкото към една специална наука за природните обекти изобщо. Трябва да се провери какво е тогава, т.е. доколко е релевантен терминът физика в един такъв случай на нематематически дескриптивируема физика.
фи и пси - контрадоводи по останалото на 09.02.2021 в 14:37
Примерът с Аристотел и махалото е глупав в този контекст, доколкото по същата логика и физикът (Галилей) не вижда ограниченията на метода и заниманията си, които Аристотел вижда. Никой не е казал, че философията е абсолютно знание - тя е обаче знание за Абсолюта. Изброените имена на известни философи, които с дискурсите и откритията си не допринасяли за човешката когнитивност, ще го отмина с досада - това е празно кокетничене с имена, чиито методи и философии очевидно се познават само бегло от Вас. Не съм убедил себе си, че универсалността е подчинена на множественост, а именно че физиката и частните науки я подчиняват на такава по презумпцията си. А иначе аз не вярвам във фундаментална универсалност, не я допускам; аз приемам универсалността само като положена в изказване, през което тепърва биват издействани местата и времената на субекта и обектите. Физиката не прави математиката, защото математиката е априорна наука за чистото количество. Има математики, които са напълно абстрактни и изобщо могат да не се редуцират до обекти на природната реалност - то по принцип математическите обекти са си имагинерни де, даже и да се съотнасят с т.нар. полезна реалност, с която обикновено работим. Но тя си остава вторична, апостериори. Тоест, прагматизираният свят е в последствията на определени игнорации на трансценденталните идеи или началата на Евклид, а не обратното (и това правило не зависи от никакво пространство и време, то е чист израз на самата вечност), както твърдите вие. Обратното е само постфактум, епохално нота бене, но не и трансцендентално епохЕ на ефектите на пространството и времето. Знанието е униформено само в контекстите на естественонаучния метод. Чистото априорно знание, каквото е философското, е само формално униформено, но не и съдържателно. Констатирам очевидно непознаване на термина "трансцендентално знание" въз основа на казаното от Вас. Трансцендентализацията е начин на виждане на биващото като оцелостено (отвън и отведнаж) в опита на дискретен субект. Лъжа и клевета е, че това е от необразованост, тъкмо напротив - това е радикален напредък на саморефлексията, невъзможен и даже недостижим за по-ниските степени на образователния процес. Универсализациите на науката не са универсални априори, единствената априорна универсалност, както неведнъж съм казвал, е на логиката, а не на -логиите. Уплахът при философите, ако все пак е голям, е от униформените претенции на научния дискурс да универсализира дисциплинарно извън божидарната светоносна способност на субекта да властва чрез интерпретациите си съобразно своите си усмотрения и опитни обозримости. Защото, пак ще кажа, не е възможна редукция на нечий личен опит към нечий друг. Опитът за такава редукция се нарича природно-детерминистично насилие. (Да се прочете книгата на Левинас "Насилие и метафизика".) Под необразованост Вие уязвяващо разбирате недостиг на образование, докато херменевтиката порицаващо би нарекла необразованост недискретируемостта и неиманентируемостта на нередуцируемите образи и образУванията в обсега ни. Мисля, че схванахте намека ми.... "Ненаучността" на изкуството е нонсенс - то е все едно да търсиш под вола теле. Изкуството има съвсем други задачи в рамките на общокултурния процес. Историята не изхожда от еднозначно тълкувателен императив - при нея херменевтичният метод трябва да е силен, а самата научност би следвало да бъде нетривиално опитна, неприродна. Все пак историите зависят от разказвачите и културните епохи, а не от безличната космология на природните обекти. Затова я наричат хуманитарна наука и не съотнасят методите й с никакъв естественически детерминизъм. И какво остана? - а, за "субективно-обективното общо", което отсъствало при философията... При философията то се нарича всеобщо, доколкото субект-обектното отношение има всеобщ характер, отнася се до всички, снизхожда към всеки, а не изхожда от тълпи или множества от предмети. Що се отнася до общественото "общо", което подразбира изказването Ви, едно такова общоделско подразбиране обикновено не интересува философията, понеже тя царствено го предоставя на обикновените емпирични науки. Това обаче не принизява философията, доколкото автентичният философ се намира в постоянна яснота относно критическия метод, възможностите и проекциите му. Да го кажем пак: философската бдителност е да не се допуска излишно предоверяване в дискурси, които се самоовластяват без оглед на заинтересования си фактор и вектор. Затова някои колеги казват, че онтологията е преди всичко философия на властта и едва в такъв план издействаща метафизиката. Само че властта, за която говоря, няма нищо изначално общо с политическото.
въртикал пронаун до 09.02.2021 в 13:40 на 09.02.2021 в 15:01
Спомни си как гениалният наш учител обръща парокиалния аргумент на философа, все връщащ навътре към себе си всяка наченка на свободност. Все това повтарям. Приемането на тялото като апоретично е погрешното, отживялото, самозатвореното схващане на философа. Затова, казам, да бягаме от подобен предразсъдък като от огън. То, едни Зенонови апории са решими чисто умозрително, а сега, след като имаме метода основан от Галилео, да се самобичуваме като се самозатваряме, е незавидна съдба на мъченик без кауза. Най-малкото трябва да се съгласим, че тялото е равно на себе си, иначе бързо да тичаме при добрата Цветеслава. Остави това, ами можем да се хванем за главата, да си скръстим ръцете, да си почувстваме тялото под душа. На духа това не му се удава. Затова казвам, че духът е само мслим, докато тялото, освен че е мислимо е и “е” в собствен смисъл. После, кой каза, че във физиката не ставало дума за онтологично тяло? Битността на тялото като такова не витае някъде в пространството, а си е много добре самоопределена върху абстрактната лабораторната маса. Това е, разбира се, ако поискаша така да погледнеш на нещата. Физикът обаче няма време за губене и орязва ненужното, така както влюбеният орязва шиповете на розата, за да не прободат любимата му, когато ѝ я поднася. Изобщо, има много рационализъм в работата на физика, а и на химика. Не е случайно, че се възползват от работното магаре наречено математика. Хитри са те, какво толкова ще се мъчат. Я, направо с две-три абстракции да си свършим работата, и то много прибрано и подредено, вместо да се разпищолваме в дълги барокови описания … и семантика, между другото. Семантиката, в смисъл на разплутата многомисленост на философията, не е фортето на физиката. Стегнатият ясен израз е. Физиката бяга от двусмислеността като дявол от тамян. Философията, особено поезията с присъщата ѝ сюгжестивност, е просто влюбена в нея. В този смисъл, да, научката е ограничена, защото това е смисълът ѝ—да сведе многословието, нежели мноцветното и многостранно невежество, до онова златно зърно истина, което може да се сведе до чистотата и свежестта на една единствена аеродинамична в своята елегантност формула. Ако търсиш метафизика (като казах елегантност си помислих как те посещава мисълта за метафизика), ще я намериш и нея там, но физиката е много повече от метафизика.
въртикал пронаун до 09.02.2021 в 13:48 на 09.02.2021 в 15:03
Сега, безусловното е, че не ядеш лъжицата, още по-малко пък ядеш лъжицата като използваш супата за инструмент. Ако се съмняваш помисли какво всъщност ти влиза в стомаха, а също така колко не идва отръки да хванеш с ръка нещо течно. Можеш да се намокриш или да напръскаш някого, но със супата не можеш да отвинтиш винт, нито да пробиеш дупка в стената на килията, докато лъжицата затворниците я ползват всеки ден, за да стържат по стената с надеждата, че един ден … Този пример идва да покаже и безусловността, защото иначе затворникът трябва да се раздели завинаги с надеждата. Не че не е вярно, че 99.9999 … % от затворниците хич и не успяват да издълбаят дупка в стената, за да избягат през нея от затвора и идеята за лъжичното бягство завинаги си остава в умозрението им. Но тя (лъжицата) и така, несвършила работа, им е подръчна, вярно е, но само мислима, тя пък им е ненужна. Тъй че, да, в крайна сметка при всяко научно разсъждение има подръчност, наред с абстрактност, защото това обозначава пълноценност. Философското абстрактно е непълноценно, то е сирак, който без да беше дошъл Галилео щеше завинаги да си остане такъв и ние нямаше как да проверим дали сме за при добрата Цветеслава или сме добре самоопределени посред нещата всред които се е случило да сме се намерили. Иначе, какво да ти кажа, почти съм сигурен, че има и люде сред цветеславовите, които са си щастливи и хич нехаят какво някой мисли за тях.
фи и пси на 09.02.2021 в 15:39
Всичките ти обяснения са разположени в някакво митично космическо и историческо време, в чието начало супата е преди лъжицата. Само че ти не изпробваш случаите, при които самото безотносително време е митологема, защото - КОЙ спрямо това време е наблюдателят на събитийността, за да го засвидетелства?! Все пак няма време извън нечие описание или история, ако ще да е естествена? Та кой е тоя недеконструируем субект на това безотносително време, в което разполагаш цялата си фантастика под претенциозното наименование "индуктивна наука"? Кой е индукторът на това време, освен твоите научни фантасмагории, уповаващи на естественически обяснителни методи??? И за тялото: тялото е апоретично, защото няма изначално физическо определение в себе си, и метафизиката е самото издействане на събитието на тялото като живо тяло. Но живото тяло (leib, а не corpus) е вече семантично такова, защото мигновената смяна на местата на трансценденталните означаеми се движи не в битийно еднозначна, а в рефлексивна (събитийна) проектория. ПП. Нямам време да ти обръщам внимание днес, имам си друга работа, а иначе си ми интересен за спаринг, но и демонизираш обстановката с изкривяванията и клеветите, които отправяш. Предлагам да спрем тоя разговор, повтаряме се.
"Затова казвам, че духът е само мслим, докато тялото, освен че е мислимо е и “е” в собствен смисъл. " на 09.02.2021 в 15:50
Тука си изпаднал в тавтология. Тялото също е мислимо, защото самото полагане на същност отвъд смисъла е мисловна операция. Онова, което бива мислено, не е смислено определено като "това тяло" - защото тъкмо "това тяло" е смислено, означено, - а само като корпус на полагането. Но този корпус на полагането не е изначално в "е"-то на предикацията, в противен случай как той е вече застигнат от смисъла? Тялото-корпус, което не е с изначално физически и предметни конотации, е самата съотнасяща изява на смилен опит и нищо повече. Физическото или биологичното е само стазис на корпоралния потенциал, пресрещането на тялото от смисъла не го прави смислено преди да се идентифицира събитийно в смисленост.
"Битността на тялото като такова не витае някъде в пространството" на 09.02.2021 в 15:55
Напротив, битността е наместена в пространството и времето, (съ)битийността обаче е именно изначалността на непосредствената изява, пресрещаща смисъл, а не заварваща го. Защото няма как едно тяло да бъде онтологично и смислено едновременно, защото то не е чисто и просто осветено като смислено, а тъкмо осветяващо чрез смисъл.
абстрактното откъм формата хваща най-конкретното от съдържанието, доколкото не игнорира изобретяването на световността в отсъждането на 09.02.2021 в 16:04
Беден си в абстрактното, неслучайно си я изтипосал тая глупост, че философската абстракция била непълноценна. Как без абстрахиране до предела ще създадеш прозрение? Приемам, че философското е сирак в тоя свят, но едно такова сирачество не трябва да се тълкува като изостаналост или отчужденост спрямо другите (епохата), а като несвоевременност.
Тома Неверни на 09.02.2021 в 18:18
"Философията заема междинното пространство между религията и науката" (Б.Ръсел). "Чунчуру ведере на куку ведере" (Ботев)
въртикал пронаун до 09.02.2021 в 15:39 на 10.02.2021 в 01:21
Наистина, пак му превзехме темата на чичо Фичо и ще вземе да ни се разсърди най-накрая. Напълно го разбирам. Но какво да направя като разговорът ми с теб и на мен ми е много интересен. Сега, това че се повтаряме отразява самата същност на подобен разговор, поради това че е инжектиран с философия. Там разговорът е безкраен, защото философията не признава истината и затова равнопоставя каквото и да бъде изказано, тъй че и до утре сутринта да си говорим, ще си повтаряме едно и също. Критериите ѝ за истинност са толкова размити, че прелива почти в разговор за изкуство без естетичната компонента. Вземи произволен философ и го съпостави с произволен друг. Даже ако изключим съвременните философи, в крайна сметка иде реч за едно безкрайно повторение на едно и също, докато на човек даже му стане скучно. Просто няма за какво да се хванеш. Подобно на една голяма бяла сфера, по която дланите ти се хлъзгат, защото няма опора. Науката е единствената когнитивна опора, но ти нехаеш за нея и все придърпваш към философията. Сега, да ти кажа, и аз съм в същото положение като теб—пиша едни неща по цели нощи и идвам тук да си поговорим, уж, така, за малко почивка. Но изведнъж става интересно и не мога да се откъсна. Неравни някакви писания, но все пак ми се струва, че има голям смисъл да си продължим някак разговора, но нямам никаква идея как. Засега, ако намеря малко време, ще ти отговоря и на другите текстове, защото са ми много интересни, но за по-нататък, ще видим. Може би да спрем да пишем в тази тема, а като се засечем под други, пак да си поприказваме.
Радон Керанов на 10.02.2021 в 16:04
Поредната антикапиталистическа проповед на този автор! Примитивна, глуповата и смешна до нелепост. При това с бомбастични наукообразни претенции. Хаджийски е напълно невеж в икономическата теория! Истинско умиление предизвиква авторовото твърдение, че Марксовата критика на капитализма си оставала непробиваема и до днес. За негово съжаление Маркс е опроверган именно като критик на капитализма от големите икономисти от Австрийската школа. Критиката започва с Бьом Баверк, продължена е от Мизес, Хайек и Ротбард! И накрая Рийзман, последният докторант на Мизес, не оставя камък върху камък от трудовата теория на стойността и принадената стойност в труда си " Капитализмът". Разбира се такива като Хаджийски не четат сериозни прокапиталистически икономисти. Пропагандното папагалничене не търпи аргументация, логика и факти! Смешна история! Все пак е забавно да видиш такъв интелектуален провинциализъм!
въртикал пронаун до 10.02.2021 в 16:04 на 11.02.2021 в 01:34
Нямаше да е зле, вместо да споменавяш някакви си и да заявяваш, че не били оставили камък върху камък от нещо си, да беше дал в резюме да ги видим какви са, аджеба, тези аргументи. Маркс хич не ми е мил и драг, да не говорим, че няма по-голямо опровержение на писанията му от това, което виждаме (Китай е марксистки само в лозунгите). Мисля че така, като ни представиш аргументите, колкото е възможно тук, е интелектуално по-чистоплътно. Даже опит, поради ограниченията на интернетен форум, за подобна конкретност би бил приветстван. Да кажеш, че австрийци били критици на нещо си в моята книга е означено единствено с един голям минус. По-горе споменах Хайек и практическото му приложение от Тачър, което промени света, но това е по-скоро отчитане на факта, отколкото превъзнасяне на подобна теория. Но, да иставим Хайек, достатъчно е само да споменем Мах, Витгенщайн, Хусерл, да не говорим за Попър, камо ли за Файерабенд, за да приключим с възторга си към австрийските т.нар. нислители. В класацията на малоумниците, допринесли за настоящото световно интелектуа;но объркване, австрийската банда е някъде по върховете, току-под така наречените членове на класическата немска философия, за Ницше хич да не отваеяме и дума (а, пък, ако и Маркс добавиш, комплектът става пълен). Но, пък, откъде да знаеш, може като критици на Маркс да са се проявили, Та, да ни подскажеш ли нещо, що ли?
въртикал пронаун на 11.02.2021 в 02:33
до 09.02.2021 в 15:50 На това мисля отговорих в предния текст до теб. до 09.02.2021 в 15:55 Без съмнение обектът е във времето и пространството и даже според наивното мислене на Кант времето и пространството било нищо без да имаме в съзнанието си представа за обекта, но смисълът, който аз вложих във “витаенето” е друг. Тялото не е присъства едновременно във всичките измерения на времето и пространството, а е локализирано. Това е част от самоопределението му и не сме му нужни ние, за да му създаваме тази му самоопределеност и да си мислим, че не го заварваме и да си мислим, че е то само като го осветяваме като смислено. Само за наша сметка си е дали ще го осветим като смислено или ще се правим, че не го виждаме, все едно не съществува. Някой като се скара с жена си, хич не иска и да я види, въпреки че тя е пред него. Осветяване чрез смисъла на тялото е чисто егоистичен акт, който е парциален в общия смислов конструкт на битността. Тези разлики в разбирането си ги повтаряме един на друг вече в трета тема, но аз лично не се дразня от това, даже са ми интересни меандрите на мисълта, към които се прибягва, за да се изкаже теза като твоята. до 09.02.2021 в 16:04 Философската абстракция, даже и да си я представиш като една черупка, едно епохЀ, няма да ти свърши работа, защото е непълноценна, както казах, а тя е непълноценна, защото от нея е откраднат критерият за истинност, защото оценъчността ѝ, даже и когато ѝ откажеш оценъчност, неизбежно се позовава единствено на себе си, за да се означи. Даже и да се извърши абстрахиране до предела, то ще създаде сакато прозрение, защото винаги ще е резултат на самозатвореност, винаги ще страда от отсъствието на критерий за истинност. Ако приемеш, че това е несвоевременност, както ти правиш, то това, бидейки част от дефицита ѝ (не знам защо не забелязваш, че това е дефицит на абстракцията, а го виждаш като пълноценност), и това няма да я спаси. Това е като змията, която си е захапала опашката. Но, мисля, това вече го казах на няколко пъти с други думи. Няма лошо, така работи философският разговор.
Радон Керанов на 11.02.2021 в 07:12
До въртикъл пронаун! Това, че ти нищо не знаеш за тези мислители си е твой проблем, другарче! Невежеството не е аргумент! Влез в книжарницата на Амазон, всички тези автори ги има там и книгите им са достъпни за всеки! Може да ги четеш безплатно и на електронния сайт на Mises Institute! Очевидно имаш нужда да се образоваш!
Горкият Чичо Фичо с капитализма си на 11.02.2021 в 08:15
Събрал цяла купчина философи както квартална месарница улични кучета.
въртикал пронаун до 11.02.2021 в 07:12 на 11.02.2021 в 08:20
Не разбра какво съм ти написал. Ако искаш, върни се и го прочети пак, но по-внимателно.
фи и пси на 11.02.2021 в 08:41
Тялото не е локализирано иначе, освен като семантично. Събитието на тялото самото то изопва всички възможни места, моменти и локации. Тялото е единственото, което е "тук от тук" и "сега от сега". В този смисъл то е стоп на епохата и едновременно с това нейно начало. Защото онтологията на тялото рефлексивно визира събитието на тялото, а не разказва истории.
въртикал пронаун до 11.02.2021 в 08:41 на 11.02.2021 в 10:56
Тъкмо това ти казвам—ти сам се затваряш в собствената си дефиниция. Друг може да каже друго и ние ще го изслушаме и него. Критерият за истинност липсва. И, нека пак да кажа, тялото в себе си не е семантична категория. То нехае дали ти си го осмислил. Австралия не съществува защото аз знам за нея, въпреки че не съм я и виждал. Тя ще си съществува даже и да не знам за нея. Моето знание или незнание си е затворено само в мен. Тъкмо затова философията не ми помага никак в процеса на производство на знание, защото философията ме самозатваря и не мога да подам и нос навън. Колкото до събитието, то също не се изопва изведнъж във всички дименсии, а има ограничения. Тялото пък съвсем е ограничено. То може да е стоп на епохата, ако твоят безоценъчен анализ е всичко, което може да се каже за тялото. Чрез философията обаче ти не си в състояние да кажеш дали това наистина е всичкото, което можеш да кажеш за тялото. Да речем, че е. Но ти няма как да обосновеш такъв възглед, защото си лишен от фатално нужен ти инструмент—инструментът, който установява истинност. Ако щеш, нямаш инструментариум да говориш и за онтологията на тялото, защото за него ти имаш само представа. Толкова ти позволява философията. Ти даже не знаеш дали тялото не разказва истории, защото то може да ги разказва на висок писклив глас, който ти не чуваш, защото нямаш сетиво за него звук, което те лишава от възможността да си създадеш истинската представа за разказващото тяло. Чисто и просто, тялото като нещо в себе си ти е непознато както ти е всъщност непознат всеки ноумен.
"Австралия не съществува защото аз знам за нея, въпреки че не съм я и виждал." на 11.02.2021 в 13:51
Австралия съществува само доколкото съществувайки, ти знаеш за него. Екзистенциалността на наличното битие като съществуване е в изпреварващ модус спрямо което и да е съществуващо, което бива удостоверявано и описвано по карти, на глобус или на терен от описващия го.
пак относно производството на знание на 11.02.2021 в 13:56
Производството на знанието е откъм познаващ субект, който формулира описващо изказване по априорни правила на съотнасяне на мислите по истинност. Философията, а не нерефлексивната наука, помага ясно да схванем генеалогията на това производство, която формира реалностите на света, а не ги заварва. Онова, което предизвиква към знанието, пак ще повторя казаното от предни постове, не е светът, а намерението за означаваща светоносност. То е отвъд нас в сублимността си на Абсолют, но не и същност в себе си, нито като означено веднъж завинаги, преди да бъде субектно означено.
пак относно тялото на 11.02.2021 в 13:59
За тялото може да се казва всичко, описващо емпирията му, но само в контекста на издействано, семантично тяло. Онтологията не се занимава с отделните емпирицистки абстрахирания на определени частни науки за "това тяло". Нейната цел е провиждането на събитието на тялото като самата непосредствена изявителност на биващото.
прочее... на 11.02.2021 в 14:03
Науката също работи с представи за тялото, при това редукционистки - към определени негови фрагменти и аспекти, а не през диалектиката на тяло и смисъл, както го прави онтологията. Онтологията визира на първо място идеята за такава диалектика, а не емпиричните представи за тялото с оглед на тоя или оня научен дискурс, описващ тялото като "това тяло" (Leib).
относно историите на 11.02.2021 в 14:07
Това тяло, живото тяло (Leib) самото то е вече наместено в нечия история за някой си Аз, който се е припознал през това тяло и даже обективирал редукционистки до самото него. Всяка история е вече в проектория откъм самото събитие на тялото (corpus), което действа (върши) само изявително, но не и страдателно. Изнамереността на живо тяло в нечий исторически разказ, дори и разказван от самия мен, е вече опит, страдателност, елемент от историята.
Николай Колев на 11.02.2021 в 17:37
Нямало е, няма и няма да има всеобщо равенство.
въртикал пронаун на 12.02.2021 в 00:31
до 11.02.2021 в 13:51 Това, което в началото си казал за Австралия съвсем не е така. Незнанието за Австралия, понеже не си отворил картата съвсем не е съпоставимо със знанието на географа, че има Австралия, да не говорим за австралиеца, за когото даже не е нужно да притежава карти и глобуси. Тъй че, наистина, “[e]кзистенциалността на наличното битие като съществуване е в изпреварващ модус” спрямо картографирането му. Картографията е съчинена, така, макло да ни улесни. И без нея можем да минем, ако се интересуваме има ли Австралия. Има, е отговорът. За какво спорим, след като и двамата сме съгласни, че Австралия си съществува и без нас? до 11.02.2021 в 13:56 Кое доказва, че философията не била заварвала реалностите на света? Така ти се е сторило, когато не си посегнал към моста, който науката ти сервира на тепсия. Разбира се, да рачиш да се възползваш от този мост, това ще е единствено твое желание. Но, това ще е смисленото желание, в сравнение с желанието да се заключиш в собствения си мисловен затвор и така да си представяш, че твориш истинно знание. Последното ще е само някаква твоя собствена заблуда, даже и ти сам да не можеш да схванеш, че е заблуда (ефектът на Дънинг-Крюгер). Разбира се, ти можеш да означиш заблудата си и като светоносност и да си я представиш отвъд нас, но тя пак ще си остане заблуда. Колкото до знанието като такова, в неговия абсолют, то си е там и без нас, сервирано на лабораторната маса под формата на число означаващо дължина на вълна. Ние може да сме някакви странници, незнайно как попаднали в лабораторията, но числото пак ще си е същото в неговия абсолют. Протегни ръка и то става твое знание. Когато човек е необразован, това не значи, че знание няма. Човек се образова и така той лично придобива това знание. до 11.02.2021 в 13:59 Това откъде пък произлезе, че само когато било вкарано в семантика могло да се говори за тяло? Тялото дава отпечатък в спектрофотометъра даже и да не съм в лабораторията и мисълта ми да е заета с нещо друго, много по-приятно, отколкото да вливам смисъл на нещо си. Ще намина следобяд, ако ми остане време, за да хвърля око на отпечатъка, който винаги ще бъде същият, даже и през ден да го проверявам. Спектрофотометърът доказва, че онтологията, единствено приета като философска категория, греши. Тя (онтологията) дефинира битност каквато на нея не е възможно да е позната, защото няма на какво да се опре, няма критерий за истинност. Онтологията като философско упражнение е затворник на самата себе си. дo 11.02.2021 в 14:03 Разбира се, че и науката работи с представи, но те са редуцирани чрез критерий за истинност, който отсъства във философията. Ето защо науката отхвърля погрешните представи—тя има основание за това. Философията няма основание да отхвърля представи, защото няма критерий, който да установява. Формалната логика, ще кажеш е един такъв критерий. Да, но във философията той работи единствено за пробиране на затворническата клиентела—например, формалната логика забранява представите ти да са вътрешно противоречиви. Но единствено чрез прилагане на силогизми не е възможно да се докопаш до истинното знание на нещото в себе си. Ами, щели се, тогава, да ползваме метода на диалектиката. Диалектиката обаче, и тя никак не помага, когато представите с които борави не са филтрирани през критерий за истинност. Каква е ползата за градеж на правдиво познание от празното диалектическо боричкане на сурови представи, чиято истинност е под съмнение? Никаква. до 11.02.2021 в 14:07 Редукционистки, но истинно, си припознал тялото единствено ако си пожелал. За тялото твоето пожелание е без значение. Както казах, то “e”. Неговата битност е универсална, а не е затворена единствено в обема на твоите представи, защото има и мои представи, и представи на друг, и тези наши представи може да са напълно различни, което противоречи на единствеността на тялото в себе си, на тялото равно само на себе си, ако щеш. Да не говорим, че вършенето и страдането е оценъчно и противоречи на епохѐто обозначаващо тяло, което (приписването на вършене и страдане) е несъстоятелно даже философски, освен останалите много по-значими възражения, които изказах. Относно пък опита (философският опит), когато съставяш историческия разказ, не е онзи опит в истинския смисъл на думата, който филтратът извлечен чрез критерия за истинност ти се предоставя. Не че имам против да имаш подобен случаен (философски) опит, но той не е израз на истинно познание.
Браво, на 16.02.2021 в 11:44
Боян Дуранкев на 07.02.2021 в 18:26: "Основното противоречие, според Маркс, е между капитала и наемната "работна сила" (не "труда"!)), т.е. при първичното разпределение на добавената стойност!" >>>>>>>>>>>>>>>>>> Казано по-просто и разбираемо - основното противоречие на капиталистическата обществено-икономическа система е между частната собственост на капитала и обществения начин на производство на стоки и услуги. >>>>>>>>>>>>>Това означава, че за да бъде преодоляно това противоречие, или частникът сам трябва да си работи за себе си, без да използва наемни работници/ служители; или капиталът трябва да стане обществен!!! А капиталът е обществен, на цялото общество, когато е собственост на държавата, на която обществото е делегирало чрез конституцията и специалните закони правото и задължението да стопанисва, управлява и употребява в интерес на цялото общество одържавения частен капитал.

Напиши коментар