Доскоро ни управляваше бодигардът на Тодор Живков и Царя. Разправят, че ограбил България, като откраднал много пари. Повечето будни българи и политици бяха възмутени: Защо той, а не ние? Нима ние не можем да крадем в големи размери? Безобразие! Да се изчегърта! Е, поне построи две магистрали, преди да си отиде.
Ние сме много силна парламентарна република. На всеки два-три месеца, си правим избори. Появяват се нови партии, след което изчезват в небитието. Режисьорите се опитаха да управляват България и с основание, тъй като ние харесваме чалгата. За малко щеше да ни ръководи продавач на шнорхели, което щеше да даде възможност на народа да диша свободно дори под водата, но се разминахме. Злите и лакоми за власт джендъри-либерали, съчетани с остатъците от партията на Костов, провалиха режисьорите. Улична партия влезе в парламента, крещя, изчегъртва, после изчезна. На път са да изчезнат и бившите комунисти, а бащицата Бойко е нещастен, защото всички искат да го изчегъртат. Промяната не отмина и българските турци, които бяха международно заплюти.
На този екзотичен фон, на бял кон се появиха двамата харвардци - продавачи на мечти и електромобили. Те ще засмучат всички други партии и ще спасят България от ламята на корупцията. Чудеса! Фактът, че нарушават Конституцията е плюс за повечето българи, които смятат законите за отживелица. Но, като се замислиш, харвардците може и да успеят. Защото, когато оберат до шушка държавата, проблемът с корупцията ще бъде решен. Просто няма да има какво да се краде.
В основата на тази нежна революция стои генералът – пилот на съветски и американски бойни самолети. Той успешно изчегърта не само Бойко, но и целия политически живот, парламент и Конституция. Успя да осигури здравословен живот на българите – да не се хранят обилно, да постят и да издържат на студено. Единственото, с което генералът-летец не успя да се справи, бе коронавирусът. Този гаден коронавирус не може да се изчегърта с омраза, не може да се убие с бойни ракети. Той завладя България и е на път да подмлади и заздрави българския народ - възрастните и болните бързо си отиват. Генералът е жесток, но справедлив човек. Той мрази и унищожава всеки, който му е противник. Напът е и да унищожи своя противник за президентския пост , нещастния ученик на философите Платон и Аристотел. Да, на нас не ни трябва да ни управляват професорчета и философи. С философия не се управлява държава. Управлява се от човек, който може да мрази, който може да направи сто лицеви опори и който може да управлява изтребител. От човек, който може да изтребва враговете на демокрацията. На нас, българите, не ни трябва нито обединител, нито учен, нито моралист. Само професионален унищожител може да ни спаси от корумпираните партии, от лигавите либерални демократи и от коронавируса. На нас за президент ни трябва генерал с желязна ръка, за когото да гласуват и бившите комунисти и дори джендър-либралите. Трябва ни човек, който може да нарушава Конституцията, без да му мигне окото.
Ако пък се случи така, че покрай враговете на демокрацията загине целият български народ, смятам, че от Канада или САЩ можем да си внесем още харвардци, а от чужбина – летци на бойни самолети.
Да, демокрацията в България се развива много добре. И като си изберем генерала, ще стане още по-добре. Затова предлагам от сега нататък кандидати за депутати да бъдат само онези, които притежават харвардски дипломи, а кандидатите за президенти, да могат да управлявят изтребители и да правят поне по сто лицеви опори. Само след такава селекция ще можем да цъфнем като държава и да полетим към небето.
Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн е началник на Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център. През 2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г. и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е на Българското дружество по Ангиология.
Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.