Под прикритието на гей правата - част II

Странният микс от антихомофобия и промилитаристичен сантимент

Хомосексуални и транссексуални учени и активисти от САЩ са ангажирани в много сериозния дебат дали бракът и военната служба са важни индикатори за напредъка по пътя към равенството, или, обратно, са инвестиции в институции, които едва ли ще са от полза за хомосексуалните и транссексуалните (освен ако те не са членове на елитните слоеве на обществото, строго разделени от расизъм, икономическо неравенство и колониализъм). Дали бракът и военната машина по същество са неутрални институции, включването в които е желателно като индикатор за равноправно гражданство и възможност да се извлекат ползи, отказани на онези, които са изключени от тези институции? Тази формулировка е най-тиражираната в медиите (благодарение на финансирането от държавата и корпорациите) - както в Израел, така и в САЩ.

Критиците на еднополовите бракове, военната служба и практиките на pinkwashing смятат, че е необходимо да се каже какво точно представляват тези институции, за да се определи дали включването в тях е подходяща и уместна цел  за политиката, ориентирана към хомосексуалните и транссексуалните. Военните и в САЩ, и в Израел ежедневно извършват това, което се определя като нелегална и неморална окупация на Палестина, Пуерто Рико, Хавай, Аляска, част от Северна Америка (известна като Континентални Съединени щати), Северни Мариански острови, Маршалски острови и други. Класифицирани документи хвърлят допълнителна светлина върху това как военни операции (като окупацията на Ирак) се мотивират главно от гонещите печалба корпорации чрез връзките им с правителствени кръгове на най-високо ниво, а не от съображения за разпространение на демокрацията - каквото е най-честото оправдание. Данните от военните архиви на Израел също показват, че от първоначалния проект за етническо прочистване през 1948 г., когато са били разрушени над 400 палестински села, до днес израелското правителство непрекъснато използва военна сила, за да гони, изтребва и унищожава предишните жители на завладяната територия. Гневният протест срещу кървавите безчинства, извършени от Израел върху жителите на Газа, реакцията срещу бруталната атака на израелските военни върху флотилията, доставяща помощ за Газа, привлякоха вниманието на международната общественост върху израелския милитаризъм.

Въпреки бурните реакции срещу американския и израелския милитаризъм войниците гейове и лесбийки, служещи в армиите на САЩ и Израел, предизвикват симпатия в хора, които иначе се противопоставят на войните в Ирак и Афганистан и на израелските атаки в Газа. Образите на военнослужещи гейове и лесбийки с униформи, държащи се за ръце и целуващи националния флаг, възпламеняват патриотично умиление. Това омесване на антихомофобията с промилитаристичния сантимент има измерения и на материално ниво. През 2009 г. приемането на закона на Матю Шепард и Джеймс Бърд Младши като допълнение и изменение на законопроекта за разходите на Министерството на отбраната през фискалната 2008 г. беше приветствано от адвокатите на правата на гейовете  и лесбийките. Законът добавя термините “сексуална ориентация” и “джендерна идентичност на изразяване” към федералния законодателен акт за извършвани от омраза престъпления. А законопроектът възнагради Министерството на отбраната с най-голямата сума, предоставяна някога в историята на САЩ. Увеличаването на финансирането на това министерство се извърши с цел да покрие разходите за 100-хилядния военен контингент на Обама в Афганистан. Свързването на федералното законодателство за извършваните от омраза престъпления със законопроект, който повишава военните разходи до най-високото ниво, достигано някога в историята на САЩ, е определяно от наблюдатели като „гениален ход” от страна на демократите в Конгреса. Този ход спечели подкрепата и на републиканците, която беше необходима за приемането на закона за извършваните от омраза престъпления и помогна да се неутрализират атаките от ляво против военните разходи.

Обвързването на закона за престъпления, извършвани от омраза, с повишаването на военните разходи, е буквална илюстрация на това как антихомофобните аргументи се използват за уталожване на критиките срещу увеличаващия се военен и полицейски апарат. По същия начин, както дясната реторика за „семейните ценности” и ответният удар срещу феминизма помогнаха на критиците на брака практически да изчезнат от американската култура, шлагерът за „войната против тероризма” и нуждата от повишена сигурност притъпи критичните идеи за военните разходи и даде повод да бъдат оправдани и легитимирани в обществото и медиите новите нива на секретност във военните действия. Полемиката около закона ”Не питай, не говори”  (Don’tAsk, Don’tTell - DADT) и тиражираните изображения на гей войници в униформа, които се целуват, отклоняват вниманието от реалното състояние на американския империализъм. Шумният барабанен бум на антимюсюлманския расизъм се съчетава със сантименталните любовни песни на военния прайд парад на гейовете  и лесбийките, за да заглуши критиките на войната и милитаризма. Антихомофобията се използва като свежарска тема за разговор , обогатяваща образа на американския военен, който носи „ равенство” и “демокрация” на арабския свят.

По подобен начин критиките на брачната институция от страна на леви анализатори се заглушават от дуета на безпощадната дясна реторика в защита насемейните ценности и изтъкването на привлекателността на брака от защитниците на еднополовите бракове. Оспорвани до скоро послания на феминистките и антирасистите (предимството на отглеждането на децата от сключили брак родители, напр.), сега се използват от адвокатите  в защитата на еднополовите бракове.

Законите, отнасящи се до брака, традиционно действат в посока на дисциплиниране на непокорните граждани. Правилата са се променили с времето, но фунционирането на брака като апарат за социален контрол остава. Бракът винаги е функционирал по начин, експлицитно и имплицитно свързан с расите и половете, за да контролира миграцията и богатството. Феминистките от 60-те и 70-те години защитаваха правните реформи, които улесняваха прекратяването на брака. При президентите Джордж Буш и Барак Обама се използва инициативата “Поощряване на здравия брак”, която трябва да окуражи жените с ниски доходи да се омъжват, понякога включително чрез парични стимули. Съществуват програми за поощряване на браковете, които осигуряват допълнителни кеш-бонуси на реципиенти, които са сключили брак. В същото време помощите за самотните майки биват намалявани. В това отношение може да се направи паралел с историята на европейското заселване на САЩ, когато по подобен начин поощрявали едновременното заселване и сключването на брак, стремейки се да заселят местността със заселници, но да отстранят местното население. По Закона за фермите и поземлените участъци (1862) и Закона за даряване на земя (1850) са предоставяли земя на възрастни мъже заселници, които са се придвижвали на запад  и са заселвали земята. На женените заселници по закон се е полагало двойно повече земя.

Пропагандната машина на САЩ налага тезата, че безбрачното родителство е основната причина за увеличаващата се бедност (а не расизма, строгите икономически ограничения, деиндустриализацията, войните).

                                                Двойните стандарти на Израел

В Израел брачният закон също е много противоречив. Както и в САЩ, той играе ключова роля за поддържането на расова йерархия, необходима за преселническия колониализъм. Това става по няколко начина – част от проекта за етническо прочистване, който се стреми да спечели демографската война, за да осигури числено превъзходство на евреите над арабите и да наложи специфичния начин на живот на евреите. В Израел не съществува граждански брак, така че брак между хора от различни религии, или даже между хора с различен произход по майчина или бащина линия, не е позволен. Затова стотици израелски двойки всеки месец летят до Кипър, за да сключат брак. Това е пряко доказателство за използването на брака като инструмент за контрол на населението. Друг показателен пример е Законът за гражданство и заселване в Израел - закон от 2003 г., който гласи, че палестински граждани от окупираните палестински територии (ОПТ), които сключват брак с израелски граждани, не могат да получат израелско местожителство. В същото време израелски граждани, които сключват брак с хора от други държави, спечелват семейна унификация чрез своите бракове  – техните нови партньори могат да дойдат и да живеят с тях в Израел. Докато евреите от целия свят имат право на гражданство в Израел, а сключилите брак с израелски граждани придобиват автоматично жителство в Израел, то палестинците от OПT не могат да получат статут на жител чрез своите партньори в Израел. Критиците на този закон привеждат аргумента, че той е мотивиран от желанието на Израел да поддържа израелско демографско мнозинство в страната.

Имиграционната политика на Израел, като правило е фокусирана върху приоритета на имиграцията на евреи. Тя е три-поточна. Облагодетелства имиграцията на евреи чрез незабавно и автоматично гражданство. Имиграцията на неевреи е по-трудна, включва многогодишен процес за получаване на жителство или гражданство. Третият поток е за партньори на палестински граждани на Израел, ако не са резиденти на ОПТ или граждани на държави, които Израел е обявил за “вражески.” Неравноправните брачни привилегии са част от проекта за етническо прочистване на държавата Израел. Те засягат стотици семейства, поддържайки насилствено разделяне, лишавайки палестински граждани на Израел от достъп до държавни ресурси за техните семейства и ограничавайки движението на палестинците. Ясно е, че толерантният израелския брачен режим за еднополови двойки не променя и не реформира фундамента на израелската брачна система, откровено създадена с цел етническо прочистване. Лесбийките и гейовете, които са палестински граждани на Израел, но партньорите им са от ОПТ или от „вражески държави”, срещат същите ограничения, каквито имат хетеросексуалните.

Пропагандата и в Израел и в САЩ работи за налагане на имидж на държави с най-просветените демократични нации, упълномощени да охраняват и контролират „изостаналите” други нации в световен мащаб. Всъщност широко афишираните права на гейовете работят за “замазване в розово” на ужасяващата експанзия на расисткото насилие, колониалната окупацияивоенните действия, извършвани от тези режими.

Движението за бойкот, дивестиция и санкции срещу Израел (което е криминализирано от Израел) спомогна за това страната да се възприема като държава с апартейд, която често бива сравнявана с Южна Африка. В резултат много хора в САЩ вече мислят по-критично за израелските институции, включително за израелското брачно законодателство - законодателство, което е с отделни писти, базирани на религиозна, етническа и национална идентичност. Все повече са критиците, които оспорват ползите от “добрата” политика за правата на гейовете  и лесбийките в Израел и САЩ. Тази политика не е успяла да реши проблемите на хомосексуалните и транссексуалните. Реформите защитават предимно белия елит, предлагат само символични промени, или промени, които са изгодни главно за елитите.

Тъй като проблемите ескалират: неправилно разпределение на богатството, деградация на околната среда и промяната на климата, увеличаване на престъпленията и депортирането, нарастваща агресия спрямо Иран, мерки на Обама за сурови икономии и превантивен арест, продължаващо бомбардиране на населението на Газа – правителствата на САЩ и Израел засилват използването на правата на гейовете и лесбийките като средство за отклоняване на вниманието. Днес, повече от всякога, хомосексуалните, транссексуалните и всички, които са заинтересувани от премахването на насилствените норми за джендърна идентичност, трябва да разберат, че е нужно да се започне с промени във военната машина, затворите и дълбоко расистката и сексистка национална митология.

Първата част можете да прочетете на адрес: http://glasove.com/categories/komentari/news/pod-prikritieto-na-gej-pravata

Превод от английски език: Иглика Митева