Най-важните събития в Европа според Би Би Си

<p><strong>1. Танцът на Меркел</strong><br /> <br /> Европа чакаше трети мандат на Ангела Меркел и как ще приключат коалиционнте й преговори, за да разбере в каква посока може да продължи реформирането си. Канцлерът доказа, че е най-силният политик в Европа и обратно на повечето си колеги, тя всъщност повиши рейтинга си. Когато в изборната нощ тя за няколко секунди затанцува под музиката и конфетите, всички знаеха, че това е нейната, а не на партията й победа.<br /> <br /> <strong>2. Растяща безработица</strong><br /> <br /> По ирония на съдбата хиляди португалци емигрираха към бившата колония Ангола в търсене на работа. Стотици хиляди гърци и ирландци избягаха от страните си към по-добри икономики. Когато ИКЕА обяви, че набира персонал за нов магазин в Пиза, за 250 места кандидатстваха... 28 816 души. Данните на Евростат не съдържат почти нищо оптимистично за 26 милиона европейци, които официално са без работа.<br /> <br /> <strong>3. Протест за Европа</strong><br /> <br /> През цялата година социолозите съобщаваха за растящо разочарование от ЕС заради неспособността му на помогне за икономически растеж и просперитет. Избирателите се умориха от антикризисни съкращения и спасяване с техните пари на закъсали държави. И в същото време на изток, в Украйна, хиляди и хиляди излязоха в студа, за да заявят, че бъдещето им е в Европа.<br /> <br /> <strong>4. Папата и моралният авторитет</strong><br /> <br /> През март белият дим над Ватикана ни съобщи, че има нов папа. За броени месеци Франциск успя да върне обратно хиляди, които бяха изоставили Католическата църква. Някои от най-запомнящите се негови думи бяха срещу богатите: &quot;Културата на преуспяването ни убива. Парите трябва да служат, а не да господстват&quot;. В Европа се появи нов и силен глас.<br /> <br /> <strong>5. Бюджети и демокрация</strong><br /> <br /> През декември за пръв път еврокомисарят по въпросите на икономиката Оли Рен даде оценка на националните бюджети на страните от еврозоната още преди те да са одобрени в парламентите им. Видяхме как един администратор, когото никой не е избирал на този пост, посочва проблеми с италианския бюджет още преди по него да са се произнесли депутати и сенатори в Рим. Демокрацията ще трябва да догони прехвърлянето на повече власт към Брюксел&nbsp;<br /> <br /> <strong>6. Загадката Оланд</strong><br /> <br /> Никой друг лидер не е притеснявал Берлин повече от френския президент Франсоа Оланд. Почти навсякъде в служебни срещи в германската столица казват, че той е пропилял първите 18 месеца от мандата си, реформите му са мудни, а Франция задържа еврозоната и може пак да потъне в рецесия. У дома Оланд изглежда предпазлив, колеблив и склонен да отстъпва, а одобрението му е най-ниското за държавен глава в Петата република. Но зад граница той действа решително - изпрати войски в Мали, държа твърда позиция за химическите оръжия на Сирия и бе готов да атакува Дамаск.<br /> <br /> <strong>7. Убийственият път към Европа</strong><br /> <br /> В началото на октомври 360 души - предимно сомалийци и еритрейци - се удавиха край италианския остров Лампедуза, толкова близко, че сигурно са виждали светлините на брега, когато претовареният им кораб е потъвал. Двигателят се повредил и в опит да привлекат вниманието на спасители те подпалили дрехи, от които пламнал корабът и настъпила паника. Те бяха само епизод от голямата история на стотици хиляди хора от Африка и Близкия изток, готови да поемат на рисковано пътуване, организирано от безмилостни банди трафиканти на хора. Въпреки това европейската политика по въпросите на имиграцията е объркана и разпокъсана.<br /> <br /> <strong>8. Протестите</strong><br /> <br /> Гърция изглежда се умори да протестира, а гърците се вкопчиха в крехката надежда, че страната им може би най-после излиза от кризата. Но на други места протестите се засилиха заради разочарование от икономическата стагнация и упадък. Италианският президент предупреди за &quot;насилствени социални безредици&quot; като напомняне, че кризата в еврозоната не е приключила.<br /> <br /> <strong>8. Сбогом, Силвио</strong><br /> <br /> През октомври Силвио Берлускони рискува и изгуби. Той се опита да свали правителството на Енрико Лета, но се оказа, че не контролира собствената си партия. Властта на човека, доминирал италианската политика две десетилетия, се изпаряваше. За края на ерата &quot;Берлускони&quot; се е говорело неведнъж, но този път изглежда е наистина.<br /> <br /> <strong>10. Тихата дипломация на Аштън</strong><br /> <br /> Европа има свой представител по външната политика от 2009г., но малцина са го забелязвали. Баронеса Катрин Аштън пое тази работа без ясно определение какво точно ще прави. Но макар да не говори много пред медиите, тя и екипът й изглежда свършиха много добра работа извън прожекторите. През ноември тя изигра ключова роля за съгласяването на иранците да отстъпят временно по ядрената си програма. Вярно, че американците бяха водещата сила в преговорите, но Аштън беше председател и даде смисъл на понятието &quot;тиха дипломация&quot;.<br /> <br /> <strong>11. Против задълбочената интеграция</strong><br /> <br /> В началото на годината британският премиер Дейвид Камерън произнесе реч за бъдещето на страната си в Европа, в която се обяви против задълбочената интеграция на ЕС и предложи референдум за членството на страната си през 2017г. Макар да обеща да се бори за европейската кауза, думите му предизвикаха много критики, а в края на годината се оказа, че Лондон всъщност не е съвсем сам в тази си позиция. Но Великобритания още не може да привлече съюзници около визията си за реформиране на Европа.<br /> <br /> <strong>12. Келтското завръщане</strong><br /> <br /> Ирландия стана първата от спасените държави, излязла от помощната програма за икономиката й. През 2010 г. страната бе на ръба на банкрут заради дълговете на банките й. Последва решително рязане на разходи и социални програми, доверието на пазарите се върна. Но не се завърна &quot;келтският тигър&quot;, дълговете остават големи, безработицата е над 12%, а емиграцията не спира.</p>