"Султанът" Ердоган в сърцето на бурята

<p>Но само шест месеца след народната фронда, която разклати основите на управлението му, днес неговото положение изглежда по-заплашено от всякога. От две седмици правосъдието и неговите съперници изобличават предполагаемите финансови безчинства&nbsp;на най-близкото обкръжение на Ердоган, включително на сина му Билал.</p> <p>Бизнесмени и депутати, близки до режима, бяха обвинени, трима министри подадоха оставка, а правителството беше значително обновено. Но опозицията продължава да критикува, улицата да бучи, а финансовите пазари да се тревожат.&nbsp;</p> <p>На фона на скандала премиерът възприе една от любимите си стратегии, тази на жертвата, която вече използва, за да се противопостави на демонстрациите заради парка &quot;Гези&quot; през юни.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31880_l8XY93RJg3oC5Zis7vwbBB6dxv08GY.jpg" style="height:341px; width:512px" /></p> <p><em>Антиправителствени протести, Истанбул, 27 декември 2013 г.</em></p> <p>От няколко дни Реджеп Ердоган скита из цялата страна, за да отрече категорично обвиненията в корупция, които тегнат над обкръжението му, и да изобличи &quot;конспирацията&quot; на &quot;криминална група&quot;, която искала да провали Турция. <em>Те не успяха по време на &quot;Гези&quot;. Сега те правят нов опит. Но няма да успеят</em>, уверява той своите привърженици.&nbsp;</p> <p><em>Той не е от хората, които ще кажат: &quot;Да, излъгал съм се&quot;. Най-добрата му защита е нападението</em>, отбелязва Ченгиз Актар, професор по политически науки в частния университет &quot;Сабанчи&quot; в Истанбул. <em>Досега тази стратегия винаги успяваше</em>. Култивирайки образа на силния човек, консервативен&nbsp;и близък до тревогите на турчина от улицата, този хитрец от бедните квартали на Истанбул, много набожен, изкачи стъпалата на властта от кметството на най-големия град до управлението на страната през 2003 г.</p> <p>В продължение на години моделът на консервативна демокрация, съчетаваща капитализма с един умерен ислям, защитаван от Ердоган, постигаше успехи, към които се прибавят &quot;китайски&quot; ръстове на икономически растеж.</p> <p><strong>Разцепления</strong></p> <p>Преизбран през 2007 г., след това през 2011 г., с близо 50 на сто от гласовете, той изглеждаше, сякаш се е установил във властта за дълго време. Ограничен само до три мандата, министър-председателят започна тогава да мечтае за президентските избори през август 2014 г.&nbsp;Но този сценарий дерайлира през юни. В продължение на три седмици 2,5 млн. турци искаха на улицата оставката на &quot;султана&quot; Ердоган, упреквайки го в безразборно смесване на лудостта му за величие, желязна&nbsp;ръка и все по-открито ислямистки&nbsp;позиции.</p> <p>Уверен в подкрепата на мнозинството от населението, шефът на правителството изпрати тогава критиците си на избори и потуши сурово протеста, накърнявайки имиджа си както в Турция, така и в чужбина. <em>Той не разбра тази фронда срещу него и успя да възстанови котрола си само чрез сила</em>, коментира дипломат, <em>но това поведение раздели неговия лагер</em>.</p> <p>Оттогава разцепленията излязоха на бял свят. Дълго време негов привърженик, братството на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен обяви война на правителството заради&nbsp;проекта му да закрие някои частни училища, които са финансова манна за движението, което е много влиятелно в полицията и правосъдието.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31880_WUfu2KVF4qZCO4XP9LMN1Lk33WWq9U.jpg" style="height:341px; width:512px" /></p> <p><em>Демонстрация срещу Реджеп Ердоган, 27 декември 2013 г., Анкара</em></p> <p>В този контекст политико-финансовият скандал, който избухна на 17 декември, отслаби още повече позицията на министър-председателя.&nbsp;Петима депутати вече хлопнаха вратата на Партията на справедливостта и развитието и други могат да ги последват. <em>Критиките, които поражда Ердоган в собствения си лагер, достигнаха нечувани мащаби</em>, смята Ченгиз Актар, <em>въпросът за неговото политическо бъдеще е поставен и хипотезата той да бъде заменен е все по-актуална</em>.</p> <p><em>Трябва да се види в следващите дни поведението на централните хора и основателите на Партията на справедливостта и развитието, които, подобно на </em>(вицепремиера) <em>Бюлент Арънч или на </em>(президента) <em>Абдуллах Гюл, имат стар спор и съперничество с Реджеп Ердоган</em>, отбелязва Жан Марку от Обсерваторията на турския политически живот.&nbsp;</p> <p>Арънч и Гюл се смятат за близки до братството на Гюлен. А както пише в неделя в уводната статия на опозиционния в.&quot;Джумхуриет&quot; Чан Дундар <em>насилствените бракове лесно могат да се разпаднат</em>.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>