Вивиан Праматарова: Да останеш верен на себе си

3
Винаги съм разчитала на себе си. Когато имам кризисни моменти, се опитвам да се вглъбявам и да търся някъде дълбоко в мен правилното решение. С времето започнах да вярвам и на други хора. Стремя се да...

Ани Илков: Страната е селска, населението е селско, а интелигенцията – селяндурска

17
Дежавю... „Да се надяваме още?! Да твърдя, че има надежда, че има шанс... Никой не е останал! Останала е да се точи тънката като паяжина нишка на приятелствата. Останали са ни тези скапващи се под гне...

In memoriam Таня Масалитинова: Ще се върнем много назад...

0
„Ще ви разкажа всичко, време имам много!”, обеща преди няколко месеца Таня Масалитинова на първата ни, и уви, последна среща. Тогава се разбрахме след седмица да се видим отново, да ми е приготвила сн...

Венцеслав Николов: Да остаряваш не е за страхливци!

6
Превърнали сме се в някакво село, провинция, където всякакви Остап Бендеровци си развяват коня. А другите, тези, от които нещо зависи, не знам защо и от какво, ги е страх да направят нещо. Не разбирам...

Човекът, осъзнал своята крайност и обреченост, живее като че забравил за нея

2
„Поезията не е игра на думи, не е въпрос на познание, а на събуждане. Границата между подражанието и поезията е, когато си докоснат дълбоко, когато усетиш, че това което е казано в стиха, не ти се каз...

ЛЮБОВ

8
Беше неделя... Когато ме пуснаха при Николай, беше упоен, с ледени ръце. Взех ги и питам лекаря: Какво му направихте? - Нищо, казва той, ще се съвземе, но ти не си добре. Отивай си вкъщи. Ние ще ти с...

„И навлякоха вълците овчи кожи! Какво стана с този народ, Боже мой!”

8
„Не съм живяла нито в сянката, нито в светлината на Николай Хайтов. Живях редом с него. Николай беше силен човек, но се вбесявах, когато се обръщаха към мен с „другарко Хайтова”. Около него често се н...