Прот. Андрей Ткачов: Излизането от общество, което не живее по Божиите закони, е задължителен етап от живота на всеки човек

Прот. Андрей Ткачов: Излизането от общество, което не живее по Божиите закони, е задължителен етап от живота на всеки човек

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм 

Има в псалтира такива думи: „С милостиви ти постъпваш милостиво, с искрен човек – искрено, с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство.“ (Пс.17:26)

В тези слова е даден един духовен закон, чието познаване ни помага. Отрицателният смисъл на този закон е изразен от ап. Павел, който говори, че добрите навици развалят лошите нрави. Човек, попадайки в някаква среда с противоположни нравствени закони, не може дълго да се съпротивлява. Той трябва или да избяга, или да умре, или да стане такъв, каквато е обкръжаващата среда, за съжаление. Трудно е да се излезе със здраво сърце и душа от място, където си прекарал много години с беззаконни злодеи, всеки от които е професионалист, и всеки от които прилича на останалите по нечестивия си начин на живот.

Човекът е попиващо същество. Ако той е истински духовен и е един от онези стотина хиляди, за които казват, че са специални избраници, попадайки в най-страшните леговища на греха няма да се оскверни, а ще очисти и други, защото носи Божествения огън в себе си.

Но в своето мнозинство хората се намират във висящо състояние: ако попаднат сред свети, се освещават, ако попаднат сред грешни – съгрешават.

Мнозинството от хората са плаващи. Ако попаднеш в общество от високо образовани хора, слушаш какво говорят, нищо не разбираш, но с времето попиваш, става увлекателно, а другите разговори постепенно ти стават безинтересни. Попадаш в друга компания, разбираш всичко и вече се чувстваш прекрасно сред хора, разбиращи от музика, или от изкуство.
„С милостивите ти постъпваш милостиво...“ На този закон е построен стремежът на хората винаги да търсят учител. Така са се раждали великите манастири. Затова Сергий Радонежки е ходил в гъстите дебри и е желаел да живее сам с Бога, а при него идвали хора – някои оставали, други си тръгвали. Търсели светия мъж.

В Писанието е казано: „Ако намериш мъдър мъж, легни на прага на дома му“. Но мъдрият мъж може не само да бъде слушан – при него и мълчанието говори. Той мълчи, а ти слушаш. С мъдрия може да се прави всичко, което той прави. Дали цепи дърва, дали вари чай или пере чаршафи, или копае в градината, или чете Псалтира... Каквото и да прави, трябва да бъдеш след него и да правиш това, което той прави. И постепенно се насищаш със страх Божи, с неговите мисли, с неговите интуиции, с неговите усещания. По примера на скачените съдове се изпълваш с това, което този човек има. Това е закон! Трябва да си възпитан при нозете на свят човек, за да може у теб без думи, на някакво по-дълбоко ниво, да преминат основните движещи сили на живота на този свят човек.

Ако броят на учителите намалява, това е беда за света. Отсъствието на добри примери е мъка за обществото. Когато няма кого да гледаме, за кого да се хванем, на кого да кажем „Хайде, води ни ти, ние нищо не разбираме“ – когато няма такива хора, тогава народите загиват.

И за това се говори в псалмите. Господи, спаси ме, защото няма преподобни, няма милостиви, няма праведни, хората се разгневиха, не разбират светите неща, говорят едни с други с лъжа, хранят се от лъжата и изпитват удоволствие от това, защото не знаят друго. Господи, спаси ме, защото е тежко да се живее в такова общество.

Човекът по природа е социално същество. За него не е свойствено да живее в пустинята със зверовете. Но хората са бягали и са живели със зверовете, защото зверовете не грешат. И със зверовете им е било по-леко и по-добре, отколкото сред хората.
Ако всичко това се превръща в твърда тенденция и постепенно прераства в закон, и става дотолкова обичайно, че се съмняваш дали е възможно иначе – тогава влиза в сила една конкретна Божия повеля. Господ говори: „Излезте от тях и се отделете. Не се докосвайте до нечисто и Аз ще ви приема.“ (2Кор. 6:17)

Да се излезе от обществото и да се намалят до минимум контактите. Така постепенно се свива кръгът на общуване на хората. Няма с кого да разговаряте. Или няма за какво да разговаряте. Или не ви се говори. Ставате самотен сред многолюдната тълпа. Излизането от общество, което не живее по Божиите закони, е задължителен етап от живота на всеки човек.

 

 

Коментари

  • Капитан Кук

    28 Юли 2024 13:50ч.

    Позволявам си да цитирам изключително умен (според мен) пасаж: "Да се излезе от обществото и да се намалят до минимум контактите. Така постепенно се свива кръгът на общуване на хората. Няма с кого да разговаряте. Или няма за какво да разговаряте. Или не ви се говори. Ставате самотен сред многолюдната тълпа".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Излизането от общество"

    28 Юли 2024 16:23ч.

    "Излизането от общество, което не живее по Божиите закони, е задължителен етап от живота на всеки човек." Но има и обратно влизане (или призоваване), което има първообрази при старозаветните пророци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • много точно допълнение!

    29 Юли 2024 9:39ч.

    излез от обществото, опази ценноста и се върни да предадеш опазеното пак в обществото или поне на негови представители. Ако не оставиш "ученици" след себе си, защо си живял? За съжаление, сега е обществото се пресява и всеки човек ще трябва да се определи с кои е - с "добрите" или "с лошите". Борба за душата на всеки е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • прав е

    28 Юли 2024 17:15ч.

    Обществото е делюзия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • други мнения

    29 Юли 2024 22:50ч.

    излизане от средата на езичниците не винаги е физическо напускане. Често е отказ от ценностите и възгледите им, напр крадат, а ти не кради. Немилостиви, а ти помогни на някого в нужда. Излезте от тях и се разделете мислено и с делата си. Трудно е било винаги

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тук традиционното християнство не помага особено

    30 Юли 2024 15:24ч.

    защото ако човек излезе извън обществото на хората, той/тя се потапя в природата. Само че природата според християнските догми е само творение на Бога, но не е свързана с Бога, както се е смятало при паганизма, тоест преди християнството. Това е голяма разлика, защото при паганизма чрез дървета, скали, извори, изгреви на Слънцето и т. п., хората са търсили връзка с Бога, докато при християнството за това са нужни църкви, а ако ги няма параклиси или поне иконостаси в домовете. Сега тези християнски догми се позабравиха и всеки търси Бога в условия които му импонират, в природата или в изписани образи, има и медитационни техники за свързване с природните енергии, в крайна сметка при всеки каквото той/тя може или поне усети че работи при него. За традиционната църква това е ново езичество и ерес, както например класифицираха дъновизма, но слава Богу тя не управлява хората, свършиха се столетията когато гореше еретиците за да им спасява безсмъртните души. А всъщност всички тези догми са започнали съвсем комерсиално, много преди християнството, когато еврейските свещеници в Йерусалим решили да обявят техния храм за единственото място където евреите от всичките 12 племена да могат да се покланят на Бога, като съответно платят на същите тези свещеници. Както Ботев го е описал "но и в черква затуй ходи, че черквата й търговия". Тази търговия дотолкова се разраснала, че Христос бил принуден да изгони търговците от йерусалимския храм, за което разгневените свещеници поискали и принудили Пилат да го разпъне на кръст, макар този търговски аспект на разпятието да се премълчава. Безспорно е само, че всеки застанал на пътя на бизнеса е пострадвал, духовен или не, все едно, както ви харесва на вас да го наречете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Smilodon

    31 Юли 2024 14:07ч.

    Здравейте. Отделяне от света има още от времето на Св. Антоний Велики, основателя на монашеството. А монашеството е и под формата на пустинножителство. Още в Свещеното Писание е казано:,,38. (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти." (Послание на Св.апостол Павел до Евреите 12:38, Синодален превод). Господ Иисус Христос изгонва търговците от храма, но не отменя данъка за храма:,,А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *? 25. Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите? 26. Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни; 27. но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си. * Две драхми - определен данък за храма. * Монета от 4 драхми. Изцеление на бесноватия лунатик" (От Матея Свето Евангелие 17:24-27). Това, което сте описали като определяно като езичество, наистина е езичество. А дъновизмът и всички учения след Христа (включително и християнските ереси и разколи), са лъжеучения, тъй като ако истинни, те биха били божествено откровение, а след Христа няма пророци:,,Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите. 25. И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици; и ще се върне народът, и отново ще се съградят улици и стени, но в усилни времена." (Книга на Св.пророк Даниил 9:24-25, Синодален превод).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дяволът винаги е в подробностите

    31 Юли 2024 15:48ч.

    това важи както в търговията и бизнеса където често най-важното е написано със ситен шрифт, така и в духовността. Например, защо чудотворната риба е донесла драхми на Христос? Драхмите, които цитирате са били официално платежно средство в тогавашната Римска империя, а в храма в Йерусалим са се приемали само стари монети от времето на еврейските царства. Затова вярващите е трябвало да заменят парите си с такива монети, които после свещениците отново продавали на други вярващи. Като всеки бизнес и тук имало конкуренти с техни обменни курсове и всеки се надвиквал в храма за да намери клиенти. Отделно свещениците приемали живи гълъби за да ги принесат в жертва заради греховете на който поискал това от тях. Христос изгонил както обменящите пари, така и продавачите на гълъби в кафези, защото храмът вече не бил място за молитви, а за търговия, както и Ботев е описал същото за съвременните за него черкви. Явно най-малко да не съблазни вярващите е мислил и еврейския клир, и християнския, например Католическата църква е най-големия собственик на недвижими имоти в света, тя се е прочула не само с продажбата на индулгенции, но и с конфискацията на имотите на еретиците в своя полза. Православието не е имало такива възможности да се "развихри" срещу еретиците, в Русия е имало повече условия и като резултат църкви и манастири са били разрушавани не толкова от болшевиките, колкото от обикновените хора, има много свидетелства за това. Затова и атеизмът стана толкова силен, просто много хора се отвратиха от търгашеството на църковния клир когато има възможност за търгашество и не търсят неговите съвети, нито неговите догми и кои е определил за еретици. Достатъчно кръв са пролели досега, да не говорим за мъченията, самият Христос е бил само бичуван и разпънат, докато църковния клир е горил хиляди хора живи на клади, отделно предварителните изтезания със щипци и огън. Православието е изгорило по-малко наистина, само десетки, но толкова са му позволили властващите, при тях църквата е по-слаба от държавата за разлика от католицизма. Интересно е друго обаче, Вазов го е описал в стихотворението си "Кочо" с "И господ от свода, през гъстия дим,. гледаше на всичко тих, невъзмутим!". Защо ли, нали е човеколюбив според догмите на клира?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Smilodon

    01 Авг 2024 1:22ч.

    Дяволът е и в лъжеученията, включително атеизма. Човешката душа действително е безсмъртна. Аз вярвам в Господ Иисус Христос и неговата Църква, която Той Сам е основал (Матей 16:18). Важно е да се каже, че еретиците от древността до наши дни са тези, които се отделят от Църквата, съществуваща преди те да възникнат, а не тя ги отделя от себе си. Понеже казахте, че тя определяла кои са еретици. Отвращението на хората и неверието няма нищо общо с някакво търгашеството. Корените на неверието, ересите, разколите, лъжеученията, са главните страсти, които са корени на всички останали страсти - гордостта и тщеславието. Вазов греши - възмездие има за всички злодеяния, но за някои от тях то не е в този живот, но невярващите не приемат това, тъй като отхвърлят това, че в човешката история го има Божия благ промисъл за човешкия род, оттук и отхвърлят сотириологията на страданията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Който скрива престъпленията си, не ще има успех;

    01 Авг 2024 11:13ч.

    а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван. Който крие престъпленията си няма да успее: А който ги изповядва и оставя ще бъде помилван." (Притчи 28:13) Отвращението на хората и неверието в църква която не се е разкаяла за престъпленията си, идва не от гордост и тщеславие, а от чувство за справедливост, което пък няма как да идва от този свят. Не може хем-хем, не може да се гордеете че сте наследници на хилядолетни традиции и да не се покаете за престъпленията които са извършени от тези преди вас, най-малкото защото се ползвате от материалното наследство което те са ви оставили. Не може да учите за нуждата от покаяние и искането на прошка, а вие самите да не го прилагате към себе си, сякаш и вие, и църквите, и манастирите ви са току-що паднали от небето, докато в действителност са изцапани с кръвта на невинни. Тази кръв не може да бъде забравена, само защото вие сте избрали да я отминавате в мълчание, не може именно защото учението ви казва това. "Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял." (Числа 35:33). Докато не се разкаете за извършените престъпления към тези които сте обявили за еретици, църквата ви е като мъртва заради тези престъпления и чака своето възкресение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не просто вярвай, а люби

    01 Авг 2024 12:22ч.

    Преиначавате автентичните Слова Христови. Църквата е на земята да спасява, не да наказва. Стига с тая милиционерщина да преследвате свободната съвест на вярващите, живеем в последните времена, и не всички хора пристават само на пастирите. Православни сме, но не по мъртва догма, а по жив Духъ Божий. Предсказано е за последните времена, че изповедта ще надделее над проповедта, без да я отменя. Епохата на Рибите отмина, вече сме под знака на Водолея и духовността не се тълкува повече (само) гилдийно, нито Храмът Божий, който е Богосиновен, е изцяло ръкотворен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До 01 Авг 2024 11:13ч.

    02 Авг 2024 2:04ч.

    Кои убити еретици? От Католическата Църква ли? Ами самата Католическа Църква е еретическа. Как Православната църква да се покае за престъпленията на еретическата Католическа Църква? Цитат:,,Отвращението на хората и неверието в църква която не се е разкаяла за престъпленията си, идва не от гордост и тщеславие, а от чувство за справедливост, което пък няма как да идва от този свят." А жертвите на либералната демокрация са милиони, включително и православни християни? За тях кой и кога ще се покае?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БПЦ е мъчила и убила хиляди еретици

    04 Авг 2024 11:25ч.

    още преди католиците, дала е пример, който те са последвали по-късно. Нашите историци не говорят на тази тема за да пазят авторитета на БПЦ, но достатъчно е да напишете в гугъл "богомили преследвания в българия" и ще имате куп връзки. Например според доц. д-р Иванка Кирова: "Презвитер Козма и Патриарх Даниил убеждават цар Петър, че богомилите са заплаха за държавата, подготвят заговор, и царя възлага арестуването им на болярина Сурсувул, негов роднина. По това време Боян Мага /Мъдреца/, който е брат на цар Петър/, не е в Преслав. По нареждане на Сурсувул през 933 година седемдесет от най-видните богомилски водачи/Съвършени/ посочени лично от патриарха и Презвитер Козма са заловени и затворени в тъмниците на Преслав. При разпитите те не разкриват нищо от учението си и не се отказват от него. Приложени са им неистови мъчения и няколко седмици след това умират в страшни страдания от раните си – с избодени очи, в гърбовете им забивани пирони, месото им рязано с ренде. Това са първите жертви на богомилството. Боян Мага /Мъдреца/ се завръща в Преслав и успява да спаси поп Богомил, който също е затворен в тъмница и измъчван. ". "В 961 година първият апостол на богомилите - Василий Византиец е посечен, после изгорен пред императора и патриарх Теофилакт. Тялото му, заедно с телата и на други богомили, също обезглавени, са хвърлени във водите на Босфора. Василий Византиец е първият от апостолите на Боян Мага /Мъдреца/, който загива за делото на богомилите с мъченическа смърт. Никита Странник е следващият от богомилските апостоли , който загива съсечен лично от император Никифор Втори Фока през 967 година. На 16 януари 969 година умира в своя манастир Гавриил Лесновски. Той е единственият от богомилските апостоли, който умира от естествена смърт. На 30 януари 969 г. Умира цар Петър и на престола в Преслав се възкачва синът му Борис Втори, а Сурсувул е регент. Даже и сред болярите вече има много богомили. Един ден в Преслав се събират Съвършени богомили в манастира „Св. Параскева”. Те са нападнати и заловени, защото се считали за заплаха за държавата. Сурсувул организира залавянето на богомилите. Заловени са 270 Съвършени богомили, хвърлени в повдземията, и след разпити жестоко измъчвани и убити. Михаил Унгарец/Макрена/, е изгорена жива в двора на манастира. Тя е третият апостол, който загива с мъченичаска смърт. Също така е изгорен жив в двора на манастира Теодор Преславски, четвъртият апостол. По това време Боян Мага /Мъдреца/не е в Преслав. През 969 година продължава погромът над богомилите. Заловен и изгорен жив е и следващият апостол – Светомир Македонец. Заедно с него загиват още стотина верни богомили. След тях умишлено задушени в подземията от запалена сяра загиват още 74 верни богомили. По това време Боян Мага /Мъдреца/ е в Константинопол и се крие, защото е преследван като най-опасен заговорник против държавата. Той е разкрит, заловен и удушен с копринено въже със смърт като благородник. На 25 януари 971 година на централния площад в Преслав публично е изгорен поп Богомил. Заедно се него са затворени, измъчвани още 400 богомили, които са посечени. От всичките седем апостоли все още жив е Симеон Антипа, който описва тези събития: „И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи съкровища”. В днешно време ние българите сме тези „бъдещи хора”, които трябва да знаем и помним за подвига на извисените от Духа на Българския Народ богомили, загинали мъченически, за да защитят вярата си в автентичното християнство проповядвано от самия Исус Христос. Но и Симеон Антипа е заловен, измъчван жестоко да им предаде книгите си, но той отказва и е изгорен публично на същия площад в Преслав." "През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г." След гоненията при цар Петър Преслав е завладян почти без съпротива от украинците и после пада под византийска власт. Остава Западна България където гонения на богомилите не е имало, но и тя пада в 1018 г. След гоненията при Иван Александър България пада под турско робство. Почти всички богомили приемат исляма, явно не са искали вече да имат нещо общо с Православието. Най-много са в Босна, затова там сега живее компактно ислямизирано славянско население.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи