Понеже скоро пак ще бъдем призовани да избираме, то в няколко поредни текста ще е добре да обобщим постигнатото от българската политическа класа в управлението на страната ни през изминалия малко повече от четвърт век; така предизборно по-ясно ще видим мястото, което нашето време ще заеме в дългата 1335-годишна история на България – успоредици лесно ще се намерят в един толкова дълъг исторически път (за да не се връщаме отново към вече разглеждани исторически успоредици вж. Свързани текстове).

 

 

 

 

През последния четвърт век България загуби около 2,5 млн. от своите граждани и това, като дял от общия брой на населението, е значително повече от загубите в съседна Румъния или в прословутата Полша (вж. Свързани текстове). Загубата на повече от една четвърт от гражданите на България (включително и очакваният естествен прираст) е най-тежкият грях на некадърната и продажна българска политическа класа, особено през последните едно-две десетилетия.

Може да се чуе понякога от български заселници в благополучни държави нескопосното оправдание, че те били „безкористни посланици на България в чужбина”; по-безсрамна глупост е трудно да се измисли даже. Напускайки родината ни, безродните преселници се заклеват да служат на чужди държави, да работят за тяхното благоденствие; а и не се е чуло някой от българските заселници по света да е добил някакво съществено влияние там освен трима-четирима – а и те не искат да чуят дори за българските си корени.

Тъжната истина е, че българите се изселват поради отчайващото състояние на българското общество, където безнадеждността и бедността са сполучливо съчетани с изумителното нахалство, алчност и продажничество на българската управляваща класа, особено през последните 20-ина години, но и поради собствените стремления на българските изселници за спасяване поединично; „България кучета я яли”, както твърдеше съвсем сериозно наскоро един завърнал се за малко далечен познат, важното е вие – изселниците, да сте добре, нали така...

Ако влиятелни български заселници отсъстват практически навсякъде, където съществува българска общност, то просяци, проститутки и всякакви черноработници сред българските изселници има колкото щеш.

В една от сериите на доста гледан чуждоземен телевизионен сериал портиерът на жилищна сграда е съветван от свой приятел, преди да отиде да пази от крадци подземния паркинг, да научи как е на български „Стой, ще стрелям” – поради особеностите на испанския език този български израз портиерът изговаря като „Естой, ще стрелям”. Ясно е защо именно на български трябва да научи предупредителния израз героят в сериала – предполага се, че крадците на коли в Испания би следвало да са българи.

Отново испанското кино ни показа преди няколко години една противна до негледаемост кинотворба, чийто сюжет се въртеше около влюбването на испански хомосексуалист в проституиращ български младеж; сълзливата сюжетна линия се развиваше необичайно – испанският хомосексуалист дори придружи българския си „приятел” до България, за да кумува на сватбата с приятелката му. Гаден до лепкавост, филмът можеше да се догледа единствено с масирано превъртане.

Истинността на подобни житейски сюжети обаче не подлежи на съмнение; значителен брой журналистически материали – от последните десетина години особено – ги потвърждават. За достоверност аз също издирих двама български граждани, които разказаха как заработват в чужбина (вж. Успоредици във втората част на този текст следващата неделя).

А от всички възможни исторически успоредици може да се направи един-единствен извод – в нито един случай не се забелязва каквото и да е по-масово завръщане на българи след преселването им другаде – техните деца, внуци и правнуци поголовно забравят български език, губят твърде бързо и националното си самосъзнание; всякакви опити да се твърди обратното противоречат рязко на историческата истина.

 

* * *

 

Хайка за преселници без документи в София в началото на м. август 2016 г. Младите мъже, една-две млади жени, както и няколко деца бяха заставени да седят на настилката пред Централната софийска баня (ще минат десетилетия, докато софиянци започнат да възприемат тая сграда като Музей на София) поне два часа.

 

Въпреки опасностите за България от икономическите преселници, които авторът е посочвал често (вж. Свързани текстове), поведението на софийските полицаи не може да се възприеме като нормално – те или не забелязват преселниците, дори когато явно нарушават закона, или са безпричинно груби.

 

Снимките не са твърде качествени, защото авторът ги направи с малък телефон, скрит в дясната му длан – на въпроса дали може да се снима полицаите отговориха хорово с едно грубо „Не!”, неизвестно защо. Понеже не съществува никакво законово основание за този отрицателен отговор, авторът все пак направи няколко снимки, които, макар и с лошо качество, дават представа за събитието. Все пак лицата на полицаите – макар те да не са от специалните части – на тези снимки са замъглени, както е редно да се прави при такива акции.

 

Българската, с извинение, еврокомисарка Кристалина Георгиева, която отдавна е на чужда хранилка, едва ли някой още се съмнява в това – впрочем тя и българка е колкото обитателите на Луната, имаше наглостта да ни осведоми в началото на преселническата криза в Централна и Западна Европа, че преселниците от Азия и Африка ще възродят българското стопанство. Не от глупост тази жена предложи всъщност да отдадем земята си заради някакво митично стопанско възраждане, така й бяха наредили задокеанските й началници.

Ние обаче добре знаем – на основата на потискащия гръцки опит – какви злощастия може да донесе на България един по-многоброен преселнически натиск от югоизток. Опразнена от повече от 2 млн. етнически българи (приемаме пресмятанията, според които около 400 хил. от българските изселници са от малцинствените групи), българската земя няма да издържи обединена турско-циганско-преселническа атака; дори днес – без преселническия елемент, в две български области българите вече са малцинство – в Силистренска и в Кърджалийска.

Накрая нека направим едно уточнение – този текст не е предназначен за алчните и нискочели наши властници; те нямат време да се занимават с подобни въпроси, имат по-важни предизборни задачи; нали така...

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/komentari/45941-bejanci-li

(Бежанци ли?!)

http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod

(Емигрантската треска може и да няма летален изход)

http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni

(Прокудени)

http://glasove.com/komentari/43669-otnovo-prokudeni

(Отново прокудени)

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

19 коментар/a

Продан Проиданов на 05.09.2016 в 21:05
Ти ме смачка съвсем бе човек.
Пенчо на 05.09.2016 в 22:19
И аз минах през градинката пред банята докато полицията проверяваше емигрантите. Жалка гледка бяха 30-40 души насядали на паветата. Имаше един с превързана с парцали ръка.
Българин в България на 06.09.2016 в 06:51
Браво на полицаите! Мачкайте ги!
Браво на 06.09.2016 в 08:32
Отново и отново г-н Петрински ни предлга чудесен,честен и същевременно дълбого болезен текст.Управляващите и техните "превантивни" действия, изобщо няма да коментирам.Те са лъжливи и жалки.Ще ми се да кажа нещо за нас,всичките тези седнали удобно зад клавиатурата и светещия екран и получаващи своята индилугенция от празни хейтерски драсканици.Къде сме за да излезем като един и да покажем на те зи страхливци,че нашето бъдеще зависи единственно от нас.Да, те умират от страх да не го сторим.Дано дочакаме да дойде този Видов ден.
Съгласна на 06.09.2016 в 11:33
Браво, и аз това питам - къде сме да излезем като един. И нямам отговор. Всеки народ би се вдигнал срещу тая продажна пасмина, дето ни управлява.
Съгласна на 06.09.2016 в 11:35
Браво и на г-н Петрински за честната статия.
observer на 06.09.2016 в 17:48
Браво, че нарече децата ни безродни преселници. Милиони българи имат скъпи близки зад граница, това ли трябва да чуят? Милиони вече са тези българи там. Както милионите гърци, арменци, сърби, турци, поляци, руснаци, италианци, германци, скандинавци, испанци. Милиони преселници са създали цели държави. Светът става все по-малък. Някога у нас е имало понятие другоселец. Ще дойде ден човечеството да има общ дом - Земята.
observer на 06.09.2016 в 18:08
И още малко за безродните преселници. Българите в Банат, запазили старинния си диалект нашите градинари в Унгария и Словакия, българските села в днешните Молдова и Украйна, хъшовете ни във Влашко, българите бежанци от Беломорско и Одринско, клетите горди арменци, възпяти от Яворов, белите руснаци намерили тук своя втори дом, гръцките комунисти след 1948, онези български евреи, незабравили кой народ ги спаси от газовите камери.
Специално до @observer на 06.09.2016 в 20:12
В текста на Петрински се среща изразът: «…по-безсрамна глупост е трудно да се измисли…». Че безсрамието на всичко ставащо е колосално — да, така е. Но че място за «глупост» няма — и това е вярно. Нещата хич не са глупави, а са много сериозни и даже тъжни. Пишещият тези редове е един от българите, които са вън от родината си от много отдавна — още от Живково време. Когато бягах, беше ми пределно ясно, че в новата географска точка, където ще се озова, ще бъда г-н Никой. Но аз и не желаех да бъда нещо по-различно от г-н Никой. Исках просто да ме оставят на мира. Това донякъде успях да го постигна. Дали съм станал родоотстъпник? Дори и да съм искал да стана, никой не искаше това от мен — именно защото съм г-н Никой. Родоотстъпници стават само такива, които имат хъс за „издигане“. Искаш да се „издигнеш“? Е, ще трябва да си го платиш — с родоотстъпничество… От такива се очаква да бълват „змии и гущери“ по адрес на Изтока — изобщо, — а не само по адрес на никому неизвестната и незначителна България. Трябва да изливаш злоба срещу „комунизма“, но понеже комунизмът вече не е актуален (вече е вписан в историята — подобно на кръстоносните походи през средновековието), сега от бълващият „змии и гущери“ се очаква да клейми Русия, а още по-добре — изобщо Източното Православие, което се възприема от западния човек като РАДИКАЛНА ФОРМА НА ХРИСТИЯНСТВОТО. И затова — крайно опасна! Значи, работата се свежда до изуверство, което предизвиква пикантен гъдел в перверзните съзнания на заинтересованите. Лично аз исках да бъда православен християнин, какъвто номинално съм, и затова потърсих в средата, в която попаднах като имигрант, къде може да се намери Източно-Ортодоксална църква, за да се приобщя към нея. Да, имаше! Но когато отидох на църковна служба, на амвона се възправи един протестантски пастор и започна да ми държи евангелистка проповед. Значи и това бяха успяли да подменят хитреците! Повече не стъпих в никаква църква, с което подписах своя договор, който автоматично ме отхвърли в редиците на онези никому неизвестни и никому ненужни люде, които не могат да бъдат използувани за това, което Петрински нарича „безкористни посланици“, т.е. българските политически подлоги на Западната Система. А що се касае до България — дали да я „ядат кучетата“ или не — ще си призная, че много пъти България ме е вбесявала. Най-вече с това, че като настъпиха промените, повечето хора вместо да се задоволят с ликвидирането на спомена за комунизма (който наистина си заслужава забвението), те решиха да станат „ПИШМАН ЗАПАДНЯЦИ“, което ме изпълни с такава погнуса, че си казах: „По-добре никога да не се връщам в България — тая окончателно ликвидирана страна, — а да си седя тук, където задните ми части вече хванаха мазол.“ Да се върна в родината си — това ще значи отново да бъда имигрант, започващ от НУЛАТА, както тогава, когато избягах на Запад. България вече не е това, което бих искал да бъде след като бе демонтиран тоталитарния режим. Тя преди всичко си е пак тоталитарна, макар и по-прикрито. Сега съм заобиколен от малко тъпи западняци, което ме и ядосва, но пък ме и кара да изпитвам известно превъзходство. В края на краищата — западняци са, но са поне истински западняци, а ако отида отново сред „моите“ българи, ще се озова пак сред „западняци“, но фалшиви и жалки. Затова си стоя на Запад и само се бъзикам с този и онзи по форумите на българските електронни издания — нали трябва да си доставя човек и известно развлечение!
Съгласна на 06.09.2016 в 20:13
"Браво, че нарече децата ни безродни преселници" Ами така сте ги възпитали :(
Това е то на 07.09.2016 в 08:38
Омразата като патриотизъм, ксенофобията като добродетел...
кривата краставица на 08.09.2016 в 09:19
Изглежда и на Петрински са му свили сармите. Това тук не е неговият стил.
blue на 08.09.2016 в 10:36
Той, винаги е бил ,,свита сърма"...
Моторист на 08.09.2016 в 12:43
Краставице, защо мислиш така? Не виждам разлика.
€&$ на 08.09.2016 в 19:05
Емигрантите не са "врагове на народа". Добре е да се разбере най-сетне, че живеем във време, когато хората имат някакъв избор. Не във времето, когато някакви привилегировани се разхождаха на запад с разрешението на властта, а други бягаха през границата, с риска да ги застрелят. Реалният ни проблем е, че направихме страната си такава, че едни да предпочитат да слугуват там, други, завършили на запад, да нямат желание да работят за България.

Напиши коментар