"Българският учител е нашата надежда. Не друг, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като държава". Това се казва в декларация на ПГ на "БСП за Лява България", която прочете от трибуната на Народното събрание Ирена Анастасова.

 

 

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

 

            Уважаеми господин Председател,

            Уважаеми народни представители,

 

Пред прага сме на новата учебна година! Ден светъл и радостен, ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и притеснения! На много цветя, на надежди, на признателност, на обещания! Ден, който всеки от нас помни и който преживява отново и отново със своите деца и внуци. А за тези от нас, чиято професионална съдба е свързана с децата и училището – ден на неизменно повтарящо се вълнение и на усещане за дълг и отговорност! Такова трябва да е днес усещането на всички нас – усещане за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценния ни капитал – децата на България! Защото в нашата република основните правила се задават тук, в парламента. Защото от начина, по който определяме законовата рамка в образованието, зависи функционирането на тази най-важна система.

И ако миналата учебна година открихме с новия Закон за предучилищно и училищно образование, то на този 15 -ти септември- законът има вече своята едногодишна история. Времето наистина е кратко, особено като имаме предвид, че повечето от стандартите към закона се приемаха месец, два, три, пет след влизането му в сила, а някои от тях все още не са приети. Но и за това кратко време стана ясно, че системата не беше подготвена за този експеримент. И ако някой днес твърди, че начинът, по който беше въведен законът, не предизвика хаос, значи или не познава системата, или си затваря очите. Дори фактът, че от 19 стандарта- 2 все още не са приети, в 5 от вече приетите са предложени промени, а 2 от приетите се отменят и се предлагат нови – говори за качеството на нормотворческата дейност. Остава същественият въпрос- как училищата ще подготвят учебната си година при наредби, които са като плаващи пясъци. Как се пише стратегия на училището, когато не се знаят утрешните финансови условия; как се планира развитие, когато няма стандарт  за физическата среда; как учителите ще овладяват нови умения за какво ли не, с обучение,  предвидено в рамките на 12 часа годишно. Знакови ще останат думите на министър Кунева по повод на обърканите учебни програми на над 120 000 ученици от 6 и 7 клас: „Вие работете, ние няма да проверяме“. Това е емблематичен пример за начина, по който беше управлявана реформата на принципа  „каруцата - пред коня”. Ето това е хаосът!

            На фона на това и до момента няма цялостен анализ за резултатите от първата година на прилагане на закона. При масираните пи-ар акции, зад кадър останаха накърнените интереси на стотици хиляди деца и ученици, учили  без учебници, пропуснали съществени области на знанието заради сбъркани учебни програми. Никой от Министерство на образованието и науката не пое отговорност за това, че над 130 хиляди ученици по програма трябваше да не изучават българско средновековие и география на Европа; почти не се говори за това,  че програмите по различните учебни предмети не са синхронизирани помежду си, че  липсват същински междупредметни връзки.

            Нашата позиция е, че е необходим преглед на учебните програми и планове с цел отстраняване на посочените проблеми.

            Училището продължава да възпроизвежда социално неравенство по вина на държавата: в резултат на бедността; в резултат на неефективни мерки; в резултат на растяща диференциация на училищата. Броят на напусналите преждевременно образователната система придоби стряскащи размери – 21170 ученици за миналата учебна година. Според коефициентите на записване на населението в различните степени на образование, през миналата учебната година 2016/2017 г., 8 % от съответния „набор” не се е записал в 1 клас, почти 22% - в 5 клас, 20 % - в средното образование (НСИ). Ще припомним, че през миналата година това беше тема на наша пресконференция. Удовлетворени сме, че Министерският съвет прие механизъм, който трябва да осигури присъствието в детската градина и училището. Работи се и по регистъра на децата и учениците, който ще позволи проследяване, анализ и въздействие върху процесите и за който ние настояваме от 2009г.

            Ние подкрепяме мерките и усилията за пълен обхват в образованието на децата и учениците. Но успехът е възможен, само когато има и ефективни мерки за преодоляване на бедността - България остава на едно от първите места в ЕС по детска бедност. Належащи са последователни грижи на държавата и чрез училището за здравето на децата и учениците, за тяхното хранене, за формирането на техните ценности.

            Свидетели сме, как агресията сред децата все повече се превръща в проблем на обществото.Все още, обаче, не се поставя въпросът за отговорността на всички обществени фактори за решаване на проблема, в т.ч. - за отговорността на родителите и на медиите. Отговорностите се прехвърлят върху детската градина и училището, които сами не могат да се справят. Решаването на проблема, изисква неотложно еднопосочно обществено въздействие. Въпросът за възпитанието става ключов.

            Друг много сериозен проблем е рискът от закриване на стотици основни училища, останали без необходимия брой ученици заради завършването на основно образование в седми, вместо в осми клас. Мотивът, че основните училища ще станат „обединени”, се оказа несъстоятелен: „Обединени” станаха 56 от общо 1257 основни училища. Не бяха чути нашите предупреждения, че „свиването” на основното образование ще закрие нова група училища. Напротив, ние бяхме иронизирани. Сега местните общности търсят варианти, за да излязат от състоянието.

 

Длъжни сме да дадем на учителя цялото си доверие, за да има  достойно бъдеще за родината ни

 

            Тази учебна година ще започне със своеобразен рекорд – недостиг от 3000 учители и назначени в системата 1000 неправоспособни учители.  До 5 години предстои пенсиониране на над 40% от колегията.

            Ние подкрепяме ръста на учителските заплати. Сам по себе си, обаче,  той няма да реши проблемите с качеството на подготовката на учениците.  Илюзорно е, че увеличението е 15% за всички учители. Който е наясно с механизмите, ще разбере, че в малките училища отново увеличението далеч няма да е 15%.

Настояваме за актуализиране на системата за обучение на учителите, която да осигури по-високо ниво на подготовката и квалификацията им.

            В продължение на години напрежението и хаосът в обществото и в образователната система се стоварват  върху учители и директори. И същевременно нито един представител на държавно ниво досега не е поел отговорност за нито едно недомислие или грешка в системата. За разлика от тези представители на държавно ниво, българският учител носи отговорността си ежеминутно!

            Най-малкото заради това ми се ще да кажа от сърце думи за него, за нашия учител, но не мога да го кажа по-добре от неповторимия Продев:

Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ.... За човека, който създава човеци.
За твореца на знания. За онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси. 
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. ...
За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. 
Шапки долу!
За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига.
Шапки долу!
И поклон! БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата надежда. Не друг, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като държава. Дългогодишната ми практика показва, че там в класната стая, учителят е всичко в очите на 16, 18, 20 или 30 деца, не родителят, не ние с вас, не директорът, не кметът, не чиновникът от министерството. За това сме длъжни да дадем на учителя цялото си доверие, от което той се нуждае, ако искаме достойно бъдеще за родината.

Честито ново начало на новата учебна годинаНа добър час!

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

2 коментар/a

JJJ на 14.09.2017 в 12:29
Има добри и не дотам добри учители; има учители, които успяват да получат респект и обич от учениците, които могат , родени са да обучават, да бъдат учители и други, които мразя професията си, и децата. Проблемът обаче е в системата, в организацията на целия образователен процес. Например системата на образованието по медицина трябва да включва определен от СЗО обем от знания, учебни предмети и изпити, които трябва да положат студентите и съответно учебниците, по които трябва да се подготвят. По времето на социализма в списъка на ВУЗ-вете по медицина имаше едно, единствено име: Медицинска Академия- София. Днес всеки си прави каквото му текне и си измисля каквото си иска. Стига се до пълна идиотия. Не е чудно, че хората предпочитат чуждестранните училища и ВУЗ-ве.
Недоумявам, на 14.09.2017 в 12:46
Това за учителите в училищата, от които излизат неграмотни и полуграмотни ли става въпрос или за учителите описани от Иван Вазов в "Под игото"?

Напиши коментар