Роден е в Плевен ден преди Бъдни вечер през 1902г. Дядо му е свещеник в Свищов, баща му - опълченец от четата на Ботев. Отец Александър Дянков е един от талантливите в следосвобожденска България. Знае езици, умее да рисува, свири на цигулка, пее. Осъден е на смърт от "Народния съд" по скалъпено обвинение с лъжливи свидетели. Основен свидетел, младо момиче, под тежестта на собствените си лъжи, се разплаква в съда. Успява да промълви: „Прости ми, отче, заплашиха ме и ме принудиха да говоря против теб.” Целият град се вдига в защита на невинния свещеник. Присъдата е заменена с доживотен затвор във Врачанския затвор при строг режим. Работи тежък труд в каменните кариери. По застъпничеството на добри хора е преместен в затвор с по-лек режим - Плевенския . Там основава хор, учи затворниците на чужди езици. Освободен е на 9 септември 1952 г., но веднага е интерниран в с.Стожер. Завършва земния си път на 21 юли 1967 г.
 
 
 
 
Текста чете:
Явор Дачков
 
 
Източник:
http://www.pravoslavieto.com/history/20/bg_novomuchenici.htm#gen13
 
 
 
 

Още от категорията

Напиши коментар