Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с друго, ознаменуваха прехода на Европа в друга фаза на развитие. Каква ще бъде тя, засега никой не може да предскаже. Но епохата, която може да се нарече „строителство на общоевропейския дом“ по инженерния проект, предложен веднага след Студената война, завърши. Изборите в Украйна приключиха с неочакван резултат. И то не по-малко изненадващ, отколкото впечатлението, което прави личността на новия президент и мащабът на провала на неговия предшественик. Каквото и мнение да имаме лично за Порошенко, той поне имаше ясен политически мироглед и ясна цел за страната си. Целта му беше на всяка цена да преориентира Украйна от Русия към Запада.

 

 

 

В Молдова, другият съсед на Украйна, също стана малко чудо. Заклетите опоненти по оста „за Русия и за Европа“ обединиха усилията си за да избавят страната от намерението на един магнат да я приватизира. Това обединение беше подкрепено от Москва, Брюксел и Вашингтон. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която на всичките си нива в продължение на пет години обясняваше на Русия, че по различни причини, от ценностни до процедурни, не може да я върне в този благороден форум, изведнъж реши оперативно въпроса само за няколко седмици.

 

Масовите протести в Грузия, провокирани от неочакваната появява в тамошния парламент на гост от Русия, този път не доведоха до поредната пропагандна канонада с участието на Русия, ЕС и САЩ, а до вялото повдигане на рамене в духа на „Какво пак правят тия там?“.

 

Какво става? Дали не е започнало дългоочакваното сближаване на Русия с водещите европейски страни?

 

Едва ли. Променя се просто самата политико-идеологическа структура на Европа. Изборите за Европейски парламент фиксираха една нова реалност. Смисълът й не е в тържеството на антиевропейските сили, както мнозина се опасяваха, а в раздробяването на политическото поле, което го прави слабо управляемо. По тази причина „плаче“ и Макрон след преговорите си с безбройните участници, с които трябва да се съобразява и да ги изслушва. Но според всички признаци, това е само началото. На ЕС му предстои мащабна трансформация, която при това няма задължително да има планомерен характер. Много неща ще се променят спонтанно, от само себе си. 

 

Промяна на KPI*

 

В продължение на години Европейският съюз изцяло ще се ангажира с решаване на своите вътрешни проблеми. Енергията, желанието и ресурсите, които са необходими, за да се занимава с външния си контур, значително ще намалеят. Главната задача, която ще трябва да решава Съюзът, е да минимизира рисковете и разходите, които произтичат от неговите съседи, било то от юг, където ЕС въобще не е в играта, било то от изток. Това основно ще предопределя и характера на измененията, които ще настъпят в бъдеще.

 

Съобразно възможностите, Украйна ще я насочат към приемането на по-малко конфронтационно статукво с Русия, което до голяма степен съответства и на волята на избирателите. Икономическите дивиденти от асоциирането си с Киев ЕС вече получи, а политическите му амбиции в посока Украйна почти са изчерпани.

 

Относно Молдова, ще бъде направен опит да се възстанови в някаква степен дееспособността на държавните институции, за да може криво-ляво да се справят сами. Вероятно ангажиментът да се занимава със своя съсед ще бъде предоставен окончателно на Румъния, за която това е важно, но другите не ги интересува.

 

Грузия дори географски е далече и не е приоритет. Всички изброени случаи не означават пълна загуба на европейския интерес, а по-скоро преминаването му в друга категория.

 

В логиката на „голяма Европа“ съседните страни заемат достатъчно голям дял от проекта, защото един от важните за устойчивостта на конструкцията елементи в KPI е непрекъснатото разширяване на „европейската сфера“. Оттук идват и резките реакции на Русия, която възприема подобна политика като опит да бъде изтласкана Москва дълбоко в Евразия. Сега обаче мотивацията се промени. Евросъюзът премина в охранителна позиция, копие на задокеанския си съюзник, „EU first“. Но това не е изолационизъм, а прагматизъм, който в случая с Европейския съюз, като интеграционно обединение, изградено върху набор от ценности, означава преразглеждане на идейната база и рязко намаляване на желанието да демонстрира сила, в това число и „мека“ такава.

 

Съветът на Европа в нова роля

 

В контекста на горното е интересен случаят с ПАСЕ. И в Русия, и в Украйна бързата промяна на позицията на Асамблеята, обикновено се обяснява с парите. Русия внася 30 милиона годишно, което наистина, не е малко. Но би било опростенчество да се свежда всичко до парите. Напускането на Съвета на Европа от Русия щеше да стане неизбежно, ако не бяха възстановени в пълен обем правата на нейната делегация. А това в переспектива щеше да обезсмисли съществуването на самата ПАСЕ.

 

Големият брой членове на Съвета на Европа са членове и на ЕС или са асоциирани към него (като Балканите). Арменско-азербайджанските или даже украинските проблеми са много дребни, за да им посвети дейността си толкова голяма структура. В Съвета на Европа има две държави, чието участие изпълва с реално съдържание неговото съществуване. Това са Русия и Турция. Напускането от страна на Русия ще бъде прецедент, от който при удобен случай би се възползвал и Ердоган. Всъщност защо й е на Европа да запази Русия, като член на тази организация, която играеше значителна роля на предишния етап на открито сътрудничество?

 

Деконструкцията на „европейския дом“ означава друга ситуация в Европа, много по-хаотична. Комуникацията между различните сегменти в „европейския свят“ трябва да бъде напасвана по някакъв начин, още повече, че за разлика от Студената война, няма да има някаква ясно определена структура на конфликта. Тази структура по-скоро ще бъде временна и променяща се. По-рано за основен инструмент се приемаше Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която беше рожба едновременно на Заключителния акт от Хелзинки и на Парижката харта за Нова Европа. Но тази организация отдавна загуби дееспособността си, защото днешната ситуация не напомня нито на периода на разделянето на Европа от 70-те години.

 

Военно-стратегическите и хуманитарни „кошници“, чието обвързване беше находка за участниците в хелзинкския процес в съвременна Европа, вече не работи. Или по-точно работи, но в обратна посока. Именно смесването на ценностното с военнополитическото, тоест приписване на хуманизъм и добрина на въоръжените „юмруци“, като се започне от войната срещу Югославия и по нататък се продължи с войните в Близкия изток, доведе до фатална криза на доверието в „голяма Европа“. Сега във военен план Европа не е самостоятелна, но едновременно с това не е и приоритет за големия си брат. А ценностната и хуманитарна еднородност към, която се стремеше от 1990 г., отначало не се получи поради проблемите с посткомунистическото пространство, а след това и от препятствията, които създадоха национализмът и нативизмът в Западна Европа, и явното разминаване във възгледите между Стария и Новия свят.

 

Колкото и да е учудващо, Съветът на Европа може да претендира за ролята, която по-рано изпълняваше ОБСЕ, която беше единствената обединяваща всички платформа. Но този път не за да принуждава членовете си към спазване на някакви норми, а за търсене на общ език в условията на все по-раздробена Европа. Без съмнение, Русия ще продължи да води стратегически диалози със САЩ, когато отношенията се възобновят. А за всичко останало е напълно подходящ Съвета на Европа, дори и затова, че САЩ със своите ексцентрични действия не присъства там.

 

Инстинкт за оцеляване

 

Необичайните събития в последно време са начало на нов период, който отново ще изисква самоопределение. На първо място, това се отнася до страните в съседство, които са свикнали с усещането, че са обект на остра борба, намират се в центъра на интереси, където политиката им означава постоянен „геополитически избор“, който често служи като сурогат на стратегиите, които правят за собственото си развитие.

 

Що се отнася до отношенията между Русия и ЕС, на тях им предстои период, в който каквито и да било амбиции със сигурност няма да бъдат актуални, а ще доминира стремежът да се съкратят загубите и рисковете. В крайна сметка това ще бъде така, докато глобалното прекрояване на ландшафта, едновременно с прекрояването на глобалната сцена, включително и вътре във всички значими държави, не доведе до появата на общ контур на бъдещето. Ясно е, че ЕС и Русия общ дом няма да строят, но може би ще се разминат със строителството на фортификационни съоръжения.        

    

* KPI (Key Performance Indicators) - установени ключови показатели за оценка на напредъка по реализирането на определени цели (б. пр.).

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

4 коментар/a

Афтаро послъгва, което е нормално на 13.07.2019 в 13:19
за един соросоид. Изборите в Украйна били приключили с неочакван резултат - неочакван единствено за чичко Сорос. Няма как хем да оплюваш кандидат-президента Тръмп, хем да се мъчиш да ликвидираш икономически председателя на Европейския еврейски съвет, хем да бъдеш преизбран. Появата в грузинския парламент на гост от Русия била неочаквана - афтаро имитира незнание, че гостът от Русия беше начело на парламентарна делегация, официално поканена от грузинския парламент, а последвалите изцепки на соросоидите около Саакашвили целяха да се нулира започналото сближаване. Все пак, афтаро се е постарал - преобуването по време на скок не е лесно, но той се справя.
факти на 13.07.2019 в 16:44
Не случайно разследват шоколаденият олигарх - за 2018 година доходите на Петро Порошенко са нарастнали спрямо предишната 2017 година с 10 000 (десет хилади) %. А Володимир Зеленски също не е случайно избран кандидат, и той е от избраните, биби отбеляза грандиозният му успех като "втория евреин президент" в света... И преди да стане комик, той е завършил право...
globalalabala.ru на 13.07.2019 в 17:11
Истинският “русофил” се познава веднага по антисемитизма си, прикрит зад дрънканиците за Сорос и соросоидите.
globalalabala.ru - личи си, че ги разбираш тия работи на 13.07.2019 в 18:36
Да те помоля да ни разясниш кой на тая снимка https://www.haaretz.com/polopoly_fs/1.5500729.1514470839!/image/1018316866.jpg_gen/derivatives/headline_1200x630/1018316866.jpg е семит и кой е антисемит? И да те питам - защо чичко Сорос не ходи в Израел? Да не би да се страхува от антисемитизъм?

Напиши коментар