Така главата в Страсбург, където е централата на GREVIO ще пусне пипала във всички страни, приели Истанбулската конвенция. Австрия също е сред тези страни. И на това основание GREVIO иска от австрийските власти да увеличат значително бюджета, отпуснат чрез Федералното министерство на здравеопазването и жените, за работата си в областта на предотвратяването и борбата с насилието срещу жените. Така, от една страна, GREVIO приканва австрийските власти да гарантират високо и стабилно финансиране на своите НПО-пипала. А от друга страна, самите джендър-пипала искат от Австрия /с помощта на натиска на GREVIO/ бюджет от 210 милиона евро на година! GREVIO иска австрийските власти да увеличат значително бюджета, отпуснат на Федералното министерство на здравеопазването и жените, за работата си в областта на предотвратяването и борбата с насилието срещу жените. GREVIO приканва австрийските власти да гарантират стабилни нивата на финансиране на НПО. Всесилното GREVIO иска албанските власти да осигурят: подходящи човешки и финансови ресурси както на централно, така и на общинско равнище; значително увеличаване на бюджета, отпуснат на джендър-НПО. Да се отделят бюджетни средства, предназначени за предотвратяване и борба с насилието срещу жените за други заинтересовани министерства. За Монако GREVIO иска правителството да осигури на НПО човешките и финансовите ресурси, от които се нуждаят. За Дания GREVIO смята, че трябва да има целево финансиране за координираща организация. И така нататък, до светлото джендърско бъдеще, което по нищо не се различава от едно друго, което моето поколение добре познава и в което държавата е длъжна да вади и да дава, докато я разсипят напълно.

 

 

GREVIO е само тест на дългосрочен модел за ерозиране и превземане на националните държави чрез пълзяща и задкулисна, „сенчеста“ федерализация на Европа.

 

И тъй като работническата класа вече не става за революционна употреба, днешните кукловоди смениха лозунга: Джендъри от всички страни, съединявайте се!

 

Защо чрез такъв масиран натиск се създаде тази европейска истерия с Истанбулската конвенция е един интересен въпрос, на който може би един ден ще научим отговора. Сигурното е едно – под един благовиден претекст бе направен брутален опит за изземване на национални права и отговорности чрез доброволното им преотстъпване, и то с легитимно парламентарно решение!

 

Слава Богу, това бе избегнато у нас, за разлика от други страни. Впрочем, на ратифициралите ИК страни тепърва им предстои по познатия холивудски модел да направят едно общо европейско движение #Ustoo – „и нас също“. В което подробно да обяснят как така са били лъгани и изнудвани…

 

Но тъй като такива опити за изземване на права и отговорности наистина изправят националните държави в Европа пред хамлетовския въпрос „Да бъда или да не бъда“, то човек си спомня и още една знаменателна реплика от това класическо Шекспирово произведение.

 

Това е репликата на Полоний, който отбелязва многозначително по адрес на Хамлет: „Че е лудост, лудост е. Но има система в нея!“

 

Каква е системата в тази привидно налудничава „истанбулска“ истерия? Първо, темата за насилието в днешния свят е не само медийно актуална, но и обективно многоизмерна. Освен насилието над жени и домашното насилие, тази тема включва и трафик на хора, и сексуална експлоатация на жени и деца, и педофилия. Чудовищни случаи като хилядите изнасилвани и убивани малолетни деца в Телфорд, Англия в продължение на десетилетия поставят изключително остро въпроса за политически чадър над извършителите. Поставят въпроса за съществуването на насилнически, по същество – терористични мрежи, снабдяващи елитарни педофилски среди с малолетни жертви – за това става дума в случая Телфорд и замесването на бившия британски премиер в него.

 

И тук изобщо не става дума за насилие в домашни условия, напротив – цели семейства, цели квартали и градове са били тормозени и насилвани.

 

И след като е очевидно, че в Европа продължават проблемите и с трафика на хора, и с чудовищна експлоатация на деца, защо тогава се говори само за насилие над жени и за домашно насилие? И то само се говори?

 

Защото Истанбулската конвенция е заключителен етап от десетилетните усилия на една деструктивна и безмилостна джендър-идеология, родена през 70-те години и постепенно концентрирала в себе си властовите връзки на гей-, лесбо-, транссексуални, педофилски и други лобита. Това е властова схема, която е създадена от хора с влияние и власт, за да им даде още повече влияние и власт. Това е, хора – влияние и власт! В името на властта задкулисните кукловоди с лекота биха жертвали и джендър-идеологията, ако тя престане да бъде ефективен инструмент в ръцете им – точно така, както зарязаха и правата на работниците, например. Да сте чули някой в Европа да поставя въпроса за хората на труда? Не, разбира се. Ето, вижте какво казва Херберт Маркузе, един от идеолозите на новата световна революция:

 

„Новата левица не споделя ортодоксално-марксистки или социалистически възгледи. Наред с това Новата левица по никакъв начин – отново с изключение на малки формации – не е фиксирана върху работническата класа като революционна класа. Новата левица се състои от интелектуалци /може да са и либерални богослови, или обикновени политолози, б.м./, от формации в движението за граждански права /познайте дали не става дума за джендър-идеология, б.м./ и от младежи – основно най-радикалните елементи /за предпочитане еколози и политически „зелени“, б.м./.“

 

Та ето точно заради това джендърът е актуален сега.

 

И ще бъде, докато им върши работа. Като го употребят и него, ще го захвърлят – както зарязаха работниците.

 

Така че никакви права на човека, никаква закрила за жените, никаква борба с домашното насилие. Това са приказки за наивници.

 

За нормалните хора всичко това звучи като по филмите, но все пак – не са ли филмите просто художествено отражение на една много по-свирепа и шокираща реалност?

 

Щом на хората в нашата малка България просто им бръкна в очите тази внезапно гръмнала медийна заря от джендър-политици и джендър-богослови през джендър-тв реалити и джендър-водещи, та до джендър-детски филми и джендър-детски книжки, значи предварителната подготовка даже малко е попрекалила дозата.

 

„И за какво е всичкото това? Как за какво?! Ами заради пари! Заради едни пари!“ – тази гневна тирада от „Улицата“ на Теди Москов дава най-правилния отговор.

 

Какви са тия пари и кой ги дава?

 

Даваме ги ние с вас. Ние, данъкоплатците, от националния бюджет на собствената ни страна се очаква да финансираме дейностите на GREVIO. Момент! Борбата с престъпността и насилието във всяка страна не са ли дейности на министерствата на вътрешните работи, след като по закон именно те имат тези отговорности? Кой и кога успя да ни внуши, че това вече не са задачи на легитимната национална държава, а са права на някакви световно неизвестни, напълно анонимни хора от над-националното GREVIO, самоопределили се като експерти?

 

По тази логика утре някоя друга над-национална брюкселска „група експерти“ може да поиска да ръководи централната банка, например? И ако ви се струва абсурдно, то настоящата ситуация не е ли също така достатъчно абсурдна?

 

И какво значи дейности на GREVIO, след като те са общо 15 души и им се падат средно поне по 2 държави на човек? Кога и с какъв капацитет ще установят случаите на насилие над жени и ще ги преборят?

 

Ето тук вече се намесват джендър-неправителствените организации, „безкористни“ борци за права и свободи, на които трябва да плащаме ние с вас.

 

Тези НПО са и ще бъдат мрежата от GREVIO-информатори в България.

 

Схемата е очевидна и за малките деца – нормативен, законодателно гарантиран дългосрочен трансфер на финанси и правомощия от легитимни национални институции към над-национални, неизвестни чиновници, назначени от също така неизвестни други чиновници. И напълно неподлежащи на отчет пред обществата на националните държави!

 

Това е проектът GREVIO – замислен като недосегаем ръководен орган на една паралелна власт на националните държави.

 

Под неговата „шапка“ и чрез протекцията на ИК, местните джендър-НПО започват да изграждат една пан-европейска кадрова, информационна и властова мрежа, финансирана от националните държави и системно обезсилваща същите тези национални държави.

 

Така главата в Страсбург, където е централата на GREVIO ще пусне пипала във всички страни, приели Истанбулската конвенция.

 

Австрия също е сред тези страни. И на това основание GREVIO иска от австрийските власти да увеличат значително бюджета, отпуснат чрез Федералното министерство на здравеопазването и жените, за работата си в областта на предотвратяването и борбата с насилието срещу жените.

 

Така, от една страна, GREVIO приканва австрийските власти да гарантират високо и стабилно финансиране на своите НПО-пипала. А от друга страна, самите джендър-пипала искат от Австрия /с помощта на натиска на GREVIO/ бюджет от 210 милиона евро на година!

 

210 милиона евро на година!

 

Дали австрийският – или който и да е друг! – финансов министър би бил щастлив от това искане? Дали който и да е средностатистически европейски гражданин ще бъде щастлив тези хищни НПО-та да бръкнат в джоба му? И да го правят всяка година и все по-дълбоко?

 

 

Разбира се, тази схема на натиск и източване на средства от националните бюджети се простира във всички европейски страни, приели Истанбулската конвенция.

 

Ето още за Австрия.

 

GREVIO иска австрийските власти да увеличат значително бюджета, отпуснат на Федералното министерство на здравеопазването и жените, за работата си в областта на предотвратяването и борбата с насилието срещу жените/3/.

 

GREVIO приканва австрийските власти да гарантират стабилни нивата на финансиране на НПО/4/.

 

 

Ето за Албания.

 

Всесилното GREVIO иска албанските власти да осигурят/6/:

 

подходящи човешки и финансови ресурси както на централно, така и на общинско равнище;

 

значително увеличаване на бюджета, отпуснат на джендър-НПО/7/

 

Да се отделят бюджетни средства, предназначени за предотвратяване и борба с насилието срещу жените за други заинтересовани министерства.

 

Ето за Княжество Монако.

 

GREVIO иска правителството да осигури на НПО човешките и финансовите ресурси, от които се нуждаят./8/

 

Ето и Дания.

 

GREVIO смята, че трябва да има целево финансиране за координираща организация. /9/

 

И така нататък, до светлото джендърско бъдеще, което по нищо не се различава от едно друго, което моето поколение добре познава и в което държавата е длъжна да вади и да дава, докато я разсипят напълно.

 

Това обяснява и огромното разминаване между официалната статистика в България например – 2 000 случая на домашно насилие на година и милионните халюцинации на джендър-НПО и техните политически говорители. Колкото повече признати случаи на насилие – толкова повече пари. „Кой ще ни даде пари?!“ – това е въпросът на джендър-истерията. Държавата, разбира се. Тоест – ние, данъкоплатците.

 

В джендърското светло бъдеще отново държавата е длъжна да дава. И отново целта е същата – целта е да се оправдаят средствата.

 

Има-няма – това не ги интересува GREVIO.

 

В тактически план целта им е обичайната – пари и власт.

 

В стратегически план обаче ясно може да се разпознае, че натискът на налагане на Истанбулската конвенция и мониторинговият механизъм GREVIO е всъщност началото на един дългосрочен модел на обезсилване на националните държави и на пълзяща и необявена, „сенчеста“ федерализация на Европа. Това се постига чрез изграждане на собствена информационна и властова мрежа от НПО-структури, паралелни на националните институции. И – да бъдем откровени докрай – паразитиращи около, над, под и вътре във същите тези национални институции, които на всичко отгоре ще са длъжни да ги финансират редовно, обилно и нарастващо! Понеже който е приел ИК, това го чака.

 

Така главата на октопода в Страсбург вече ще разполага със свои пипала във всяка държава – страна по конвенцията.

 

Ама чакайте, ще каже някой – ние в България не се ли стремим към прекратяване на мониторинга по правосъдие и вътрешни работи, с което условие влязохме в ЕС? Вместо да го прекратим него – защо ни е още един мониторинг?! Не ни трябва, разбира се.

 

„Че е лудост – лудост е. Но има система в нея!“

 

Финализирането на този процес всъщност отключва ефективното действие на механизма за наблюдение, както му казват на галено на този откровен еврократичен рекет. От една страна, GREVIO след ратификацията има огромни права и безпрецедентен имунитет, а от друга страна – джендър-НПО започват директно да им докладват в Страсбург в рамките на т.нар. shadow report. Това е доклад „в сянка“, в който местните джендъри директно донасят на GREVIO за – според тях самите! – проблемните въпроси и неплатените сметки на държавата към тях самите.

 

Представете си в следващите десетина години да бъдат наложени още няколко такива конвенции и „системи за наблюдение“. Не е невъзможно, нали? Така че „Истанбулската схема“ просто веднъж трябва да проработи – тя е вечна, в текста й липсва срок на действие! „Истанбул“ завинаги! Оттам нататък – пак и пак, пътечката е вече прокарана! Докато накрая този пълзящ преврат срещу националните държави – плод на наистина зловещо умели технолози – ги превземе и предаде властта на своите задкулисни архитекти чрез паралелни федерални структури, доминиращи над националните институции. Както партийните организации по времето на комунизма имаха решаваща роля над административните структури, така и соросоидните джендър-НПО са планирани да бъдат революционни инструменти на Централния комитет на Сорос. Отровено общество за цяла Европа, и не само!

 

Това е публично /само/убийство с тъп нож на познатата ни демокрация – екзекуция, която се представя като изключителен напредък в областта на човешките права. Чудовищно лицемерие, разбира се.

 

Но това не е краят на „истанбулската“ тотал-щета.

 

Нека внимателно прочетем тези два изключително хуманни – само привидно! – и свързани текстове от вече станалата банална Истанбулска конвенция:

 

Чл. 5 т. 2. “Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за упражняване на дължима грижа по предотвратяване, разследване, санкциониране и обезщетяване на обхванати от настоящата Конвенция актове на насилие, извършени от недържавни участници.”

 

Чл. 30 т. 2. “На лицата, получили тежка телесна повреда или увреждане на здравословното състояние, се отпуска подходящо държавно обезщетение, доколкото вредата не е покрита от други източници като извършителя, застраховка или здравни и социални разпоредби с държавно финансиране. Това не възпрепятства страните да изискват възстановяване на отпуснатото обезщетение от извършителя, доколкото се отчита надлежно безопасността на жертвата.”

 

В Австрия например тези компенсации са в следния размер/8/:

2000 – 4000 евро за тежка телесна повреда

8000 -12000 евро за повреда с дългосрочни здравни последици

 

И кое тогава е опасното и чудовищното на този текст?

 

Това е пряко насърчаване на индивидуални престъпници и на организирани банди да разработят криминален „бизнес модел“ – социално слаба жена, пребита от социално слаб мъж, който не може да изплати обезщетение и то се дължи и изплаща от държавата. Като се знае на какво са способни определени групи, за да изпратят свои жертви да просят по улиците на европейските градове…

 

Кой „експертен“ гений го измисли това?

 

След като има достатъчно публична информация за престъпни „бизнес модели“ с насилствено изпращане на хора по улиците на Западна Европа за просия и проституция/9/, можем да си представим какво означава този текст за такива предприемчиви бандити.

 

Както казва проф. Мишо Константинов – Истанбулската конвенция е идиотски документ!

 

Не бихме спорили.

 

А както казва д-р Николай Михайлов – това е документ с двойно дъно.

 

Тук бихме поспорили с уважавания д-р Михайлов. Не заради друго, а защото Истанбулската конвенция всъщност няма дъно.

 

Това е бездънно безумие.

 

[1] параграф 22 стр. 16, GREVIO Baseline Evaluation Report Austria https://rm.coe.int/grevio-report-austria-1st-evaluation/1680759619

[2] параграф 33 стр. 18, GREVIO Baseline Evaluation Report Austria https://rm.coe.int/grevio-report-austria-1st-evaluation/1680759619

[3] стр. 10, Austrian NGO-Shadow Report to GREVIO http://fileserver.wave-network.org/home/Austria_NGOGREVIOShadowReport_September2016.pdf

[4] стр. 19, https://rm.coe.int/grevio-first-baseline-report-on-albania/16807688a7

[5] стр. 20, https://rm.coe.int/grevio-first-baseline-report-on-albania/16807688a7

[6] стр. 43, GREVIO Baseline Evaluation Report Monaco https://rm.coe.int/grevio-report-monaco/168074fd6b

[7] стр. 8, Danish NGO-Shadow Report to GREVIO https://danner.dk/sites/default/files/danner/Dokumenter/NGOers_rapport_om_Dk_og_Istanbulkonventionen.pdf

[8] параграф 129 стр. 37, GREVIO Baseline Evaluation Report Austria https://rm.coe.int/grevio-report-austria-1st-evaluation/1680759619

[9] Banden in Deutschland unterwegs https://www.focus.de/panorama/welt/tid-27441/bettelmafia-wenn-leid-und-mitleid-von-menschen-ausgenutzt-werden-behinderte-koennen-auf-einmal-wieder-laufen_aid_825118.html

 

Източник: urumov.bg

 

 

 

 

 

Още от категорията

42 коментар/a

смях на 27.03.2018 в 13:57
Уважение за автора. Не спирайте да пишете . Има смисъл !
Д-р Иванов /психиатър/ на 27.03.2018 в 14:05
Казано метафорично - старата блудница Европа/Вавилон/Содом плюс новата блудница САЩ/Гомора срещу останалия свят. Кой както може да разбира, според способностите си.
Дали има в България на 27.03.2018 в 14:05
Трябва да имаме координатите на организациите, които видяхме в аулата и да знаем, те дали са обединили усилията си и да има един постоянен страж по темата. Щото опозицията в България се стряска в последния момент, а трябва да има някой който постоянно да будува и да ни осведомява, както прави и "Гласове".. .....
passer-by на 27.03.2018 в 14:20
Собака лает — караван идет ! 88-годишният Сорос сигурно е получил вече повиквателната си за оня свят, защото побърза да преведе на НПО /спечелените с "честен труд"/ $18 млрд., за да продължи да налага дистанционно "евроГейските ценности"...
Вече изживяно на 27.03.2018 в 14:21
Вече сме го изживели веднъж. Нали затова Сорос плати, за да свалим Жан Виденов (да, ние си го свалихме с ентусиазирано БЕЗумие), защото беше отказал да плаща на "Отворено общество" 40 милиона лева от държавния бюджет?
Благодарение на Содом и Гомор на 27.03.2018 в 14:45
/съгласно Д-р Иванов - психиатър/, ЩАДЕЙКИ майките, обогатихме българския език с още една цветиста дума - "джендър"!
ден на 27.03.2018 в 14:53
Браво, така се пише статия!
Да, има в България: на 27.03.2018 в 14:53
Вече 5 години откак в софийските училища тихом-мълком се изпълнява джендърен проект с подкрепата на МОН: www.otizvora.com/2018/02/9510
Димитър на 27.03.2018 в 15:05
Уважение за позицията! Но не трупайте точки чрез сравнения на тази перверзия с нещо "познато" от нашата история!!! Никога не е прокарвана, подобна дори, политика на извращения от българската държава в цялата ѝ история!!!
Ани Колева на 27.03.2018 в 15:33
Поздравления за публикацията! Безумието трябва да бъде разобличавано - редовно, системно и последователно.
Матрицата на 27.03.2018 в 15:36
Доста вярно описание на част от матрицата, гледана под определен ъгъл. Не мога да се съглася с несъстоятелното сравнение на мрежата на джендър-неправителствените организации с партийната мрежа по време на "комунизма". Първо, ако имаше комунизъм, сега нямаше да има капитализъм. Хубаво е г-н Урумов да разбира на 100% понятийния апарат с който борави. Първо, имаше социализъм с "родилни петна от капитализма" (по понятийния апарат на ортодоксалната материалистична марксистко-ленинска теория), които вместо да бъдат отстранени, бяха оставени от комунистическата аристокрация да се множат, от което се възползва същата комунистическа аристокрация, която на екстремума на вълната на контрареволюцията се превърна в капиталистическа олигархия. Самата пълзяща контрареволюция започна с убийството (отравянето) на Сталин и подмяната на ортодоксалния марксизъм, например, с подмяна в учебниците по политикономия на основния закон на социализма с някакви пожелания, на мястото на формулирания от Енгелс в Анти-Дюринг (Партиздат/София/1988 г., стр.240), т.е социалистическата система се самотираше не само отвън, но и отвътре... Второ, партийната мрежа от първични партийни организации, организирани по месторабота никога не се е издържала с държавни или обществени пари от некомунисти. Напротив! - Партийният апарат на БКП се издържаше с пари от членски внос, отчислен като процент от заплатата, а партийният състав на БКП през 1989 г. е бил малко над 1 050 000 души (един милион и 50 хиляди). Онези членове на БКП, които бяха на държавни позиции в Държавния съвет, Министерския съвет, Народното събрание, съдилищата, армията и др., получаваха заплати от държавата не защото са партийни членове на отговорни позиции, а защото са били част от държавния апарат, така, както и сега държавният апарат не е оставен без заплати. Онези партийни секретари по месторабота, също не получаваха заплати, защото са партийни секретари, а защото са били работници и служители включени във възпроизводствения процес на Народното стопанство, в образователния, научния, военния, културния, съдебния, законодателния и т.н. надстроечен процес на изграждане и защита на социалистическата държава Народна република България . Трето, Партийният дом в центъра на София, използван сега като част от Народното събрание, е построен не с държавни пари, а с партийни пари, включително с целеви отчисления от заплатите на партийните членове на БКП. Баща ми, както и всички тогавашни комунисти са били съсобственици на Партийния дом, който беше откраднат от новата държава - Република България, като съм виждал разписка за дарение за Партийния дом - цяла работна заплата... Дано г-н Урумов да разбира колко олеква, когато покрай верните констатации и разсъждения за една от проявите на матрицата на капитализма, използва неверни и може би неразбираеми за него самия твърдения и сравнения на джендър мрежата от НПО-та с мрежата на партийните организации на БКП! :-)
Матрицата (кор.) на 27.03.2018 в 15:44
Доста вярно описание на част от матрицата, гледана под определен ъгъл. Не мога да се съглася с несъстоятелното сравнение на мрежата на джендър-неправителствените организации с партийната мрежа по време на "комунизма". Ако имаше комунизъм, сега нямаше да има капитализъм. Хубаво е г-н Урумов да разбира на 100% понятийния апарат с който борави. Първо, имаше социализъм с "родилни петна от капитализма" (по понятийния апарат на ортодоксалната материалистична марксистко-ленинска теория), които вместо да бъдат отстранени, бяха оставени от комунистическата аристокрация да се множат, от което се възползва същата комунистическа аристокрация, която на екстремума на вълната на контрареволюцията се превърна в капиталистическа олигархия. Самата пълзяща контрареволюция започна с убийството (отравянето) на Сталин и подмяната на ортодоксалния марксизъм, например, с подмяна в учебниците по политикономия на основния закон на социализма с някакви пожелания, на мястото на формулирания от Енгелс в Анти-Дюринг (Партиздат/София/1988 г., стр.240), т.е социалистическата система се саботираше не само отвън, но и отвътре... Второ, партийната мрежа от първични партийни организации, организирани по месторабота никога не се е издържала с държавни или обществени пари от некомунисти. Напротив! - Партийният апарат на БКП се издържаше с пари от членски внос, отчислен като процент от заплатата, а партийният състав на БКП през 1989 г. е бил малко над 1 050 000 души (един милион и 50 хиляди). Онези членове на БКП, които бяха на държавни позиции в Държавния съвет, Министерския съвет, Народното събрание, съдилищата, армията и др., получаваха заплати от държавата не защото са партийни членове на отговорни позиции, а защото са били част от държавния апарат, така, както и сега държавният апарат не е оставен без заплати. Онези партийни секретари по месторабота, също не получаваха заплати, защото са партийни секретари, а защото са били работници и служители включени във възпроизводствения процес на Народното стопанство, в образователния, научния, военния, културния, съдебния, законодателния и т.н. надстроечен процес на изграждане и защита на социалистическата държава Народна република България . Трето, Партийният дом в центъра на София, използван сега като част от Народното събрание, е построен не с държавни пари, а с партийни пари, включително с целеви отчисления от заплатите на партийните членове на БКП. Баща ми, както и всички тогавашни комунисти са били съсобственици на Партийния дом, който беше откраднат от новата държава - Република България, като съм виждал разписка за дарение за Партийния дом - цяла работна заплата... Дано г-н Урумов да разбира колко олеква, когато покрай верните констатации и разсъждения за една от проявите на матрицата на капитализма, използва неверни и може би неразбираеми за него самия твърдения и сравнения на джендър мрежата от НПО-та с мрежата на партийните организации на БКП! :-)
Само питам на 27.03.2018 в 15:52
"Though this be madness, yet there is method in't." (Хамлет) Съвсем верно. 10 жени, събрани на незнайно какъв принцип с помощта на Сорос, започват да източват една по една националните държави, които са ратифицирали ИК. За наша чест, няма българки сред тях. Какво прави Турция, колко се иска от нея, особено като знаем, че Турция е първата страна подписала и ратифицирала Истанбулската конвенция (истанбулският ферман - МКонстантинов) ? Обаче, настъплението срещу националните държави и националностите - в частност, вече предвижда нова стъпка. Тук вече нямаме основание да се гордеем - българката Мария Габриел ни обеща подобна на истанбулската конвенция инициатива, наречена накратко "Борба с фалшивите новини". На 25 април т.г. комисарката МГ ще ни снизходи с план-програма за борба с fake news. Там ще има всичко - критерии за fake news, начини за противодействие на fake news, задължения на националните държави срещу fake news, финансиране на борбата с fake news и - особено важно орган за създаване, координация, контрол и наказания относно борбата за противодействие и разбира се - превенция, на fake news. Като знаем здравата връзка и логистиката зад Мария Габриел, няма как да не си представим новата лъжа, в която тя ще забърка Европейския съюз, а защо не - Съвета на Европа и пр., под предлог, че ще се борим с лъжата в новините! А здравата връзка, това са вече не само FEMM – Комисия по Права на жените и джендър равенство, отново и всички леви и леволиберални групи от ЕП и СЕ, да не говорим за Отворено общество, които след Истанбулската сага са доста изтощени, този път и в по-пълен състав ще бъде ЕНП (да му мисли ГЕРБ) - те сега спешно пишат текстове, избират членове на още по-новия "ГРЕВИО" (в anti-fake вариант).Всички те се самоспешават (шопско наречие), защото изборите тропат на вратата, а ангажиментите не са изпълнени. Така че, прав е авторът - "джендър-- идеологията", като една не съвсем успешна макро-маша за национална деморализация вече е подготвяна за самоунищожение – стига ИК, да живее борбата с фалшивите новини! Моето скромно мнение е, че нито ще имат време за разгръщането на тази борба, нито народите ще приемат стагнация на свободното слово - особено източно-европейските народи, особено българите. Пожелавам на ГЕРБ да се измъкне с чест от тази примка.
Helleborus на 27.03.2018 в 16:43
Това е най-голямата диващина на модерното „право“ – да накара законоизпълнителите, да плащат сметките на закононарушителите. Т.е., колкото повече отрепки нарушават закона, толкова повече останалите читави хора ще работят, за да плащат дълговете им. Освен, че ще отглеждат в затворите и самите отрепки. Такова "право" никога не е имало, невинният да плаща заради престъпленията на виновния, но и на самия виновен храната и жилището. Затворниците трябва да бъдат осъждани да плащат каквото има за плащане, а ако нямат възможност, да им се подсигури работа от държавата, за да се изплатят на обществото. Като ще говорим за върховенство на закона, поне законът да не е толкова престъпен.
Хм... на 27.03.2018 в 16:48
Урумов, стига си плашил народа. Гледай каква паника е настанала сред читателската маса.

Напиши коментар