Не, това не е печатна грешка, и само малцина знаят, че именно така трябва да бъде изписано името на автора на известния роман "Робинзон Крузо". А още по малко хора знаят, че във Великобритания Даниел де Фо е почитан не само като писател, но и като създател на английското разузнаване.


 

Безпътният син на месар

 

Даниел е роден през 1660 г. в семейството на месар, родом от Фландрия. Тъй като неговият баща е имал само един магазин и много синове, той решава да го предаде на най-големия си син, а на Даниел да даде добро образование, което само по себе ще му осигури добър старт в живота и според плана на бащата Даниел е трябвало да стане свещеник. Но по-малкият син има характер на авантюрист и няма намерение да прекара целия си живот зад катедрата, наставлявайки енориашите по пътя им към истинската вяра.

 

Младият мъж обявил на баща си, че възнамерява да плава по море. Съвсем не романтиката е подмамила младия мъж, а това, че от морските плавания всички се връщат неописуемо богати! Справедливата забележка на родителите, че първо, не всички, и второ, мнозина изобщо не се връщат, младият мъж пропуска покрай ушите си. Бащата въздъхнал: "Е, добре, търговецът е също почтена професия", но синът отива в морето с контрабандистите.

 

Даниел не плава дълго, но преживява всичко: и морска болест, бури, сблъсъци с митнически служители, и схватки с пиратите. Младият мъж се връща в дома си като мъж и съобщава на семейството си, че смята да се захване с търговия, както и че търговец от склад на едро се е съгласил да го вземе на работа като продавач. Бащата вдига ръцете си към небето: "Слава Богу, че синът промени мнението си".

 

Неуморимият бизнесмен

 

Но Даниел, вместо да стои зад тезгяха или да скучае зад счетоводните книги, започва да обикаля Европа, изпълнявайки инструкциите на своя работодател. Собственикът е възхитен: младежът, без възражения, пътува до най-отдалечените кътчета на света, и колкото по-далеч, толкова по-добре, а опасностите от дългото пътуване не го плашат. Напротив, колкото повече опасности обещава пътуването, с толкова по-голямо настървение младият човек тръгва на път.

 

През 1684 г. Даниел се жени изгодно и решава, че има предостаъчно опит в търговските дела. Самоволно добавя към фамилното си име аристократичната представка „де“, която по-късно се слива с неговата фамилия и потъва в света на предприемачеството. Баща му обръща очи от ужас: вече си представя каква търговска дейност ще започне да върти неговият син.

 

Даниел обаче е пълен с идеи. Строи тухларна фабрика (в Лондон, има строителен бум и ще затрупаме столицата с тухли), развъжда мускусни котки (парфюмерите ще се редят на опашка за мускус), влага баснословни суми в създаването на водолазни камбани (всички съкровища на потъналите кораби ще бъдат наши). По време на своя живот той става 13 пъти твърде състоятелен буржоа и толкова пъти се разорява. Но това не му е достатъчно, и Дефо се опитва да вкуси всичко от живота, участва в бунтове и преврати, обявен е за държавен престъпник и бяга на континента. След няколко години в изгнание той получава прошка, връща се в Англия и организира вестник.

 

Скандалният журналист

 

Даниел има остро перо. Той стои в основата на криминалната хроника, бил е първият политически наблюдател, измисля интервюто като жанр, пише стихове, сатири, брошури, осмива чиновници и аристократи, само за краля не пише.

 

Известният му памфлет „Чистокръвният англичанин”, публикуван през 1701 г., го прави известен. Дефо разнищва родословията на няколко аристократични семейства, които произхождат от разбойници, пирати, лакеи, бръснари. „Вашите пищни титли са купени с откраднати пари!” – пише бъдещия автор на „Робинзон Крузо“. Обичайния тираж за вестниците е 500 броя, но броят с "Чистокръвният англичанин" е продаден за три дни с тираж от 80 хиляди броя.

 

На вълната на успеха, Дефо, както се казва „губи от погледа си брега“ и през 1702 г. в новият си памфлет „Най-лесният начин за справяне с несъгласните", докосва въпросите на вярата, което не трябвало да прави. Обидени се чувстват както правителството, така и парламентът, и управляващата тогава Англия - Мери Стюарт. Кралицата нарежда на Даниел Финч, граф на Нотингам, да намери автора и да го накаже. И макар, че памфлетът е публикуван анонимно, грамотните хора бързо определят по стила кой е автора.

 

Предани хора предупреждават Даниел и той „ляга на дъното”, надявайки се да преживее бурята. Но минава месец, втори, трети... Във вестниците се появяват обявления „Търси се държавния престъпник Даниел Фо. Който съдейства за залавянето му, ще получи 50 паунда. С 2-3 паунда е напълно възможно да се живее един месец, а с 50 - една година. Не за всеки убиец и разбойник се дават такива пари. И скоро той е намерен и арестуван.

 

Когато Дефо влиза в съдебната зала, разбира, че с него е свършено. Написва хаплива епиграма за прокурора, която целият Лондон повтаря с възхищение една седмица. Съдията също е обект на неговата сатира. И двамата гледат Дефо и злорадо се усмихват. Прокурорът прочита обвинението: подстрекателство към въстание. Съдията обявява присъдата: три дни престой на позорния стълб, 134 фунта глоба и със съдийското чукче потвърждава присъдата: да влеза следващият!

 

Осъденият е окован в дървени букаи и е откаран на един от лондонските площади. Там всеки минувач може да го заплюе, да хвърли по него развалено яйце, буца пръст или дори камък. Човек може да загуби очите си или да бъде убит с камък, но това не било забранено. Едни го заплювали, други го замеряли с яйци, но имало и такива, които поставяли цветя в краката му и пиели за неговото здраве.

 

След трите дни, в които изпива до дъно чашата на позора, Дефо е върнат в затвора и е принуден да гледа света през решетките, докато глобата му не бъде платена. 134 фунта са много пари, а Дефо ги няма.

 

През ноември 1703 г. вратата на килията се отваря с трясък. Влизащият пазач обявява, че Дефо е свободен, а глобата е платена. Джентълмен чака Даниел на вратата, той извежда бившия затворник от затвора, поставя го в карета и го откарва - но не и в неговия дом.

 

 

Цената на свободата

 

Мъжът, седнал зад масата, дори не си прави труда да се изправи. Това е Робърт Харли, председател на Камарата на общините от партията на торите и де факто той ръководи правителството.

 

"Аз те откупих и сега си мой. Ще пишеш за това, което ти кажа и така, както ти кажа. Ако не си съгласен,  може да се върнеш обратно в затвора.

 

Дефо навежда глава и мълчи. Той има съпруга и шест деца, които трябва да храни. Накрая се съгласява.

 

Скоро Харли осъзнава колко изгодна „покупка” е направил. Да, сега перото на Дефо работи за партията на торите и лично за Робърт Харли, но дейната природа на Даниел, както винаги, търси нещо повече и така се озовава в структурата на тайните служби на Нейно величество.

 

Разузнавачът Дефо

 

Английското разузнаване съществува и преди Дефо, но функциите му са много прости: да разбере, или по-точно да купи тайната информация от корумпиран велможа, да организира заговор за убийството на политически противник. Дефо преобразява британските тайни служби и създава политическото разузнаване: събирайки и анализирайки информация, той може да даде прогноза за това какво решение ще вземат европейските кралски дворове в отговор на едно или на друго решение на английския парламент. При него се появяват и първите досиета на представителите на видни благороднически семейства, църковни служители и влиятелни граждани.

 

По заповед на Дефо неговите агенти събират информация за икономиката на държавата, тъй като именно икономиката определя политиката на страната за много години напред. Така Дефо може да се нарече и родоначалник на икономическото разузнаване.

 

Той създава широка мрежа от агенти в цяла Англия, за да следи настроенията в обществото. В същото време Дефо смята, че не само трябва да следи за политическата ситуация, но и да оказва влияние върху нея. Многобройните му агенти разпространяват слухове в страната, оформяйки общественото мнение, така че Дефо е създател и на информационната война. Той не жали пари за агенти, смятайки, че е много по-лесно да се потушат недоволствата в зародиш, отколкото да се угаси избухнал бунт.

 

Но за най-важното постижение на своята служба той смята обединението на Англия и Шотландия.

 

Шотландската мисия

 

Харли, както винаги, седи, а Дефо, както винаги, стои прав:

 

"- Както знаете, парламентите на Англия и Шотландия подготвят закон за унията, с който ще се обединят двете държави в една. Аз, трябва да знам как населението на Шотландия ще реагира на това: няма ли шотландците да се хванат за оръжието?

- Разбирам, сър.

- Ще отидете в Шотландия и ще изясните всичко лично.

- Да, сър."

 

В продължение на почти 3 години Дефо пътува в Шотландия, представяйки се за търговец или моряк, за свещеник или за учен. Пътуването е опасно: както пишат неговите съвременници, ако шотландците подозираха, че Дефо е английски шпионин, те щяха да го разкъсат. Няколко пъти Даниел е на ръба на провала, но така си остава неразкрит.

 

Три години по-късно Дефо се завръща и представя на Робърт Харли обширен доклад.

 

Харли, както винаги, седи, а Дефо, както винаги, стои прав:

 

"- Разбира се, ще прочета твоя доклад - каза Харли, - но ми кажи просто: дали шотландците ще въстанат или не?

- Сър, шотландците ще бъдат недоволни, много недоволни, но въстание няма да има.

- Но ако грешиш, това ще ми струва кариерата, а на теб главата.

- Разбирам, сър. Но, въстание няма да има."

 

На 1 май 1707 г. парламентите на Англия и Шотландия се обединяват в един общ парламент на Великобритания. Вълна от недоволство се прокрадва в Шотландия, но тя не ескалира в бунт.

 

Портрет на Даниел Дефо

 

Епитафията

 

Дефо оглавява английското разузнаване 16 години. Но през 1719 г. той напуска своя пост. Освобождавайки се от дотегналата му вече служба, той открива нова област за себе си - литературата. Пред него са "Роксана: щастливата любовница", "Дневникът на чумавата година", "Полковник Джак", "Световната история на пиратството", "Мемоарите на един роялист" и, разбира се, "Робинзон Крузо".

 

През последните години от живота си той отново се връща в търговията, фалира и на осемдесет години е принуден да бяга. Умира на 24 април 1731 г., в апартамент под наем в Лондон, където се крие от кредиторите си, като дори не успява да се сбогува със своята съпруга и децата си.

 

Преди смъртта си моли на гроба му да пише: „Даниел де Фо, джентълмен“. Но времето и хората преценяват иначе: на надгробната плоча на бащата на британската журналистика и на създателя на британското разузнаване стои изсечен надписът: „Даниел Дефо, авторът на „Робинзон Крузо”.

 

Превод за „Гласове” – Павел Марков

 

Източник: http://zavtra.ru/blogs/zhizn_i_udivitel_nie_priklyucheniya_danielya_de_fo

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

2 коментар/a

Спиноза на 04.07.2019 в 18:11
Не е случайно, и литературата и шпионството се правят с помощта на нечестивия.
Helleborus на 05.07.2019 в 12:56
"Той създава широка мрежа от агенти в цяла Англия, за да следи настроенията в обществото. В същото време Дефо смята, че не само трябва да следи за политическата ситуация, но и да оказва влияние върху нея. Многобройните му агенти разпространяват слухове в страната, оформяйки общественото мнение, така че Дефо е създател и на информационната война. Той не жали пари за агенти...." Британците само са доусъвършенствали това дело и сега вършеят из целия свят.

Напиши коментар