Преди 21 години по кината излиза един от най-широкомащабните и най-високобюджетни към този момент руски филми – „Сибирският бръснар“ на Никита Михалков. От прожекции лентата не успява да си върне и една десета от изхарчените над 40 милиона долара. Реакциите на крититиката и зрителите са нееднозначни: ако актьорската игра на Олег Меншиков, Джулия Ормънд, Алексей Петренко и Владимир Илин получава най-висока оценка, то историческата достоверност във филма предизвиква спорове.
Никита Михалков в "Сибирският бръснар", 1998 г.
Над сценария на филма работят Никита Михалков, Рустам Ибрахимбеков и Роспо Паленберг. Но от написването му до приключването на снимачния процес минават цели 10 години – поради трудности с финансирането на мащабния проект. В снимките участват 250 актьори и няколко хиляди статисти, огромно количество техника, няколко самолета и вертолета. Около 80 автомобила обслужват ежедневно снимачния екип. Сибирските сцени са заснети в Хакасия, Красноярск и Нижни Новгород. Павилионните снимки се провеждат в Чехия заради много по-ниския наем в сравнение с Русия. Американският военен лагер пък е оборудван в Португалия.
Но даже и снимките в Москва гълтат доста средства. Зимата на 1997 г. е по изключение топла и почти няма сняг, затова се налага да бъдат използвани тонове изкуствен сняг и соли, а топящият се лед при заснемането на сцените за Сирни Заговезни се охлажда с течен азот. По молба на Михалков до президента Елцин, специално за снимките, в продължение на 10 часа, е изключено осветлението на кремълските звезди. Дотогава подобно нещо се е случвало само веднъж – в началото на Великата Отечествена война.
Джулия Ормънд в кадър от "Сибирският бръснар"
За главните роли са наети холивудски звезди – ирландският актьор Ричард Харис, който изпълнява ролята на смахнатия изобретател на дървосекачна машина Макракън и британската актриса Джулия Ормънд, която се превъплъщава в ролята на неговата мнима дъщеря и американска авантюристка. Джулия Ормънд споделя, че по време на снимките е придобила съвършено нов опит - първо, защото били много продължителни и само в този филм снимачните й дни били повече, отколкото в цялата й кариера в Холивуд, и второ – защото в условията на ограничени технически възможности, костюмиерите и операторите намирали нестандартни и много интересни художествени решения. „Може да се каже, че руският ми опит ме формира да голяма степен и стана част от моя живот“, признава актрисата.
За главната мъжка роля Никита Михалков кани Олег Меншиков, с когото са заснели преди 4 години „Изпепелени от слънцето“. Вярно, че по онова време актьорът е вече на 38, а трябва да изиграе юноша-юнкер. Но той се справя великолепно със задачата. Преди началото на снимките всичките 25 випускници от театрални вузове, играещи юнкери, в това число и самият Олег Меншиков, живеят три месеца и половина в казарма и минават обучение по устава от 1885 г. на специално организирани за тях курсове – режисьорът се стреми към максимална достоверност и не иска актьорската игра да се свежда до „симулация“. Затова актьорите минават курсове по езда, фехтовка, бални танци, строева подготовка и дори по вероучение.
Олег Меншиков споделя по този повод: „Михалков постъпи гениално като ни прати в училището в Кострома. Иначе едва ли щяхме да успеем да пресъздадем атмосферата на юнкерското братство. Такова нещо не може да се изиграе с гол професионализъм. Чувствата се пораждат в ход. Това беше съвършено необичаен експеримент, нищо подобно не ми се беше случвало дотогава... Няма да си кривя душата, че съм свикнал с малко по-различни условия на живот ... По-добри...“
Олег Меншиков в ролята на кадет Толстой
При бюджет от 40 милиона долара от прожекции в руските киносалони „Сибирският бръснар“ събира едва 2,6 млн. долара. Една от основните причини за провала, според кинокритиците, е явната насоченост на филма към западния зрител и заснемането му изцяло в холивудската естетика: голяма част от руските зрители намират сцените на празненствата за Сирни Заговезни за бутафорни, „националната идея“ – за набор от щампи, или иначе казано „боза“, а фамилията на главния герой Толстой, според тях, е избрана с цел да е разпознаваема за западния зрител. Пресата определя филма като „комикс а ла рус“ и „мерцедес с руски орнаменти“.
„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.
Филмът няма успех и сред американските и европейски зрители, макар че за това си има други причини. Въпреки стремежа на режисьора към максимална историческа достоверност, именно по този пункт филмът получава най-много критични отзиви.
Историкът и директор на информационно-аналитичните програми на Фонда за историческо развитие Александр Музафаров обръща внимание на някои несъответствия.
В първия кадър от 1905 г. е показан съвременен американски флаг, докато по онова време звездичките на знамето са 45, а не 50. Но ако за тази подробност човек може да си затвори очите, то следващата явно остава непонятна за американския зрител: култовото висше учебно заведение „Уест Пойнт“ в действителност се намира насред гора, а не на стръмния бряг на океана, а униформата на кадетите е странна смесица от тази, която е отменена две години преди събитията във филма и полевото снаряжение, въведено три години по-късно. Може това да е сред причините, поради които американската публика напуска киносалоните при прожекциите на филма в САЩ. Отделно, че участващите в снимките чуждестранни актьори не са звезди от първа величина, а руските са непознати на американската и европейска публика.
Джулия Ормънд с покойния вече Алексей Петренко в ролята на генерал Радлов
Музафаров стига до следния извод: „Проблемът е в това, че нашите кинематографисти много рядко прибягват до услугите на консултанти-историци, те са им последна грижа. Да, разбира се, филмът се крепи най-вече на майсторството на режисьора и сценариста, на играта на актьорите...Но даже доброто кино може да загуби, ако се пипа с груби лапи. Специално гледам надписите до края – военно-историческите консултанти винаги са на последно място, след осветителите, административните работници,, едва ли не след шофьорите! Появяват се най-накрая. Докато заемат това място, филмите ще се провалят“.
По мнението на други критици, филмът е бил изначално обречен на провал заради прекалено мащабната рекламна кампания, обещаваща на зрителя нещо съвършено невиждано – и в резултат очакванията на публиката се оказват излъгани.
Превод от руски: "Гласове"