Вернер Херцог: среща с една легенда на германското кино

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45670_ZySt5Wazj0B6j6fiil8TOO2Z5wtcIK.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Първи шок, 1972 г.: &ldquo;Агире, гневът Божи&rdquo;, потъване в перуанската джунгла (което ще вдъхнови &ldquo;Апокалипсис сега&rdquo;), водено от Клаус Кински в ролята на обладан конквистадор. Актьорът и режисьорът Вернер Херцог, произлязъл от новата вълна в германското кино, правят общо пет филма заедно, въпреки смъртоносната омраза помежду си. Херцог прекосява света, снима в Антарктика или Австралия с аборигените, потопява се в жестокостта с филм за джуджета.&nbsp;</em><em>Чудноват, политически неопределим, той е презиран от киноманите през 90-те г. Но устоява и снима неуморно.</em></p> <p><em>Всичко го интересува: осъдените на смърт, праисторическото изкуство (на 3D!), почитателите на гризли. Без да спира да изследва човешките и космически граници, той пристига в Холивуд, за да направи римейк на &ldquo;Лошият лейтенант&rdquo; с Никълъс Кейдж. На 72 г. Херцог режисира Никол Кидман и Робърт Патинсън в &ldquo;Кралицата на пустинята&rdquo; и най-сетне има пълна колекция на филмите си на DVD. Вернер Херцог ни разказва за отношението си към&nbsp; киното.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Официалната ви филмография започва с късометражния &ldquo;Херкулес&rdquo;, заснет на 19-годишна възраст. Но някои филмографии споменават един предишен филм, <em>Lost Western</em></strong><span style="color:rgb(0, 85, 160); font-family:arial; font-size:14px"><strong><em>, </em></strong></span><strong>който сте снимал, когато сте бил на 17 години.</strong></p> <p>- Някой го цитира, но не си струваше. Това е 8-милиметров филм, който снимах с един съученик. Той приличаше малко на Гари Купър и не спираше да повтаря: <em>&ldquo;Аз съм по-добър актьор от Гари Купър!&rdquo;</em>, като правеше забавни мимики. Тогава го предизвиках да го докаже. Направихме нещо като малък бар и заснехме една сцена. Това е всичко. Това беше просто младежка шега. По онова време аз все още не знаех с какво ще се занимавам. Не беше много ясно.&nbsp;</p> <p><strong>- Защо си променихте името?</strong></p> <p>- Това е малко сложно. Причината е почти техническа. Херцог беше името на баща ми, но когато родителите ми се разведоха, нормално аз трябваше да се казвам Стипетич, вземайки името на майка ми, както и по-малкият ми брат. Но ми се стори, че Херцог звучи по-добре за име на режисьор, отколкото Стипетич, което е хърватско име.&nbsp;</p> <p><strong>- Защо никога не направихте избор между документалното и художественото кино?</strong></p> <p>- Впускам се в това, което ми хрумва спонтанно. Но, забележете, че моите документални филми - моля ви, поставете думата документален в кавички - са преди всичко филми. Те са предрешени, имат вид на документални, но не са съвсем такива. Трябва също да се каже, че съм на път да завърша един голям епичен филм и след това, в началото на следващата година, ще снимам друг художествен филм. Следващите ми три или четири филма вероятно ще бъдат художествени. Като цяло, аз не планирам нищо, нямам план за кариерата си. Не си мисля: <em>&ldquo;А, сега трябва да направя два документални филма, а след това един художествен&rdquo;</em>. Понякога един документален филм подхранва художествен и обратното.&nbsp;</p> <p>Хубав пример е случаят с &ldquo;Малкият Дитер трябва да лети&rdquo;, както и със &ldquo;Спасителна зора&rdquo; (<em>Rescue Dawn</em>) [<em>за американски затворник в Лаос по време на войната във Виетнам - б.а.</em>], за които не намерихме пари. Това отне време. Но изведнъж ми се отвори възможност да направя документален филм. Тогава реших да заснема &ldquo;Малкият Дитер трябва да лети&rdquo;, поставяйки същия сюжет. Този документален филм бе повлиян от един художествен, който все още не бе направен [<em>Херцог го заснема в крайна сметка през 2006 г. с Крисчън Бейл в главната роля, но това ще бъде търговски неуспех -б.а.</em>]<em>.&nbsp;</em></p> <p><strong><em>- </em>Всъщност не предпочитате ли документалното кино?</strong></p> <p>- Ще трябва да погледнете отвъд документалното и художественото кино. Режисирал съм опери и съм писал проза. Мисля, че прозата ми ще надживее всичките ми филми. Книги като &ldquo;По пътя на ледовете&rdquo; (<span style="background-color:#e9e9e9"><em>1974 VOM GEHEN IM EIS</em></span>) и &ldquo;Завладяване на безполезното&rdquo; (<span style="background-color:#e9e9e9"><em>2004 EROBERUNG DES NUTZLOSEN) </em></span>със сигурност ще имат по-голямо дълголетие. Аз съм също актьор, включително в холивудски филми като &ldquo;Джак Ричър&rdquo; (<em>с Том Круз - б.а.</em>). Не трябва да се гледа на моята работа просто като на редуване на документални и художествени филми. Обичам всичко, което има връзка с киното.</p> <p><strong>- Трудно е да бъдете причислен към &ldquo;новото германско кино&rdquo; от 70-те г., към което все пак сте принадлежал&hellip;</strong></p> <p>- Никога не съм обръщал внимание на това. Разбира се, аз познавах повечето германски режисьори от тази група. Имаше вътрешна солидарност между нас. Ние създадохме наши собствени фестивали, собствени продуцентски фирми, собствена киношкола. Това проработи, само защото съществуваше тази солидарност. Между нас нямаше караници, но аз не се интересувах толкова от онова, което правят другите.</p> <p><strong>- Противно на Фасбиндер например, никога не сте реагирал във филмите си на актуални въпроси, на политиката.</strong></p> <p>- Аз се интересувам от нещо друго. Впрочем според мен политическите въпроси трябва да бъдат разглеждани. Във вестниците или по телевизията например. Те принадлежат на онези, които вземат микрофон и говорят директно на хората. Там трябва да се разглеждат тези въпроси.</p> <p><strong>- Въпреки това в документалния филм за един ски скачач (&ldquo;Великият екстаз на дърворезбаря Щайнер&rdquo;) ставате дори спортен коментатор&hellip;</strong></p> <p>- Това бе предвидено в списъка с условията за сключване на договор за филма, който бе част от един телевизионен сериал. Режисьорите на тези филми трябваше да се появяват в кадър и да коментират събитията. В началото аз не исках. Помолих да не бъде сниман, но ме задължиха. Така че реших да го направя възможно най-добре. Мисля, че съм се справил. Във всеки случай това ме подтикна да правя коментари в моите филми и да ги изричам аз самият.</p> <p><strong>- Някои от документалните ви филми нямат информативна, нито дори описателна функция, като &ldquo;Фата Моргана&rdquo;&hellip;</strong></p> <p>- Това не е документален, а научнофантастичен филм. Лоте Айснер (<em>голямата историчка на киното - б.а.</em>) чете &ldquo;Попол Вух&rdquo;, свещения текст на маите в Гватемала, който разказва за произхода на света и други големи митове. Лоте Айснер чете частта за Сътворението, а други два гласа - за Рая и Златната епоха. Този филм няма прецедент. Никой не е правил филм като него, нито преди, нито след това. Той има своя собствена форма. Никой не е правил филм като &ldquo;И джуджетата някога са били малки&rdquo;, или като &ldquo;Сърце от стъкло&rdquo;, в който актьорите играят под хипноза. Винаги съм имал чувството, че измислям киното, докато снимам моите филми. Разбира се, много добре знам, че не аз съм го измислил. Преди два дни бях в Лион, в Института &ldquo;Люмиер&rdquo;, където е започнало киното. Но аз създавам мои собствени правила за сюжетите, по които работя, каквито и да са те. Затова никога не съм се интересувал от онова, което правят другите режисьори. На практика не гледам филми. Може би средно три или четири филма годишно. Един ваш колега ме попита какво мисля за днешното германско кино. Не можех нищо да отговоря. През последните 25 г. съм гледал всичко на всичко два филми.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45670_t0ND5fJoMxK2bY3dFTblilLDxIJOJt.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Много от филмите ви са непознати, включително криминалния &ldquo;Сине мой, сине мой, какво направихме&rdquo;, копродуциран от Дейвид Линч.</strong></p> <p>- Във Франция е малко по-особено. Първите ми десет филма минаха там незабелязано. Впоследствие, от &ldquo;Агире, гневът Божи&rdquo; до &ldquo;Фитцакаралдо&rdquo;, т.е. в продължение на десет години, се интересуваха от работата ми, ценяха я. По-късно, през следващите 25 г., ме забравиха. Някои от филмите ми минаваха много бързо, други никога не са били гледани. И изведнъж днес, благодарение на излизането на тези DVD, може да се види онова, което съм направил през последните 25 години.</p> <p><strong>- Много са злословили за вас, дори ви смятаха за фашист.</strong></p> <p>- Това няма никакво значение. През май 68-а някои активисти от крайната левица ме смятаха за фашист, защото бунтът на джуджетата се провали в &ldquo;И джуджетата някога са били малки&rdquo;. След това, гледайки &ldquo;Агире&rdquo;, някои казаха: <em>&ldquo;А, това е истински фашистки филм!&rdquo;. </em>Но тези обвинения бързо изчезнаха от само себе си&hellip;</p> <p><strong>- По повод на &ldquo;Джуджетата..&rdquo;, как ви хрумна идеята за този екстравагантен филм?</strong></p> <p>- Не мога да го обясня. Повечето време идеите за филмите ми идват интуитивно и ми се налагат много силно. Заснех този филм на остров Лансароте (Канарските острови). Затова трябваше да събера трупа от джуджета в Германия и да ги заведа там. Наех ги един по един. Това отне немалко време. Те идваха от различни места, имаха различни професии.</p> <p><strong>- Каква бе изходната точка на първия ви пълнометражен филм</strong> <strong>&ldquo;Признаци на живот&rdquo; (1966 г.), където нацистки войници са оставени сами на гръцки остров?</strong></p> <p>- Когато бях на 15 г., на остров Крит видях долина, пълна с вятърни мелници. Имаше 10 хиляди! Изглежда като измислица, като видение, но наистина имаше плато, пълно с мелници. Беше толкова поразително, този образ бе толкова смахнат, че аз знаех, че ще бъде в центъра на филм, който ще снимам. Но нямах история, имах само пейзаж. Историята се появи в определен смисъл&hellip;</p> <p><strong>- Вашата свобода не произтича ли от факта, че често вие сам сте си продуцент?</strong></p> <p>- Започнах, като се самопродуцирах. Когато бях в гимназията, нощем работех в един завод за стомана, за да финансирам първите си късометражни филми. А през деня ходех на училище.</p> <p><strong>- Снимали сте много малко в Германия. Предпочитате да изследвате света ли?</strong></p> <p>- Несъмнено, аз имам голямо любопитство, но, независимо дали съм снимал в Антарктика или в Амазония, никога не съм забравял моята култура. Това не би трябвало да ви тревожи, когато виждате, че други германски режисьори като Волфганг Петерсен или Роланд Емерих напуснаха страната си и изоставиха своята култура, за да правят холивудски филми.</p> <p><strong>- Никога ли не ви е хрумвало да направите сериал?</strong></p> <p>- Да, аз току-що направих &ldquo;Смъртници&rdquo; (<em>On death row</em>), документален сериал от осем филма от по един час за осъдените на смърт в САЩ. Те имат почти една и съща повествователна схема и започват по един и същ начин.</p> <p><strong>- Пълнометражният филм &ldquo;В бездната&rdquo; (<em>Into the abyss</em></strong><strong>) разглежда същия сюжет. От този сериал ли произлезе?</strong></p> <p>- Да. Всъщност ставаше дума за толкова сложен случай, който имаше толкова нихилистично звучене, че го извадих от сериала и направих отделен пълнометражен филм, по-дълъг, напълно независим.</p> <p><strong>- Току-що заснехте &ldquo;Кралицата на пустинята&rdquo;, суперпродукция с костюми, с Робърт Патинсън като Лорънс Арабски&hellip;</strong></p> <p>- Лорънс е само второстепенен герой. Той среща главната героиня в моя филм, Гертруд Бел, географ и авантюристка в началото на ХХ век, чиято роля изпълнява Никол Кидман. Това е епичен филм, голяма част от който се разиграва в Арабската пустиня. Но, поради практически съображения, ние снимахме в Мароко, близо до ажирската граница.</p> <p><strong>- Как един аутсайдер като вас успява да работи в Холивуд?</strong></p> <p>- Защото ми имат доверие, тъй като умея да управлявам бюджет. Много внимавам. Например в случая с &ldquo;Лошия лейтенант&rdquo;, направих филма, чийто първоначален бюджет бе 2,6 млн. долара, за по-малко пари. Сега продуцентът иска да се ожени за мен! (<em>смях</em>)</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/b86dTGQls5A?wmode=transparent&amp;jqoemcache=4TSQ4" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>