Майкъл Кийтън: Никога не съм бил обсебен от успеха

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48275_0debqx021VwE5wx83XnRnEvyFobLnR.jpg" style="height:232px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>След като няколко години бе под прожекторите в ролята на Батман, Майкъл Кийтън трябваше да изтърпи едно дълго преминаване през пустинята. Благодарение на &ldquo;Бърдмен&rdquo;, който прилича на сатира за неговия живот, актьорът успя да направи голямото си завръщане в Холивуд. Той ни приема в апартамент в хотел &ldquo;Палас&rdquo; в Ню Йорк, за да разкаже за преоткрития успех.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Цял живот ли ви преследва ролята на Батман?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не, не чувам гласа на Батман и още по-малко имам чувството, че е моя сянка. Това не е нещо, което нося в себе си. Характерът ми е такъв, че ми позволява да обърна страницата много лесно. Бях голям късметлия да изиграя Батман в киното и мисля, че съм още по-голям късметлия да играя в &ldquo;Бърдмен&rdquo;, филм, който според мен наистина въплъщава изкуството.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- До каква степен Батман е оказал влияние върху живота ви?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Знаете ли, не съм от онези хора, които се оплакват от известността или славата. Не мисля, че това е нещо, което трябва да ти тежи. Напротив, това е шанс, вид признание. Не съм като онези млади жени, които трябва да изтърпят огромен натиск, ставайки известни, като се появяват на кориците на списания&hellip; това никога не е бил моят случай. Водя наистина скучен живот. За да бъда честен с вас, няма кой знае колко интересни неща в живота ми.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- На 63 г. се осмелихте да се снимате гол в този филм по улиците на Ню Йорк. Поколебахте ли се преди да приемете някои сцени?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Когато приема да се снимам в един филм, не си задавам въпроси. Чета сценария и изпълнявам като храбър малък войник. За голите сцени нямах никакво колебание. Казах си: &ldquo;тъй като това е в сценария, трябва да го направя&rdquo;. Свалих си дрехите и просто тръгнах по Таймс Скуер. (<em>той се смее</em>)</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Днес отново сте много търсен, благодарение на този филм, който ви позволява да спечелите много награди. Имате ли чувството, че има нов тласък в кариерата ви?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не, просто мисля, че хората обръщат повече внимание на някои филми, а не на други. Снимал съм се в много, много пълнометражни филми и дори в телевизията. Някои от филмите ми са били гледани от много малко хора, докато други са били видяни от целия свят. Мисля, че всичко зависи наистина от точността и времето във вашата работа. Ако сте в правилния момент или на правилното място, сте ударили джакпота.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48275_GuzIZ2WRucCfMvuZidNganAtpEAP3R.jpg" style="height:232px; width:530px" /></span></p> <p><em>В &quot;Бърдмен&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Какво мислите за развитието на шоубизнеса и особено за ролята на актьора в Холивуд?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Знаете ли, винаги ми казват, че нещата наистина са се променили, но аз никога не си задавам този въпрос. Не смятам, че съм човекът, който може да говори за развитието на киноиндустрията, просто защото не обръщам внимание на това. Върша работата си, опитвам се да се доверя на инстинктите си, но никога не съм бил обсебен от успеха, нито от онова, което е на мода или не. С &ldquo;Бърдмен&rdquo; имах шанса да срещна този щур мексиканец (режисьорът Алехандро Гонсалес Иняриту - б.а.), който ми предложи този филм като голяма чиния с много апетитна храна, а аз бях много гладен в онзи момент!</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Казвате, че не обръщате внимание на холивудската система, но как преживяхте това преминаване през пустинята след &ldquo;Батман&rdquo;?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не гледам на това като на преминаване през пустинята. Много съм признателен на този герой, защото ми даде лукса да не се грижа за бъдещето. По онова време имах малък син (Шон Максуел Дъглас, роден през 1983 г., с бившата му съпруга Керълайн МакУилямс) и това ми позволи да оставя донякъде кариерата си в неясно положение и да го отглеждам по мой начин, защото не живеех с майка му. Исках да бъда до сина си и да не отсъствам заради снимките на филми. &ldquo;Батман&rdquo; ми даде този лукс.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Вярно ли е, че от години живеете в ранчо, далеч от Холивуд?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Имам къща в Лос Анджелис, но наистина през повечето време живея в ранчо в Монтана. Знаете ли, израснал съм във Далечния запад на Пенсилвания. Спомням си, че майка ми мразеше селото. Тя не харесваше къщата, в която живеехме с баща ни. В началото бяхме девет деца. За съжаление, две бебета починаха. Дълго време нямахме баня в къщата и си спомням, че тоалетната беше навън. Без съмнение това е причината, поради която на 20-годишна възраст пожелах да замина на работа в индиански резерват в Аризона.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Как изглежда типичният ден на Майкъл Кийтън?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Сутрин не получаваме вестници, така че когато стана, влизам в интернет. Извеждам кучетата си, храня ги, понякога след това отивам да бягам и времето минава толкова бързо, че вече е 5 часа следобед. Поддържам много тесни контакти със съседите и те често идват да почукат на вратата ми, за да ме помолят да им помогна да сложат бариера пред нашите имоти, например. Нямам време да се обърна и изведнъж се оказва, че трябва да си лягам. Дните ми наистина минават много бързо.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Какво правите, когато не сте в ранчото?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Отивам в Лос Анджелис. Голям почитател съм на Калифорния. Не знам защо много хора критикуват този щат. Това е абсолютно фантастично място, богато на култури&hellip; трябва само да караш пет часа с кола и откриваш напълно различно кътче от останалия свят. Наистина това е много специално място.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Сега ли е най-добрият момент в кариерата ви?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Знаете ли, аз съм си същият. Нищо не се променя наистина. Продължавам да водя същия живот. Все така не правя неща, които не искам да правя. Не аз се променям. А другите. Онзи ден ми се обади важна клечка от шоубизнеса, за да ми предложи роля във филм. Предпочитам да не разкривам името му. Той ми каза: &ldquo;Майкъл, винаги съм те харесвал&rdquo;. Имах желание да му отговоря: &ldquo;Да, днес ме харесваш малко повече, отколкото преди пет години&rdquo; (<em>той се смее</em>). Опитвам се да не се вземам много на сериозно и да приемам като относителни всички хубави неща, които ми се случват в този момент, благодарение на този филм.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48275_XIsyEClbl21tR5EQx8XVvZ4ZflcvSq.jpg" style="height:232px; width:530px" /></span></p> <p><em>Ролята в &quot;Бърдмен&quot; донесе на Майкъл Кийтън &quot;Златен глобус&quot; и номинация за &quot;Оскар&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>