Когато не изпълнява Бах, Шуберт или Шостакович, Йо-Йо Ма записва с Енио Мориконе, свири с Боби МакФерин, акомпанира на Стинг, интерпретира по нов начин Астор Пиацола, босанова от Карлос Жобим или снима с “Дикси Чикс”, обзет от безгранично музикално любопитство. Той е записал повече от 90 албума, получил е 18 награди “Грами” и е свирил за всички американски президенти, включително за Джон Кенеди, когато е бил на седем години. Един наистина необикновен човек.
- Откъде идва музикалното ви любопитство, толкова необичайно в света на класическата музика?
- От моето културно възпитание, най-напред в Париж с родители китайци, след това в САЩ. Получих либерално възпитание, в което разбирането на другите култури минаваше през изучаването и оценяването на тяхната музика. Днес живеем в епоха, в която тези открития се случват по-лесно: всички музикални жанрове са достъпни с едно кликване и младите общуват, като си изпращат музика.
- Експериментите ви в джаза, босанова и уърлд мюзик промениха ли с нещо начина, по който изпълнявате класическа музика?
- Те ме карат да я обичам още повече. Когато се върна към Бах или Шуберт, то е с още повече чувство и познания. Пътешествията позволяват да оцениш още повече дома си, когато се завърнеш в него.
- Започнали сте да се занимавате с музика на тригодишна възраст. Това ваше желание ли беше или на родителите ви?
- По малко от двете, защото сестра ми, която е с четири години по-голяма от мен, свиреше на цигулка, майка ми пееше, баща ми беше цигулар и музиковед. Започнах с цигулка, когато бях на 3 г., но понеже не исках да правя същото, като сестра ми, намерихме компромис с виолончелото.
- Мислите ли понякога, че донякъде са откраднали детството ви?
- Не, то беше различно. Учех у дома, докато започнах средното си образование в САЩ. Това ми вдъхна неутолимо любопитство към живота.
- Как човек на вашата възраст избегна рока?
- Защото живеех в тази затворена семейна среда. Познавах “Бийтълс”, които много харесвах, но това не беше моят свят. Понякога слушах бразилска музика на малкия си транзистор и мечтаех да мога да свиря с тези музиканти, но това ми се струваше невъзможно. Световете бяха затворени.
- Хората ви свързват с проявите на Apple. Каква е причината за това?
- Бях близък приятел със Стив Джобс. Срещахме се семейно.
- В опасност ли е днес класическата музика?
- Не, тя не е призвана да изчезне. В различните страни класическите музиканти представляват от 3 до 5 процента от населението. Тези числа са същите и за науката: учените представляват само 3 процента от населението. Това означава ли, че науката ще изчезне? Не, разбира се. Числата нищо не означават.
Превод от френски: Галя Дачкова