Изабел Юпер: Да бъдеш актриса не е професия, а състояние

<p><em>Във филма La Ritournelle (&ldquo;Припевът&rdquo;) на режисьора Марк Фитуси тя ни изненадва отново. Готова да изживее всички приключения, с непокътната взискателност към играта и нуждата от свобода.</em></p> <p><strong>- Марк Фитуси ви дава красиви роли. Имахте ли желание да работите отново с него след &ldquo;Копакабана&rdquo;?</strong></p> <p>- Ние се разбирахме чудесно по време на снимките на &ldquo;Копакабана&rdquo;. Неговите филми са развлекателни, леки и приятни. Марк има часовникарска точност в начина си на работа. Той търси неуморно точния тон и ритъм. Но, под тази видима лекота, има известна сложност, смесица от хумор и емоция, от оптимизъм и меланхолия. Брижит е нещо като Мадам Бовари на модерните времена в родната си Нормандия! Очевидно сравнението спира дотук. Дори и също като нея да мечтае за друг живот. Да мечтаеш за живота си е тема, която е скъпа на Марк Фитуси, вече я имаше в &ldquo;Копакабана&rdquo;. Той се интересува от хората със скромен живот, на които дава правото на приключение, на романтика. С него всеки се превръща в герой или героиня на собствения си живот, така че потопявайки ги в една достоверна реалност, той не се колебае да ги идеализира.</p> <p><strong>- Забавно ли ви беше да изиграете Брижит, която се занимава със земеделие?</strong></p> <p>- Беше ми забавно да я изиграя. Ако беше кондукторка в метрото, също щеше да ми е забавно. Във всеки случай, тя ни разсмиваше, Марк Фитуси и мен. Надсмивахме й си и това задаваше тона във филма, тона на играта. Брижит е зядлива, учудена, също и крехка. Има известна безпътица, която идва от нейната липса на комфорт. Тогава тя решава да направи крачка встрани. Без чувство за вина. И без страдания. Този, който страда, е по-скоро съпругът й. Целият й живот е поставен под въпрос. Брижит си позволява да бъде почти фатална жена. Тя напуска мъжете без драми, малко опасна все пак. Дори и да мисли все още за мъжа си. Но тя е решена да изживее това малко отклонение без да си поставя повече въпроси.&nbsp;</p> <p><strong>- Двойката, която играете с Жан-Пиер Дарусен, функционира много успешно!</strong></p> <p>- Да, в разбирателството, както и в конфликта. Жан-Пиер е чудесен като наранения съпруг, объркан, след това готов да прости за това, което е разбрал. След като се е отклонила от стадото, Брижит се връща в кошарата. Тогава целият селски свят, основният фон във филма, придобива цялото си алегорично измерение.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44527_LjnIgFhAmF5uVhbmjMWcKZL25AkqTH.jpg" /></p> <p><em>С Жан-Пиер Дарусен във филма</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Разбирате ли тази жена, която иска да избяга от рутината?</strong></p> <p>- Разбира се! Но има живот, който не позволява това, и друг, който дава възможност да бягаш през цялото време. Животът на актриса, например! Но и да бягаш през цялото време, това не изпълва всички жизнени функции, към които се стремиш. Имам обратния проблем с моята героияна. Аз много често си тръгвам!</p> <p><strong>- Вие работите много. Все още ли изпитвате същото желание във вашата професия?</strong></p> <p>- Да, винаги. Вярно е, че често работя. Много, прекалено, не знам. Да бъдеш актриса не е професия, това е състояние. Професията е нещо, което е само част от времето, състоянието е постоянно, това я прави професия, различна от другите.</p> <p><strong>- Всеки път се впускате в нови предизвикателства!</strong></p> <p>- Да, но аз не ги изживявам като такива. Впускам се, без да разсъждавам, и когато съм вътре, е прекалено късно, за да се върна назад. Това лято* ще играя &ldquo;Слугините&rdquo; на Жан Жьоне в Ню Йорк с Кейт Бланшет. Не е лесно да играеш на английски. Изведнъж си личност различна от теб самия. Донякъде си лишен от себе си. Но това може да бъде също коз: вътре си в нещо, което е чуждо за теб. И освен това, което не е коз, донякъде си в по-слаба позиция от другите. Много бих искала да ги видя да играят пиесата на френски!</p> <p><strong>- Кейт Бланшет, вашата партньорка на сцената, говори за вас с възхищение&hellip;</strong></p> <p>- И обратното. Тя има изключителна жизненост.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44527_l3bNtvcKPrcRbuEvt83sXCl15yDHmp.jpg" /></p> <p><em>Изабел Юпер и Кейт Бланшет в постановката &quot;Слугините&quot; по Жан Жьоне</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Тя, както и други актриси с международна кариера, говорят за вас, когато говорят за френското кино&hellip;</strong></p> <p>- Пътят на една френска актриса може да бъде форма на свобода, до която е трудно да достигнеш, когато си американец. Всъщност това е свобода, която не се позволява неизбежно от системата, в която си. Все още сме на път да мислим, че нещата в САЩ са по-добре, но от тази гледна точка те невинаги са такива. Те ни завиждат впрочем в много отношения. Аз нямам чак такъв избор да правя друг избор!</p> <p><strong>- Какво ви кара да кажете &ldquo;да&rdquo; на един американски филм?</strong></p> <p>- Същото нещо, както и за един френски филм. Режисьорът: Дейвид О. Ръсел, Майкъл Чимино, Къртис Хенсън, Хал Хартли, но не съм обсебена от САЩ. Забавно ми е да отида да направя филм много далеч, в Корея, например. Да се изправя срещу далечен и близък свят, защото киното създава непосредствена фамилиарност и близост. Приключението всеки път е вълнуващо, а също и укрепващо. С Хонг Сан-су беше омагьосване, миг на чиста поезия.</p> <p><strong>- С подобна кариера какво още можете да желаете днес?</strong></p> <p>- Всичко, което все още не познавам, то е много! Това, което търся, е удоволствието да правя нещата в момента, в който ги правя. Удоволствието от мига. За да бъде най-добрият възможен, трябва да има всички необходими условия. Връщам се, например, от Люксембург, където играхме отново &ldquo;Фалшивото признание&rdquo;. В театъра обичам да сменям мястото. То е като химична утайка. Потопяваш се на ново място и всичко става различно. Сякаш играеш за първи път, което е магично!</p> <p><strong>- Ролите ви понякога са трудни, как запазвате това равновесие? Можеш да се изгубиш в една роля&hellip;</strong></p> <p>- Или да се откриеш&hellip; Киното е въображаемо място, което ме защитава. То е моето убежище, моята стая, моята ограда. Сякаш нищо не може да ми се случи&hellip; <em>The ultimate shelter </em>(последното убежище - б.пр.), както биха казали англичаните!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44527_1B3w5LOTadMM4q3lv0gmL24bwWLJWh.jpeg" /></p> <p><em><strong>Изабел Юпер</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>* Интервюто е публикувано на 6 юни 2014 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>