Кой е писателят с многобройни лица, роден точно преди 103 години - на 8 май 1914-а, оженил се за американската актриса Джийн Сибърг, решил да приключи със себе си на 66-годишна възраст и чието творчество не спира да се преиздава?

 

Той е имал хиляда живота, без да се брои онзи, който си измисля в своето творчество. Наелектризиращо и чудновато творчество, подписано с множество имена: Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат. 

 

Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. във Вилно (днес Вилнюс), в Литва, от родители евреи. Майка му Мина го обожава. Той едва познава баща си, заминал да живее с друга. През 1928 г. пристига в Ница, където Мина ще управлява малък семеен пансион. Матура в Ница и Юридическия факултет в Париж. Натурализиран французин през 1935 г. През 1940-а като картечар на самолет отива в Англия и свободните Френски военновъздушни сили.

 

Военен кръст, Кръст на Освобождението. През 1945 г. се жени за английската писателка и журналистка Лесли Бланш, първи стъпки в дипломацията. Секретар на посланика в София, след това в Берн, пресаташе в ООН в Ню Йорк. Консул в Лос Анджелис, където среща американската актриса Джийн Сибърг, която ще стане втората му жена. По онова време той публикува "Европейско възпитание" и "Корените на небето" (наградата "Гонкур" за 1956 г.). Съсценарист на "Най-дългият ден", той заснема два филма - "Птиците идват да умрат в Перу" и Kill. Автор на "Обещанието на зората", "Бяло куче", "Нощта ще бъде спокойна", "Голям гальовник", "Животът пред теб" ("Гонкур" през 1975 г.), "Терзанията на цар Соломон" и на посмъртно издадената книга "Животът и смъртта на Емил Ажар", публикувана след самоубийството му на 2 декември 1980 година.

 

Ромен Гари и Джийн Сибърг

 

Това са фактите, но истината за Гари е другаде.

"Истината? Каква истина? Истината може би е, че аз не съществувам" (1). Това не е просто афоризъм, а желание да избяга от всички, за да измисли себе си отново. Между битие и нищо Ромен Гари е метафора на свободата.

 

Лицето му е въпрос и урок. На зряла възраст към това се прибавят още тревогата, силата, детската невинност. Пламенен светлосин поглед, благородно чело. На това лице се четат "честността" и "усилието на едно човешко същество", добродетели, които толкова много липсват на ХХ век. Трябва ли да се припомня, че при пристигането си в Ница Франция може би е изглеждала рай в очите на евреина (преди да стане чакалня на ада по време на режима във Виши)? Преследван, Гари отива в Англия, за да унищожава германски позиции. Между два полета той пише "Европейско възпитание". През 1944 г. е ранен над Сент Омер и приключва мисията си като герой. Кръвта по бойното му облекло не е френска, "но Франция тече в моите вени"

 

Пуристите упрекват този разгорещен и толкова проницателен писател, че пише зле на френски. Така например в момента, когато му присъждат наградата "Гонкур" за "Корените на небето", критикът Клебер Еден заявява, че не е имало никога "толкова неправилно написана творба в цялата история на френската литуратура".

 

Предизвиква на дуел Клинт Истууд, който се изнизва

Докоснат от живеца, той никога не го пропуска: "В мига, в който чуя в гласа на един човек това омразно страдание, аз падам на колене със симпатия и голяма радост. Това е брат". Достоен отговор на един "терорист на хумора", за какъвто се самопровъзгласява. Докато във Франция еднооките го обявяват за незначителен писател, в Лондон и Ню Йорк му се възхищават. Това е единственият френски писател, стигнал до ранга на звезда в САЩ.

 

Звездите консулът Ромен Гари ги среща в Лос Анджелис, на партита на Фред Астер, Франк Синатра, Гари Купър, Кърк Дъглас, Катрин Хепбърн. Слабо познавал Мерилин Монро и много повече Вероника Лейк. По-късно той предизвиква Клинт Истууд на дуел, защото е спал с Джийн Сибърг, но каубоят се измъква.

 

Засегнат от "славянската мъка", по думите на Лесли Бланш, Гари има слънчева дарба за радостта, щедростта, жените. Голям пътешественик, той е бил репортер на "Лайф". Трансцендентално влюбен, той пише "Сияние на жена". 

 

Хронично потиснат, но загрижен за идеала, той изглежда е бил магнит за красотата, за трагичното на красотата. Знаел ли е, че в Джийн Сибърг ще срещне деня и нощта, бялото и черното, своя двойник и своята противоположност? През 1959 г. той е на 45, тя на 21 г. Едва не е изгоряла жива по време на снимките на "Света Жана" на Ото Премингер и се е снимала в "До последен дъх" на Годар. В началото Гари казвал, че ще се самоубие, защото Джийн искала непрекъснато да се любят. Женят се през 1963 г., развеждат се през 1970 г. и самоубийството ги застига. Оклеветена от ФБР заради подкрепата й за "Черните пантери", изпаднала в дълбока депресия, Сибърг е намерена мъртва през 1979 г., 40-годишна, с алкохол и барбитурати в кръвта. 

 

Литературен двойник

По онова време самият Гари изглежда на ръба и продължава все по-рискованата си игра на роли, която е започнал през 1974 г., когато публикува "Голям гальовник" под името Емил Ажар. На следващата година помолил братовчед си Пол Павлович да олицетвори този псевдоним. Когато "Животът пред теб" получава "Гонкур", Пол дава интервюта, докато Ромен се радва тайно, че за втори път му е присъдена наградата, което било нечувано и забранено. Мистификацията продължава.

 

Въпреки подозренията Гари никога няма да признае приживе, че той е Емил Ажар. Павлович разказва за това в телевизионно предаване през юли 1981 г., но седем месеца по-рано Ромен Гари си е пуснал куршум в гърлото, оставяйки няколко реда: "Никаква връзка с Джийн Сибърг. (…) Най-накрая се изразих напълно". Куршумът от "Смит енд Уесън" не е излязъл от черепа. Истината е имала последната дума.

 

Ромен Гари и Джийн Сибърг

 

(1) Цитатите са от книгата "Ромен Гари, хамелеонът" (Romain Gary, le caméléon), биографичната книга за писателя от Мириам Анисимов.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Г У Ц А на 10.05.2017 в 12:02
Десетина-двайсет години преди да стане известен в България с "Животът е пред тебе", самият Гари-Ажар вилнееше из София. Доста нашенки мераклийки забърса, в което нямаше нищо лошо. Имаше някаква магия в него и много му се сваляха. Наша семейна приятелка, Е.(Ж) се беше запознала с него в Националната библиотека, където дълги години работеше като преводачка. Изкараха бурен креватен роман с бъдещият Ажар, далече преди да започнем да го четем. Тя беше много впечатлена от интелекта, нестандартните му "прийоми", в т.ч. и в по-хоризонтални позиции, а тя беше експертка в хоризонталното. Има си хас да не е умен и да не е бик в леглото, казваше тя, нали е евреин.

Напиши коментар