„Търпението на Запада по отношение на Украйна се изчерпва, критичната ситуация в икономиката изисква най-скорошно прекратяване на войната и военните разходи, умората на населението от военно-мобилизационното напрежение достига краен предел. Но най-важното – за Киев неумолимо се приближава срокът за въвеждане в експлоатация на газовия проект „Северен поток -2“. Заедно с Турски поток той, както основателно се опасяват в Киев, може окончателно да развърже ръцете на Русия за по-активни действия по украинския въпрос. Именно затова отборът на Зеленский ще се постарае да се помири с Москва до 2020 година". Това коментира за Информационна Агенция „Новоросия“ историкът (кандидат на историческите науки) и публицист Дмитрий Лабаури.

 

 

Отборът на новия президент на Украйна опипва почвата за сближаване с Москва след молбата на политическия съветник на партия „Опозиционна платформа – За Живот“ на Медведчук към руския премиер Дмитрий Медведев за отмяна на част от анти-украинските санкции, включително и тези, свързани с „разузнавателните“ действия на правителството на Украйна. Това коментира за Информационна Агенция „Новоросия“ историкът (кандидат на историческите науки) и публицист Дмитрий Лабаури. 

 

Напомняме, че по време на новата визита в Москва Медведчук помоли Медведев да отмени санкциите срещу украинските предприятия.

 

„Върнахме се на темата за тарифите и цените на газа, към отделни въпроси. Помолихме да се продължи, макар и засега в едностранен порядък, с отмяната на санкциите, които се отнасят до украинските предприятия“, каза украинският политик.

 

Според събеседника на Агенцията има съмнения, че Медведчук е действал по лично усмотрение, огласявайки тази молба.

 

„В момента, както от страна на Украйна, така и отчасти от руска страна наблюдаваме активна фаза на сондажите за формиране на такава позитивна платформа, на която може да се стъпи за финалния стадий на преговорите по замразяване на конфликта в Донбас.

 

Предложението на Медведчук, за когото в Украйна е прието да се мисли като за „кум на Путин“ и който неизменно се изявява в ролята на посредник при контактите на Киев с Кремъл, е поредният опит на новата украинска власт да опипа почвата за сближаване с Москва. Съмнявам се, че Медведчук действа по свое лично усмотрение. Неговите действия произтичат от логиката на политиката на новия украински президент. Зеленский е прагматик, той отлично осъзнава липсата на перспектива за Украйна от продължаване на конфликта в Донбас и затова, уверен съм, ще се постарае да сложи край на войната в най-близко време. Разбира се, той ще се опита да направи това по такъв начин, че да избегне загубата на имидж и обвиненията от страна на нацисткия лагер в капитулация пред Русия.

 

Поради това, поне до парламентарните избори, личната реторика на Зеленский в отношенията с Русия ще бъде максимално войнствена, интензивността на обстрела в Донбас ще се запази висока, а преговорния процес, както досега, ще тъпче на място. Но зад този екран Москва и Киев активно ще проработват въпросите, които касаят условията на примирието. Продължаващите терористични обстрелвания на населението и защитниците на Донбас просто ще бъдат използвани от Зеленский за шантаж и натиск над Русия и за демонстрация на „украинския патриотизъм“ вътре в страната. По този начин украинската страна ще се опита да си определи по-висока цена в преддверието на финалния кръг на преговорите с Русия“ – каза Лабаури.

 

Експертът отбелязва, че Зеленский не разполага със запас от време и ресурси, каквито е имал неговият предшественик Порошенко.

 

„Търпението на Запада по отношение на Украйна се изчерпва, критичната ситуация в икономиката изисква най-скорошно прекратяване на войната и военните разходи, умората на населението от военно-мобилизационното напрежение достига краен предел. Но най-важното – за Киев неумолимо се приближава срокът за въвеждане в експлоатация на газовия проект „Северен поток -2“. Заедно с Турски поток той, както основателно се опасяват в Киев, може окончателно да развърже ръцете на Русия за по-активни действия по украинския въпрос. Именно затова отборът на Зеленский ще се постарае да се помири с Москва до 2020 година.

 

И ние виждаме, че най-важните сигнали за готовност за примирие произлизат именно от украинска страна. Един от последните е предложението на Зеленский за преговори в разширен нормандски формат в Минск и първото телефонно обаждане на Зеленский до Путин. Кремъл безусловно ще подкрепя тези инициативи. Путин вече даде принципно съгласие за преговори в разширен нормандски формат с включени в него САЩ и Великобритания. Тези стъпки срещу своенравния „партньор“ ще бъдат продължени. Възможно е Русия дори да се съгласи на отстъпки по чувствителни, макар и второстепенни въпроси, касаещи отмяна на санкциите срещу Украйна, намаляване цените на енергийните ресурси или размяна на пленници и затворници. Всичко това ще бъде направено, в крайна сметка, заради едно единствено нещо – окончателното изпълнение от страна на Украйна на Минските съглашения в пълен обем, сърцевината на които е законът за особения статут на Донбаските републики като самоуправляващи се територии. Въпросният закон трябва да легализира въоръжените сили и администрацията на републиките, да им предостави широка културна автономия и пълна свобода на икономическа и външноикономическа дейност.

 

Ако той бъде приет и военните действия се прекратят на практика, конфликтът най-накрая ще премине към стадий на замразяване, а републиките от Донбас ще продължат развитието си по приднестровския сценарий. Юридически те ще се считат за територии на Украйна, а де факто – във военно, политическо, правно, културно-образователно, икономическо отношение – ще си останат, както досега, част от голяма Русия. По всичко изглежда, че в сегашните гео-политически условия не можем да разчитаме на повече. Всяка от страните накрая ще получи своята собствена реалност – Украйна ще потвърди номинални права над Донбас, а Русия, чрез особения статут на републиките и отворената си граница с тях, ще узакони фактическото им владение. Историята, разбира се, не стои на едно място – ще мине време и след тези стъпки безусловно ще последват следващи стъпки“ – завършва Лабаури.

 

Превод: Екатерина Грънчарова

 

Източник: https://novorosinform.org/781555

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

6 коментар/a

Обичам колониалния български! на 21.07.2019 в 18:53
Дедлайнът може да пари под краката, да диша във врата, да наднича иззад ъгъла... Простор за въображението! Пък срокът може само да изтича. По същество - афтаро не отчита интересите на САЩ, а те не съвпадат с интересите на Коломойски, секюз ми, ЗеленскиЙ. Путин се бил съгласил на "разширен нормандски формат с включени в него САЩ и Великобритания", разправят. При положение, че ЗеленскиЙ още не е сформирал правителство! Тролинг на 80-то ниво, на който Темнейшия е голям майстор.
Бай Иван на 22.07.2019 в 00:10
Не се заблуждавайте от разни писания в западната преса! Ключът към мира в Украйна не е в Киев, нито в Брюксел, Париж или Берлин, а е във Вашингтон!
Зеленский ще се постарае да се помири с Москва до 2020 година на 22.07.2019 в 14:41
Крим е отнет и присъединен, Донбас е подпален и откъснат, по модела на Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Какво помиряване? Падане на колене пред Господаря и молби за пощада?
Даринка на 22.07.2019 в 15:03
Ако украинските дебило-националфашисти не бяха предприели насилствена дерусификация , нямаше да има нито Крим, нито днр и лнр. Тъпанарите решиха да бъзикат големия съсед и съответно си го получиха с лихва. И искаха да направят Севастопол натовско пристанище .... Фантасти
Vassil Zdravkov на 22.07.2019 в 15:15
Не ми е ясно защо все още руските политици, анализатори и журналисти използват думата "Украйна". Такава държава никога не е съществувала. Тя е измишльотица на Ленин/Сталин и никога не е била държава в истинския смисъл. В титлата на руските царе регионът се нарича Малорусия. Когато Княз Владимир е покръствал Русия в Киев, не е имало Украйна.
Дедлайнът на 23.07.2019 в 11:21
Дедлайнът на "език свещен на моите деди" вече е настъпил. Срам за редакцията. Срам за "Гласове".

Напиши коментар