Решението за издигане на храм, като паметник за Освобождението на България и в знак на признателност към руските освободители, е взето още на 14 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание. За патрон е избран Св. Александър Невски – покровителят на Русия, на чийто празник Царят Освободител, император Александър II, чествал имения си ден.

12 септември 1924 г. - първият ден от тържествата по освещаване на храма

 

Едни народни представители предлагат храмът да бъде построен в Търново, като стара столица на България, а други – на връх Св. Никола в Шипченския Балкан, в памет на решителните сражения срещу войските на Сюлейман паша. Въпросът за мястото обаче останал нерешен. Събранието приема изграждането да се осъществи само от доброволни дарения на българския народ. На руския архитект Иван Богомилов е възложено да изготви необходимите скици и да изработи проект за храма.

 

Първоначалният проект на арх. Иван Богомилов

 

На 17 декември 1880 г., по поръчка на Княз Александър I Батенберг, министър-председателят Петко Каравелов прави предложение в Народното събрание църквата да се построи в София и то е прието.

 

На 19 февруари (3 март н.ст.) 1881 г. българският Княз заминава за Петербург, за да присъства на празненствата по случай 25-годишнината от възкачването на престола на Александър II. Именно тогава, като дар за признателност, Князът издава Прокламация към народа за въздигането на храм. След седмица в Двореца в София е учредена комисия, под председателството на Батенберг, която да ръководи начинанието.

 

Основният камък е положен отново на 19 февруари, година по-късно – през 1882 г. Събитието протича много тържествено, в присъствието на войската и духовенството, министри, чужди дипломатически представители, хиляди обикновени хора. До камъка, носещ вензела на Княза, в метална кутия е положен и актът за построяване на църквата, а според славянския обичай българският владетел поставя и няколко златни монети. На мястото на престола е въздигнат кръст.

 

На 18 септември 1886 г. Министерският съвет с постановление решава бъдещата църква да бъде катедрален съборен храм и като такъв проектът на арх. Богомилов трябва да се измени значително. Поканен е друг руски архитект – проф. Александър Померанцев, който заедно с помощниците си Александър Смирнов и Александър Яковлев изготвят окончателния проект, завършен през 1898 г. Строежът обаче започва чак през 1904 г. Дотогава от дарения са събрани около 1,6 млн. лв., а изчисленията са, че цялата постройка ще струва 2,5 млн. В крайна сметка храмът е завършен през 1912 г. и разходите далеч надвишават първоначалните сметки – 6 млн. лв.

 

По време на строежа

 

Момент от строежа, около 1910 г.

 

Храмът може да побере около 5 хил. богомолци. Най-високите му точки са камбанарията (50 м) и средният купол (45 м). Общият стил на църквата е източноправославен и е съчетание на византийско-руско-български мотиви. Формата му е кръстообразна с множество кубета, полукубета и сводове. Вътрешността е разделена на три части – нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола). Стените и иконостасите са изписани от руски и български художници – Васнецов, Иван Мърквичка, Антон Митев. Дванадесетте камбани са изработени  в Москва и пристигат по море във варненското пристанище през 1906 г. Най-голямата тежи 11 758 кг. Първият им звън отеква на 13 март 1913 г., за да извести за падането на Одринската крепост.

 

Варненското пристанище, камбаните за храма пристигат от Русия, 1906 г.

 

С решение от 24 февруари 1912 г. Светият Синод определя църквата „Св. Александър Невски“ за ставропигиална, под прякото подчинение на Синода.

През 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“. Народното събрание отменя това решение през ноември 1919 г. и връща старото име.

 

По времето, когато църквата е носела името на Светите братя Кирил и Методий

 

Цели 42 години след полагането на основния камък настъпва най-тържественият ден в историята на църквата-паметник – нейното освещаване. За извършване на ритуала са определени три дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г. Министерският съвет постановява на тези дати държавните учреждения да не работят преди пладне, столичното градоначалство моли софийските търговци, заведенията и т.н. да затворят магазините си и да ги украсят подобаващо.

 

От цялата страна са поканени кметове и епархийски избиратели, представители на различни културни, спортни, патриотични, духовни и пр. дружества и организации,  определя се строг ред за допускането до храма. Комисията по освещаването решава да се направи Златна книга за вписване имената на всички, които дарят пари или ценни предмети на стойност повече от 10 хил. лв. и имената им да бъдат споменавани за вечни времена при богослужение. Изготвят се и над 30 хил. възпоменателни медалиона. Предприемчиви търговци пускат в продажба юбилейни цигари „Александър Невски“.

 

В дните на освещаването на храма към него се стичат хиляди хора

 

Вестник „Пряпорец“  публикува в подробности реда, по който ще протече църковният ритуал:

 

„Довечера започват тържествата по освещаването на храм-паметник „Св. Александър Невски“.

 

В 6 ч. след пладне ще се почне тържествено вечерно богослужение (вечерня с петохлебие заедно с утреня), при което ще се поставят Свети мощи върху главния стълб на средния престол, посветен на Свети Александър Невски. С това се започва освещаването на престола.

 

Утре, в 7 ½ ч., преди почването на Божествената литургия ще продължи освещаването на средния престол, което освещаване ще се извърши по следния начин:

 

Светите мощи, поставени на престола, ще се вземат при ред молитви, песнопения и свещенодействия, и като се изнесат от храма през северните врати, ще се понесат три пъти около храма, при което архиереят, който носи Светите мощи, ще държи тия последните върху дискос, положен на главата си и ще спира последователно два пъти на северните врати и последния път на западните, където ще се четат молитви. След това вратите на храма ще се отключат, архиереите и свещенослужителите влизат отново в олтара, като поставят мощите в сребърна кутийка, поливат ги с миро , захлупват кутийката и я слагат в приготвената дупка в Светия престол. След това дупката се залива с вряща воскомистика и отгоре ѝ се посипва с мраморен прах, като най-отгоре се полага плочата на престола.

 

Всичко това се извършва при пеене на песни и молитви. След това започва измиване на плочата на Светия престол, първо с гореща вода и ароматичен сапун, а след това с розова вода или червено вино, с което измиват вече целия престол. След това престолът се покрива с платна и покривки, най-отгоре се слагат принадлежностите и така престолът се помазва с миро и се поръсва със светена вода. Най-после, с памук, привързан на висок прът, помазва се с миро източната стена на олтара, както и западната, северната и южните стени на храма, като при това се кади с кадилници. След всичко това започва в 9 ч. Божествената литургия.

 

Тези обряди се повтарят и на следващите дни при освещаването на северния и южния олтар, посветени на Св. Св. Кирил и Методий и на Св. Цар Борис. Първият престол ще бъде осветен под ръководството на най-стария архиерей – Пловдивския митрополит Максим, втория – от Варненския митрополит  Симеон, а третия – от Софийския митрополит Стефан.“

 

Вестникът осведомява и как протича първият ден на освещаването, 12 септември:

 

„Вчера сутринта започна осветяването. Една процесия от всички митрополити на България, на брой шестнадесет души, с тържествени одежди и митри и четири епископи, начело с Пловдивския митрополит Максим, се отправи за храма, за да отслужи осветителната служба.

 

Всички български митрополити, начело с най-стария архиерей, Пловдивския митрополит Максим, откриват главния вход на храма

 

Престолът биде осветен от митрополит Максим. В освещаването съслужваха, освен българските митрополити, също и руският Цариградски митрополит Анастасий.

 

В 9 ч. започна Божествената литургия. Присъства множество поканен народ. Личат представители от Двореца, министрите с министър-председателя начело, дипломатическото тяло във великолепни чуждестранни униформи, висшето офицерство, народни представители, руски ветерани и наши опълченци, както и много висши магистрати.

 

Опълченците

 

Митрополит Максим държа слово. При завършването на литургията арменската колония в България от името на арменския народ подари на черквата великолепен златен кръст, голям повече от половин метър.

След това в павилиона на площада се извърши молебен за Царя Освободител и за падналите участници-покойници в Освободителната война през 1877-1878 г. Молебенът завърши с парад на войските от столичния гарнизон.“

 

Павилионът на площада, където е отслужен молебен

 

През следващите два дни са осветени и другите два престола. Тридневните тържества се превръщат в истински празник за столицата. Всеки ден военни музиканти изнасят концерти в Борисовата и Градската градина, и при Народното събрание, организират се увеселения. Дни наред пресата пише за събитието по освещаването на храма и за отдадената почит към освободителите.

 

През Втората световна война, по време на бомбардировките над София, храмът понася тежки поражения, но е възстановен. През 1953 г. е провъзгласен за патриаршеска катедрала, а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

 

През 60-те години

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар