Темата за бежанците е болезнено актуална. България не за първи път се сблъсква с този проблем. След Освобождението има няколко бежански вълни, насочени към страната ни – и български, и чуждестранни. Най-голяма е тази след двете Балкански войни 1912-1913 г., когато България губи Източна Тракия, Южна Добруджа, Македония, Солунско, Драмско, Серско. Около 350 хил. души от загубените територии се преселват в Царството. На 27 ноември 1919 г. между България и победителите от Първата световна война е подписан Ньойският мирен договор. Отнети са ни Западна Тракия, Струмишко, Босилеград, Цариброд, села в Кулско, потвърдено е предаването на Южна Добруджа на Румъния. Нови 120 хил. бежанци прииждат в България. Неукрепнала още от разоренията през войните, натоварена с огромни репарации и раздирана от вътрешни противоречия, страната ни трябва да приюти тези изстрадали хора и да им окаже помощ.
Половин милион бежанци идват в България след Балканските войни
Бежанци от Тракия, 1913 г.

 

На 13 ноември 1920 г. Народното събрание приема Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им. По-важните положения в него гласят:

 

Чл. 1. Бежанците се заселяват в окръзи, околии и местности, предварително определени от Министерския съвет, по доклад на министъра на вътрешните работи и народното здраве, а поминъкът им се обезпечава по реда и при условията, предвидени по-долу.

 

Чл. 2. Бежанци, в смисъла на настоящия закон, са всички лица от българска народност из Македония, Тракия, Добруджа и западните краища на България, които са забегнали и забегнат в пределите на Царството, вследствие политическите събития и промени в казаните области, настъпили след 1912 г.

 

Чл. 3. На всеки бежанец, според числото на членовете в домакинството и имотното му състояние, се отпуща:

1) земя за обработване (ниви, ливади, лозя, градини и др.), най-много до 50 декара в полските места, до 80 декара в полупланинските и до 120 декара в чисто планинските, и то според видовете култури, разполагаемата в дадена местност за раздаване земя и плодовитостта на почвата;

2) жилищни и поминъчни сгради (дюкяни, воденици, динки и др.) или пък места за постройка на такива;

3) безплатен дървен строителен материал от държавните гори и складове и безплатното му превозване по държавните железници или с други държавни превозни средства;

4) безплатно пътуване и превозване на покъщнината, инвентара и добитъка му по държавните железници или с други държавни превозни средства, до мястото на окончателното му заселяване;

5) заеми от Българската земледелска банка: за постройка на жилищни и поминъчни сгради, за снабдяване с жив и мъртъв инвентар, нужен за обработване на отпуснатата му земя, а също и за набавяне оръдия и сечива, необходими за упражняване занятието му;

6) временни парични помощи или безплатен хляб и друга храна на крайно бедните и лишени от средства за прехрана;

7) безплатна медицинска помощ и безплатни лекарства до окончателното им заселяване.

Бежанци, материалното състояние на които им дава възможност на свои средства да се грижат за обезпечаване поминъка си, не се ползуват с облагите, предвидени в този член.

 

Чл. 4. Бежанците се заселяват в празни места и сгради на съществующи селища, в новозастроени махали край тях, в подновени стари разрушени или в ново основащи селища.

 

Чл. 5. При разпределение на бежанците в местностите за заселяване, определени от Министерския съвет, трябва да се внимава щото:

1) производителният им труд да бъде използуван напълно;

2) производствените и поминъчни условия в местностите за заселяване да могат да се развият и използуват най-рационално;

3) да се обезпечи поминъка на бежанците, съобразно досегашните занятия на всекиго отделно;

4) климатическите, производствени и поминъчни условия на местата за заселяване да са по възможност еднакви с онези в родните им краища.

 

Чл. 6. Земя за обработване се отпуща само на бежанци, които са се занимавали със земеделие или земледелческо стопанство в родните си краища, или пък заявяват формално, че занапред ще се занимават с такова.

 

Чл. 7. Земя за обработване се отпуща:

1) от държавните и безстопанствени обработени или не земи (ниви, ливади, градини, части от гори и др.);

2) части от неизползувани и излишни градски и селски мери;

3) части от манастирски, вакъфски и чифлишки земи, които не се обработват непосредствено от тях и не служат за преките им нужди.

 

Чл. 8. Жилищни и поминъчни сгради се отпущат от държавните такива, вакъфските и чифлишките, годни или пък приспособени за целта.

 

Чл. 9. Места за постройка на жилищни и поминъчни сгради се дават:

1) от държавните дворни празни места или такива, в които има полуразрушени здания;

2) от манастирските, вакъфски и чифлишки празни места, които не служат за техните преки нужди;

3) от общинските мери край селата и градовете, където би имало възможност и удобства да се застрои нова махала.

…….

Чл. 14. Местните околийски комисии се грижат за посрещането на бежанците, за настаняването им временно или на постоянно местожителство, за прехрана и снабдяването им с жилище и земя за обработване, за отпущане на заеми, съгласно предписанието на настоящия закон, както и за удовлетворяване изобщо на всички техни нужди и интереси.

Временното настаняване на бежанците може да става и в имоти на частни лица, стига това да не е особено обременително за последните.

…….

Чл. 19. Стойността на раздадените на бежанците земи, сгради и места за постройки на такива, заедно с известен процент лихва, която ще се взема от всеки бежанец, ще се изплаща от тях на държавата в продължение на 20-годишен срок, считан от третата година подир получаването на тези имоти.

 

Чл. 20. Бежанците стават собственици на дадените им имоти след като платят напълно стойността им. Те не могат да ги залагат, нито продават, или изобщо отчуждят, преди да са изплатили напълно стойността им, но във всеки случай не по-рано от 20 години.

 

Чл. 21. Поправката и поддържането на раздадените на бежанците жилища и поминъчни сгради се извършва от самите тях и за тяхна сметка.

 

Чл. 22. Раздадените на бежанците земи, жилищни и поминъчни сгради, както и места за постройка на такива, се освобождават от данък в продължение на 5 години, считан от деня, в който са получили такива.

 

Чл. 23. Българската земледелческа банка отпуска, под гаранция на държавата, заеми на бежанците най-много до 20 000 лв. на домакинство. За тази цел държавата открива кредит на банката, ако последната не може да задоволи напълно нуждите на бежанците със свои средства.

 

Чл. 24. Заемите се отпущат за набавяне семена за посев, за купуване на добитък, земледелчески оръдия и сечива, за постройка на жилищни и поминъчни сгради, както и за набавяне на занаятчийски оръдия и материали, необходими за упражнение на занятието.

…….

Чл. 29. Сумите по разрешените заеми се теглят постепенно и трябва да се употребяват само за целта, за която са били отпуснати.

…….

Чл. 32. Децата на бежанците се приемат в училищата на Царството въз основа на свидетелства, издадени от бившите им учители или кметове и секретар-бирници в родните им краища, а при липса на такива – от местните околийски комисии.

 

Чл. 33. Бежанците от български произход, заселени в пределите на Царството, по реда предвиден в настоящия закон, стават по право, български поданици и членове на общините, в района на които са установени.

 

Чл. 34. Бежанците, които се откажат да се заселят в определените им от околийските комисии места, са лишени от облагите на този закон.

 

Чл. 36. За нерадене, немарливост и допусната бавност при изпълнение на възложените им от настоящия закон длъжности, членовете на околийските и общински комисии се наказват с глоба от 50 до 500 лева за всеки отделен случай.

…….

 

Чудесни намерения, облечени в законова форма, но в крайна сметка приложението му върви трудно и незадоволително. Дълго време след това голяма част от бежанците продължават да живеят при неблагоприятни условия.

 

 

Мелник 1913 година, бежанци от пределите на Отоманската империя след Балканската война

 

 

Бежанци от Македония в София, 1913 г.

 

 

Деца сираци, бежанци от Тракия, 1913 г.

 

 

Бежанци от Кърчово, Горно Броди, Чифлик, Гайтаниново и Неврокоп, настанени в училище “Св.Св. Кирил и Методий” в София, 1913г.

 

 

Бежанци, вероятно от смесени турско-български села, напуснати заради военни действия, вероятно 1912 или 1913 г., неизвестно къде

 

 

Бежански лагер в Хасково за преселници от изгубените територии след Парижкия (Ньойски) договор, началото на 20-те години на ХХ век

 

 

Бежански лагер в Хасково за деца от изгубените територии след Парижкия (Ньойски) договор, началото на 20-те години на ХХ век

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

пламен на 11.09.2015 в 23:49
И все пак това са българи и сравнението със сегашните бежанци е неуместно.
Гой Фокс на 11.09.2015 в 23:57
Авторката явно подценява читателите си изключително много, след като сама цитира какво се разбира под "бежанци" според действащия тогава закон, с което прави паралела си крайно неуместен: "Чл. 2. Бежанци, в смисъла на настоящия закон, са всички лица от българска народност из Македония, Тракия, Добруджа и западните краища на България, които са забегнали и забегнат в пределите на Царството, вследствие политическите събития и промени в казаните области, настъпили след 1912 г." Та в този смисъл сега нямаме бежанци, тъй като въпросните лица от Ориента нито са от българска народност, нито искат да стоят в пределите на България. Те искат лесен коридор към Германия и Швеция и безплатен ток за айфоните си.
Албер Кан на 12.09.2015 в 00:03
За пълнота на информацията - цветната снимка на бежанците от Мелник е на бежанци от гръцкото му население, които го изоставят, след като разбират, че градът ще остане в границите на България. Правена е в Демир Хисар - днешния Сидирокастро, първият по-голям град, след като минете Кулата в посока Сяр / Серес. Там първоначално се установява голяма част от гръцкото население, напуснало Мелник.
Гошо от хисаря на 12.09.2015 в 00:44
Тук има някакъв гаф граничещ със цинизъм. Това са българи- дотук,няма да обеснявам защо е цинизъм на фона на афроазиатското нашествие сега,хора от друга вяра,етнос и далеч от европейските ценностна с-ма и Б-я отново върви към част от т.н. Близък Изток,изглежда това са и мераците на евроатнлантическите ни партньори. Ако тези бежанци бяха от Украйна напр. ОК, а имах една мечта като сън- шведи,датчани,германци нахлуват в България като бежанци. Не е късно-може да очакваме и бежанци от от т.н. Реп Македония БЮРМ!,защото засега албанците утихнаха заради сегашната криза с бежанците,но преполагам много от тях са прибрали от тях из чукарите на зап.македония и Косово. Албер Кан да не се прави на гламав и технократ без да пише какво мисли по темата.
ники на 13.09.2015 в 03:09
Тези бежанци са били желани и поканени от бг народ;. Това са братя бг. Тези,които сега насила ни се натрапват диктаторски не са желани,неканени са, и никога няма да бъдат приети защото манталитета, и културата им са чужди,и враждебни. Залага се бомба в бг общество.
анонимен на 13.09.2015 в 22:21
това изобщо няма нищо общо с днешното преселение на народите и защо се случва това в българия защото от 1878 година българия се управлява от цървули винаги на грешната страна в резултат бежанци смърт и откъснати територии днешните бежанци отиват на запад за да праят деца и да източват соц системи на колонизаторите сега аз очаквам нов хитлер и всичко започва наново историята се повтаря поуки никакви днес е намушкан първия втория бере душа а краварите потриват доволно ръце кранчето на петрола стои отворено и какво става никой не знае а плямпа глупости по форумите
Макси на 14.09.2015 в 04:56
Странно защо тази статия се появява в настоящия момент и не разбирам какво сугестира. Тези хора, които в момента идват в България нямат нищо общо с онези БЪЛГАРИ, които изведнъж остават извън пределите на родината си.
Българин на 14.09.2015 в 06:50
Хаха, авторката да ходи да скача пред някой влак и да ни отърве от жалкото си съществуване. Хората през 13 година, не са нелегални емигранти, които нямат нищо общо с бита, културата, традициите, генетиката, религията на Европа, а са си чисти Българи!
На баща си син на 14.09.2015 в 18:15
Да, на много места и по много поводи съм се опитвал да подчертая очевидното: онези бежанци у нас са или етнически българи, или други, които искат да живеят, или поне са принудени от обстоятелства, да останат и живеят в България. В голямото си болшинство не-българите са православни (арменци, врангелисти), високоморални хора по правило, с добри професии или поне качества. Захарчук (украинец по име), хилядите кафеджии, учители, златари, часовникари, свещеници, лекари, счетоводители, артисти (Масалитинов!) идват тук и дават на нас себе си. А самите ние сме до голяма степен потомци на бежанци. Имам баба по баща, родена на 16 февруари 1978 в Ениджия, Лозенградско. Същата година прадядо Нане и прабаба Зоица бягат в Румелия и после в Княжеството. Заселват се в Мъртвица, където се събират власи, славони и тракийци. Първите и вторите са бивши наши бежанци от преди векове, поканени от Батенберг и особено Фердинанд, за да пренесат опит отвън. Пра-пра-... дядо Банко бяга от Македония и дава името на махала Банковското в Бели Осъм, отдето е дядо ми Гечо по майка. Останалите там около Шар планина сега са горани, Другият дядо е влах, потомък на бегълци от Българско в по-свободното Влашко. Само едната ми баба е от Централен Балкан. В наше време да вземем Джоко Росич само, колко ни даде. Ами Любка Рондова - колко е обиколила докато дойде тук. Така че едно е да дойдат 2000 сирийци по Сакар-Странджа или където и да е, да направят кибуци и готово. И сега колко хора имаме от близо и далеч интегрирани и полезни. Съвсем друго е да сме на пътя на полумесечен поход, нещо като контракръстоносци. Затова и им казват вече мигранти. Може би най-добре е да им се осигуряват канали като коридора до Западен Берлин или до Данциг (Гданск) едно време. Но кой - Юнкерът ли, Ангелчето от Фрайе Дойче Югенд или Сарко? Ами ако станат повече, като т.н. "саранча" - обезлистващи всичко скакалци? Жални ми баби! И още един щрих: В много наши градове има улици Скопие, Ресен, Емборе, Кичево, Дойран, Струга, Гевгелий, Шар планина, Осогово, Преспа, Пелистер, Охрид и още други. Това е показателно. Дали пък някога няма да има у нас улици Алепо, Хомс, Дамаск и Палмира? Кажи, Яворе, кажете, аналитици!
NAZIST на 14.09.2015 в 20:24
musulmanskata religia niama miasto pri nas ne zabraviaite JAPAN tam tozi bokluk na viree ako se mislite za po umni ot tiah priemaite tazi pasmina az sam protiv I edin musli da ostane pri nas na6ite ni stigat
бараг на 14.09.2015 в 20:30
Нещата са извън контрол. Дали точно това не се търси? Моля не се заблуждавайте, че т.нар. европейски елити и политици мисляят за хората, европа или демокрация и т.н. Те се грижат само за собственото си блягоденствие, властване и възпроизводство. Религии, ценности и др. подобни за тях не съществуват.
БРАВО- На баща си син на 20.09.2015 в 23:24
На баща си син на 14.09.2015 в 11:15- СЛЕД ТОЗИ КОМЕНТАР-ТИШИНА------БИХ ДОБАВИЛ ДАНАИЛ КРАПЧЕВ ,бр.МИЛАДИНОВИ , Д. ТАЛЕВ- но това е в друг аспект ! И ОБЕЗАТЕЛНО- Борис Дрангов - роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. ----------------------------------------------------------------------------- "Да, на много места и по много поводи съм се опитвал да подчертая очевидното: онези бежанци у нас са или етнически българи, или други, които искат да живеят, или поне са принудени от обстоятелства, да останат и живеят в България. В голямото си болшинство не-българите са православни (арменци, врангелисти), високоморални хора по правило, с добри професии или поне качества. Захарчук (украинец по име), хилядите кафеджии, учители, златари, часовникари, свещеници, лекари, счетоводители, артисти (Масалитинов!) идват тук и дават на нас себе си. А самите ние сме до голяма степен потомци на бежанци. Имам баба по баща, родена на 16 февруари 1978 в Ениджия, Лозенградско. Същата година прадядо Нане и прабаба Зоица бягат в Румелия и после в Княжеството. Заселват се в Мъртвица, където се събират власи, славони и тракийци. Първите и вторите са бивши наши бежанци от преди векове, поканени от Батенберг и особено Фердинанд, за да пренесат опит отвън. Пра-пра-... дядо Банко бяга от Македония и дава името на махала Банковското в Бели Осъм, отдето е дядо ми Гечо по майка. Останалите там около Шар планина сега са горани, Другият дядо е влах, потомък на бегълци от Българско в по-свободното Влашко. Само едната ми баба е от Централен Балкан. В наше време да вземем Джоко Росич само, колко ни даде. Ами Любка Рондова - колко е обиколила докато дойде тук. Така че едно е да дойдат 2000 сирийци по Сакар-Странджа или където и да е, да направят кибуци и готово. И сега колко хора имаме от близо и далеч интегрирани и полезни. Съвсем друго е да сме на пътя на полумесечен поход, нещо като контракръстоносци. Затова и им казват вече мигранти. Може би най-добре е да им се осигуряват канали като коридора до Западен Берлин или до Данциг (Гданск) едно време. Но кой - Юнкерът ли, Ангелчето от Фрайе Дойче Югенд или Сарко? Ами ако станат повече, като т.н. "саранча" - обезлистващи всичко скакалци? Жални ми баби! И още един щрих: В много наши градове има улици Скопие, Ресен, Емборе, Кичево, Дойран, Струга, Гевгелий, Шар планина, Осогово, Преспа, Пелистер, Охрид и още други. Това е показателно. Дали пък някога няма да има у нас улици Алепо, Хомс, Дамаск и Палмира? Кажи, Яворе, кажете, аналитици!
Извратено, но... на 17.09.2016 в 14:57
А може би така ни подготвят за следващата българска бежанска криза - от Родопите?! Живи ще сме, ще видим какви ги надробиха разни зеленчуци и чужди пастирки!
?,dlf на 17.09.2016 в 17:07
Статията хич не я четох.От заглавието и фотоматерялите разбрах скрития и смисъл.Това се потвърди и от коментарийте след нея.Те казват всичко Няма да ни заблудите драги!
Неуместен паралел със сегашните мигранти на 17.09.2016 в 22:30
Бежанците, за които се говори в статията, са главно българи, които бягат в Родината, защото родните им места са дадени на други държави, заради загубените от България войни в началото на 20 век. Родът на баба ми по бащина линия е от Егейска Македония, както в почти всяко българско семейство има бежанци от загубените, главно заради отвратителния Фердинанд, български земи. Както правилно се отбелязва в един от коментарите, и небългарските бежанци са православни (арменци, руснаци), което ни прави близки по светоусещане и манталитет с тях. Защо се прави абсолютно неуместен паралел със сегашните мигранти, малка част, от които са бежанци - около 14 %, останалите са икономически емигранти, за които ние не сме длъжни да се грижим, тъй като вчера излезе статистика, че почти половината българи живеят в мизерия, а 1/3 в крайна нищета. Цинизъм е бедстващите българи да заделят от залъка си за млади, здрави мъже, със скъпи телефони и, които са платили хиляди евро, за да ги прекарат каналджиите. Меркел като ги е канила, да си ги прибира! И най-важното - те са с друга религия, друга култура и изобщо не сме съгласни с наглата Кристалина Георгиева, която препоръча в България да се заселят големи бежански маси, за да ни "подобрят генофонда и да решат демографската криза" (цитат от нейно изказване). И тази била българка?!

Напиши коментар