Почитаме светите София, Вяра, Надежда и Любов

Автор: Гласове
17 Sep 2020
17 сеп 20 | 8:56
356
4

На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов и отдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

София означава божия мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.

На този ден и столицата на България чества за пореден път своя празник – на Света София и нейните дъщери.

Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Исус. Майката и дъщерите ѝ не криели своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох казал за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора.

Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.

Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На днешния празник именниците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Празникът се почита най-тържествено от именниците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.

4 Коментара Коментирай

Коментари

глас

17 Sep 2018 10:02ч.

Пропуснато е само да се каже как столицата получава сегашното си име. Столицата придобива името София /Софие/ от османците по популярното името на джамията Софие, т.е столицата ни носи името на джамия.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Софиянка

17 Sep 2018 18:04ч.

@глас, я да не разпространяваш Fake news. Много е гадно. Всъщност градът София носи името на съборната черква на Сердика от късната античност „Света София“ или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на Исус Христос на младини). Името София се споменава в историческите източници още от преди 14 век и битува заедно с другото име - Средец, като и до ден днешен не е забравено името Сердика. Какви турци, какви лунатици, какви москета са ти в главата, навлек такъв?! Част от внушителната сграда с много страх и нежелание е служила за молитвени цели на разни мохамедани (имам предвид разни), приютени в един ъгъл на кръстокуполната черква, като кръстатият план на черквата е бил с боязън заобикалян от чуждоверците. Едва през по-късните, просташки, години на турското владичество, властите са дали разрешение за издигането на минаре, рухнало при прочутото земетресение през 1858. След освобождението каквото е останало от по-високите зидове е било използвано от пожарната на София за оглед на града. Междувременно "Отивам на Средец" и "Отивам на София" се е употребявало с еднаква тежест и е било използвано равноправно от пътниците, като никой, нито българи, нито чужденци са имали проблем да разберат, че става дума за едно и също нещо - града. Турци - как пък не!

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
глас2

18 Sep 2018 3:11ч.

А че градът е кръстен да джамията е повече от ясно , очевидно мюслманете не са имали предвид християнско понятие , когато са нарекли града София , а на известната джамия, която носи това популярно име. Турците налагат името Софие по името на джамията. Преди тях Патриарх Евтимий го знае като Средец „Този град Средец е един от славните и забележителни градове в европейските предели". Градът получава името си от времето когато храмът е превърнат в джамия, от популярното име на джамията. С други думи известаната джамия дава името на града. Факт, върху който може да расъждавате много, но първо трябва да го признаете. Иначе Премъдростта Божия е Христос, не вярвам да смятяте , че османците са кръстили центъра на провицията си на Спасителя, а не на джамията. Името на града Софие се налага през османския период по името на джамията, през средновековния български период името е Средец. Съжалявам, ама е така-факт, малко унизителен.Не е проблем , може да се смени. "Столиците в света -София , от 1925г., качена в сайт : "София Джамиси, която е дала името на града е превърната в православна църква". След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Чудя се как подобно очевидно нещо/не и за чужденците/ убягва от погледа. Най-очевидното е най-невидимо, може би защото е скандално да се помисли.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Софиянка

18 Sep 2018 10:11ч.

@глас2. Да бе, тя ябълката е червена по две причини: Първо, защото е червена и второ, защото е ябълка. Толкова - за начина ти на аргументиране :-)) А сега, малка разходка в миналото. Та нали турците се опитваха да превземат не друго, а тъкмо крепостта София в края на 14 век, цитирам: "... няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но, за жалост, крепостта не можа по никой начин да се превземе с атака и щурм отвън. Тая крепост е силна, здрава и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха ..." И сега - нито ще ти пиша откъде е този цитат, нито ще те уча нещо за джамийското разпространение в края на 14-ти век "по света и околностите му", както гласи една софийска шега, ама какво знаеш ти. Съветвам те да учиш - то сляпото, окато прави.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи