- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 19
- 9
Докладът е бил обсъден на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между НАТО и България, съобщава агенция БГНЕС, която разполага с документа.
В доклада на НАТО за състоянието на българската отбрана неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни. Според документа през 2014 г. средата на сигурност в България се е променила драматично. Украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост. Анексирането на Крим от Русия значително е променило баланса на силите в Черно море, поради което създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО е приоритет за България. В допълнение България развила мерки за противопоставяне на заплахата от Русия. Бързото завземане на територии и влиянието на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване на броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост, констатира докладът.
В него е отбелязано преструктурирането на отбраната и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и/или участие в пълния спектър от мисии в чужбина. Това се изразява при сухопътните войски в разформироването на механизирана бригада, за да бъдат осигурени средства за укрепване на останалите две бригади.
Личният състав на силите за защита от химически, бактериологични, радиоактивни и ядрени оръжия (CBRN), както и на разузнавателните полкове също е намален до батальони, а броят на батальоните за CBRN е намален от три на два.
При военноморските сили две флотски бази са обединени в една единствена с две станции. При ВВС техническата поддръжка е консолидирана в една база, изтребители и учебни звена бяха разположени съвместно с друга авиобаза, а хеликоптерите и транспортни единици са прегрупирани в трета авиобаза.
В документа се отбелязва и съкращаването на личния състав на Българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната.
В тази връзка има спешна необходимост от финансиране на модернизирането на екипировката, критична необходимост от адекватно обучение и участие в учения на персонала и поддържане на компетентността в съответствие със заеманите постове, отбелязват авторите на документа.
Шефовете на НАТО не вярват на приказките от българска страна, че страната ни ще бъде способна да посреща рисковете и опасностите и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС. Поради това Северноатлантическият пакт твърдо поставя България в списъка на консуматорите, а не на източниците на сигурност.
