Публикуваме материал на сайта dveri.bg от 2011 г. В него се описва началото на измамите, свързани с продажбата на църковната титла архонт. Сегашният предстоятел на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" архимандрит Дионисий, тогава йеромонах, взема дейно участие в аферата. Колегите от dveri.bg публикуват и скандално негово писмо до еп. Тихон, което представлява щрих към образа на скандалния монах, който очаква хиротония за епископ. Публикуваме и открито писмо от 2014 г., подписано от миряни и адресирано до Негово Светейшество патриарх Неофит и членовете на Св. синод срещу посвещаването в епископски сан на Дионисий.

 

Архимандрит Дионисий, снимка: БТВ

 
 
 
Годината е 2004. Уважаваният български емигрант и крупен строителен предприемач Джеймс Велков (+2008 г.) е първият българин, подлъган от "групата" да стане "архонт на БПЦ". За да се доберат до парите на магната, измамниците използват авторитета на митр. Симеон. Макар емигрант от 1945 год., Джеймс Велков остава българин по сърце: участниците в схемата успяват да го накарат да повярва, че ставането "архонт" е просто формален начин да подпомогне Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ.

 
Първият "архонтски ритуал" е извършен лично от еп. Тихон (митр. Галактион все още не е в играта), очакват се парите на Джеймс Велков. За съжаление митр. Симеон научава за "архондисването" и не се съгласява да участва в измамната схема. Засегнат е целият екип на еп. Тихон  от т.нар. "Римска православна епископия при Европейската света митрополия": д-р Христо Минков - по-голям съученик и приятел на епископ Тихон с домашен адрес в Берлин, иподякон Димитър Бобчев (бъдещ архимандрит Климент), и младият йеромонах Дионисий.

 
Йером. Дионисий е нещастен. След още 5 години безнаказаност същият вече ще бъде обигран достатъчно, за да дава наставления дори на 96-годишния патриарх как се общува с инославни и какви ползи може да се извлекат от това (вижте тук). Но сега годината е още 2004. Сърцето на Дионисий ще се скъса от срам, болка и любов към еп. Тихон, освен това парите ще пристигнат всеки момент, а еп. Тихон ще трябва да ги разпределя. Последната мисъл помага  на младия йеромонах да се измъкне от творческата криза и той започва отново да гори, вече е пълен с нови планове. Църковният Остап Бендер е сигурен, че проблемът с митр. Симеон може да се оправи по най-лесния и праволинеен начин: като предложат пари на стареца. 

Следва писмото на йеромонах Дионисий до еп. Тихон. Редовните читатели сигурно ще забележат специфичната стилистика, която по-късно ще бъде въведена и в архонтските документи: високопарни изрази с претенция за църковна изисканост на изказа, едно осъвременено семинаристко "плетение словес".

 

"Достопочтимий владико, който ме взе под крилото си. Кълна се във вярност към теб".




 
"Владико, ти си вярата, надеждата и любовта ни - живота си ще си дадем, но ще те направим митрополит! Уверявам те в намерението ни да те видим български патриарх!"

 


 "Симеон ще го убедим морално и финансово: мисля си да дадеш 30.000 евро за храма в Берлин и 10.000 евро за него си". 




 
"Молбите (за архонти, бел.ред.) се натрупват, натрупат ли се парите - никой нищо няма да може да ти каже. Като получи дядо Симеона парите - и ти ще му сложиш юздите".
 


 
 
 
 
 
Дионисий "посвещава" в архонтство с измислен от него ритуал, който струва на посветения между 400 и 800 хиляди евро

 

30.11.2014г.:

Отворено писмо до патриарх Неофит и Св. Синод срещу епископското ръкополагане на Дионисий Мишев

 

До Негово Светейшество Неофит Патриарх Български

и Митрополит Софийски - Председател на Светия Синод

До Техни Високопреосвещенства – Членовете на Св. Синод

 

ОТВОРЕНО ПИСМО  

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства,

Обръщаме се към Вас и останалите Високопреосвещени митрополити, за да изразим отношението си към взетото решение на Св. Синод от 28.11.2014 г. за епископско ръкоположение на архим. Дионисий Мишев..

Това решение на Светия Синод не можем да приемем с мълчание. То поражда болка поради любов към светата ни Църква и предизвиква изкушение и смут сред вярващия народ.

Огромно е разочарованието ни от така взетото решение в момент, в който българският народ очаква здраво духовно ръководство и подкрепа.

Когато става дума за въздигане на духовник в най-високата йерархическа степен, т.е. епископската,  и чрез това предоставяне в ръцете му на огромни права и задължения спрямо цялото църковно изпълнение, тогава смятаме, че това е общозначим за цялата Българска православна църква въпрос и не можем да останем безучастни към него, ако имаме съществени основания за несъгласие спрямо избраното за епископ лице.

Решението на Светия Синод за епископска хиротония на архим. Дионисий предизвиква у нас силна тревога, защото сме твърдо убедени, че той не притежава качества за носенето на такова високо служение.

 

НЕСЪГЛАСНИ СМЕ С ТАЗИ ХИРОТОНИЯ, ЗАЩОТО :

 

1. Архимандрит Дионисий  не е преминал през школата на манастирския монашески живот, който е основа за изграждане  на добродетели у един висш духовник: молитвен дух, себеотдайност, смирение, послушание, дух на служение, липса на стремеж към първенство, победа над личния егоизъм и користолюбието. Имаме всички основания да смятаме, че приемането на монашеския чин при архим. Дионисий, напротив, е свързано с амбиции за лично издигане в църковната йерархия с цената на всичко.

 

2. Той е един от основните участници и вдъхновители на злополучните и причиняващи скръб на всяко православно сърце производства на „архонти“ от 2004 г. насам. Добре е ясно за всички, че зад тези, чужди на собствената ни православна традиция действия, стоят недопустимите за един духовник обвързаности с финансови и властови среди заради облаги. С подобни действия на  православен духовник се поставя  вечната, божествена институция на Христовата Църква в служба на временни и егоистични човешки интереси. За проявата на хладен цинизъм и интригантски дух, с който иеромонах (тогава) Дионисий се впуска в тези неподобаващи действия, свидетелства ясно собственоръчно написаното от него писмо до Тивериополския епископ Тихон от 25.11.2004 г., оповестено по-късно от медиите.

 

http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,13438/view,article/

 

За да стане видно какви са вярата, убежденията и нравствеността на бъдещия архимандрит и евентуален епископ, ще цитираме някои характерни моменти от него. Запазваме оригиналния словоред, правопис и пунктуация.

 

2.1. По отношение на догматическите и еклисиологическите му вярвания:

 

„Св. Църква е общество от хора водени от вас, архиереите – „разпоредници на тайните Божии“, имащи за основно задължение да творят любов в името на Доброто и да се борите срещу омразата. За туй смятам, че една титла на Любовта /надрелигиозна/, би била важна за бъдещето на Човечеството.“

„Архонтството го намирам за мост, както със Западната Църква, така и с останалите религии по света.“

 

2.2. По отношение на духовно-нравствените му убеждения и похвати:

 

„Но ти си този, който трябва да подредиш нещата с Митрополита; виновни си позволявам да мисля за възможни: Борис Цанов; м-т Неофит и протод. Любомир. Моля те прояви силата на интелигентността и мъжествеността си – по нашему „разкажи им играта“.“

 

„М-т Симеон, за каквото и да му е криво, мисля си че от парите от първия Архонт, защото за първия забавянето е почти невъзможно, да му дадеш 30000 € за храма в Берлин и 10000 € за него си още в самото начало – когато се върне, а след това да започне лудото и ужасно убеждение в правилната посока. Струва ми се така нещата ще си дойдат на мястото им.“

 

„Нашето вероучение и нравоучение е че „Бог е любов“ и за мен Архонтството е велик пазител на Църквата и Човекът. А основоположник на това ще си ти, Владико; Синодът няма да има остра реакция, а пък д. Симеон ще го убедим – морално и финансово(подчертано е от автора на писмото); следователно проблем има, но е решим. Вярваме в това.“

 

„ Искам, обаче да знаеш, че за кандидат е дори следващия (най-вероятно) Канцлер на Австрия, г-н Кирхенщов, сега собственик на OMV, а иначе молбите се натрупват, а ако се реализират и парите се натрупват→ никой нищо няма да може да ти каже.“

„ По отношение на Монастира, добре ще, мисля си, че като получи дядо Симеона – парите и ти му сложиш юздите – нещата ще се уредят, но писмото трябва да кажеш как ще се задвижи.“

 

Смятаме, че всеки коментар към горните цитати е напълно излишен. Съществено важно е, обаче, че архимандрит Дионисий продължи последователно и през следващите години тази своя линия на хладен и откровен поведенчески цинизъм и открито несъобразяване с православните догмати и църковни канони, като сведения за това излизаха постоянно в църковните и светските медии.

 

3. Възползвайки се от въздигането си в архимандритски сан, той си позволи извършването на съвършено недопустими за православен духовник действия. На 28 юни 2009 г. в храм „Св. Димитър“ в Силистра с пълно свещеническо облачение той „посвети“ в „благородно рицарство“ шестима „кръстоносци от нов тип“, присъединявайки към „Ордена на рицарите от Assisi Pax“ първите български членове. Това крайно възмутително за всяка православна съвест действие бе извършено в съслужение с униатски свещеник!

 

http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,9358/view,article/

 

Когато Светият Синод поиска обяснение за действията му, той отговори с доклад, в който дава да се разбере, че е напълно спокоен „за присъствието на хора, облечени в мантии и наричащи себе си рицари в православен храм“. Нещо повече: „Аз проявявам съвсем целенасочени действия, породени от желанието ми да ги спечеля“ поради „реалното влияние, което имат в политическите и икономическите кръгове в Западна Европа.“ Т.е. отново е налице поставянето на Христовата Църква в зависимост от преходни и често враждебни на нея институции и сили. Цялата неугледност на тази негова поредна афера става още по-драстична от факта, че според официално изявление на Посолството на Суверенния малтийски орден в България гореспоменатият рицарски орден от Асизи „раздава рицарски звания, мантии, кръстове и награди, без да има формално право за подобни изяви и без мандат от нито една църковна или държавна структура в Италия и Западна Европа. Става ясно, че това е една самозвана и с неясна дейност структура, която именно затова е установила контакти с не по-малко самозвания и самозабравил се архимандрит.

 

През февруари 2011 г. в Асизи архим. Дионисий „възведе“ в степента „екзарх на архонтите в Асизи“ католически свещеник!http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,13413/view,article/ Това е грубо погазване на църковните канони и на свещените православни традиции, но за голямо съжаление всичко досега остава несанкционирано от висшата църковна власт.

 

В интервюто му от 16 юли 2012 г. за официалния сайт на Българската патриаршия http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=80951 освен че изразява съжаление, че досега не е бил облагодетелстван от производството на „архонти“, (което вече се убедихме, че не е истина), след това добавя многозначително, че „идеята за архонтството е далеч по-сериозна“, но за това – „когато му дойде времето“. От всичко приведено досега, за нас няма съмнение, че това „по-сериозно“, за което говори архимандритът, по никакъв начин няма да съответства на духа на Христовата Църква, а напротив, ще донесе нови и тежки травми на достатъчно изстрадалата през последните десетилетия Българска църква.

 

Припомняме ви и огромния смут и съблазън, който внесе решението на Светия Синод, взето в заседанието му на 14 юни 2012 г., прот. № 16 относно архонтството. Няколко митрополита се разграничиха от това решение.

 

Възползвайки се от поста си началник на отдел „Богослужебен“ в Светия Синод, той се опитва да налага литургически порядки, от които е видна за пореден път крайната му литургическа некомпетентност и неподготвеност, която той се опитва да компенсира, налагайки в ръководените от него богослужения дух на псевдотържественост и празна помпозност, но без каквото и да е разбиране на вътрешната сила и дух на православната литургика.

 

Освен това, публична тайна за хората, които се черкуват в столичните храмове е, че архим. Дионисий, като клирик на БПЦ има сериозен проблем с редовното богослужение. Той по-скоро епизодично се появява тук и там,  преди всичко на архиерейски служби, колкото  само да създаде впечатлението, че служи редовно. За вярващия народ е ясно едно, че това е преди всичко, когато има телевизионни камери и прожектори, тъй като те оставят усещането у широката общественост за популярност и активност на „благонадеждния”, амбициозен млад клирик.

 

За това антицърковно поведение светият синод е длъжен пред българския народ и светата ни православна църква да наложи  най- строго канонично наказание!

 

Вместо наказание светият синод  се произнася с решение архимандрит дионисий да бъде въздигнат в епископски сан.

 

Дълбоко сме убедени, че архим. Дионисий няма да може „с дух и с истина“ (Иоан. 4:23) да изрече огнените обещания, предшестващи хиротонията:

 

- „ …обещавам се да пазя каноните на светите апостоли и на светите седем Вселенски и на благочестивите Поместни събори, които са узаконени за запазване правите повеления. Колкото канони и свети наредби са определени в различни времена и години от истинските поборници за светата Източна православна вяра, за всички тях с това мое обещание свидетелствам, че ще ги пазя крепко и ненарушимо до края на моя живот.“

 

- „При това обещавам, че нищо няма да правя по принуждение, макар и от силни на деня…“

 

- „Още се обещавам, че няма да приемам странни обичаи в църковните предания и установления, но ще пазя всички предания и чиноположения на Източната православна църква неизменно…“

 

Ваше Светейшество,

Ще можете ли с цяло сърце да произнесете над него думите от молитвата при хиротония: „Ти, Христе, направи и този новоявен разпоредник на архиерейската благодат да бъде подражател на Теб, истинския Пастир, и да полага душата си за Твоите овце, да бъде вожд на слепите, светлина на пребиваващите в тъмнина, наставник на неразумните, учител на младенците, светилник на света!“?

 

Нашият отговор на решението на светият синод  е : архимандрит Дионисий е недостоен за епископски сан!

 

Настояваме заедно с Високопреосвещените синодални архиереи да се вслушате в нашия глас и да преразгледате решението си за епископска хиротония, както и въобще въпроса за неговото място в структурите на църковната администрация.

Църквата ни бе достатъчно силно наранена през последните две десетилетия  от вредоносното въздействие  върху нейното единство и последствията от това още дълго ще смущават нейния живот. Нека не прибавяме нови рани в тялото й. Нека  мястото на архипастири  и високи административни длъжности в БПЦ да бъде заемано от истински достойни клирици, които ще могат да съдействат тя да пребъдва в истина и чистота. Нека не позволяваме да се разбива Родната ни Поместна православна църква, неделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

 

Целуваме Вашата архипастирска десница и оставаме на Ваше Светейшество во Христа предани духовни чеда.

30.11.2014 г.          Инициативен комитет против епископската хиротония на архим. Дионисий:

Гр. София            

Д-р Велеслав Малев                Михаил Шиндаров        Тони Николов

Венцислав Каравълчев           адв. Мина Константинова

Димитър Спасов                     Момчил Методиев        Петя Декова

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

6 коментар/a

Николай Михайлов на 10.05.2016 в 12:44
Кошмар! Мисля,че това писмо трябва да се изпрати до Синода още веднаж или още по-добре - да се изпраща всеки ден, до изчервяване на Институцията...
Моника на 10.05.2016 в 14:35
Що за свещенослужители има БПЦ?Имаше в"зората на американската демокрация"през 1990–те години един Фори светулката.Този вторият ли е?Къде е Светия Синод?
Атанасов на 10.05.2016 в 15:39
Крушата си има опашка...
observer на 10.05.2016 в 15:42
Визията му на руски хусар, речта му като на героя от ботевото стихотворение за православните скотове, идеите му за осъвременяване на църковните ритуали - постмодерни. Вяра тук няма изобщо.
Боже опази! на 10.05.2016 в 19:59
Нама има поне един нормален човек, вярващ или атеист, който да не е възмутен от т. нар. БПЦ? По времето на кому-социализЪма се снишаваше и нито веднъж не защити името и същината си. Обслужваше антихристите на власт, а когато получи подарен шанс да изчисти себе си и името си продълэи по същия начин. Отново обслужва властимащите антибългари и антихристи и достигна нови и огромни дълбини на падение. Т.нар. БПЦ клир унищожава българската църква в услуга на руските безбожни говеда и техните български слуги.
VITORIO на 16.05.2016 в 11:30
Аз не знам, как на никой не му прави впечатление, този сатир какво име си е избрал. Тоест тези ехидни, сатанисти дори не се крият! Учудваме как не е започнал да разиграва тракийски мистерии в Катедралата с вино и секс... БПЦ е покварена и отровена отвътре организация, ченгесарска. На всякъде където присъстват безбожните ченгета, поведенческите модели и случки биват сходни, няма какво да се лъжем, каквато ни държавата и вярата такива са ни и свещениците!

Напиши коментар