6 май – денят на Св. Георги Победоносец, е приет за празник на храбростта и българското войнство. На този ден се прославя паметта на загиналите за Родината, възхвалява се подвигът на храбрите. Години наред празникът е отбелязван с тържествени паради. За един от най-вълнуващите от тях – този през 1937 г. – разказва на страниците си сп. „Сердика“. През тази година старите бойни знамена, участвали в неизброими битки, прокъсани от стотици куршуми, са заменени с нови. Воините, сражавали се под тях, както и многохилядното множество, изпълнило софийските улици, отдава почит на светините със сълзи на очи.

Знаменосците ветерани със старите бойни знамена пред храм-паметника “Александър Невски” на парада за празника на войската и Ордена за храброст, София 6 май 1937 г.

 

„Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.

 

В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.

 

Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад „Александър I“. Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.

 

Н.В.Цар Борис ІІІ държи полкови щандарт на тържествената клетва пред бойните знамена на Гергьовден - празника на войската, София, 1937 г.

 

Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. – воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: „Покойници, вий в други полк минахте“… Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.

 

Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно „Ура!“. „Шуми Марица“ и  „Химнът на Царя“ проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.

 

Прожектори за въздушна отбрана пред сградата на Софийския университет, за парада на 6 май 1937 г.

 

Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица. От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ.

 

Площадът „Александър Невски“ е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.

 

Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ. Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.

 

Парадът преминава по бул. "Цар Освободител"

 

Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо „Ура!“ се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.

 

Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи.“

Сп. „Сердика“, бр. 3, 1937 г.

 

Н.В.Цар Борис III и свитата му на излизане от двореца на път за парада по случай празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май 1926 г.

 

Н.В.Цар Борис ІІІ държи полковия щандарт на тържествена клетва пред бойните знамена на празника на ордена “За храброст” и войската на Гергьовден, 6 май - София, 20-те години на ХХ век

 

 

Н.В.Цар Борис III поздравява министри, депутати и представители на чуждите мисии на празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май, София, края на 20-те години на ХХ век

 

 

Н.В.Цар Борис III и генералитетът пристигат на парада, Гергьовден - 6 май, края на 20-те години на ХХ век

 

 

Царят, официални лица, министри, военни пред храм "Св. Александър Невски" по време на Гергьовденски парад, 30-те години на ХХ век

 

 

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Царица Йоанна, Княгиня Евдокия, Княз Кирил, Никола Мушанов, полк. Константин Панов, Александър Малинов и министърът на войната ген. Александър Кисьов по време на служба за празника на войската и Ордена за храброст, София, Гергьовден - 6 май, 1934 г.

 

 

Н.В.Цар Борис III и генералитета на Гергьовския парад на 6 май 1936 г. пред Народното събрание

 

 

Празникът на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, от дясно на ляво: генерал Никола Жеков, генерал Стилиян Ковачев, генерал Васил Кутинчев и генерал Никола Иванов, София, 6 май 1936 г.

 

 

Моторизираните войски преминават по време на парада през 1939 г.

 

 

Н.В.Цар Борис ІІІ, Княз Кирил, генералитетът, и други официални лица пред Народното събрание за парада по случай Гергьовден, София, 40-те години на ХХ век

 

Още за Деня на храбростта и празник на Българската армия, с много снимки, може да видите ТУК!
http://glasove.com/svetyt-ot-vchera/36375-gergyovden---praznikyt-na-bylgarskata-bojna-slava

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Магията на Париж

Магията на Париж

За града на любовта и светлината през погледа на един известен българи...

2 коментар/a

смирение на 09.05.2015 в 06:48
ПРЕКРАСНИ БЪЛГАРСКИ ВРЕМЕНА. НАРОД ВЯВАЩ В БОГА, ВОЙСКА ВЯРНА И СИЛНА НА ЦАРЯ В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ЦАР С КОРОНА ОТ ТРЪНИ, ДАЛ ВСИЧКО ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ В ИМЕТО НА НАРОДА СИ, ЗА ВСИЧКИ СВОИ ПОДАНИЦИ, ВЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ОТ КОЙ РОД СА, В ИМЕТО НА ДОБРИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. ДАЙ БОЖЕ ТЕЗИ ВРЕМЕНА ДА СЕ ВЪРНАТ СКОРО. АМИН. Благодаря на авторката за тази статия.
Бг арми придоби най голема мошТ на 07.05.2017 в 00:47
СЛЕД 04 ГОДИНА когато мина на преко подчиненее на ДиОДи и Пинтагоня разположен в щата Виргиния, близо до град Алексадрия, а също и на подчиненее на Юес Арми ни Юръп с хедквартер в Рамщайн, близо до Франкфурт на Майн, Германия, и разполагането на вафен мотоциклетни батальонен по границата на бившее Савецки саюз, разпадналата се терористична максималиска организация на рускити булшивики, начело с ВеиЛенин и Йсиф Комбинизон,

Напиши коментар